Когато ChatGPT влезе в училище: Какво е новото лице на ученето?
В свят, в който изкуственият разсъдък към този момент не е заричане за бъдещето, а действителност от сегашното, образованието също минава през дълбока промяна.
Прочетете още
Какво се случва, когато учениците стартират да употребяват изкуствения разсъдък още преди да са усвоили таблицата за умножение, по какъв начин реагират учителите на това, какви благоприятни условия открива ИИ за децата със специфични потребности, по какъв начин самата концепция за „ учене “ се трансформира в цифровата ера и още по тематиката ще научим от специалиста Иван Драганов.
Той е съосновател на SkillCatalyst - софтуерна просветителна компания, профилирана в интеграцията на изкуствен интелект, цифрови умения и нововъведения в образованието. Иван Драганов има богат опит в пресечната точка сред изкуствен интелект, ръководство на нововъведения и образование.
В изявлението му пред TrafficNews преглеждаме бъдещето на учебното заведение не като постройка, а като нова концепция за учене – такава, в която индивидът и машината не се конкурират, а си партнират, с цел да дадат на всяко дете шанса, който заслужава.
- До каква степен съгласно вас учениците сега употребяват изкуствен интелект при писането на домашни и планове? Смятате ли, че от време на време злоупотребяват?
- Да, учениците употребяват изкуствен интелект все по-често – и то освен огромните. На мен ми се е случвало деца на 10 години да ми задават въпроси за съответни AI функционалности или по какъв начин да напишат „ по-умни ” указания към ChatGPT. Това единствено по себе си демонстрира какъв брой естествено ИИ навлиза в всекидневието им.
Малка част от учениците употребяват тези технологии по зрял метод – с цел да получават пояснения, противоположна връзка или насоки по домашните си. Но в множеството случаи го употребяват просто с цел да копират подготвени отговори, без изключително схващане. И това си проличава – стилът, езикът и термините постоянно са надалеч от речника на един възпитаник.
Но тук не обвинявам децата. ИИ е инструмент – както калкулаторът, когато се е появил. В началото и той е бил посрещнат с терзание от страна на учителите. Днес просто сме трансформирали дилемите – от броене на ръка към схващане на концепцията.
Същото би трябвало да създадем и с ИИ: не да го забраняваме, а да приспособяваме метода, по който тестваме знанията. Да насърчаваме сериозното мислене, разбор, персонално мнение, обосновка. Ако го създадем вярно, ИИ няма да е зложелател на ученето, а негов ускорител.
- Използването на ИИ за писане на домашни попречва ли развиването на мисловни умения у учениците?
- Използването на изкуствен интелект за писане на домашни може да попречва развиването на мисловни умения, в случай че се употребява пасивно – просто за прекопирване на отговори без схващане. Но самият ИИ не е казусът – казусът е в метода, по който се употребява. Ако учениците се научат да задават положителни въпроси, да съпоставят отговори, да търсят пояснение, а не просто решение – тогава ИИ може да се трансформира в скъп сътрудник в ученето.
Истината е, че образованието не може да се състезава с технологиите. То би трябвало да ги интегрира. Ако научим децата да употребяват тези принадлежности интелигентно – като инструмент за мислене, а не за отбягване на мисленето – тогава печелим всички. Важно е и друго: ИИ към този момент се употребява интензивно на работното място – от разбор на данни до писане на отчети и основаване на наличие. В бъдеще няма да е толкоз значимо кой какво помни наизуст, а кой умее да задава верните въпроси, да ревизира информация и да работи дейно.
- Как учителите могат да разпознаят по кое време даден текст е генериран от изкуствен интелект?
- Разпознаването на текст, основан от изкуствен интелект, не постоянно е елементарно – изключително когато става въпрос за по-големи възпитаници. Но има няколко ясни признака, които учителите могат да наблюдават. Един от главните признаци, че даден текст е генериран от изкуствен интелект, е неестественото изложение – той може да звучи прекомерно безпрепятствено, публично или да употребява думи и изрази, които явно надвишават езиковото равнище на ученика. Обикновено в такива текстове липсва персонален глас – няма съответни прекарвания, отзиви или образци от действителния живот.
Стилът е повсеместен, само че и неопределен, като че ли е основан да пасне на всеки, без да отразява характерността на създателя. Друг постоянно срещан белег е повторяемостта и потреблението на общи, клиширани изречения – като „ в днешно време “, „ технологиите играят значима роля “ или „ в умозаключение “ – които звучат познато, само че не съдържат дълбочина или автентичност. И най-после, такива текстове постоянно нямат развиване на мисълта – въпреки да са граматически верни, в тях липсва ясна обосновка, логичност на тезата или поредно създаване на концепция.
Разбира се, има и принадлежности (например, QuillBot, Scribbr), които проучват вероятността един текст да е генериран от ИИ, само че те не са изцяло надеждни и не трябва да се употребяват като единствен аршин.
По-важното е по какъв начин реагираме като учители. Вместо единствено да наказваме, можем да превърнем обстановката в урок: да покажем по какъв начин текст, генериран от ИИ, може да бъде редактиран, допълнен с персонални образци, модифициран с персонално мнение. Това предизвиква независимото мислене
- Какви са главните преимущества на потреблението на изкуствен интелект в образованието, изключително при деца със специфични потребности?
