Зараждането на българското градинарство и неговият отпечатък в Европа
В търновския регион и селата към него се ражда самобитният български феномен - българско градинарство. Това до голяма степен се дължи на състава и качествата на почвата, както и на познанията на хората. Гурбетчийското градинарство е главен занаят на популацията от Лясковец, а в града даже има музей отдаден точно на тази тематика.
„ Още при започване на XIX век в този район, младежи, най-вече мъже и момчета, отиват в Цариград, където стартират да учат градинарство. Техни учители са най-вече гърци, а и самите условия там - температурата, влагата, съществуването на вода им разрешават доста добре да възприемат знанията и да ги доразвият ”, съобщи в изявление за БГНЕС Румяна Павлова, екскурзовод във великотърновския исторически музей.
Тя описа, че връщайки се в Търново хората основават свои нови градини с посадъчен материал, метод на напояване и обработка, което разрешава произвеждане на продукция, която освен да задоволи фамилните потребности, само че и да бъде изнесена на пазара.
„ Те стават същински наши представители на открито със своите познания като първите градове, към които се насочват са в Румъния - Букурещ и Брашов. Там основават първите свои градини “, изясни Павлова и означи, че в следствие нашите градинари се насочат на Запад.
„ Днес спомен за тези наши градинари има и в Унгария. Там има огромна българска общественост, която пази всички тези обичаи “, уточни екскурзоводът. По думите й спомен за нашите градинари има в цяла Централна Европа. „ Една част от тях са толкоз смели, че се насочат към Америка и Австралия, само че техните достижения главно са в Европа с познанията им да обработват земята, като даже съумяват да селекционират свои сортове зеленчуци - домати, пипер, зеле, даже има западни каталози от втората половина на 19 век, където те са отразени “, разкри тя.
„ В Европа донасят зеленчуци като патладжан, зелето, някой сортове пипер “, посочи екскурзоводът.
Павлова изясни, че в случай че се посети музеят в Лясковец, посетителите могат да видят иновация-та на градинарите - долапът, с който се е осигурявала задоволително вода за напояването на градината съвсем през целия сезон.
„ През XIX век Търново се оформя като един доста огромен, занаятчийски и търговски център. Неговите поданици са близо 30 000. Многото ханове разрешават събирането на доста продукция, а къщите, които се построяват приказват за задоволителна финансова опция. В подножието на Царевец се оформя една огромна занаятчийска общественост и махала - Табашка махала. В края на XIX век даже имаме присъединяване на търновските майстори с техни кожени творби, с които те печелят грамота на ревю в Париж - сребърен орден, което приказва за качеството на тяхната продукция “, сподели още Румяна Павлова. /БГНЕС
„ Още при започване на XIX век в този район, младежи, най-вече мъже и момчета, отиват в Цариград, където стартират да учат градинарство. Техни учители са най-вече гърци, а и самите условия там - температурата, влагата, съществуването на вода им разрешават доста добре да възприемат знанията и да ги доразвият ”, съобщи в изявление за БГНЕС Румяна Павлова, екскурзовод във великотърновския исторически музей.
Тя описа, че връщайки се в Търново хората основават свои нови градини с посадъчен материал, метод на напояване и обработка, което разрешава произвеждане на продукция, която освен да задоволи фамилните потребности, само че и да бъде изнесена на пазара.
„ Те стават същински наши представители на открито със своите познания като първите градове, към които се насочват са в Румъния - Букурещ и Брашов. Там основават първите свои градини “, изясни Павлова и означи, че в следствие нашите градинари се насочат на Запад.
„ Днес спомен за тези наши градинари има и в Унгария. Там има огромна българска общественост, която пази всички тези обичаи “, уточни екскурзоводът. По думите й спомен за нашите градинари има в цяла Централна Европа. „ Една част от тях са толкоз смели, че се насочат към Америка и Австралия, само че техните достижения главно са в Европа с познанията им да обработват земята, като даже съумяват да селекционират свои сортове зеленчуци - домати, пипер, зеле, даже има западни каталози от втората половина на 19 век, където те са отразени “, разкри тя.
„ В Европа донасят зеленчуци като патладжан, зелето, някой сортове пипер “, посочи екскурзоводът.
Павлова изясни, че в случай че се посети музеят в Лясковец, посетителите могат да видят иновация-та на градинарите - долапът, с който се е осигурявала задоволително вода за напояването на градината съвсем през целия сезон.
„ През XIX век Търново се оформя като един доста огромен, занаятчийски и търговски център. Неговите поданици са близо 30 000. Многото ханове разрешават събирането на доста продукция, а къщите, които се построяват приказват за задоволителна финансова опция. В подножието на Царевец се оформя една огромна занаятчийска общественост и махала - Табашка махала. В края на XIX век даже имаме присъединяване на търновските майстори с техни кожени творби, с които те печелят грамота на ревю в Париж - сребърен орден, което приказва за качеството на тяхната продукция “, сподели още Румяна Павлова. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