В Тайван съм в момента, обичам да си почивам тук

„ В Тайван съм сега, обичам да си почивам тук - споделя Димитър. - Връщам се в Китай, с цел да посрещна с другари китайската нова година. После хвърча към остров Бали, където съм си уговорил срещи с българи. “

И тази зима благоевградчанинът Димитър Владиков употребява дългата си почивка като академични учител в Китай, с цел да пътува до Родината, където всяка година почита рождения ден на майка си на 31 януари. А след това отпрашва по следите на огромната си пристрастеност - да посещава острови.

Той е един от най-успешните академични преподаватели зад граница, само че това надалеч не е всичко. Животът на този радостен, занимателен и самоиронизиращ се 46-годишен мъж е изтъкан от контрапункти.

Той е юрист по капиталово право, учител по разнообразни дисциплини в Хуанджоу и Шанхай,

създател и първи шеф на българското учебно заведение в Шанхай,
създател на 8 книги... Освен това е 6-шесткратен първенец на България по таекуондо, треньор по кикбокс и муай тай на китайци, авантюрист, странник и луда глава.

Една жестока персонална покруса го запраща на другия завършек на света. Скоротечен рак му лишава огромната му обич - брачната половинка Мария. Макар да е доста сполучлив юристконсулт в Агенцията по вложения, съществено се замисля да замине за чужбина, да се откъсне от местата, които го свързват с нещастието. Има упоритостта да продължи сполучливата си кариера като правист.

„ Желанието беше да изляза освен от България, само че и от Европа, колкото се може по-далече - споделя той. - Подадох 50-60 CV-та, само че отвред ми писаха, че не се интересуват от моето европейско право. “ Спира се на 3 предложения. От Съединени американски щати - работа като фитнес инструктор, от Катар - отново за спорт. Единственото предложение за академични учител идва от Китай, с подготвен контракт, който го чака единствено да подпише. И към този момент 10 години Димитър Владиков е там.

В азиатската страна той идва след солидно обучение: британска гимназия в Благоевград и „ Право “ и „ Българска лингвистика “ в Югозападния университет в Благоевград, като второто приключва с отличие.

През годините в Китай е преподавал „ Международно комерсиално право “, „ Бизнес британски “, „ Публична тирада “ и „ Международна логистика “ в Хуанджоу и Шанхай. Сега преподава „ Бизнес връзки “ в бизнес колежа в Хуанджоу, където са му предложили по-добри условия от тези в университетите в Шанхай.

Димитър даже се е преместил да живее от Шанхай в Хуанджоу -

най-хубавия туристически град с мек климат.
Той е и една от 5-те някогашни столици на Китай, а също и градът на милиардерите. Петима от най-богатите хора в страната живеят там.

Като учител Димитър Владиков е придирчив. Твърди, че е неотстъпчив пред смелите ухажвания на студентките. „ Виж, връзки с преподавателки може “, майтапи се той. Тази зимна сесия отново е писал двойки. „ След мен обаче асистентът ми китаец ги пусна на поправителната сесия “, смее се професорът.

През 2019-та е признат с цялостна стипендия за докторантура в катедра „ Медии и връзки “ на университета „ Джаотонг “ в Шанхай, който е на 60-о място измежду 100-те най-хубави университета в света,пише bg voice.bg. Разбира, че не може да бъде с виза и като докторант, и като учител. А като учител ще получава 5 пъти повече. „ Не държа на купата „ лекар “, тъй че избрах работата в университет “, споделя той.

Развил е докторанта си в книга - учебник. Темата е национално брандиране, или по какъв начин може една дребна страна като България да стане по-популярна и да се конкурира с огромните сили като Щатите, Русия, Китай.

Един от многото гении на професор Дими, както с обич го назовават китайските студенти, е да бъде красноречив преподавател, събеседник и повествовател. Осемте му книги са във всички жанрове – разкази, учебници, разказ и пътеписи, на български и британски.

Последната му книга - Islets of Heaven („ Райските острови “)
е с пътеписи от 16 острова и е двуезична - на британски и български. „ Знаех, че във разновидността британски и китайски щеше да е в голям тираж в Amazon, само че взех решение книгата да бъде двуезична на британски и български, като подарък за рождения ден на майка ми “, споделя той.

Книгата е доста близка на сърцето му, тъй като отразява огромна негова пристрастеност - да „ колекционира “ тропически острови. Към тях потегля на отмора, когато стартират дългите му ваканции като академични учител, и откакто е изпитал 300-400 студенти и се усеща „ изстискан като лимон “, с прегракнал от говорене глас.