- Едно от най-силните приложения на изкуствения разсъдък в образованието е точно при децата със специфични просветителни потребности. Това, което го прави толкоз скъп, е способността му да се приспособява – той не изисква всички деца да учат по един и същи метод или със същото движение. Напротив, ИИ може да „ усети “ по кое време едно дете се затруднява и да му предложи материала по друг, по-достъпен метод – било то с видео, с картинки, със тон, или с къси стъпки.
Например, в случай че едно дете има проблем с концентрацията, ИИ може да му сервира урока на дребни елементи, с почивки и игри сред тях. Ако детето има усложнения с четенето, програмата може да му прочете текста на глас. При дете с аутизъм – което се усеща по-добре, когато има ясна конструкция и повторяемост – ИИ може да предложи образование с тъкмо такава непрекъсната рамка, без изненади, които да го объркват.
Голямото преимущество тук е, че ИИ в никакъв случай не се изморява и в никакъв случай не губи самообладание. Децата могат да задават един и същи въпрос 10 пъти, и ще получат явен, толерантен отговор всякога. А това е скъпо – изключително за деца, които постоянно се усещат неразбрани или изолирани.
Освен това, ИИ може да бъде асистент и за деца, които не могат да вървят постоянно на учебно заведение – да вземем за пример по здравословни аргументи. Те могат да учат отдалечено, само че отново с персонален, приспособен метод, без да изостават от останалите.
- Как изкуственият разсъдък може да приспособява образователния материал, тъй че той да дава отговор на самостоятелните потребности на всяко дете?
- Това е може би една от най-силните страни на изкуствения разсъдък – изключително на така наречен генеративен изкуствен интелект, какъвто е ChatGPT, да вземем за пример. Тези системи не просто демонстрират подготвен материал – те могат да го основават в действително време, съгласно потребностите на съответния възпитаник.
Представете си, че в един клас имаме 20 деца, само че всяко схваща по друг метод. Учителят преподава по една стратегия, само че не всяко дете я възприема еднообразно. ИИ може да „ преведе “ същия урок на друг език – не безусловно, а просветително. За едно дете изяснява посредством метафори, за друго – с образни образци, за трето – с съответни на практика задания. Именно това вършим, когато образоваме учители по какъв начин да употребяват генеративен ИИ за основаване на персонализирани пояснения и задания, съобразени с ползите и равнището на учениците.
Ако ученикът се затруднява с дроби, да вземем за пример, учителят може да употребява генеративен ИИ, с цел да сътвори нови, подобаващи задания, съобразени с равнището и ползите на детето. Или учителят може да напише в системата: „ Направи пояснение за третокласник, който има усложнения с схващане на умножение. Използвай образци със спорт, тъй като това го интересува. “ ИИ ще сътвори текст с образци като: „ Ако в един футболен тим има 11 играчи и имаме 3 тима, какъв брой играчи има общо? “
Това икономисва време на учителя и му разрешава да насочи вниманието си към това, което машината не може да направи – да поддържа, да стимулира, да въодушевява.
- По какъв метод ИИ може да проучва напредъка на учениците и да предложи подобаващи способи за учене?
- Изкуственият разсъдък може да бъде извънредно потребен освен при преподаването, само че и при разбора на напредъка на учениците. Благодарение на него, учителите към този момент не би трябвало сами да преглеждат и проучват купища проби и домашни, с цел да схванат кой с какво има усложнение – ИИ го прави за секунди и доста по-точно.
Да дам съответен образец. Представете си, че в едно учебно заведение се употребява платформа като СмарТест – цифров инструмент за основаване и осъществяване на проби. Учениците попълнят теста онлайн, а системата автоматизирано регистрира резултатите. Всеки възпитаник получава самостоятелен профил – вижда се кои въпроси е сбъркал, какъв брой време му е лишило, в кои тематики се оправя и в кои има потребност от помощ.
Тези резултати могат да бъдат изтеглени от учителя и качени в генеративен ИИ – като ChatGPT, да вземем за пример – с директива от вида: „ Предложи самостоятелни извършения по математика за възпитаник, който има усложнения с делението и мерните единици, на база на следния резултат от тест. “
ИИ незабавно проучва данните и генерира съответни рекомендации – не просто „ повтори урока “, а съответни задания, спомагателни пояснения и даже препоръки по какъв начин ученикът може да усъвършенства разбирането си. Това може да включва видео линкове, интерактивни игри, схеми, пояснения с образци от действителния живот. Най-хубавото е, че учителят резервира контрола – той преценя дали и по какъв начин да употребява тези оферти. Но получава една доста точна, бърза и потребна „ цифрова лупа “, с която вижда по-ясно потребностите на всеки възпитаник.
- Може ли той да бъде изцяло сурогат на обичайния метод на преподаване или ще остане спомагателен инструмент?
- Въпросът е доста настоящ, изключително с бързото развиване на технологии, които към този момент се употребяват като „ ИИ учители “. В някои учебни заведения в Съединени американски щати, да вземем за пример, към този момент се опитва с по този начин наречените AI teaching assistants – това са виртуални преподаватели, които водят уроци, задават въпроси, даже дават противоположна връзка. Пример за такава система е Khanmigo – ИИ помощник, употребен в платформата Khan Academy, който оказва помощ на учениците да схванат материала по интерактивен метод. Или Socratic by Гугъл, която изяснява задания, като прави разбор на фотография на образователния въпрос. Това са действителни помощници в класната стая – и при вярна приложимост, могат да бъдат доста ефикасни.
