7 миризми по тялото, говорещи за болести. Вижте какви
В свят, където дезодорантите и парфюмите са неразделна част от всекидневието на индивида като роклята, обувките, вратовръзка и куфарите, хората не постоянно се замислят по какъв начин мирише тялото му без спомагателните аромати, които използваме. Но някои заболявания не разрешават да забравите за това. Чрез миризмата на тялото можем да разберем от какво е болен човек. Сред голямото многообразие от човешки аромати избрахме 7 забавни миризми, които посочват, че човек може да е болен.
Мириса на ацетон: изгаряне на мазнините
Силният дефицит на въглехидрати в храната води до обстоятелството, че тялото стартира да изгаря съхраняваните мазнини, с цел да получи глюкоза. От една страна, това е хубаво за тези, които желаят да отслабнат. От друга страна, те стартират да излъчват неприятна миризма на ацетон.
В резултат на този развой се създават кетони и ацетон, което в действителност дава миризма наподобяваща изгниване на ябълки или лакочистител. Ако човек реши напълно да изгори мазнините в тялото си, кетоните се натрупват прекалено много, тялото не може да се оправи с тяхното изхвърляне, посредством урината и човешкото тяло придобива присъща миризма. Подобна обстановка се следи при недояждане, когато тялото, заради липса на храна е насила да стартира да изгаря личните си мастните депа.
Диабетът е другото изискване, което води до образуването на непотребни кетони. Да приемем, че панкреасът не създава инсулин или хормони в нужното количество. В този случай глюкозата не може да стигне до органите и тъканите. Мозъкът не получава глюкоза и изисква храна, а тялото стартира да разгражда мазнините, които създава и се получава неприятна миризма на ацетон, поради огромния брой кетони, които се отделят през кожата.
Мирис на амоняк: остатък на азот
Тази миризма е налице при разнообразни аномалии в тялото. Факт е, че амонякът е летливо вещество, посредством което се отърваваме от непотребния азот. Може да се екскретира посредством урината, посредством издишване или посредством потта.
Миризмата на амоняк от устата е присъща за хората с бъбречна непълнота и приказва за вероятната зараза на Helicobacter pylori или чернодробна непълнота. Циститът е повода за присъщ амонячен аромат на урината.
Но в случай че кожата мирише на амоняк, това значи, че бъбреците и черния дроб не могат да обработват целия азот, тъй че той се отстранява с пот през кожата. Затова тялото би трябвало да изхвърли доста вода. И първото нещо, което стартира да мирише на амоняк е тялото, поради вероятната липса на течност в него.
Мирисът на амоняк също допуска, че има остатък от протеини в човешкото тяло. С този проблем хората се сблъскват хората, които избират диети с ниско наличие на въглехидрати. В този случай би трябвало да се разбере, че тялото е по-полезно да употребява силата, с цел да създава сила, в сравнение с въглехидратите. За да спрете разграждането на протеините, задоволително е да вкарате нужното количество въглехидрати в храната. Особено значимо е да се направи това благодарение на интензивни тренировки.
Между другото, дейната екскреция на амоняк през кожата може да бъде предизвикана от потреблението на някои спортни добавки, както от витамини и лекарства. Прекомерната приложимост на аспержи също може да аргументи присъща миризма.
Миризма на риба: остатък на триметиламин или гардерелес
Ако човек мирише на риба най-вероятно страда от триметиламинурия (Синдром на рибената миризма). Причината за този синдром е много рядко генетично заболяване, което се развива на фона на разновидността на FMO3 гена. Той дава отговор за производството на ензима флавин -монооксигеназа-3, който взе участие в преработката на страничния артикул от храносмилането - триметиламин. Ако няма подобен ензим, веществото се натрупва в тялото, свързва се с други тайни на тялото (урина, пот, дъх) и предизвиква присъща миризма на риба. Веществата, които в процеса на храносмилането дават триметиламин са холин, карнитин, лецитин. Съответно на хората със синдром на триметиламинурия не се предлагат да ядат храни, които ги съдържат. Например, карнитинът се съдържа в аленото месо, рибата и суроватката. Лецитинът се съдържа в яйчения жълтък, както в семената и ядките. Холинът също участва в огромни количества в яйчния жълтък, черния дроб и покълналите зърнени храни.
