Критично мислене в ерата на дезинформацията
В свят, който всекидневно е наводнен от информативен звук и все по-умело прикрити погрешни вести, способността да разпознаваме истината се трансформира в главен дирек на осведоменото и крепко общество. Развитието на сериозното мислене към този момент не е научен разкош, а жизненоважно умеене за всеки жител.
Това е и повода най-голямата обществено виновна самодейност на Лидл България – „ Ти и Lidl “, да сложи в тазгодишното си издание мощен акцент върху тематиката. Най-въздействащият план, фокусиран върху развиването на сериозно мислене и способността на хората да разпознават погрешна информация, ще получи особено отличие в направлението #BeVocal.
Това е една от петте области на “Ти и Lidl ” и е ориентиран към медии и самостоятелни публицисти. Останалите четири тематични области са #BeLocal - за просвета, обичаи и изкуство, #BeGreen - за планове, ориентирани към запазване на околната среда, #BeFair - за превъзмогване на общественото неравноправие и #BeActive - за деен метод на живот и цивилен активизъм. Младежки групи сред 14 и 18-годишна възраст могат да подават планови хрумвания във всяка от тематичните области.
Специалното отличие в #BeVocal ще бъде връчено от доцент доктор Мария Николова. Тя е началник на катедра „ Медии и публични връзки “ (катедра на ЮНЕСКО по медийна и осведомителна просветеност и културни политики за стабилно развитие) в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Води дисциплините „ Кризисен PR “, „ Комуникация в обществените мрежи “, „ Бизнес връзка и PR “ пред бакалаври от специалности „ Медии и публицистика “ и „ Медия стопанска система “. Преподава курса „ PR Писане “ в магистърската стратегия " Връзки с обществеността " на същата катедра.
Участвала е в няколко академични, национални и интернационалните проучвателен плана, отдадени на въпросите на медийната и цифровата просветеност, речта на омразата и уязвимите обществени групи, спешната връзка в обществените медии и други
От 2023 година тя е част от интернационалния информационен екип на ENGAGE.EU –- алианс на девет водещи европейски университети в региона на бизнеса, стопанската система и обществените науки. Била е два мандата член на Комисията за професионална нравственос на най-старата професионална PR организация в България – Българско сдружение за връзки с обществеността.
През 2022 година взе участие в International Visitor Leadership Program (IVLP) - водеща стратегия за професионален продан на Държавния департамент на Съединени американски щати на тематика 21st Century ChangeMakers: NexGen Media Exposure Strategies for Ethical and Accountable Reporting.
Автор e на публикации в български и задгранични научни издания, както и на две монографии – „ Управление на рецесии в обществените медии “ и „ Културният облик на Балканите “.
С нея беседваме за това по какъв начин можем да изградим резистентност против дезинформацията и за какво тази тематика е толкоз значима за бъдещето на медиите и обществото.
Като специалист по медии и връзки, по какъв начин бихте дефинирали " медийната просветеност " и " сериозното мислене " в подтекста на днешната осведомителна среда?
Медийната просветеност, както и цифровата, не включват просто уменията да използваме смарт телефон или да сътворяваме наличие – те включват уменията по какъв начин сътворяваме и интерпретираме медийните послания, по какъв начин те се популяризират и по какъв начин въздействат върху вярванията и държанието ни. Тя надгражда така наречен функционални умения на хората – обичайното четене и писане и им дава способността да проучват, правят оценка, основават наличие посредством всички форми на връзка.
Медийната просветеност се загатва и в една от последните законодателни начинания на Европейски Съюз (Европейски акт за независимост на медиите), където е обяснена точно като умеене за сериозно мислене, което ни е належащо, с цел да преценяме, да проучваме комплексните действителности и да разграничаваме мненията от обстоятелствата. Именно сериозното мислене прави допустима медийната просветеност. То ни оказва помощ да решим до каква степен да имаме вяра на нещо.