Но моето мнение е изрично: учителят не би трябвало и не може да бъде сменен. ИИ е мощен инструмент – само че въпреки всичко е единствено инструмент. Учителят не е просто човек, който предава обстоятелства. Той построява метод на мислене, възпитава, въодушевява. Формира качества, които са от основно значение в бъдещето – като сериозно мислене, умеене за работа в екип, адаптивност и добра връзка. ИИ може да приготви извършения, да изясни уроци, да помогне с повтаряне. Но той не усеща по кое време едно дете е обезкуражено. Не може да „ прочете “ изражението му или да му подаде ръка, когато се усеща нестабилно. Не може да въодушеви едно дете да обича литературата или да има вяра, че е положително в математиката, даже когато бърка.
Затова аз имам вяра, че бъдещето на образованието е в партньорството сред учителя и ИИ. Учителят да бъде водачът, а ИИ – неговият помощник. Така ще съвместим най-хубавото от двата свята: човешката мъдрост и съпричастност с софтуерната мощ и скорост.
- Какви благоприятни условия има за потребление на звукови технологии, посредством които учениците да взаимодействат с материала, вместо да го четат? Може ли ИИ да приспособява тези технологии за деца със специфични потребности?
- Абсолютно – звуковите технологии, в композиция с изкуствен интелект, отварят нови благоприятни условия в образованието, изключително за деца, които имат усложнения с четенето, концентрацията или образното разбиране на информация. Днес учениците могат да взаимодействат с образователния материал посредством глас – вместо да четат текст, те могат да го чуят, да задават въпроси гласово и да получават отговори по същия метод. Има и профилирани компании като ElevenLabs, които употребяват ИИ, с цел да преобразуват елементарен текст в професионално звучащо аудио. Например, преподавател може да качи пояснение на урок по физика и да получи аудио файл. Това е страхотна опция за деца с дислексия, с проблеми със зрението или просто с по-добро слухово усещане.
Технологиите вървят и още по-далеч – има приложения за възпитаници, които не могат да приказват или пишат, само че употребяват взор или жестове, с цел да споделят, а ИИ интерпретира техните команди и дава отговор с глас. Това прави образованието по-достъпно и за деца с тежки увреждания.
- Как изкуственият разсъдък може да бъде интегриран в онлайн проби, с цел да се обезпечи персонализиран метод при оценката на учениците?
- Традиционните проби правят оценка всички по еднакъв метод – дали си избрал правилния отговор, дали си написал вярната формулировка. Но това не постоянно демонстрира действително какво знае ученикът, нито по какъв начин учи, нито къде тъкмо се затруднява. Тук идва ролята на изкуствения разсъдък – той трансформира метода, по който гледаме на оценяването.
С ИИ онлайн тестванията могат да станат доста по-интелигентни и адаптивни. Например, пробата може да стартира с няколко въпроса, и според от това по какъв начин ученикът дава отговор, системата автоматизирано трансформира равнището на идващите въпроси – в случай че се оправя добре, ги прави по-сложни; в случай че се затруднява – ги опростява и ревизира по-базисни познания. Това се назовава адаптивно тестване.
След това идва и анализът – вместо просто да каже „ Ученикът има 62% “, ИИ може да даде цялостна картина: в кои тематики ученикът е убеден, къде бърка редовно, дали бърза и прави неволни неточности, или просто не схваща материала. Това е извънредно потребно както за учителя, по този начин и за самия възпитаник. ИИ освен ще уточни съответните пропуски, само че и ще сътвори задания, пояснения или даже къси уроци, ориентирани тъкмо към слабите места на ученика.
В бъдеще, такива системи ще могат даже да наблюдават дълготрайния прогрес на ученика – по какъв начин се оправя през месеци и години, по кое време се усъвършенства, какъв вид задания му пасват най-добре.
- Какви образци съществуват сега за сполучливо потребление на изкуствен интелект за деца със специфични потребности в учебната система?
Вече виждаме действителни, работещи образци – освен в чужбина, само че и тук, в България. Изкуственият разсъдък стартира да играе роля в това да създадем образованието по-достъпно, по-гъвкаво и по-човешко – изключително за деца със специфични потребности.
Ще споделя съответен образец от моя процедура: в няколко български учебни заведения, в това число с деца бежанци от Украйна, използваме ИИ за адаптиране на проби и образователни материали на разнообразни езици и равнища на компликация. Представете си дете, което не приказва добре български, само че би трябвало да взе участие пълноценно в образователния развой. С помощта на генеративен изкуствен интелект – като ChatGPT – превеждаме тестванията или дилемите на украински език, обясняваме ги по-достъпен метод, приспособяваме формулировките по отношение на равнището на схващане. Това се случва бързо, без да се губят дни или седмици за редакции.
- Какво бъдеще предвиждате за интеграцията на изкуствения разсъдък в образованието?
Бъдещето на изкуствения разсъдък в образованието не е просто в това да създадем уроците по-„ софтуерни “. То е в това да създадем ученето по-човешко, по-гъвкаво и по-подходящо за всеки възпитаник. Вярвам, че ИИ няма да размени учителя, само че ще се трансформира в неразделна част от образователния развой – като учебника, тетрадката или компютъра. Ще бъде инструмент, който оказва помощ на учителя да вижда по-ясно потребностите на учениците, да икономисва време от рутинни задания и да има повече сила за най-важното – да въодушевява и поддържа.