Миризма на варено зеле: остатък на тирозин
Така миришат хората, страдащи от генетичното заболяване тирозинемия. Има няколко разновидности на това заболяване, само че те са идентични. Поради избрани разновидности тялото не може да създава ензими, които разграждат аминокиселината тирозин. В резултат на това тялото натрупва такива аминокиселини като тирозин, метионин и фенилаланин. Това води до тежки патологии на бъбреците и черния дроб, нарушавания на централната нервна система и промени в костната тъкан. Високото наличие на метионин и тирозин в кръвта е повода за присъщата миризма на варено зеле, предавано от такива пациенти.
Миризмата на кисело: кърлеж който предизвиква краста
Миризмата на кисело се свързва с кърлеж, който предизвиква краста. Тя има доста имена, които най-добре характеризират появяването на засегнатата тъкан - кортикална, хълбочна краста и така нататък Болестта нормално се развива на фона на нарушавания на имунната система и други болести: СПИН, проказа, възрастова деменция, туберкулоза, кожна лимфома, левкемия и други
Аромат на мед: Pseudomonas aeruginosa
Когато в човешкото тяло бушува Pseudomonas Aeruginosa (Псевдомонас аеругиноза), тялото стартира да излъчва присъщ сладостен аромат, който се съпоставя с аромата на мед. Въпреки приятния мирис Pseudomonas Aeruginosa е една от най-опасните инфекции, които се получават в болничното заведение. Някои варианти на тази бактерия са устойчиви на най-разпространените антибиотици. Pseudomonas Aeruginosa и може да провокира разнообразни респираторни болести, менингит, отит, инфектиране на лицето и синусите. Причинява тежък цирей и може да докара до развиването на гнойни процеси и рани. За лекарите миризмата на мед, предавана от пациента е неприятен признак и изисква неотложно деяние.
Мирис на сирене: остатък на изовалерил-СоА- дехидрогеназа
На сирене (или " потни крайници " - всичко зависи от възприятието) миришат хората, страдащи от наследствено метаболитно разстройство. Това е присъщ недостиг на ензима изовалерил-СоА дехидрогеназа. На фона на неговото неявяване в тялото се натрупва изовалерил-СоА, който вследствие на хидролизата се трансформира в изовалерат и се екскретира, посредством потта и урината. Той е изовалерен и дава присъща миризма на сирене.
Изводи: Огромната част от миризмите на тялото, разнообразни от нормата, демонстрират метаболитни разстройства - краткотрайни или непрекъснати. Ето за какво всяка необикновена миризма идваща от тялото е мотив да се консултирате с доктор. Може би сигналът на тялото е, че нещо съществено не е наред с него.
Мириса на ацетон: изгаряне на мазнините
Силният дефицит на въглехидрати в храната води до обстоятелството, че тялото стартира да изгаря съхраняваните мазнини, с цел да получи глюкоза. От една страна, това е хубаво за тези, които желаят да отслабнат. От друга страна, те стартират да излъчват неприятна миризма на ацетон.
В резултат на този развой се създават кетони и ацетон, което в действителност дава миризма наподобяваща изгниване на ябълки или лакочистител. Ако човек реши напълно да изгори мазнините в тялото си, кетоните се натрупват прекалено много, тялото не може да се оправи с тяхното изхвърляне, посредством урината и човешкото тяло придобива присъща миризма. Подобна обстановка се следи при недояждане, когато тялото, заради липса на храна е насила да стартира да изгаря личните си мастните депа.
Диабетът е другото изискване, което води до образуването на непотребни кетони. Да приемем, че панкреасът не създава инсулин или хормони в нужното количество. В този случай глюкозата не може да стигне до органите и тъканите. Мозъкът не получава глюкоза и изисква храна, а тялото стартира да разгражда мазнините, които създава и се получава неприятна миризма на ацетон, поради огромния брой кетони, които се отделят през кожата.
Мирис на амоняк: остатък на азот
Тази миризма е налице при разнообразни аномалии в тялото. Факт е, че амонякът е летливо вещество, посредством което се отърваваме от непотребния азот. Може да се екскретира посредством урината, посредством издишване или посредством потта.
Миризмата на амоняк от устата е присъща за хората с бъбречна непълнота и приказва за вероятната зараза на Helicobacter pylori или чернодробна непълнота. Циститът е повода за присъщ амонячен аромат на урината.
Но в случай че кожата мирише на амоняк, това значи, че бъбреците и черния дроб не могат да обработват целия азот, тъй че той се отстранява с пот през кожата. Затова тялото би трябвало да изхвърли доста вода. И първото нещо, което стартира да мирише на амоняк е тялото, поради вероятната липса на течност в него.
