Впечатлението, че всички виждаме едно и също по новините е илюзия
В свят, където медиите всекидневно ни заливат с вести, усещането, че " всички виждаме едно и също ", е заблуда. Новините се показват като обстоятелства, само че реакциите на феновете демонстрират нещо друго! Един и същ материал за едни е положителен, а за други – обезпокоителен или даже фрапантен. Защо се случва това?
Всеки човек носи със себе си неповторима композиция от опит, полезности, обучение и културни въздействия. Когато фенът види една новинарска фотография или видео, мозъкът му филтрира информацията през тези призми. Например кадър с ново публично начинание може да бъде общопризнат като образец за напредък или като индикатор за неефективност на институциите , според от персоналната настройка и предходния опит.
Новините постоянно са подбрани по този начин, че да провокират прочувствена реакция – паника, удивление, яд или състрадание . Тази прочувствена рамка образува метода, по който информацията се обработва. Две разнообразни персони могат да гледат един и същи кадър и да извлекат противоположни смисли: едни ще виждат вярата и напъните, други ще се концентрират върху проблемите и заканите.
Особено забавен е казусът със фотоси и видеа . Малки елементи – конюнктура, жестове, изражения – могат да подскажат разнообразни тълкования. Една стая с книги и картини може за едни да символизира просвета и непоклатимост, за други – привилегии и разлика в обществения статус. Този феномен изяснява за какво феновете рядко доближават единодушие, макар че гледат едно и също наличие. И тук ще вметнем, че фенът или консуматорът на новините, в действителност е евентуален гласоподавател, заключава ФОКУС .
Ще си го признаем: Медиите освен отразяват събитията, само че и ги " рамкират ". Изборът на фрагменти, на думи и акценти задава звук – дали новината ще наподобява положителна, тревожна или неутрална. Въпреки това, всеки фен съчетава медийната рамка със личната си – някои ще следват посланието на журналиста, други ще го " преоткриват " през своята призма.
Наричат медиите " четвъртата власт " . Имаме правосъдна, законодателна и изпълнителна. Нито една от трите не би придобила известност за дейностите си, в случай че ги нямаше медиите.
Отваряме огромна скоба …Медиците се кълнат в Хипократовата клетва, магистратите пред Темида, националните избраници в Конституцията и в името на народа!
Медиите не се кълнат, разчитаме на обективност, безпристрастност и навременна информация . А…
Възприятието на новините е субективно, тъй като хората виждат не обстоятелствата сами по себе си, а личните си истории в тях. Това изяснява за какво полемиките за една и съща вест постоянно водят до противоположни отзиви. В света на медийната връзка, универсално единодушие рядко се реализира – само че точно това разграничение подтиква сериозното мислене и полемиката.
Не бива да сме папагали, а анализатори на всичко, което ни споделят, дават обещание и критици – дали го извършват.
Всеки човек носи със себе си неповторима композиция от опит, полезности, обучение и културни въздействия. Когато фенът види една новинарска фотография или видео, мозъкът му филтрира информацията през тези призми. Например кадър с ново публично начинание може да бъде общопризнат като образец за напредък или като индикатор за неефективност на институциите , според от персоналната настройка и предходния опит.
Новините постоянно са подбрани по този начин, че да провокират прочувствена реакция – паника, удивление, яд или състрадание . Тази прочувствена рамка образува метода, по който информацията се обработва. Две разнообразни персони могат да гледат един и същи кадър и да извлекат противоположни смисли: едни ще виждат вярата и напъните, други ще се концентрират върху проблемите и заканите.
Особено забавен е казусът със фотоси и видеа . Малки елементи – конюнктура, жестове, изражения – могат да подскажат разнообразни тълкования. Една стая с книги и картини може за едни да символизира просвета и непоклатимост, за други – привилегии и разлика в обществения статус. Този феномен изяснява за какво феновете рядко доближават единодушие, макар че гледат едно и също наличие. И тук ще вметнем, че фенът или консуматорът на новините, в действителност е евентуален гласоподавател, заключава ФОКУС .
Ще си го признаем: Медиите освен отразяват събитията, само че и ги " рамкират ". Изборът на фрагменти, на думи и акценти задава звук – дали новината ще наподобява положителна, тревожна или неутрална. Въпреки това, всеки фен съчетава медийната рамка със личната си – някои ще следват посланието на журналиста, други ще го " преоткриват " през своята призма.
Наричат медиите " четвъртата власт " . Имаме правосъдна, законодателна и изпълнителна. Нито една от трите не би придобила известност за дейностите си, в случай че ги нямаше медиите.
Отваряме огромна скоба …Медиците се кълнат в Хипократовата клетва, магистратите пред Темида, националните избраници в Конституцията и в името на народа!
Медиите не се кълнат, разчитаме на обективност, безпристрастност и навременна информация . А…
Възприятието на новините е субективно, тъй като хората виждат не обстоятелствата сами по себе си, а личните си истории в тях. Това изяснява за какво полемиките за една и съща вест постоянно водят до противоположни отзиви. В света на медийната връзка, универсално единодушие рядко се реализира – само че точно това разграничение подтиква сериозното мислене и полемиката.
Не бива да сме папагали, а анализатори на всичко, което ни споделят, дават обещание и критици – дали го извършват.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