Критичното мислене не значи да подлагаме на критика – то ни дава здравословната доза песимизъм, оказва помощ ни да преценяме аргументацията, която ни показват в медийното и цифровото пространство, да откриваме пристрастията. Медийната просветеност и сериозното мислене са в основата на мощната гражданска подготвеност. Те са тъкмо противоположното на цинизма и арогантността, които виждаме в обществените медии от някои консуматори, а точно – подготвеност да преценим и да се ангажираме отговорно със наличието в медийната и цифровата среда.
Как бихте обяснили – изключително на по-широката публика – за какво развиването на медийна просветеност и различаване на дезинформацията е станало жизненоважно освен за публицистите, само че и за всеки жител?
Лавинообразно разпространяващите се подправени истории, deep fake наличие, манипулиращите страстите ни видеа, безспорно водят до това медийната и осведомителната просветеност да бъдат в основата на процеса на взимане на решения за всичко – от това за кого да гласуваме до това какъв артикул да си купим. И още нещо – осведомителната просветеност е значима, тъй като никой от нас не желае да бъде несъзнателен пропагандатор на дезинформация и да компрометира репутацията си.
Медийната просветеност ни учи да задаваме въпроси като „ Кой е източникът? “, „ Какви са доказателствата? “ и „ Каква е задачата? “, с което ни дава способността да разпознаваме агитация, предумишлено подвеждащи послания и предубеждения. Но през днешния ден дезинформацията е социално-технологичен проблем, по тази причина са нужни и цифрови умения за работа със софтуерни приложения за различаване на манипулирани и генерирани с AI изображения и видеа, за следене на извадени от подтекста фотоси и други Не без значение е всички да знаем по какъв начин работят другите логаритми на обществените медии. Така че, не става дума единствено за отбрана от „ подправени вести “, а за насърчаване на цифрова просвета, която да предотврати нашето затваряне в така наречен „ ехтене стаи “.
Данните демонстрират, че публичното осъзнаване за това пораства. Ще изтъквам едно изследване на Бостънския университет от 2024 г., в което се обобщава, че 72 % от интервюираните американци считат медийната просветеност за значима за различаване на дезинформация, а 68 % желаят образование за разграничение на същинска и подправена информация. Това удостоверява, че развиването на медийната просветеност е обща задача и всеки един план в тази посока е значим.
Кои са най-често срещаните техники и " червени знамена ", които елементарният консуматор би трябвало да търси, с цел да разпознае подправените вести и манипулативните послания? Кои са главните неточности, които позволяват потребителите, когато четат вести в цифровата среда?
Разпознаването на манипулираните послания става все по-трудно, тъй като технологиите за основаване на дезинформация стават все по-усъвършенствани. Колкото и тривиално да звучи – първото нещо, което можем да създадем, е детайлна инспекция на уеб страницата, в който е оповестена новината – какъв е домейна, каква е структурата на уеб страницата, дали има ясна информация кои са издателите и създателите.
Вторият е заглавието: сензационни или провокативни заглавия, написани с огромни букви или натоварени с прочувствен език, постоянно алармират за кликбейт, чиято цел е да предизвика отвращение или боязън, а не да осведоми.
Трети симптом е неналичието на цитиране на източници или линкове към истинските изследвания Това важи за изявления, в които се вършат безапелационни изказвания и систематизирания за публичното мнение, само че в тях не се цитира благонадежден източник. Четвърти сигнал е несъразмерната емоционалност: манипулативните послания постоянно разчитат на мощни страсти (страх, яд или възмущение), с цел да накарат хората да ги споделят и разясняват без да се замислят доста.
Също по този начин, при разпространяването на дезинформацията и манипулативните послания се следи по този начин така наречен кросмедийно шерване на едно и също наличие в разнообразни платформи. Грешката на някои консуматори е, че избират да споделят наличие, което резонира с техните разбирания.
