Как пандемиите промениха света
В своята история човечеството е минало през не една и две пандемии, провокирани освен от вируси, само че и от други болестотворни сътрудници. Колкото и парадоксално да звучи, епидемиите и пандемиите са неотменна част от възхода на цивилизацията и софтуерния прогрес. Най-вероятно далечните ни прародители също са ставали жертва на инфекциозни болести, само че живеейки в дребни общности не са имали опция да ги популяризират отвън рамките им, написа в. " Монитор ".
Картината стартира да се трансформира преди към 10 000 години с развиването на земеделието и прекосяването към установен метод на живот, с възникването и разрастването на градовете, с процъфтяването на търговията, с възхода и упадъка на империите.
Чума, холера, грип - да обърнем взор обратно и да си спомним за събития, лишили живота на милиони хора по света. Това е методът да разберем сегашното и да надникнем в бъдещето.
Чумата
Предизвиква се от бактерията Yersinia pestis, която се придвижва най-често от плъховете посредством инфектирани бълхи. Без лекуване, смъртността е от 30% до 100%.
Първата известна пандемия – така наречен Юстинианова чума, потегля от Египет и сред 541 и 543 година убива към 100 милиона души. Най-засегната е Римската империя, за което способства добре развитата й конструкция – заболяването се възползва от нейните търговски и военни пътища. Следват периодически епидемии, появяващи се на всеки 8 до 12 години в продължение на два века. После заболяването изчезва по незнайни аргументи.
Втората чумна пандемия - Черната гибел (1347–1351), се заражда в Източна Азия, минава през Централна Азия и идва в Европа по суша и вода, следвайки средновековния Път на коприната. На нашия континент тя продължава до началото на 19 век и убива 200 милиона души – една трета от тогавашното му население. Болестта от време на време се разсънва, предизвиквайки огромни талази, като чумата в Милано (1630), огромната чума в Лондон (1665–1666) и чумата в Марсилия ( 1720–1722). Важна роля за разпространяването на чумата играе „ ориста “ на резервоарите й (гризачи) в природата.
По това време не е имало дейно лечение
против чумата. Налаган е хигиеничен кордон от въоръжена защита по пътищата и на точките за достъп до градовете. Болните хора са изолирани в специфични лечебни заведения (лазарети). Екипажът на корабите и транспортираните артикули не са допускани до сушата в продължение на 40 дни (така поражда думата карантина). Появява се първото защитно облекло за лекарите. Черната гибел оказва голямо влияние върху социално-икономическото развиване, културата, изкуството, религията и политиката в Европа.
Идентифицирането на причинителите на тези пандемии става благодарение на ДНК разбор на проби, изолирани от скелетни остатъци и зъбна пулпа. Става ясно, че „ родословията “ на Y. pestis, предизвикали Юстиниановата чума и Черната гибел, са с самостоятелни поява в човешката популация
Последната чумна пандемия поражда в средата на 19 век
в региона на Юнан (Китай), доближава до Кантон и се популяризира в Хонконг. Именно там, през 1894 година, Александър Йерсин открива бактерията Y. pestis в инфектирани хора и мъртви плъхове. Болестта доближава до Япония, Сингапур, Тайван и Индия. През идващите години чумата остава ендемична в доста страни на света.
От 90-те години на предишния век чумата е класифицирана от Световната здравна организация (СЗО) като нововъзникваща инфекциозна болест. Между 2010 и 2015 година са регистрирани 3248 случая, 584 от които приключват със гибел. Повечето от тях са в Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу. През септември 2017 година в Мадагаскар избухва огнище с 2417 инфектирани.
Борбата с чумата се води чрез надзор върху разпространяването на гризачи и бълхи, разполагаме с антибиотици, създават се профилактични и лечебни ваксини.