Предвиждам, че:
Обратната връзка ще става в действително време. Учениците ще получават насоки незабавно след тест или упражнение – не просто оценка, а съответни препоръки по какъв начин да подобрят знанията си.Учебният материал ще се приспособява автоматизирано – съгласно това по какъв начин детето учи, на какво равнище е и даже по какъв начин се усеща в дадения ден.Гласовите технологии и аудио наличието ще станат стандарт – децата ще могат да учат с уши, с очи, с ръце – по този начин, както е най-добре за тях.Специалните просветителни потребности ще се посрещат доста по-ефективно – с ИИ, който схваща потребностите на всяко дете и предлага персонализирана поддръжка.
Ще има и провокации, несъмнено – свързани сигурно, нравственос и достъп до технологии. Но в случай че методът е рационален и индивидът остане в центъра, имам вяра, че ИИ може да направи образованието по-справедливо, по-ефективно и по-вдъхновяващо. И в SkillCatalyst виждаме това всекидневно – когато учителите завършат нашите курсове и стартират да употребяват ИИ не с цел да заменят себе си, а с цел да се трансфорат в още по-ефективни, подкрепящи и ангажиращи преподаватели.
Ние към този момент работим върху сходни решения – построяваме пилотни стратегии с учебни заведения, в които интегрираме персонализирано образование посредством ИИ, принадлежности за автоматизирана акомодация на уроци и цифрова противоположна връзка.
- Може ли изкуственият разсъдък да основава персонализирани образователни сюжети, които да подтикват ангажираността на учениците и да създадат ученето по-забавно и забавно?
Да, и освен че може – той към този момент го прави. Един от най-големите плюсове на изкуствения разсъдък, изключително на генеративните модели, е точно това: способността да основава наличие, което е съобразено с ползите, равнището и стила на учене на съответния възпитаник.
Например, в ChatGPT към този момент можем да сътворяваме така наречен GPTs – това са персонализирани помощници, които се настройват по отношение на потребностите на учителя и учениците. Учителят може да " образова " своя GPT, като му зададе ясни указания: „ Помагай на учениците да учат история. Не давай отговорите непосредствено, а задавай насочващи въпроси. Използвай единствено качените от мен образователни материали. “ Така ИИ не е просто чатбот, а учебен сътрудник, който следва ясни правила.
Още по-интересното е, че учителят може да качи единствено свои цифрови материали – уроци, презентации, проби – и GPT работи единствено с тях. Това дава надзор, сигурност и изясненост какво се употребява в образованието. И когато учениците взаимодействат с този GPT, те получават помощ, приспособена към съответния урок, учебник или тематика, по метода, по който учителят е избрал.
- Преди време имаше опит, който сподели, че изкуственият разсъдък слага по-обективни оценки от преподавателите. Това по този начин ли е?
Да, има такива опити – и резултатите в действителност демонстрират, че изкуственият разсъдък може да прави оценка по-обективно в някои случаи, изключително когато става въпрос за затворени въпроси, граматика, конструкция или жанр на писане. Причината е елементарна: ИИ не се въздейства от страсти, от отмалялост или от персонални усещания за ученика. Той прави оценка единствено въз основата на това, което е написано или показано.
Например, в случай че възпитаник напише есе, ИИ може да го оцени по заложени критерии: конструкция, логичност, правопис, изясненост на изрече. И ще даде една и съща оценка, без значение дали ученикът е първенец или нормално има по-слаби резултати. Това е потребно, тъй като отстрани човешката пристрастност, която – даже несъзнателно – от време на време се появява.
Но, значимо е да подчертая: обективно не постоянно значи по-добре. Оценката не е единствено цифра – тя е и противоположна връзка, и поощрение, и от време на време даже поддръжка. Учителят може да разбере, че ученикът е положил старания, че се е подобрил, че е надминал себе си – неща, които ИИ не може да „ усети “. Затова ИИ може да бъде превъзходен асистент при инспекция, само че не трябва да бъде единственият или последният арбитър за представянето на учениците.
Аз персонално имам вяра, че най-хубавият вид е комбинацията – ИИ прави първичната оценка, дава справедлива база, а учителят надгражда с човешки взор: схваща подтекста, взема поради процеса, освен резултата. Така се получава по едно и също време правдивост и емпатия – нещо, което в образованието е изключително значимо. В образованията ни това е съществена тематика – по какъв начин учителят може да употребява ИИ като асистент в оценяването, само че да резервира човешката вероятност и емпатията.
“Изкуственият разсъдък не е тук, с цел да размени учителя, а с цел да му даде време, изясненост и мощ да бъде още по-добър. Машините могат да проучват данни, само че единствено индивидът може да въодушевява. Когато съвместим технологиите с човешката съпричастност, сътворяваме обучение, което вижда всяко дете – и му оказва помощ да разгърне своя капацитет ", приключва Иван Драганов.
Иван Драганов е част от “Институт GATE ” към Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и взе участие в планове за софтуерен трансфер и разработка на новаторски решения, свързващи научните проучвания с действителните потребности на бизнеса.
Заемал е основни позиции, в това число като старши анализатор на нововъведения в Dealroom.co, където проучва софтуерни трендове и подкрепя създаването на тактики за напредък. Работи интензивно за въвеждане на цифрови технологии и създаване на иновационни екосистеми в агросектора.
