Театър в Израел привлича децата да станат участници в пиесите чрез виртуална реалност
В спектакъл „ Гешер “ в израелския град Яфо са намерили метод да задържат вниманието на малчуганите най-малко за час и половина, до момента в който се развива действието на сцената. На входа всеки фен получава очила за виртуална реалност и детето не вижда представлението като че ли се намира в центъра действието. Може да гледа нагоре и надолу или да се върти на 360 градуса. Изобретатал на виртуална платформа, която става фон или свят, в който да играят артисти, е измислил Алекс К. Сам, който показа за " Преди всички ":
" Мисля, че на актьорите не им е по-лесно да играят измежду фон, който самите те не виждат. Всичко е ново. Практикува се за пръв път в спектакъл. Изискваха се много комплицирани подготовки и прелестно притежаване на тялото от страна на актьорите. Само по този начин фенът приема наличието на живи хора във виртуалната реалност като истина, а не като кръпка. Самият режисьор ръководеше подготовките, гледайки през очилата за виртуална реалност. По-младите фенове са във екстаз от това, което се е получило. За страдание, има баби и дядовци, довели внучетата си на спектакъл, които мърморят, само че това е неизбежно. Най-бързо привикнаха с играта във утопичен за тях фон децата от студиото. Често те самите нахлузваха очилата, с цел да прегледат ту по какъв начин наподобява светът на лилипутите, част от който са те в спектакъла, ту да надникнат при великаните. Актьорът, който играе самият Гъливер, е неизмеримо еластичен и за него не беше проблем да се пробва да се измъкне от невидими въжета, с които лилипутите са го завързали или от клетката, в която великаните са го настанили, даже когато той няма никакъв атрибут или нещо материално, на което да се опре във въображението си. Израснал съм в театъра и знам, че какво е смисъла на действителните декори, само че времето на този спектакъл към този момент е минало. Наистина нашият опит е с една пиеса, която изисква чудо при превъплъщението, само че в скоро време фенът няма да се пробва да си показа по какъв начин наподобява дворецът, къде живее Хамлет, до момента в който артистът се движи през съвсем празната сцена, а в действителност ще го вижда ".
" Мисля, че на актьорите не им е по-лесно да играят измежду фон, който самите те не виждат. Всичко е ново. Практикува се за пръв път в спектакъл. Изискваха се много комплицирани подготовки и прелестно притежаване на тялото от страна на актьорите. Само по този начин фенът приема наличието на живи хора във виртуалната реалност като истина, а не като кръпка. Самият режисьор ръководеше подготовките, гледайки през очилата за виртуална реалност. По-младите фенове са във екстаз от това, което се е получило. За страдание, има баби и дядовци, довели внучетата си на спектакъл, които мърморят, само че това е неизбежно. Най-бързо привикнаха с играта във утопичен за тях фон децата от студиото. Често те самите нахлузваха очилата, с цел да прегледат ту по какъв начин наподобява светът на лилипутите, част от който са те в спектакъла, ту да надникнат при великаните. Актьорът, който играе самият Гъливер, е неизмеримо еластичен и за него не беше проблем да се пробва да се измъкне от невидими въжета, с които лилипутите са го завързали или от клетката, в която великаните са го настанили, даже когато той няма никакъв атрибут или нещо материално, на което да се опре във въображението си. Израснал съм в театъра и знам, че какво е смисъла на действителните декори, само че времето на този спектакъл към този момент е минало. Наистина нашият опит е с една пиеса, която изисква чудо при превъплъщението, само че в скоро време фенът няма да се пробва да си показа по какъв начин наподобява дворецът, къде живее Хамлет, до момента в който артистът се движи през съвсем празната сцена, а в действителност ще го вижда ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