Y. pestis е евентуално биологично оръжие
За пръв път е употребена като такова през 1346 година, когато татарите обсаждат намиращия се под властта на генуезците морски град
Кафа (днес Феодосия, Украйна). Трупове на умряли от чума са били прехвълени през крепостните стени, което провокира ужас, зараза и намаляване на генуезките сили
Холера
Причинява се от бактерията Vibrio choleraе, която се предава със нечисти вода, храна и ръце. Води до интоксикация, тежка диария и обезводняване, а оставена без лекуване е с висока смъртност (при най-тежките форми гибелта може да настъпи за часове). Столетия наред холерата се среща основно в Индия, където река Ганг е главният източник на болестта. Така е до 1817 година, когато заболяването се популяризира в няколко други географски района, поставяйки началото на първата пандемия. Това става с помощта на възходящата глобализация вследствие на софтуерния прогрес в превоза. В идващите два века холерата шества по света, вследствие на което настъпват още 6 пандемии, почнали през 1829 година, 1852 година, 1863 година, 1881 година, 1889 година (отнема над 800 000 живота) и 1961 г.
Причинителят на холерата е изолиран по време на петата пандемия, която мощно визира Южна Америка, от Робърт Кох (1884 г.). Токсинът, виновен за заболяването, е открит едвам през 1959 година Пречистването и хлорирането на водата поставя завършек на заболяването в Европа и Северна Америка. Седмата пандемия от холера е най-мащабната във връзка с географско разпространяване и дълготрайност. Започва в Индонезия през 1961 година и става ендемичен в доста райони на света. Периодично предизвиква огромни епидемии, изключително тук-там, където има филантропична рецесия, като тези в Зимбабве (2008 г.), Хаити (2010 г.), Сиера Леоне (2012 г.), Мексико (2013 г.), Южен Судан и Гана (2014г.) и Йемен (2016 г.). Епидемиите от холера нормално приключват заради липса на удобни условия в околната среда за оцеляването на вибрионите. По данни на СЗО годишно се записват от 1.3 до 4 милиона случая.
Грип
Само през 20-ия век разнообразни варианти на грипния вирус провокираха три пандемии: Испанският грип (причинен от вариант H1N1) през 2018-2019 година, визира 500 милиона души, а броят на жертвите е сред 20 и 50 милиона (за съпоставяне, в Първата международна война губят живота си 16 милиона); Азиатският грип (щам H2N2) набира растеж през 1957 - 1958 година и предизвиква гибелта на 2 милиона души. Грипът Хонконг (щам H3N2) стартира през юли 1968 година в Хонконг и за три месеца доближава до Филипините, Индия, Австралия, Европа и Съединени американски щати. Загиват повече от 1 милион души, половината от които са поданици на Хонконг (15% от популацията на страната по това време). През 1952 година СЗО вкара световна мрежа за наблюдаване върху грипа, която дава информация за появяването и разпространяването на нови грипни вируси и оказва помощ при определянето на състава на имунизациите за идния сезон.
През 1999 година геномът на вируса от 1918 година е изцяло разчете. За задачата са изолирани проби от трима души, които той е умъртвил по време на пандемията. Една от тях е млада жена (наречена от откривателите Луси) от малко село в Аляска, където в границите на пет дни - от 15 до 20 ноември 1918 година, грипът лишава живота на 72 от 80-те му поданици. Следва най-важната и виновна стъпка – цялостната реорганизация на вируса. Амбициозната задача е реализирана при започване на нашия век.
Осъществена е при невиждани ограничения за сигурност в централата на Центъра за надзор на болесттите (CDC) в Атланта, Съединени американски щати. С цел оптимално ограничение на рисковете, пробната работа е предоставена единствено на един откривател – доктор Терънс Тъмли. Той има право да влиза в лабораторията късно следобяд, едвам откакто цялата постройка към този момент е празна, а допускането му до нея става след инспекция на пръстов отпечатък и сканиране на ириса на окото. Облечен е съвсем като космонавт, за профилактика приема противогрипен препарат, предизвестен е, че в случай че бъде възпален, ще остане дълго време изцяло изолиран.
В мига, в който вирусът от 1918 година „ оживява “
пред очите на доктор Тъмли, той знае, че с неговото „ възкресяване “ е изработен сериозен пробив в проучването на това заболяване. По-късно същия ден изпраща имейл до сътрудници и сътрудници, чийто текст е въодушевен от известната фраза на Нийл Армстронг: „ Това е една дребна стъпка за индивида, само че великански скок за човечеството “.