Иван има магистърска степен по финансови стопански системи от Erasmus University Rotterdam и е профилиран в генеративен изкуствен интелект, с професионални образования от Гугъл.
Прочетете още
Какво се случва, когато учениците стартират да употребяват изкуствения разсъдък още преди да са усвоили таблицата за умножение, по какъв начин реагират учителите на това, какви благоприятни условия открива ИИ за децата със специфични потребности, по какъв начин самата концепция за „ учене “ се трансформира в цифровата ера и още по тематиката ще научим от специалиста Иван Драганов.
Той е съосновател на SkillCatalyst - софтуерна просветителна компания, профилирана в интеграцията на изкуствен интелект, цифрови умения и нововъведения в образованието. Иван Драганов има богат опит в пресечната точка сред изкуствен интелект, ръководство на нововъведения и образование.
В изявлението му пред TrafficNews преглеждаме бъдещето на учебното заведение не като постройка, а като нова концепция за учене – такава, в която индивидът и машината не се конкурират, а си партнират, с цел да дадат на всяко дете шанса, който заслужава.
- До каква степен съгласно вас учениците сега употребяват изкуствен интелект при писането на домашни и планове? Смятате ли, че от време на време злоупотребяват?
- Да, учениците употребяват изкуствен интелект все по-често – и то освен огромните. На мен ми се е случвало деца на 10 години да ми задават въпроси за съответни AI функционалности или по какъв начин да напишат „ по-умни ” указания към ChatGPT. Това единствено по себе си демонстрира какъв брой естествено ИИ навлиза в всекидневието им.
Малка част от учениците употребяват тези технологии по зрял метод – с цел да получават пояснения, противоположна връзка или насоки по домашните си. Но в множеството случаи го употребяват просто с цел да копират подготвени отговори, без изключително схващане. И това си проличава – стилът, езикът и термините постоянно са надалеч от речника на един възпитаник.
Но тук не обвинявам децата. ИИ е инструмент – както калкулаторът, когато се е появил. В началото и той е бил посрещнат с терзание от страна на учителите. Днес просто сме трансформирали дилемите – от броене на ръка към схващане на концепцията.
Същото би трябвало да създадем и с ИИ: не да го забраняваме, а да приспособяваме метода, по който тестваме знанията. Да насърчаваме сериозното мислене, разбор, персонално мнение, обосновка. Ако го създадем вярно, ИИ няма да е зложелател на ученето, а негов ускорител.
- Използването на ИИ за писане на домашни попречва ли развиването на мисловни умения у учениците?
- Използването на изкуствен интелект за писане на домашни може да попречва развиването на мисловни умения, в случай че се употребява пасивно – просто за прекопирване на отговори без схващане. Но самият ИИ не е казусът – казусът е в метода, по който се употребява. Ако учениците се научат да задават положителни въпроси, да съпоставят отговори, да търсят пояснение, а не просто решение – тогава ИИ може да се трансформира в скъп сътрудник в ученето.
Истината е, че образованието не може да се състезава с технологиите. То би трябвало да ги интегрира. Ако научим децата да употребяват тези принадлежности интелигентно – като инструмент за мислене, а не за отбягване на мисленето – тогава печелим всички. Важно е и друго: ИИ към този момент се употребява интензивно на работното място – от разбор на данни до писане на отчети и основаване на наличие. В бъдеще няма да е толкоз значимо кой какво помни наизуст, а кой умее да задава верните въпроси, да ревизира информация и да работи дейно.
- Как учителите могат да разпознаят по кое време даден текст е генериран от изкуствен интелект?
- Разпознаването на текст, основан от изкуствен интелект, не постоянно е елементарно – изключително когато става въпрос за по-големи възпитаници. Но има няколко ясни признака, които учителите могат да наблюдават. Един от главните признаци, че даден текст е генериран от изкуствен интелект, е неестественото изложение – той може да звучи прекомерно безпрепятствено, публично или да употребява думи и изрази, които явно надвишават езиковото равнище на ученика. Обикновено в такива текстове липсва персонален глас – няма съответни прекарвания, отзиви или образци от действителния живот.
Стилът е повсеместен, само че и неопределен, като че ли е основан да пасне на всеки, без да отразява характерността на създателя. Друг постоянно срещан белег е повторяемостта и потреблението на общи, клиширани изречения – като „ в днешно време “, „ технологиите играят значима роля “ или „ в умозаключение “ – които звучат познато, само че не съдържат дълбочина или автентичност. И най-после, такива текстове постоянно нямат развиване на мисълта – въпреки да са граматически верни, в тях липсва ясна обосновка, логичност на тезата или поредно създаване на концепция.
Разбира се, има и принадлежности (например, QuillBot, Scribbr), които проучват вероятността един текст да е генериран от ИИ, само че те не са изцяло надеждни и не трябва да се употребяват като единствен аршин.
По-важното е по какъв начин реагираме като учители. Вместо единствено да наказваме, можем да превърнем обстановката в урок: да покажем по какъв начин текст, генериран от ИИ, може да бъде редактиран, допълнен с персонални образци, модифициран с персонално мнение. Това предизвиква независимото мислене
- Какви са главните преимущества на потреблението на изкуствен интелект в образованието, изключително при деца със специфични потребности?
