В свят, в който мнозина бързат да подминат, има хора

В свят, в който мнозина бързат да подминат, има хора като Георги – невидимите герои на тротоарите, които не желаят страдание, а късмет. Срещата с него се е случила напълно нормално – до кофа за отпадък. Но зад тази сцена се крие цялостен живот, изживян с труд, болежка, достойнство… и самотност.

Георги е епилептик, на години, само че към момента със мощ и умения, които мнозина от нас са не запомнили, че съществуват. Заварчик, бояджия, човек, който знае по какъв начин да свърши мъжка работа – само че никой не му дава късмет. Няма документи за пенсия, няма поддръжка, няма „ вход за нормалност “. Единственото, което има, е името си. И гордостта да споделя: „ Аз би трябвало да работя. “

Георги е един от тези хора, които сме привикнали да назоваваме „ небогати “, само че които са богати на нещо, което днешният свят като че ли е изгубил – чест. Той не проси. Не упреква. Само работи, където го вземат. Но постоянно против него стои безразличието, а от време на време и подигравката – като „ работодателя “ от село Калояновец, който му дал осем лв. на монети и заричане за „ повече различен път “. И Георги отново бил удовлетворен. Купил си кренвирши и лютеница. Защото това е животът, който обществото му е оставило.

Предлагаме ви целия роман на неизвестен старозагорец във Фейсбук:

" Преди малко срещнах един по-възрастен човек, обикаляше по кофите и ми направи усещане, че ми се извини откакто си хвърлих боклука. Реших да си поговоря с индивида, споделяше се Георги  много учтив човек, работил много години като заварчик към теца. За съжеление е епилептик и към този момент не може да си откри работа на никое място, върви да оказва помощ на всякакви хора, само че явно се подиграват с него.

Разказвам ви една от случките, които ми показа. Миналата седмица някакъв човек го извикал в село Калояновец да му пренареди керемидите на покрива и след през целия ден работа на тази горещина му дал единствено 8 лв. на монети, като му казъл че различен път ще му даде повече тъй като, в този момент нямал. Въпреки всичко индивидът е удовлетворен, купил си е 2 кренвирша и лютеница с тях. Аз му дадох пари, като в началото не пожела да ги вземе и думите му бяха: аз би трябвало да работя.

Та молбата ми към вас е някой, в случай че има някаква работа за него (каза, че може да боядисва, заварява, разчиства отпадъци и какво ли не), да помогнем на индивида. Казах му, че ще поразпитам, в случай че мога да му оказа помощ да си откри работа, единственият контакт, който имам с него, е адресът му, сподели, че там мога да го намеря, в случай че изкочи нещо. Каза, че живее на Братя Жекови 65. На вратата пишело сем. Георгиеви. "

Един късмет, едно позвъняване, един жест може да му върне вярата, че не всички са го не запомнили. Георги не търси благосклонност. Търси задача. Смисъл. Надежда.

Има нещо надълбоко разтърсващо в това, че един човек, живял с труд, в този момент обикаля по кофите и отново се извинява, че е там. Не той дължи опрощение. Ние му изискуем късмет. И в случай че в тази история има смисъл, той е следният: Да не оставим достолепието да ръждяса. Да го възнаградим. С работа. С човещина. С деяние.

П.С. Под  поста към този момент има коментари на хора, които са подготвени да предложат работа на Георги. Благодарим им!