Мирисът на амоняк също допуска, че има остатък от протеини в човешкото тяло. С този проблем хората се сблъскват хората, които избират диети с ниско наличие на въглехидрати. В този случай би трябвало да се разбере, че тялото е по-полезно да употребява силата, с цел да създава сила, в сравнение с въглехидратите. За да спрете разграждането на протеините, задоволително е да вкарате нужното количество въглехидрати в храната. Особено значимо е да се направи това благодарение на интензивни тренировки.
Между другото, дейната екскреция на амоняк през кожата може да бъде предизвикана от потреблението на някои спортни добавки, както от витамини и лекарства. Прекомерната приложимост на аспержи също може да аргументи присъща миризма.
Миризма на риба: остатък на триметиламин или гардерелес
Ако човек мирише на риба най-вероятно страда от триметиламинурия (Синдром на рибената миризма). Причината за този синдром е много рядко генетично заболяване, което се развива на фона на разновидността на FMO3 гена. Той дава отговор за производството на ензима флавин -монооксигеназа-3, който взе участие в преработката на страничния артикул от храносмилането - триметиламин. Ако няма подобен ензим, веществото се натрупва в тялото, свързва се с други тайни на тялото (урина, пот, дъх) и предизвиква присъща миризма на риба. Веществата, които в процеса на храносмилането дават триметиламин са холин, карнитин, лецитин. Съответно на хората със синдром на триметиламинурия не се предлагат да ядат храни, които ги съдържат. Например, карнитинът се съдържа в аленото месо, рибата и суроватката. Лецитинът се съдържа в яйчения жълтък, както в семената и ядките. Холинът също участва в огромни количества в яйчния жълтък, черния дроб и покълналите зърнени храни.
Миризма на варено зеле: остатък на тирозин
Така миришат хората, страдащи от генетичното заболяване тирозинемия. Има няколко разновидности на това заболяване, само че те са идентични. Поради избрани разновидности тялото не може да създава ензими, които разграждат аминокиселината тирозин. В резултат на това тялото натрупва такива аминокиселини като тирозин, метионин и фенилаланин. Това води до тежки патологии на бъбреците и черния дроб, нарушавания на централната нервна система и промени в костната тъкан. Високото наличие на метионин и тирозин в кръвта е повода за присъщата миризма на варено зеле, предавано от такива пациенти.
Миризмата на кисело: кърлеж който предизвиква краста
Миризмата на кисело се свързва с кърлеж, който предизвиква краста. Тя има доста имена, които най-добре характеризират появяването на засегнатата тъкан - кортикална, хълбочна краста и така нататък Болестта нормално се развива на фона на нарушавания на имунната система и други болести: СПИН, проказа, възрастова деменция, туберкулоза, кожна лимфома, левкемия и други
Аромат на мед: Pseudomonas aeruginosa
Когато в човешкото тяло бушува Pseudomonas Aeruginosa (Псевдомонас аеругиноза), тялото стартира да излъчва присъщ сладостен аромат, който се съпоставя с аромата на мед. Въпреки приятния мирис Pseudomonas Aeruginosa е една от най-опасните инфекции, които се получават в болничното заведение. Някои варианти на тази бактерия са устойчиви на най-разпространените антибиотици. Pseudomonas Aeruginosa и може да провокира разнообразни респираторни болести, менингит, отит, инфектиране на лицето и синусите. Причинява тежък цирей и може да докара до развиването на гнойни процеси и рани. За лекарите миризмата на мед, предавана от пациента е неприятен признак и изисква неотложно деяние.
Мирис на сирене: остатък на изовалерил-СоА- дехидрогеназа
На сирене (или " потни крайници " - всичко зависи от възприятието) миришат хората, страдащи от наследствено метаболитно разстройство. Това е присъщ недостиг на ензима изовалерил-СоА дехидрогеназа. На фона на неговото неявяване в тялото се натрупва изовалерил-СоА, който вследствие на хидролизата се трансформира в изовалерат и се екскретира, посредством потта и урината. Той е изовалерен и дава присъща миризма на сирене.
Изводи: Огромната част от миризмите на тялото, разнообразни от нормата, демонстрират метаболитни разстройства - краткотрайни или непрекъснати. Ето за какво всяка необикновена миризма идваща от тялото е мотив да се консултирате с доктор. Може би сигналът на тялото е, че нещо съществено не е наред с него.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