В текста категорично се прави исторически паралел с метода, по който властта преди 1989 година е употребила юбилейни празнувания:
Група историци, етнолози и публицисти се оповестиха против самодейността за отбелязване на „ 14 века България в Европа “.
Те настояват, че тя възпроизвежда модела на помпозните юбилейни празнувания от времето на късния социализъм, употребявани по това време за идеологическа готовност, националистическа агитация и кооптиране на науката.
Настояват, че такива начинания единствено предизвикват кухо патриотарство и властнически настройки, не и сериозно осмисляне на историята.
Авторите на писмото показват запаси както към избора на дата, по този начин и към мащаба и логиката на плануваното честване. Те акцентират, че самата насочна точка е проблематична с много забавното изказване:
„ Почти никой не приема безусловно 632 година като начало на българската държавност “.
Според тях, въпреки тази година да участва в учебниците, „ болшинството от професионалните историци приказват за развой, който не би могъл да се вмести в съответна дата “.
В писмото написа също, че авансово декларираната продължителна подготовка разкрива несъразмерността сред плануваното честване и историческите обстоятелства:
„ Заявката за идна продължителна подготовка в същото време демонстрира мащаба на замисленото честване – напълно несъразмерен на случилото се в набелязания исторически миг, на извънредно оскъдните ни знания и на непокътнатите извори за него “.
Подписалите апела възприемат самодейността като част от дългогодишна традиция на юбилейни прояви с предсказуем сюжет:
„ Всяка сходна годишнина е единствено мотив за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самовъзвеличаване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разноски и бутафорни артефакти “.
В писмото се оспорва и изказванието, че сходни празнувания укрепват националното самочувствие:
„ Тъкмо в противен случай – досегашният опит демонстрира, че приповдигнатите чествания по изкуствено нарочени мотиви разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават сериозно мислещите, провокират скука и подигравка “.
Подписалите считат, че тези практики имат и по-дълбоки публични последствия:
„ Те единствено ускоряват ретроградните и властнически трендове, обществената склероза, безпътицата и застоя “.
В текста категорично се прави исторически паралел с метода, по който властта преди 1989 година е употребила юбилейните празнувания:
„ Чрез назначения в „ влиятелни “ юбилейни комитети режимът преди 1989 година кооптираше университетски историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета по отношение на предишното “.
Според създателите, сегашната самодейност рисково припомня този модел и възпроизвежда логиката на честването през 1981 година:
„ Авторите на новата самодейност потеглят по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската страна през 1981 година, което се трансформира в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към незаконния „ Възродителен развой “.
В умозаключение подписалите ясно формулират какво съгласно тях е действителната потребност на обществото:
„ Крайно време е да си дадем сметка, че това, от което се нуждаем, са добросъвестни проучвания и открити сериозни полемики по всички събития, лица и въпроси от предишното ни, в това число противоречивите и мъчителните “.
И прибавят: „ Положителната ни идентификация с българското и „ престижа на България в Европа “ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи искания за полулегендарна античност “.
„ Истинската мощ на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради съвременно настояще и бъдеще “, споделят те.
Подписалите отвореното писмо са:
Александър Везенков – историк
Александър Малинов – историк
Ана Лулева – историк, етнолог
Анелия Манова – етнолог
Антон Венев – историк
Антоний Тодоров – политолог
Атанас Шарков – IT експерт
Бистра Николова Бонева – историк, медиевист
Благородна Филевска – историк, етнолог
Борислав Дичев – историк
Васил Дамянов – инженер и историк
Василка Танкова – историк
Велислава Петрова – културолог
Галя Вълчинова – историк, антрополог
Георги Ангелов – ефирен водещ, публицист, лингвист, преводач
Георги Зеленгора – историк
Гергана Дончева – културолог
Детелина Тошева – антрополог
Деян Кюранов – мъдрец
Димитър Атанасов – историк
Добринка Парушева – историк
Евгений Дайнов – политолог, историк
Евгения Троева – историк, етнолог
Емил Джасим – историк и преподавател
Иван Ценов – софтуерен инженер
Иглика Аврамова – музеолог
Илко Дренков – историк
Искра Шварц – историк, медиевист
Кети Мирчева – историк
Кирил Чуканов – историк
Кристиян Ковачев – историк
Лиляна Деянова – социолог
Лиляна Симеонова – историк, медиевист
Лина Гергова – етнолог
Маргарита Карамихова – историк, етнолог
Марта Методиева – учител
Миладина Монова – антрополог
Мирослава Симеонова – историк
Михаил Иванов – физик, държавник
Надя Данова – историк
Нели Темелков – публицист
Николай Аретов – книжовен историк
Николай Близнаков – социолог
Николай Кожухаров – икономист
Николай Куколев – историк
Николай Папучиев – книжовник, етнолог
Николай Тодоров – историк
Орлин Събев – историк
Павлина Йосифова – историк
Петър Къдрев – историк
Рада Цанева – правозащитник
Росица Градева – историк
Румен Аврамов – историк, икономист
Румен Петров – учител по обществени действия
Светла Янева – историк
Светлозар Желев – историк, издател
Светослав Бацоев – счетоводител
Стефан Дечев – историк
Стефан Пейчев – историк
Стилиян Деянов – публицист
Стоян Антонов – историк, етнолог
Теодора Венедикова – издател
Теодора Драгостинова – историк, откривател на честването на 1300-годишнината
Фани Аронова – публицист
Чавдар Маринов – историк
Чавдар Ценов – публицист
Цеца Цветкова – историк
Юлия Златкова – историк
Явор Гърдев – режисьор
Юлиана Методиева – правозащитен журналист
Група историци, етнолози и публицисти се оповестиха против самодейността за отбелязване на „ 14 века България в Европа “.