„ Защо острови? Защото от дете ми се желае да съм повече на топло. Израснах в Благоевград, в подножието на Рила и Пирин, зимите там бяха много студени. Затова в този момент от 8 години, от 2016-а, извозвам отпуските си на екзотични острови. Просто си сбъднах една от детските фантазии - да си карам зимата на топло “, споделя той.

Прочети още

От Китай му е доста елементарно да лети до която и да било екзотична дестинация, защото има доста директни полети. „ Качваш се на самолета и след час, час и половина си където пожелаеш в тропиците към екватора “, споделя той.

Колкото по-див и закътан е островът, толкоз по-добре за него. „ Предпочитам такива тихи места, нали 10 месеца в годината съм обграден от студенти, непрекъснато приказвам, заплащат ми, с цел да приказвам и когато си почивам, желая да не се постанова да бъбря непрекъснато “, споделя Димитър.

„ Не било забавно по плажовете? Ама по какъв начин да не е забавно, супер е - смее се той. - Пред теб океанът, успокоение. Запалиш една пуричка, пийнеш си коктейлчето... “ Но наложително съчетава почивката си с тренировки, с цел да поддържа форма, тъй като е и треньор по кик-бокс и муай тай.

Пътешествията му надалеч не са единствено „ размазване по плажовете и питейните заведения “. От 16 до 24 февруари ще е на остров Пукет - „ Перлата на Адаманско море “, на доста натоварен подготвителен лагер. Сутрин тренира доста рано, преди жегите, храни се здравословно, след това плаж и още веднъж 4 часа тренировки с боксовите ръкавици и спаринги с локални състезатели по муай тай. После тайландски масаж. Със спорта има забавни прекарвания на всички места - в Патая и Банкок, в Саня, Пукет.

Едно от най-любопитните пътувания е до Джеджу - най-големия остров край крайбрежията на Южна Корея - „ Островът на любовта “. Основната му забележителност е „ Паркът на любовта “, с еротични статуи, излезли като че ли от „ Камасутра “. Голи мъже и дами в разнообразни пози, и всичко показано доста натурално. „ За туристите е по-голяма атракция от вулкана Фукушима, който също е на острова “, смее се Димитър.

„ Джеджу е една от главните точки на южнокорейската K-Pop просвета, която подлуди света. Там може да срещнеш доста високи и слаби момчета, обезкосмени, гримирани, с червило, с прически “, споделя той. От Джеджу елементарно може да се стигне до остров Окинава в Япония, с неповторим плаж, на който вместо пясък има напълно мънички морски звезди.

В Тайланд доста му харесва остров Патая. Там е най-големият парк на тигрите и едно от обичаните му занимания е да ги гали и да храни малко тигърче с биберон. В Патая е видял и Светилището на истината, където бездетни дами се молят за деца. „ В този будистки храм всичко е направено от дърво, няма метал и камъни. Впечатляващо “, споделя той.

Любим му е китайският остров Хайнан,
където върви постоянно. Много гъсто обитаем, цялостен Китай е там на отмора. Но той намира място без навалица от туристи. От едната страна е Южнокитайско море, от другата - джунгла.

„ Беше толкоз гъсто обитаем с палми, други дървета и тропически растения, че взехме решение с двама другари да вървим пешком - от плажа до върха на един рид в джунглата. И лееекичко по този начин се поизгубихме, тъй като там няма покритие на джиесемите, ориентираш се единствено по едни пътеки. Вървим ние, вървим, към нас - змии, маймуни, всякакви отровни паяци. Но поддържаме радостно въодушевление. Като стигнахме върха, видяхме скулптура на змей... Почувствахме се като покорители на острова “, споделя той.

Най-отдалечен от България остров, който е посетил, е Уайкики на Хаваите. „ Там имат доста забавни традиции с танци, дори вършат и като нашите нестинарки - танцуват върху огън или въглени “, споделя Димитър.

„ Не съм си и помислял да спирам да обикалям по острови. Бях до началото на февруари в София, тъкмо когато заваля сняг и имаше мраз. Още в самолета за Тайван се съблякох по къси панталони и все едно си отивам у дома, на топло, на 30 градуса “, смее се Димитър.

Приключенецът е посетил над 40 страни, само че островите си остават огромната му обич и пристрастеност. Планира и втора книга на тематика „ Райските острови “ и в този момент натрупа усещания. Обмисля дали да я издаде и на китайски.

От София през Истанбул е кацнал в Тайпе, оттова в Тайнан. Връща се, с цел да посрещне китайската нова година - „ Годината на дракона “ в събота, на 10 февруари. После лети към остров Пукет, където чака с неспокойствие срещите с вдъхновяващи българи, чиито истории е чел в BG VOICE.