- Едно от най-силните приложения на изкуствения разсъдък в образованието е точно при децата със специфични просветителни потребности. Това, което го прави толкоз скъп, е способността му да се приспособява – той не изисква всички деца да учат по един и същи метод или със същото движение. Напротив, ИИ може да „ усети “ по кое време едно дете се затруднява и да му предложи материала по друг, по-достъпен метод – било то с видео, с картинки, със тон, или с къси стъпки.
Например, в случай че едно дете има проблем с концентрацията, ИИ може да му сервира урока на дребни елементи, с почивки и игри сред тях. Ако детето има усложнения с четенето, програмата може да му прочете текста на глас. При дете с аутизъм – което се усеща по-добре, когато има ясна конструкция и повторяемост – ИИ може да предложи образование с тъкмо такава непрекъсната рамка, без изненади, които да го объркват.
Голямото преимущество тук е, че ИИ в никакъв случай не се изморява и в никакъв случай не губи самообладание. Децата могат да задават един и същи въпрос 10 пъти, и ще получат явен, толерантен отговор всякога. А това е скъпо – изключително за деца, които постоянно се усещат неразбрани или изолирани.
Освен това, ИИ може да бъде асистент и за деца, които не могат да вървят постоянно на учебно заведение – да вземем за пример по здравословни аргументи. Те могат да учат отдалечено, само че отново с персонален, приспособен метод, без да изостават от останалите.
- Как изкуственият разсъдък може да приспособява образователния материал, тъй че той да дава отговор на самостоятелните потребности на всяко дете?
- Това е може би една от най-силните страни на изкуствения разсъдък – изключително на така наречен генеративен изкуствен интелект, какъвто е ChatGPT, да вземем за пример. Тези системи не просто демонстрират подготвен материал – те могат да го основават в действително време, съгласно потребностите на съответния възпитаник.
Представете си, че в един клас имаме 20 деца, само че всяко схваща по друг метод. Учителят преподава по една стратегия, само че не всяко дете я възприема еднообразно. ИИ може да „ преведе “ същия урок на друг език – не безусловно, а просветително. За едно дете изяснява посредством метафори, за друго – с образни образци, за трето – с съответни на практика задания. Именно това вършим, когато образоваме учители по какъв начин да употребяват генеративен ИИ за основаване на персонализирани пояснения и задания, съобразени с ползите и равнището на учениците.
Ако ученикът се затруднява с дроби, да вземем за пример, учителят може да употребява генеративен ИИ, с цел да сътвори нови, подобаващи задания, съобразени с равнището и ползите на детето. Или учителят може да напише в системата: „ Направи пояснение за третокласник, който има усложнения с схващане на умножение. Използвай образци със спорт, тъй като това го интересува. “ ИИ ще сътвори текст с образци като: „ Ако в един футболен тим има 11 играчи и имаме 3 тима, какъв брой играчи има общо? “
Това икономисва време на учителя и му разрешава да насочи вниманието си към това, което машината не може да направи – да поддържа, да стимулира, да въодушевява.
- По какъв метод ИИ може да проучва напредъка на учениците и да предложи подобаващи способи за учене?
- Изкуственият разсъдък може да бъде извънредно потребен освен при преподаването, само че и при разбора на напредъка на учениците. Благодарение на него, учителите към този момент не би трябвало сами да преглеждат и проучват купища проби и домашни, с цел да схванат кой с какво има усложнение – ИИ го прави за секунди и доста по-точно.
Да дам съответен образец. Представете си, че в едно учебно заведение се употребява платформа като СмарТест – цифров инструмент за основаване и осъществяване на проби. Учениците попълнят теста онлайн, а системата автоматизирано регистрира резултатите. Всеки възпитаник получава самостоятелен профил – вижда се кои въпроси е сбъркал, какъв брой време му е лишило, в кои тематики се оправя и в кои има потребност от помощ.
Тези резултати могат да бъдат изтеглени от учителя и качени в генеративен ИИ – като ChatGPT, да вземем за пример – с директива от вида: „ Предложи самостоятелни извършения по математика за възпитаник, който има усложнения с делението и мерните единици, на база на следния резултат от тест. “
ИИ незабавно проучва данните и генерира съответни рекомендации – не просто „ повтори урока “, а съответни задания, спомагателни пояснения и даже препоръки по какъв начин ученикът може да усъвършенства разбирането си. Това може да включва видео линкове, интерактивни игри, схеми, пояснения с образци от действителния живот. Най-хубавото е, че учителят резервира контрола – той преценя дали и по какъв начин да употребява тези оферти. Но получава една доста точна, бърза и потребна „ цифрова лупа “, с която вижда по-ясно потребностите на всеки възпитаник.
- Може ли той да бъде изцяло сурогат на обичайния метод на преподаване или ще остане спомагателен инструмент?
- Въпросът е доста настоящ, изключително с бързото развиване на технологии, които към този момент се употребяват като „ ИИ учители “. В някои учебни заведения в Съединени американски щати, да вземем за пример, към този момент се опитва с по този начин наречените AI teaching assistants – това са виртуални преподаватели, които водят уроци, задават въпроси, даже дават противоположна връзка. Пример за такава система е Khanmigo – ИИ помощник, употребен в платформата Khan Academy, който оказва помощ на учениците да схванат материала по интерактивен метод. Или Socratic by Гугъл, която изяснява задания, като прави разбор на фотография на образователния въпрос. Това са действителни помощници в класната стая – и при вярна приложимост, могат да бъдат доста ефикасни.
