Какво мъжете искат във връзката, но се страхуват да признаят
В свят, в който тематиката за прочувствените потребности във връзките все по-често слага фокуса върху дамите – изцяло справедливо – гласовете на мъжете от време на време остават на назад във времето. Но това не значи, че те нямат какво да кажат.
В последните години в онлайн пространството се появяват от ден на ден изповеди на мъже, които искрено споделят какво в действителност търсят в една връзка – оттатък клишето за физическата непосредственост. Разказите им демонстрират едно: мъжете не желаят просто да бъдат обичани – желаят да бъдат разбрани .
1. „ Искаме някой, който има вяра в нас “
„ Партньорката ми е първият човек, на който споделям фантазиите си “, споделя мъж в коментар под вирусна обява във конгрес. „ Не чакам тя да ги осъществя вместо мен, само че желая да има вяра в тях. Да повярва в мен. “
Много мъже споделят, че отрицателните мнения по отношение на техните цели и упоритости ги нараняват по-дълбоко, в сравнение с наподобява. Те желаят поддръжка, а не песимизъм. Някой, който ще бъде до тях, даже когато концепциите им звучат „ бясно “.
2. „ Грешим – не тъй като не ни е грижа, а тъй като сме хора “
Десетки мъже признават, че не постоянно се оправят съвършено с домашните задания, сантименталните жестове или ежедневните отговорности. Но това не значи, че не се стараят.
„ Забравих да изхвърля боклука и след това получих тридневен безмълвен митинг “, споделя различен консуматор. „ Да, не беше преднамерено. Просто имах неприятен ден. “
Експерти в региона на връзките акцентират, че партньорското приемане и състрадание са по-силни мотори за смяна, в сравнение с рецензията.
3. „ Не ни казвайте ‘Казах ти’ “
Мъжете признават, че най-болезнените реплики в сложни моменти постоянно са най-кратките. Сред тях: „ Казах ти аз “.
„ Когато сгреша, съм най-уязвим. Не желая някой да ме натиска още повече “, споделя мъж, минал през сериозна загуба.
Психолози припомнят, че в миг на неуспех мъжете се нуждаят от поддръжка, а не от обвиняване – даже когато грешката е явна.
4. „ Домът би трябвало да е място за отмора, не за нова борба “
„ Целият ден се боря на открито – с работа, напрежение, борби, които не споделям. Когато се прибера, желая просто да ме посрещне усмивка. “ Това споделя мъж в отговор на въпрос за това какво най-вече цени във връзката.
Научни проучвания удостоверяват: усмивката и позитивният език на тялото в двойката покачват доверието, щастието и удовлетворението от връзката .
5. „ Не желаеме надзор, а пространство “
Мъжете признават, че несъразмерната грижа и внимание от време на време се усещат като задушаване. „ Оценявам любовта ѝ, само че не и когато ми звъни осем пъти поради футболен мач с другари “, споделя различен мъж.
Свободата, даже в границите на постоянна връзка, остава полезност. Мъжете споделят, че имат потребност от време за себе си , без това да бъде възприето като оттегляне или липса на обич.
6. „ Сравненията ни убиват “
„ Когато тя стартира да ми споделя по какъв начин брачният партньор на най-хубавата ѝ другарка направил това или това... просто се затварям. Усещам се като неуспех. “ Това е постоянно срещано възприятие измежду мъжете, коментиращи в разнообразни конгреси.
Проучванията демонстрират, че отрицателните съпоставения в двойката водят до понижено задоволство от връзката и по-ниско самочувствие на колегата , изключително при мъжете, които са по-чувствителни към тематиката за персоналната стойност и „ достатъчността “.
7. „ Интимността не би трябвало да се употребява като оръжие “
Темата за физическата непосредственост също е деликатна. Мъжете признават, че усещат болежка, когато интимността или храната се употребяват като средство за операция или наказване .
„ Никога не бих желал да печеля вниманието ѝ посредством виновност. А от време на време се случва тъкмо това “, споделя един от участниците в анонимна анкета.
8. „ Не сме безчувствени. Просто ни е мъчно да кажем всичко това “
Това, което сплотява всички споделени истории, е тишината. Повечето мъже признават, че не приказват за тези неща. Не тъй като не желаят, а тъй като не знаят дали ще бъдат чути .
Може би е време да стартираме не просто да питаме мъжете какво желаят – а да слушаме какво в действителност споделят. Защото под мълчанието постоянно стои потребност от схващане, почитание и обич.
