В тази статия, послание , мнения или както искате го

В тази публикация, обръщение, отзиви или както желаете го приемете желая единствено да припомня на хората в Русе, че загубихме един млад и превъзходен човек. Не желая да приказвам кои е прав и кои не. И бих помолила всеки да резервира коментара си за себе си. В този тежък миг желая да изкажа съболезнования на фамилията му и най-близките му хора. Сигурна съм, че доста хора го познаваха и доста хора се сещат за него с огромна усмивка на лицето - Точно като мен.

Нека още един път помоля всеки които прочете това ( в случай че изобщо си направи труда да прочете целия текст) да сдържи неприятното в себе си, тъй като идеални хора няма. Всички бъркаме всекидневно, ежеминутно. Хубаво е когато се учим от грешките си и се стараем да не ги повтаряме. Хубаво е най-малко един път да не гледаме отрицателно на всичко и да изсипваме мръсотия върху другите. Нека сме повече индивиди - дано погледнем на този извънредно драматичен случая от тази позиция.

Простихме се със един млад, извънредно занимателен младеж, който притежаваше най-заразителната усмивка и дълбоките очи. Нека всеки които го познаваше да сети с усмивка за първия ден, първия момент в които се срещна с Петър Василев. За най-забавните моменти с него и за всякога в които той е бил до вас, когато сте имали потребност. Нека не забравяме тези които не са до нас към този момент, и дано се сещаме за тях с положително, и с усмивка. Не би трябвало да съдим хората, да слагаме етикети и, да изричаме отзиви по тематики по които не сме способени. Колкото хора има на света още два пъти по толкоз отзиви могат да се съберат за дадена обстановка.

Всеки човек е неповторим и заслужава единствено най- прелестните неща в живота. Но за жал живота е кутия с бонбони и не знаеш какъв ще ти се падне- може да е с усет на благополучие, само че може да е и доста горчив. Толкова горчив, че да не ти разрешава да му забравиш усета цялостен живот.

Искам да благодаря на ориста си, че имах щастието да познавам Петър и всякога щом се сетя за него да блества усмивка на лицето ми.

Искам да се обърна към всички с молбата да цените малко повече живота си, тъй като всеки един от вас е значим за доста хора. Дори и да не осъзнаваме по какъв начин с дейностите си влияем на близките. Искам да помоля всеки един от нас да се постарае да е по- добър човек. Да не обръщаме внимание на дреболии, да не атакуваме ненужно другите и да се опитаме от време на време да погледнем от очите на другия.

Това е моето последно довиждане към Петър ти беше страховит другар и човек, състезател, чиновник на реда. Много хора тъжат за теб и ти в никакъв случай няма да бъдеш пропуснат, ти постоянно ще живееш в сърцата на всички нас всеки ден. Сигурна съм, че всеки от нас се сеща за шегите му и занимателните моменти с него в които чак лицето ти се схваща от смях. Нека в никакъв случай не забравяме приятелите си и хората които ценим. Нека по-често им подсещаме с дребни жестове, че те са значими за нас тук и в този момент. А тези които не са с нас ще бъдат в сърцата ни вечно.

Сбогом приятелю уповавам се в този момент да си на едно доста по-добро място, да си доста по-щастлив и да ни се смееш от там на грешките. Липсваш ни и в никакъв случай няма да те забравим.

Спомена за теб ще живее постоянно в душите ни!

Автор: Джени Костова, " Дунав Мост ", секция " Русенски кореспонденти "