Често то е от съмнителни уеб сайтове или пък са постове в обществените медии, които са взети от страници или групи без създатели. Допълнително, потребителите рядко ревизират достоверността на изображения, а тези фотоси постоянно са извадени от подтекст или са от остарели събития, или са напълно манипулирани.
Вашата катедра интензивно работи по тематиката, в това число посредством груповата монография „ Медийна просветеност “ и просветителни начинания като хакатона „ Защо е значимо да бъда медийно образован? “. Какви са главните насоки или умения, които би трябвало да развиваме в обществото, с цел да можем да разграничаваме качествената публицистика от подправените вести?
Колективната ни монография, хакатонът за възпитаници и доста други действия са общи начинания на катедрата по плана, с който получихме статут на катедра на ЮНЕСКО по медийна и осведомителна просветеност и културни политики за стабилно развиване през 2022 г Ние сме единствената катедра в България в нашето направление с подобен статут.
Има още две катедри на ЮНЕСКО, които обаче са в напълно други области. Когато започнахме този план с сътрудниците, към този момент имаше опити от неправителствените организации да слагат тематиката във фокуса на публичното внимание. Най-голямата организация – Коалиция за медийна просветеност, от която също сме част, предлага безвъзмездни запаси за образование, за инспекция на информация и други
С сътрудниците и сътрудниците ни осъзнаваме задачата, че качествената публицистика е значима за хубавичко медийна и осведомителна среда, а тя от своя страна – за образованото и цивилен грамотното общество. Затова считаме, че в университетите и учебните заведения е мястото, където да работим за това. В обучителните си стратегии ние насърчаваме студентите да осъзнават личните си пристрастия и да си задават въпроси като „ кой има интерес да популяризира тази информация? “ и „ за кого е предопределена? “.
Успяхме да сключим партньорства с няколко учебни заведения, в които се учи медии, публицистика и връзки и сътрудници към този момент трета година водят предмет в учебно заведение за медийната и осведомителната просветеност. Затова влагаме преподавателски и проучвателен старания, с цел да оказваме помощ на младежите да се ориентират по-добре в комплицирания цифров свят.
Медийната просветеност не цели да изолира хората от медиите. Напротив – тя цели да им помогне да схващат по-добре медийните процеси, гражданските си права и отговорности. А това е в основата на качествената публицистика, в чиято вътрешност е спазването на професионалните стандарти. Образователната задача на нашата катедра е да помогне на студентите да разпознават тези професионални стандарти и да построяват доверие към медии, които ги съблюдават.
С навлизането на AI, Вие посочвате, че битката с дезинформацията ще придобие още по-голямо значение. Какви нови принадлежности или способи би трябвало да вкарат публицистите, с цел да се оправят с генерираното от изкуствен интелект подправено наличие (като да вземем за пример deepfakes), и каква е отговорността на медиите в тази посока?
AI отдавана е част от нашето всекидневие, само че от 2023 година в всекидневието ни свободно навлезе генеративният изкуствен интелект. Това трансформира значително фронта на дезинформацията, тъй като за минути могат да се основават фотореалистични изображения, подправени изказвания, аудио-клонирани гласове и цели „ новинарски пакети “.
За да останат благонадежден източник на информация, публицистите би трябвало да ползват нови принадлежности и способи за инспекция, които самите са създадени с AI. Има платформи, които разрешават на публицистите да изпратят връзка към съмнително наличие, системата го обработва с няколко логаритъма за разкриване на операции и връща процентната възможност за това дали обещано изображение или видео е генерирано от AI. Въпреки това разработчиците предизвестяват, че тези принадлежности от време на време даже не могат да засекат някои форми на „ cheapfake “ материали (ръчно редактирани с елементарни приложения) и че има, да вземем за пример наслагване на deepfake върху действителен кадър, което оказва помощ да се „ излъже “ софтуера. Затова специалистите поучават тези принадлежности да се употребяват единствено като първа инспекция, а не като дефинитивно доказателство.
Ръководството на Global Investigative Journalism Network разказва някои категории знаци за AI-създадено наличие, които могат да се ползват от кореспонденти без особено обучение.
