В свят, където доверието в институциите е на най-ниското си

В свят, където доверието в институциите е на най-ниското си равнище, а темпото на смяна е безмилостно, най-ефективните водачи не са тези, които се крият зад изпипани прессъобщения или корпоративен диалект. Те са тези, които се открояват с достоверни истории – истории, които разкриват освен тяхната визия, невзискателност и полезности, само че и безредните действителности на водачеството в несигурни времена. Добре пристигнали в ерата на разказвачите на истории, където прозрачността не е просто съвременна дума, а новата валута на водачеството.
Защо историите са по-важни от всеки път
В продължение на хилядолетия историите са били лепилото, което свързва общностите, оформя културите и ни оказва помощ да осмислим света. Днес, когато организациите се борят със комплицирани провокации – от цифровата промяна до изменението на климата, единствено данните и тактиката не са задоволителни. Хората са обществени животни и историите ни оказват помощ да осмислим света по способи, по които данните и рационалните причини постоянно не могат. Историите оказват помощ за създаване на доверие, поощряване на емпатията и катализиране на дейности по способи, по които електронните таблици в никакъв случай няма да могат.

Културата е от решаващо значение за нововъведенията. Главният изпълнителен шеф, който споделя истории, схваща, че прозрачността – шерването както на триумфи, по този начин и на неуспехи и подозрения, основава условия за генериране нови хрумвания и психическа сигурност. Когато водачите моделират неприкритост посредством историите, които описват, те дават позволение на другите да вършат същото, отключвайки  и поемането на риск в цялата организация.