А в случай че към момента се питате за какво ни е било належащо да реконструираме вируса от 1918 година – това е методът да разберем кое тъкмо обуславя смъртоносния му капацитет и да сме по-добре готови за сходни изненади в бъдеще.
Картината стартира да се трансформира преди към 10 000 години с развиването на земеделието и прекосяването към установен метод на живот, с възникването и разрастването на градовете, с процъфтяването на търговията, с възхода и упадъка на империите.
Чума, холера, грип - да обърнем взор обратно и да си спомним за събития, лишили живота на милиони хора по света. Това е методът да разберем сегашното и да надникнем в бъдещето.
Чумата
Предизвиква се от бактерията Yersinia pestis, която се придвижва най-често от плъховете посредством инфектирани бълхи. Без лекуване, смъртността е от 30% до 100%.
Първата известна пандемия – така наречен Юстинианова чума, потегля от Египет и сред 541 и 543 година убива към 100 милиона души. Най-засегната е Римската империя, за което способства добре развитата й конструкция – заболяването се възползва от нейните търговски и военни пътища. Следват периодически епидемии, появяващи се на всеки 8 до 12 години в продължение на два века. После заболяването изчезва по незнайни аргументи.
Втората чумна пандемия - Черната гибел (1347–1351), се заражда в Източна Азия, минава през Централна Азия и идва в Европа по суша и вода, следвайки средновековния Път на коприната. На нашия континент тя продължава до началото на 19 век и убива 200 милиона души – една трета от тогавашното му население. Болестта от време на време се разсънва, предизвиквайки огромни талази, като чумата в Милано (1630), огромната чума в Лондон (1665–1666) и чумата в Марсилия ( 1720–1722). Важна роля за разпространяването на чумата играе „ ориста “ на резервоарите й (гризачи) в природата.
По това време не е имало дейно лечение
против чумата. Налаган е хигиеничен кордон от въоръжена защита по пътищата и на точките за достъп до градовете. Болните хора са изолирани в специфични лечебни заведения (лазарети). Екипажът на корабите и транспортираните артикули не са допускани до сушата в продължение на 40 дни (така поражда думата карантина). Появява се първото защитно облекло за лекарите. Черната гибел оказва голямо влияние върху социално-икономическото развиване, културата, изкуството, религията и политиката в Европа.
Идентифицирането на причинителите на тези пандемии става благодарение на ДНК разбор на проби, изолирани от скелетни остатъци и зъбна пулпа. Става ясно, че „ родословията “ на Y. pestis, предизвикали Юстиниановата чума и Черната гибел, са с самостоятелни поява в човешката популация
Последната чумна пандемия поражда в средата на 19 век
в региона на Юнан (Китай), доближава до Кантон и се популяризира в Хонконг. Именно там, през 1894 година, Александър Йерсин открива бактерията Y. pestis в инфектирани хора и мъртви плъхове. Болестта доближава до Япония, Сингапур, Тайван и Индия. През идващите години чумата остава ендемична в доста страни на света.
От 90-те години на предишния век чумата е класифицирана от Световната здравна организация (СЗО) като нововъзникваща инфекциозна болест. Между 2010 и 2015 година са регистрирани 3248 случая, 584 от които приключват със гибел. Повечето от тях са в Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу. През септември 2017 година в Мадагаскар избухва огнище с 2417 инфектирани.
Борбата с чумата се води чрез надзор върху разпространяването на гризачи и бълхи, разполагаме с антибиотици, създават се профилактични и лечебни ваксини.
Y. pestis е евентуално биологично оръжие
За пръв път е употребена като такова през 1346 година, когато татарите обсаждат намиращия се под властта на генуезците морски град
Кафа (днес Феодосия, Украйна). Трупове на умряли от чума са били прехвълени през крепостните стени, което провокира ужас, зараза и намаляване на генуезките сили
Холера
Причинява се от бактерията Vibrio choleraе, която се предава със нечисти вода, храна и ръце. Води до интоксикация, тежка диария и обезводняване, а оставена без лекуване е с висока смъртност (при най-тежките форми гибелта може да настъпи за часове). Столетия наред холерата се среща основно в Индия, където река Ганг е главният източник на болестта. Така е до 1817 година, когато заболяването се популяризира в няколко други географски района, поставяйки началото на първата пандемия. Това става с помощта на възходящата глобализация вследствие на софтуерния прогрес в превоза. В идващите два века холерата шества по света, вследствие на което настъпват още 6 пандемии, почнали през 1829 година, 1852 година, 1863 година, 1881 година, 1889 година (отнема над 800 000 живота) и 1961 г.