Те включват оглеждане за анатомични или естетически аномалии като „ съвършени “ прически и лица, липса на недостатъци по кожата, косата, облеклата и аксесоарите, физични и геометрични несъответствия, съществуване на цифров монтаж.
Експертите поучават публицистите да търсят дребни несъответствия в интонацията и ритъма на говора, които изкуственият разсъдък мъчно имитира. Но и тук научните проучвания демонстрират, че платформите имат усложнения, когато аудиото или видеото са основани с нови техники, разнообразни от тези, на които са подготвени самите софтуерни приложения за засичане на синтетично наличие.
Отговорността на медиите в тази посока е двупластова. От една страна, медийните компании би трябвало да влагат в образование на кореспонденти и редактори, с цел да могат да употребяват новите принадлежности и да схващат рестриктивните мерки им. От друга страна, медиите носят социална отговорност да осведомят и образоват аудиторията за съществуването на deepfakes и други генеративни операции. Както означават експертите, главната цел не е просто да „ хванем “ фалшификата, а да изградим просвета на сериозно мислене, а това включва и издание на следствия за произхода и разпространяването на AI наличие.
Инициативи като #BeVocal на Лидл България имат за цел да поддържат журналистически планове по тематиката. Защо е значимо напъните на районните медии и публицистите да имат и корпоративна поддръжка?
Инициативите като #BeVocal са образец за това по какъв начин корпоративният бранш може да подкрепя медиите, без да се намесва в публицистичната им самостоятелност. Регионалните медии в България са изправени пред доста компликации, които обричат оцеляването им.
Участието на корпоративни донори е значимо, тъй като то обезпечава запаси за локалните редакции, в които пазарът на реклама е слаб, разрешава им да вършат публицистика, ориентирана към решения и общественополезни дела и демонстрира, че частният бранш има интерес от професионални медии.
Регионалните медии имат основна роля за локалната народна власт: те отразяват проблемите на общността, държат виновни локалните управляващи и предизвикват публичното присъединяване. В България доста от тях работят с лимитирани запаси и постоянно са уязвими към стопански и политически напън.
Участието на университетски представители, на специалисти от професионални организации в подбора на планове и съществуването на ясно написани етични правила понижават рисковете от спор на ползи и подсигуряват, че средствата се разпределят по критерии за социална значителност и журналистическа стойност.
Вие ще връчите специфичния грант в региона #BeVocal и ще го изберете измежду всички подадени планове. Какви са критериите, по които ще разглеждате плановете, с цел да изберете един от тях?
При избора на план за специфичния грант в региона #BeVocal ще се управлявам от критерии, които съчетават условията на самодейността с правилата на качествената публицистика.
Първо, планът би трябвало да дава отговор на тематичните цели на „ Ти и Lidl “ – да разпространява наличие по публични тематики като обучение, просвета, запазване на природата, обществена правдивост и гражданска интензивност.
Темата би трябвало да бъде значима за локалната общественост и обществото. Важни са и етичните стандарти: планът би трябвало да следва правилата на честността, независимостта и отговорността.
Не по-малко значима е и аргументацията за какво тематиката е значима за съответната общественост и по какъв начин планът ще способства реалистично за битката с дезинформацията и повишение на медийната просветеност в дълготраен проект посредством включване на повече заинтригувани страни.
Ако би трябвало да дадете един-единствен, най-съществен съвет на нашите читатели за това по какъв начин да бъдат по-информирани и сериозни консуматори на информация – какъв би бил той?
Едно от най-полезните качества на индивида е здравословното любознание. Не приемайте първото, което ви попадне, за окончателната истина. В този смисъл сериозното мислене е не просто обвързване, а акт на почитание първо към себе си.
Още в античността философите са свързвали персоналното достолепие с търсенето на истината. Аристотел отбелязва: „ За благородния човек истината стои по-високо, в сравнение с това, какво мислят хората “.