Но моето мнение е изрично: учителят не би трябвало и не може да бъде сменен. ИИ е мощен инструмент – само че въпреки всичко е единствено инструмент. Учителят не е просто човек, който предава обстоятелства. Той построява метод на мислене, възпитава, въодушевява. Формира качества, които са от основно значение в бъдещето – като сериозно мислене, умеене за работа в екип, адаптивност и добра връзка. ИИ може да приготви извършения, да изясни уроци, да помогне с повтаряне. Но той не усеща по кое време едно дете е обезкуражено. Не може да „ прочете “ изражението му или да му подаде ръка, когато се усеща нестабилно. Не може да въодушеви едно дете да обича литературата или да има вяра, че е положително в математиката, даже когато бърка.
Затова аз имам вяра, че бъдещето на образованието е в партньорството сред учителя и ИИ. Учителят да бъде водачът, а ИИ – неговият помощник. Така ще съвместим най-хубавото от двата свята: човешката мъдрост и съпричастност с софтуерната мощ и скорост.
- Какви благоприятни условия има за потребление на звукови технологии, посредством които учениците да взаимодействат с материала, вместо да го четат? Може ли ИИ да приспособява тези технологии за деца със специфични потребности?
- Абсолютно – звуковите технологии, в композиция с изкуствен интелект, отварят нови благоприятни условия в образованието, изключително за деца, които имат усложнения с четенето, концентрацията или образното разбиране на информация. Днес учениците могат да взаимодействат с образователния материал посредством глас – вместо да четат текст, те могат да го чуят, да задават въпроси гласово и да получават отговори по същия метод. Има и профилирани компании като ElevenLabs, които употребяват ИИ, с цел да преобразуват елементарен текст в професионално звучащо аудио. Например, преподавател може да качи пояснение на урок по физика и да получи аудио файл. Това е страхотна опция за деца с дислексия, с проблеми със зрението или просто с по-добро слухово усещане.
Технологиите вървят и още по-далеч – има приложения за възпитаници, които не могат да приказват или пишат, само че употребяват взор или жестове, с цел да споделят, а ИИ интерпретира техните команди и дава отговор с глас. Това прави образованието по-достъпно и за деца с тежки увреждания.
- Как изкуственият разсъдък може да бъде интегриран в онлайн проби, с цел да се обезпечи персонализиран метод при оценката на учениците?
- Традиционните проби правят оценка всички по еднакъв метод – дали си избрал правилния отговор, дали си написал вярната формулировка. Но това не постоянно демонстрира действително какво знае ученикът, нито по какъв начин учи, нито къде тъкмо се затруднява. Тук идва ролята на изкуствения разсъдък – той трансформира метода, по който гледаме на оценяването.
С ИИ онлайн тестванията могат да станат доста по-интелигентни и адаптивни. Например, пробата може да стартира с няколко въпроса, и според от това по какъв начин ученикът дава отговор, системата автоматизирано трансформира равнището на идващите въпроси – в случай че се оправя добре, ги прави по-сложни; в случай че се затруднява – ги опростява и ревизира по-базисни познания. Това се назовава адаптивно тестване.
След това идва и анализът – вместо просто да каже „ Ученикът има 62% “, ИИ може да даде цялостна картина: в кои тематики ученикът е убеден, къде бърка редовно, дали бърза и прави неволни неточности, или просто не схваща материала. Това е извънредно потребно както за учителя, по този начин и за самия възпитаник. ИИ освен ще уточни съответните пропуски, само че и ще сътвори задания, пояснения или даже къси уроци, ориентирани тъкмо към слабите места на ученика.
В бъдеще, такива системи ще могат даже да наблюдават дълготрайния прогрес на ученика – по какъв начин се оправя през месеци и години, по кое време се усъвършенства, какъв вид задания му пасват най-добре.
- Какви образци съществуват сега за сполучливо потребление на изкуствен интелект за деца със специфични потребности в учебната система?
Вече виждаме действителни, работещи образци – освен в чужбина, само че и тук, в България. Изкуственият разсъдък стартира да играе роля в това да създадем образованието по-достъпно, по-гъвкаво и по-човешко – изключително за деца със специфични потребности.
Ще споделя съответен образец от моя процедура: в няколко български учебни заведения, в това число с деца бежанци от Украйна, използваме ИИ за адаптиране на проби и образователни материали на разнообразни езици и равнища на компликация. Представете си дете, което не приказва добре български, само че би трябвало да взе участие пълноценно в образователния развой. С помощта на генеративен изкуствен интелект – като ChatGPT – превеждаме тестванията или дилемите на украински език, обясняваме ги по-достъпен метод, приспособяваме формулировките по отношение на равнището на схващане. Това се случва бързо, без да се губят дни или седмици за редакции.
- Какво бъдеще предвиждате за интеграцията на изкуствения разсъдък в образованието?
Бъдещето на изкуствения разсъдък в образованието не е просто в това да създадем уроците по-„ софтуерни “. То е в това да създадем ученето по-човешко, по-гъвкаво и по-подходящо за всеки възпитаник. Вярвам, че ИИ няма да размени учителя, само че ще се трансформира в неразделна част от образователния развой – като учебника, тетрадката или компютъра. Ще бъде инструмент, който оказва помощ на учителя да вижда по-ясно потребностите на учениците, да икономисва време от рутинни задания и да има повече сила за най-важното – да въодушевява и поддържа.