Причинителят на холерата е изолиран по време на петата пандемия, която мощно визира Южна Америка, от Робърт Кох (1884 г.). Токсинът, виновен за заболяването, е открит едвам през 1959 година Пречистването и хлорирането на водата поставя завършек на заболяването в Европа и Северна Америка. Седмата пандемия от холера е най-мащабната във връзка с географско разпространяване и дълготрайност. Започва в Индонезия през 1961 година и става ендемичен в доста райони на света. Периодично предизвиква огромни епидемии, изключително тук-там, където има филантропична рецесия, като тези в Зимбабве (2008 г.), Хаити (2010 г.), Сиера Леоне (2012 г.), Мексико (2013 г.), Южен Судан и Гана (2014г.) и Йемен (2016 г.). Епидемиите от холера нормално приключват заради липса на удобни условия в околната среда за оцеляването на вибрионите. По данни на СЗО годишно се записват от 1.3 до 4 милиона случая.
Грип
Само през 20-ия век разнообразни варианти на грипния вирус провокираха три пандемии: Испанският грип (причинен от вариант H1N1) през 2018-2019 година, визира 500 милиона души, а броят на жертвите е сред 20 и 50 милиона (за съпоставяне, в Първата международна война губят живота си 16 милиона); Азиатският грип (щам H2N2) набира растеж през 1957 - 1958 година и предизвиква гибелта на 2 милиона души. Грипът Хонконг (щам H3N2) стартира през юли 1968 година в Хонконг и за три месеца доближава до Филипините, Индия, Австралия, Европа и Съединени американски щати. Загиват повече от 1 милион души, половината от които са поданици на Хонконг (15% от популацията на страната по това време). През 1952 година СЗО вкара световна мрежа за наблюдаване върху грипа, която дава информация за появяването и разпространяването на нови грипни вируси и оказва помощ при определянето на състава на имунизациите за идния сезон.
През 1999 година геномът на вируса от 1918 година е изцяло разчете. За задачата са изолирани проби от трима души, които той е умъртвил по време на пандемията. Една от тях е млада жена (наречена от откривателите Луси) от малко село в Аляска, където в границите на пет дни - от 15 до 20 ноември 1918 година, грипът лишава живота на 72 от 80-те му поданици. Следва най-важната и виновна стъпка – цялостната реорганизация на вируса. Амбициозната задача е реализирана при започване на нашия век.
Осъществена е при невиждани ограничения за сигурност в централата на Центъра за надзор на болесттите (CDC) в Атланта, Съединени американски щати. С цел оптимално ограничение на рисковете, пробната работа е предоставена единствено на един откривател – доктор Терънс Тъмли. Той има право да влиза в лабораторията късно следобяд, едвам откакто цялата постройка към този момент е празна, а допускането му до нея става след инспекция на пръстов отпечатък и сканиране на ириса на окото. Облечен е съвсем като космонавт, за профилактика приема противогрипен препарат, предизвестен е, че в случай че бъде възпален, ще остане дълго време изцяло изолиран.
В мига, в който вирусът от 1918 година „ оживява “
пред очите на доктор Тъмли, той знае, че с неговото „ възкресяване “ е изработен сериозен пробив в проучването на това заболяване. По-късно същия ден изпраща имейл до сътрудници и сътрудници, чийто текст е въодушевен от известната фраза на Нийл Армстронг: „ Това е една дребна стъпка за индивида, само че великански скок за човечеството “.
А в случай че към момента се питате за какво ни е било належащо да реконструираме вируса от 1918 година – това е методът да разберем кое тъкмо обуславя смъртоносния му капацитет и да сме по-добре готови за сходни изненади в бъдеще.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