Това може да послужи като ентусиазъм за всеки, който желае да бъде сериозен и осведомен – да слагаме истината пред удобството и механичното публично утвърждение.
Това е и повода най-голямата обществено виновна самодейност на Лидл България – „ Ти и Lidl “, да сложи в тазгодишното си издание мощен акцент върху тематиката. Най-въздействащият план, фокусиран върху развиването на сериозно мислене и способността на хората да разпознават погрешна информация, ще получи особено отличие в направлението #BeVocal.
Това е една от петте области на “Ти и Lidl ” и е ориентиран към медии и самостоятелни публицисти. Останалите четири тематични области са #BeLocal - за просвета, обичаи и изкуство, #BeGreen - за планове, ориентирани към запазване на околната среда, #BeFair - за превъзмогване на общественото неравноправие и #BeActive - за деен метод на живот и цивилен активизъм. Младежки групи сред 14 и 18-годишна възраст могат да подават планови хрумвания във всяка от тематичните области.
Специалното отличие в #BeVocal ще бъде връчено от доцент доктор Мария Николова. Тя е началник на катедра „ Медии и публични връзки “ (катедра на ЮНЕСКО по медийна и осведомителна просветеност и културни политики за стабилно развитие) в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Води дисциплините „ Кризисен PR “, „ Комуникация в обществените мрежи “, „ Бизнес връзка и PR “ пред бакалаври от специалности „ Медии и публицистика “ и „ Медия стопанска система “. Преподава курса „ PR Писане “ в магистърската стратегия " Връзки с обществеността " на същата катедра.
Участвала е в няколко академични, национални и интернационалните проучвателен плана, отдадени на въпросите на медийната и цифровата просветеност, речта на омразата и уязвимите обществени групи, спешната връзка в обществените медии и други
От 2023 година тя е част от интернационалния информационен екип на ENGAGE.EU –- алианс на девет водещи европейски университети в региона на бизнеса, стопанската система и обществените науки. Била е два мандата член на Комисията за професионална нравственос на най-старата професионална PR организация в България – Българско сдружение за връзки с обществеността.
През 2022 година взе участие в International Visitor Leadership Program (IVLP) - водеща стратегия за професионален продан на Държавния департамент на Съединени американски щати на тематика 21st Century ChangeMakers: NexGen Media Exposure Strategies for Ethical and Accountable Reporting.
Автор e на публикации в български и задгранични научни издания, както и на две монографии – „ Управление на рецесии в обществените медии “ и „ Културният облик на Балканите “.
С нея беседваме за това по какъв начин можем да изградим резистентност против дезинформацията и за какво тази тематика е толкоз значима за бъдещето на медиите и обществото.
Като специалист по медии и връзки, по какъв начин бихте дефинирали " медийната просветеност " и " сериозното мислене " в подтекста на днешната осведомителна среда?
Медийната просветеност, както и цифровата, не включват просто уменията да използваме смарт телефон или да сътворяваме наличие – те включват уменията по какъв начин сътворяваме и интерпретираме медийните послания, по какъв начин те се популяризират и по какъв начин въздействат върху вярванията и държанието ни. Тя надгражда така наречен функционални умения на хората – обичайното четене и писане и им дава способността да проучват, правят оценка, основават наличие посредством всички форми на връзка.
Медийната просветеност се загатва и в една от последните законодателни начинания на Европейски Съюз (Европейски акт за независимост на медиите), където е обяснена точно като умеене за сериозно мислене, което ни е належащо, с цел да преценяме, да проучваме комплексните действителности и да разграничаваме мненията от обстоятелствата. Именно сериозното мислене прави допустима медийната просветеност. То ни оказва помощ да решим до каква степен да имаме вяра на нещо.