Те настояват, че тя възпроизвежда модела на помпозните юбилейни празнувания от времето на късния социализъм, употребявани по това време за идеологическа готовност, националистическа агитация и кооптиране на науката.
Настояват, че такива начинания единствено предизвикват кухо патриотарство и властнически настройки, не и сериозно осмисляне на историята.
Авторите на писмото показват запаси както към избора на дата, по този начин и към мащаба и логиката на плануваното честване. Те акцентират, че самата насочна точка е проблематична с много забавното изказване:
„ Почти никой не приема безусловно 632 година като начало на българската държавност “.
Според тях, въпреки тази година да участва в учебниците, „ болшинството от професионалните историци приказват за развой, който не би могъл да се вмести в съответна дата “.
В писмото написа също, че авансово декларираната продължителна подготовка разкрива несъразмерността сред плануваното честване и историческите обстоятелства:
„ Заявката за идна продължителна подготовка в същото време демонстрира мащаба на замисленото честване – напълно несъразмерен на случилото се в набелязания исторически миг, на извънредно оскъдните ни знания и на непокътнатите извори за него “.
Подписалите апела възприемат самодейността като част от дългогодишна традиция на юбилейни прояви с предсказуем сюжет:
„ Всяка сходна годишнина е единствено мотив за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самовъзвеличаване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разноски и бутафорни артефакти “.
В писмото се оспорва и изказванието, че сходни празнувания укрепват националното самочувствие:
„ Тъкмо в противен случай – досегашният опит демонстрира, че приповдигнатите чествания по изкуствено нарочени мотиви разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават сериозно мислещите, провокират скука и подигравка “.
Подписалите считат, че тези практики имат и по-дълбоки публични последствия:
„ Те единствено ускоряват ретроградните и властнически трендове, обществената склероза, безпътицата и застоя “.
В текста категорично се прави исторически паралел с метода, по който властта преди 1989 година е употребила юбилейните празнувания:
„ Чрез назначения в „ влиятелни “ юбилейни комитети режимът преди 1989 година кооптираше университетски историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета по отношение на предишното “.
Според създателите, сегашната самодейност рисково припомня този модел и възпроизвежда логиката на честването през 1981 година:
„ Авторите на новата самодейност потеглят по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската страна през 1981 година, което се трансформира в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към незаконния „ Възродителен развой “.
В умозаключение подписалите ясно формулират какво съгласно тях е действителната потребност на обществото:
„ Крайно време е да си дадем сметка, че това, от което се нуждаем, са добросъвестни проучвания и открити сериозни полемики по всички събития, лица и въпроси от предишното ни, в това число противоречивите и мъчителните “.
И прибавят: „ Положителната ни идентификация с българското и „ престижа на България в Европа “ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи искания за полулегендарна античност “.
„ Истинската мощ на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради съвременно настояще и бъдеще “, споделят те.
Подписалите отвореното писмо са:
Александър Везенков – историк
Александър Малинов – историк
Ана Лулева – историк, етнолог
Анелия Манова – етнолог
Антон Венев – историк
Антоний Тодоров – политолог
Атанас Шарков – IT експерт
Бистра Николова Бонева – историк, медиевист
Благородна Филевска – историк, етнолог
Борислав Дичев – историк
Васил Дамянов – инженер и историк
Василка Танкова – историк
Велислава Петрова – културолог
Галя Вълчинова – историк, антрополог
Георги Ангелов – ефирен водещ, публицист, лингвист, преводач
Георги Зеленгора – историк
Гергана Дончева – културолог
Детелина Тошева – антрополог
Деян Кюранов – мъдрец
Димитър Атанасов – историк
Добринка Парушева – историк
Евгений Дайнов – политолог, историк
Евгения Троева – историк, етнолог
Емил Джасим – историк и преподавател
Иван Ценов – софтуерен инженер
Иглика Аврамова – музеолог
Илко Дренков – историк
Искра Шварц – историк, медиевист
Кети Мирчева – историк
Кирил Чуканов – историк
Кристиян Ковачев – историк
Лиляна Деянова – социолог
Лиляна Симеонова – историк, медиевист
Лина Гергова – етнолог
Маргарита Карамихова – историк, етнолог
Марта Методиева – учител
Миладина Монова – антрополог
Мирослава Симеонова – историк
Михаил Иванов – физик, държавник
Надя Данова – историк
Нели Темелков – публицист
Николай Аретов – книжовен историк
Николай Близнаков – социолог
Николай Кожухаров – икономист
Николай Куколев – историк
Николай Папучиев – книжовник, етнолог
Николай Тодоров – историк
Орлин Събев – историк
Павлина Йосифова – историк
Петър Къдрев – историк
Рада Цанева – правозащитник
Росица Градева – историк
Румен Аврамов – историк, икономист
Румен Петров – учител по обществени действия
Светла Янева – историк
Светлозар Желев – историк, издател
Светослав Бацоев – счетоводител
Стефан Дечев – историк
Стефан Пейчев – историк
Стилиян Деянов – публицист
Стоян Антонов – историк, етнолог
Теодора Венедикова – издател
Теодора Драгостинова – историк, откривател на честването на 1300-годишнината
Фани Аронова – публицист
Чавдар Маринов – историк
Чавдар Ценов – публицист
Цеца Цветкова – историк
Юлия Златкова – историк
Явор Гърдев – режисьор
Юлиана Методиева – правозащитен журналист
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