В театъра съвременният зрител има нужда не от герои или

В театъра актуалният фен има потребност не от герои или злодеи, а от хора, счита драматуржката Яна Борисова. Нейният текст „ Аз, която те обича “, претворен в моноспектакъл от артиста Дарин Ангелов, под режисурата на Димитър Коцев-Шошо, бе на Международния сценичен фестивал (МТФ) „ Варненско лято “.

Имаме потребност от текстове, които не се опасяват от сложността на света и от несъгласията в нас самите. Вярвам, че българската драматургия има силата да бъде доста модерна точно когато приказва за безконечните неща. Темите се трансформират по-малко, в сравнение с ни се коства. Променя се единствено методът, по който ги претърпяваме, споделя Борисова.

Идеята за пиесата „ Аз, която те обича “ е на артиста Дарин Ангелов, който се появил при нея с предлагането да опишат дружно тази история за войната, страха и любовта. В нея писателката намира нещо доста човешко, самоуверено и мъчително. В действието героят сменя самоличността си, с цел да оцелее, само че в действителност пътуването му не е към различен човек, а към самия себе си. Вярвам, че идентичността не е нещо неподвижно. Тя е развой, придвижване, непрекъснато договаряне сред това кои сме били, кои сме през днешния ден и кои бихме могли да бъдем. В крайни обстановки човек не губи, а по-скоро открива какъв брой огромен и спорен е вътрешният му свят, счита Борисова.

Актьорът Дарин Ангелов подхваща концепцията за спектакъла, задавайки си въпроса какво би направил човек, в случай че страхът за живота му стане по-силен от всичко останало. В главата му се оформя историята на мъж, който се пробва да избяга от войната и последователно се оказва в обстановка, в която би трябвало да живее непознат живот. Яна Борисова избистря сюжета с прозрението, че това в действителност не е история за бягството, а за любовта като мощ, която може да сътвори цяла действителност. Накрая се оказва, че описват също за страха и нещата, които хората крият най-дълбоко в себе си. На подготовките откриват нови пластове и спектакълът ги води.

Актьорът счита, че множеството неща, които одобряваме за „ мъжки “ или „ женски “, в действителност са функции, които обществото чака от нас. Войната изисква от мъжа да бъде смел, любовта разрешава на индивида да бъде уязвим. Докато работи върху облика на Бела, той стартира доста по-силно да се замисля какъв брой тежки са упованията към мъжете да не демонстрират боязън и какъв брой постоянно се заплаща висока цена за това. Според него всеки човек играе функции в живота си и от време на време прави това от нужда, а след време открива, че към този момент е част от него. В случая с героинята на спектакъла границата последователно изчезва. В началото нейното преобразяване е маска за оцеляване, а след това се трансформира в единствената действителност, в която може да живее.

Тъй като историята се развива като изповед посредством писма и диалози със самия себе си, е било ясно, че би трябвало да бъде разказана във формата на моноспектакъл, с цел да се усили чувството у фена, че е индивидът, на който Бела споделя своята загадка, изяснява Ангелов. В същото време наличието на актьорите Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев във видеото, част от постановката, съгласно него уголемява пространството, без да лишава от самотата на героя. За него е било значимо те да не бъдат просто гостуващи лица или гласове, тъй като всеки от тях е част от вътрешния свят на Бела и отключва най-важните въпроси и най-тежките прозрения.

В тазгодишното издание на МТФ „ Варненско лято “ публиката видя още няколко моноспектакъла - „ “, „ Лазарица “, „ “, както и танцовият Behind You.

Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на форума.