Критичното мислене не значи да подлагаме на критика – то ни дава здравословната доза песимизъм, оказва помощ ни да преценяме аргументацията, която ни показват в медийното и цифровото пространство, да откриваме пристрастията. Медийната просветеност и сериозното мислене са в основата на мощната гражданска подготвеност. Те са тъкмо противоположното на цинизма и арогантността, които виждаме в обществените медии от някои консуматори, а точно – подготвеност да преценим и да се ангажираме отговорно със наличието в медийната и цифровата среда.
Как бихте обяснили – изключително на по-широката публика – за какво развиването на медийна просветеност и различаване на дезинформацията е станало жизненоважно освен за публицистите, само че и за всеки жител?
Лавинообразно разпространяващите се подправени истории, deep fake наличие, манипулиращите страстите ни видеа, безспорно водят до това медийната и осведомителната просветеност да бъдат в основата на процеса на взимане на решения за всичко – от това за кого да гласуваме до това какъв артикул да си купим. И още нещо – осведомителната просветеност е значима, тъй като никой от нас не желае да бъде несъзнателен пропагандатор на дезинформация и да компрометира репутацията си.
Медийната просветеност ни учи да задаваме въпроси като „ Кой е източникът? “, „ Какви са доказателствата? “ и „ Каква е задачата? “, с което ни дава способността да разпознаваме агитация, предумишлено подвеждащи послания и предубеждения. Но през днешния ден дезинформацията е социално-технологичен проблем, по тази причина са нужни и цифрови умения за работа със софтуерни приложения за различаване на манипулирани и генерирани с AI изображения и видеа, за следене на извадени от подтекста фотоси и други Не без значение е всички да знаем по какъв начин работят другите логаритми на обществените медии. Така че, не става дума единствено за отбрана от „ подправени вести “, а за насърчаване на цифрова просвета, която да предотврати нашето затваряне в така наречен „ ехтене стаи “.
Данните демонстрират, че публичното осъзнаване за това пораства. Ще изтъквам едно изследване на Бостънския университет от 2024 г., в което се обобщава, че 72 % от интервюираните американци считат медийната просветеност за значима за различаване на дезинформация, а 68 % желаят образование за разграничение на същинска и подправена информация. Това удостоверява, че развиването на медийната просветеност е обща задача и всеки един план в тази посока е значим.
Кои са най-често срещаните техники и " червени знамена ", които елементарният консуматор би трябвало да търси, с цел да разпознае подправените вести и манипулативните послания? Кои са главните неточности, които позволяват потребителите, когато четат вести в цифровата среда?
Разпознаването на манипулираните послания става все по-трудно, тъй като технологиите за основаване на дезинформация стават все по-усъвършенствани. Колкото и тривиално да звучи – първото нещо, което можем да създадем, е детайлна инспекция на уеб страницата, в който е оповестена новината – какъв е домейна, каква е структурата на уеб страницата, дали има ясна информация кои са издателите и създателите.
Вторият е заглавието: сензационни или провокативни заглавия, написани с огромни букви или натоварени с прочувствен език, постоянно алармират за кликбейт, чиято цел е да предизвика отвращение или боязън, а не да осведоми.
Трети симптом е неналичието на цитиране на източници или линкове към истинските изследвания Това важи за изявления, в които се вършат безапелационни изказвания и систематизирания за публичното мнение, само че в тях не се цитира благонадежден източник. Четвърти сигнал е несъразмерната емоционалност: манипулативните послания постоянно разчитат на мощни страсти (страх, яд или възмущение), с цел да накарат хората да ги споделят и разясняват без да се замислят доста.
Също по този начин, при разпространяването на дезинформацията и манипулативните послания се следи по този начин така наречен кросмедийно шерване на едно и също наличие в разнообразни платформи. Грешката на някои консуматори е, че избират да споделят наличие, което резонира с техните разбирания.
Често то е от съмнителни уеб сайтове или пък са постове в обществените медии, които са взети от страници или групи без създатели. Допълнително, потребителите рядко ревизират достоверността на изображения, а тези фотоси постоянно са извадени от подтекст или са от остарели събития, или са напълно манипулирани.