Предвиждам, че:
Обратната връзка ще става в действително време. Учениците ще получават насоки незабавно след тест или упражнение – не просто оценка, а съответни препоръки по какъв начин да подобрят знанията си.Учебният материал ще се приспособява автоматизирано – съгласно това по какъв начин детето учи, на какво равнище е и даже по какъв начин се усеща в дадения ден.Гласовите технологии и аудио наличието ще станат стандарт – децата ще могат да учат с уши, с очи, с ръце – по този начин, както е най-добре за тях.Специалните просветителни потребности ще се посрещат доста по-ефективно – с ИИ, който схваща потребностите на всяко дете и предлага персонализирана поддръжка.
Ще има и провокации, несъмнено – свързани сигурно, нравственос и достъп до технологии. Но в случай че методът е рационален и индивидът остане в центъра, имам вяра, че ИИ може да направи образованието по-справедливо, по-ефективно и по-вдъхновяващо. И в SkillCatalyst виждаме това всекидневно – когато учителите завършат нашите курсове и стартират да употребяват ИИ не с цел да заменят себе си, а с цел да се трансфорат в още по-ефективни, подкрепящи и ангажиращи преподаватели.
Ние към този момент работим върху сходни решения – построяваме пилотни стратегии с учебни заведения, в които интегрираме персонализирано образование посредством ИИ, принадлежности за автоматизирана акомодация на уроци и цифрова противоположна връзка.
- Може ли изкуственият разсъдък да основава персонализирани образователни сюжети, които да подтикват ангажираността на учениците и да създадат ученето по-забавно и забавно?
Да, и освен че може – той към този момент го прави. Един от най-големите плюсове на изкуствения разсъдък, изключително на генеративните модели, е точно това: способността да основава наличие, което е съобразено с ползите, равнището и стила на учене на съответния възпитаник.
Например, в ChatGPT към този момент можем да сътворяваме така наречен GPTs – това са персонализирани помощници, които се настройват по отношение на потребностите на учителя и учениците. Учителят може да " образова " своя GPT, като му зададе ясни указания: „ Помагай на учениците да учат история. Не давай отговорите непосредствено, а задавай насочващи въпроси. Използвай единствено качените от мен образователни материали. “ Така ИИ не е просто чатбот, а учебен сътрудник, който следва ясни правила.
Още по-интересното е, че учителят може да качи единствено свои цифрови материали – уроци, презентации, проби – и GPT работи единствено с тях. Това дава надзор, сигурност и изясненост какво се употребява в образованието. И когато учениците взаимодействат с този GPT, те получават помощ, приспособена към съответния урок, учебник или тематика, по метода, по който учителят е избрал.
- Преди време имаше опит, който сподели, че изкуственият разсъдък слага по-обективни оценки от преподавателите. Това по този начин ли е?
Да, има такива опити – и резултатите в действителност демонстрират, че изкуственият разсъдък може да прави оценка по-обективно в някои случаи, изключително когато става въпрос за затворени въпроси, граматика, конструкция или жанр на писане. Причината е елементарна: ИИ не се въздейства от страсти, от отмалялост или от персонални усещания за ученика. Той прави оценка единствено въз основата на това, което е написано или показано.
Например, в случай че възпитаник напише есе, ИИ може да го оцени по заложени критерии: конструкция, логичност, правопис, изясненост на изрече. И ще даде една и съща оценка, без значение дали ученикът е първенец или нормално има по-слаби резултати. Това е потребно, тъй като отстрани човешката пристрастност, която – даже несъзнателно – от време на време се появява.
Но, значимо е да подчертая: обективно не постоянно значи по-добре. Оценката не е единствено цифра – тя е и противоположна връзка, и поощрение, и от време на време даже поддръжка. Учителят може да разбере, че ученикът е положил старания, че се е подобрил, че е надминал себе си – неща, които ИИ не може да „ усети “. Затова ИИ може да бъде превъзходен асистент при инспекция, само че не трябва да бъде единственият или последният арбитър за представянето на учениците.
Аз персонално имам вяра, че най-хубавият вид е комбинацията – ИИ прави първичната оценка, дава справедлива база, а учителят надгражда с човешки взор: схваща подтекста, взема поради процеса, освен резултата. Така се получава по едно и също време правдивост и емпатия – нещо, което в образованието е изключително значимо. В образованията ни това е съществена тематика – по какъв начин учителят може да употребява ИИ като асистент в оценяването, само че да резервира човешката вероятност и емпатията.
“Изкуственият разсъдък не е тук, с цел да размени учителя, а с цел да му даде време, изясненост и мощ да бъде още по-добър. Машините могат да проучват данни, само че единствено индивидът може да въодушевява. Когато съвместим технологиите с човешката съпричастност, сътворяваме обучение, което вижда всяко дете – и му оказва помощ да разгърне своя капацитет ", приключва Иван Драганов.
Иван Драганов е част от “Институт GATE ” към Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и взе участие в планове за софтуерен трансфер и разработка на новаторски решения, свързващи научните проучвания с действителните потребности на бизнеса.
Заемал е основни позиции, в това число като старши анализатор на нововъведения в Dealroom.co, където проучва софтуерни трендове и подкрепя създаването на тактики за напредък. Работи интензивно за въвеждане на цифрови технологии и създаване на иновационни екосистеми в агросектора.
Иван има магистърска степен по финансови стопански системи от Erasmus University Rotterdam и е профилиран в генеративен изкуствен интелект, с професионални образования от Гугъл.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