В свят, в който вниманието е разпиляно от десетки стимули,

В свят, в който вниманието е разпиляно от десетки тласъци, Йоанна Елми упорства за противоположното - за вглъбяване. Тя има вяра, че литературата би трябвало да тежи, тъй като по този начин има смисъл. е освен роман за персонални и групови контузии, за насилието и емпатията, за това по какъв начин думите могат да бъдат дом, когато светът извън е нерешителен, само че и огледало на общество, което към момента не е завършило с предишното си. Романът към този момент е разполагаем за слушане в Storytel с гласа на Петя Абаджиева.

“Направени от виновност ” към този момент може да се слуша и като аудиокнига. Според Вас по кое време историята е по-въздействаща - когато я четем сами или когато я слушаме?

Когато е откровена, няма значение по какъв начин доближава до нас. Различните хора имат друго равнище на усещане. Устната история постоянно е групова и споделена и поради това тя подхранва повече непосредственост.

Може би историите се завръщат към истинския си орален корен, тъй като, в случай че се замислим, те са били разказвани сходно на аудиокниги през по огромната част от съществуването на човечеството. Ние сме разказвали истории, събрани към огъня или събрани в стая, слушайки се един различен.

И историята в никакъв случай не е била закрепена дотам, до каквато е в този момент, в сегашното. Историята постоянно се е променяла.

Днес да четеш е може би едно от последните в действителност усамотени занимания и прекарвания. Четенето ни оказва помощ доста по-добре да се свържем със себе си. Точно по тази причина мисля, че двете – четене и слушане – се допълват добре и че има потребност от всички типове описване, с цел да можем да осмислим човешкото.



Вие по какъв начин по-добре възприемате информацията - като слушате или като четете? Променя ли се за Вас прекарването, когато някой различен споделя историята?

Зависи с каква цел. Чета художествена литература главно на хартия, тъй като наблягам доста.

Слушам доста нехудожествена литература, когато не става въпрос за някакво изследване или за нещо, което ми е нужно да го видя образно, да го подчертая, отбележа. Последната книга, която изслушах, беше The Ends of the World. Но отново от време на време ми се желае да мога да си подчертая или да си отбележа нещо, или да си запиша.

Имахте ли желание кой да озвучи книгата Ви в Storytel? Имате ли си обичан български глас?

Не, доверих се напълно, тъй като знам, че в Storytel работят страхотни експерти и бях сигурна, че те ще оценят и гласа, и атмосферата на книгата.

Сигурна съм, че доверието ми е целесъобразно.

Георги Господинов споделя за романа Ви, че “влиза с щурм в детската стая на прехода ”. В чия детска стая живеем през днешния ден, която ще разказват бъдещите създатели?

Ние постоянно живеем затворени в личната си детска стая. За мен въпросът е до каква степен съумяваме да интегрираме тази стая в огромната къща на времето, което не стопира да тече.