Вашата катедра интензивно работи по тематиката, в това число посредством груповата монография „ Медийна просветеност “ и просветителни начинания като хакатона „ Защо е значимо да бъда медийно образован? “. Какви са главните насоки или умения, които би трябвало да развиваме в обществото, с цел да можем да разграничаваме качествената публицистика от подправените вести?
Колективната ни монография, хакатонът за възпитаници и доста други действия са общи начинания на катедрата по плана, с който получихме статут на катедра на ЮНЕСКО по медийна и осведомителна просветеност и културни политики за стабилно развиване през 2022 г Ние сме единствената катедра в България в нашето направление с подобен статут.
Има още две катедри на ЮНЕСКО, които обаче са в напълно други области. Когато започнахме този план с сътрудниците, към този момент имаше опити от неправителствените организации да слагат тематиката във фокуса на публичното внимание. Най-голямата организация – Коалиция за медийна просветеност, от която също сме част, предлага безвъзмездни запаси за образование, за инспекция на информация и други
С сътрудниците и сътрудниците ни осъзнаваме задачата, че качествената публицистика е значима за хубавичко медийна и осведомителна среда, а тя от своя страна – за образованото и цивилен грамотното общество. Затова считаме, че в университетите и учебните заведения е мястото, където да работим за това. В обучителните си стратегии ние насърчаваме студентите да осъзнават личните си пристрастия и да си задават въпроси като „ кой има интерес да популяризира тази информация? “ и „ за кого е предопределена? “.
Успяхме да сключим партньорства с няколко учебни заведения, в които се учи медии, публицистика и връзки и сътрудници към този момент трета година водят предмет в учебно заведение за медийната и осведомителната просветеност. Затова влагаме преподавателски и проучвателен старания, с цел да оказваме помощ на младежите да се ориентират по-добре в комплицирания цифров свят.
Медийната просветеност не цели да изолира хората от медиите. Напротив – тя цели да им помогне да схващат по-добре медийните процеси, гражданските си права и отговорности. А това е в основата на качествената публицистика, в чиято вътрешност е спазването на професионалните стандарти. Образователната задача на нашата катедра е да помогне на студентите да разпознават тези професионални стандарти и да построяват доверие към медии, които ги съблюдават.
С навлизането на AI, Вие посочвате, че битката с дезинформацията ще придобие още по-голямо значение. Какви нови принадлежности или способи би трябвало да вкарат публицистите, с цел да се оправят с генерираното от изкуствен интелект подправено наличие (като да вземем за пример deepfakes), и каква е отговорността на медиите в тази посока?
AI отдавана е част от нашето всекидневие, само че от 2023 година в всекидневието ни свободно навлезе генеративният изкуствен интелект. Това трансформира значително фронта на дезинформацията, тъй като за минути могат да се основават фотореалистични изображения, подправени изказвания, аудио-клонирани гласове и цели „ новинарски пакети “.
За да останат благонадежден източник на информация, публицистите би трябвало да ползват нови принадлежности и способи за инспекция, които самите са създадени с AI. Има платформи, които разрешават на публицистите да изпратят връзка към съмнително наличие, системата го обработва с няколко логаритъма за разкриване на операции и връща процентната възможност за това дали обещано изображение или видео е генерирано от AI. Въпреки това разработчиците предизвестяват, че тези принадлежности от време на време даже не могат да засекат някои форми на „ cheapfake “ материали (ръчно редактирани с елементарни приложения) и че има, да вземем за пример наслагване на deepfake върху действителен кадър, което оказва помощ да се „ излъже “ софтуера. Затова специалистите поучават тези принадлежности да се употребяват единствено като първа инспекция, а не като дефинитивно доказателство.
Ръководството на Global Investigative Journalism Network разказва някои категории знаци за AI-създадено наличие, които могат да се ползват от кореспонденти без особено обучение.
