В свят, в който глобалните кризи все по-често поставят под

В свят, в който световните рецесии все по-често слагат под въпрос сигурността на питателните доставки, ново международно проучване демонстрира какъв брой уязвими са множеството страни, когато става дума за изхранването на личното им население. Това  демонстрира, че от общо 186 страни в света единствено Гвиана създава задоволително храна, с цел да изхранва изцяло популацията си без потребност от импорт.

Ще получи ли италианската храна статут на ЮНЕСКО

Поне по този начин се надяваме

Проучването, оповестено в списание Nature Food, проучва до каква степен всяка страна може да задоволи питателните потребности на жителите си в седем съществени хранителни групи: плодове, зеленчуци, млечни артикули, риба, месо, растителни протеини и нишестени храни.

В световен мащаб проучването открива, че 65% от страните създават повече месо и млечни артикули, в сравнение с са нужни за питателните потребности на личното им население. В същото време Гвиана, ситуирана в Южна Америка, е единствената страна, която може да се похвали с цялостна самодостатъчност във всички категории. Китай и Виетнам са покрай този резултат, като създават задоволително храна в шест от седемте хранителни групи. Само една от всеки седем изследвани страни е избрана като самодостатъчна в най-малко пет категории.


Паралелно с това изследването регистрира световен дефицит на хранителни растения с висока хранителна стойност. По-малко от половината страни създават задоволително растителни протеини - като бобови култури, нахут, леща, ядки и семена - или нишестени въглехидрати, а едвам 24% от страните отглеждат задоволително зеленчуци.

Европа и Южна Америка като цяло са по-близо до хранителна самодостатъчност спрямо други райони. За разлика от тях, дребните островни страни, страните от Арабския полуостров и страните с ниски приходи са доста по-зависими от вноса на храни. Шест страни - Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен - не създават задоволително от нито една хранителна група, с цел да бъдат считани за самодостатъчни, в която и да е категория.


Водещият създател на проучването, доктор Йонас Щел от Университета в Гьотинген, показва, че ниските равнища на хранителна самодостатъчност не са безусловно отрицателни. По думите му съществуват основателни и постоянно потребни аргументи дадена страна да не създава по-голямата част от нужната ѝ храна - като неподходящи климатични условия, липса на задоволителни превалявания, качествени почви или постоянни температури. Вносът на храни от райони, по-подходящи за производството им, постоянно може да бъде и стопански по-ефективен.

Същевременно обаче Щел акцентира, че ниската самодостатъчност понижава способността на страните да реагират на неочаквани световни разтърсвания в питателните вериги, като суши, войни или забрани за експорт.


За задачите на изследването екип от учени от Университета в Гьотинген и Университета в Единбург съпоставя количествата създадена храна във всяка страна с нужното за покриване на питателните потребности на популацията, базирайки се на диетата Livewell на Световния фонд за дивата природа. Този хранителен модел предизвиква по-голяма консумация на растителни протеини, зеленчуци, бобови култури и пълнозърнести храни за сметка на храни с високо наличие на мазнини, сол и захар.

Коя е най-хубавата страна за храна за 2025 година

И кои са останалите в топ 10

Интересът към тематиката за хранителната самодостатъчност се ускорява след пандемията от COVID-19 и началото на войната сред Русия и Украйна, когато неустойчивостта наруши сигурните доставки на храни за страните, подвластни от импорт, напомня Science Focus. Според Щел възраждането на този интерес отразява и по-широки политически процеси, в това число възходящ шовинизъм и блян към понижаване на зависимостта от други страни. Той акцентира, че построяването на устойчиви хранителни вериги е от основно значение за опазването на публичното здраве.