Те включват оглеждане за анатомични или естетически аномалии като „ съвършени “ прически и лица, липса на недостатъци по кожата, косата, облеклата и аксесоарите, физични и геометрични несъответствия, съществуване на цифров монтаж.
Експертите поучават публицистите да търсят дребни несъответствия в интонацията и ритъма на говора, които изкуственият разсъдък мъчно имитира. Но и тук научните проучвания демонстрират, че платформите имат усложнения, когато аудиото или видеото са основани с нови техники, разнообразни от тези, на които са подготвени самите софтуерни приложения за засичане на синтетично наличие.
Отговорността на медиите в тази посока е двупластова. От една страна, медийните компании би трябвало да влагат в образование на кореспонденти и редактори, с цел да могат да употребяват новите принадлежности и да схващат рестриктивните мерки им. От друга страна, медиите носят социална отговорност да осведомят и образоват аудиторията за съществуването на deepfakes и други генеративни операции. Както означават експертите, главната цел не е просто да „ хванем “ фалшификата, а да изградим просвета на сериозно мислене, а това включва и издание на следствия за произхода и разпространяването на AI наличие.
Инициативи като #BeVocal на Лидл България имат за цел да поддържат журналистически планове по тематиката. Защо е значимо напъните на районните медии и публицистите да имат и корпоративна поддръжка?
Инициативите като #BeVocal са образец за това по какъв начин корпоративният бранш може да подкрепя медиите, без да се намесва в публицистичната им самостоятелност. Регионалните медии в България са изправени пред доста компликации, които обричат оцеляването им.
Участието на корпоративни донори е значимо, тъй като то обезпечава запаси за локалните редакции, в които пазарът на реклама е слаб, разрешава им да вършат публицистика, ориентирана към решения и общественополезни дела и демонстрира, че частният бранш има интерес от професионални медии.
Регионалните медии имат основна роля за локалната народна власт: те отразяват проблемите на общността, държат виновни локалните управляващи и предизвикват публичното присъединяване. В България доста от тях работят с лимитирани запаси и постоянно са уязвими към стопански и политически напън.
Участието на университетски представители, на специалисти от професионални организации в подбора на планове и съществуването на ясно написани етични правила понижават рисковете от спор на ползи и подсигуряват, че средствата се разпределят по критерии за социална значителност и журналистическа стойност.
Вие ще връчите специфичния грант в региона #BeVocal и ще го изберете измежду всички подадени планове. Какви са критериите, по които ще разглеждате плановете, с цел да изберете един от тях?
При избора на план за специфичния грант в региона #BeVocal ще се управлявам от критерии, които съчетават условията на самодейността с правилата на качествената публицистика.
Първо, планът би трябвало да дава отговор на тематичните цели на „ Ти и Lidl “ – да разпространява наличие по публични тематики като обучение, просвета, запазване на природата, обществена правдивост и гражданска интензивност.
Темата би трябвало да бъде значима за локалната общественост и обществото. Важни са и етичните стандарти: планът би трябвало да следва правилата на честността, независимостта и отговорността.
Не по-малко значима е и аргументацията за какво тематиката е значима за съответната общественост и по какъв начин планът ще способства реалистично за битката с дезинформацията и повишение на медийната просветеност в дълготраен проект посредством включване на повече заинтригувани страни.
Ако би трябвало да дадете един-единствен, най-съществен съвет на нашите читатели за това по какъв начин да бъдат по-информирани и сериозни консуматори на информация – какъв би бил той?
Едно от най-полезните качества на индивида е здравословното любознание. Не приемайте първото, което ви попадне, за окончателната истина. В този смисъл сериозното мислене е не просто обвързване, а акт на почитание първо към себе си.
Още в античността философите са свързвали персоналното достолепие с търсенето на истината. Аристотел отбелязва: „ За благородния човек истината стои по-високо, в сравнение с това, какво мислят хората “.
Това може да послужи като ентусиазъм за всеки, който желае да бъде сериозен и осведомен – да слагаме истината пред удобството и механичното публично утвърждение.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