Асоциацията на прокурорите към МП: Искате закриването на Специализираната прокуратура, която образува множество дела за шпионаж, която е с безспорен международен авторитет и признание навън
В своя мнение Асоциацията на прокурорите в България разказа своите забележки по отношение на показания от Министерството на правораздаването /МП/ план за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт.
Ето и цялото мнение на АПБ:
Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ разиска показания от Министерството на правораздаването /МП/ план за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт. В него са обрисувани две водещи предложения– анулация на тъй наречените " кариерни бонуси " за членовете на Висшия правосъден съвет /ВСС/, основния контрольор и инспекторите от ИВСС, както и за административните ръководители и техните заместници и преустановяване съществуването на профилираните структури в правосъдната система–Апелативния профилиран съд, Апелативната профилирана прокуратура, Специализирания углавен съд и Специализираната прокуратура. В предлагания план на Министерство на правосъдието от месец януари 2022 година и в претекстовете към него се декларира, че той съставлява концептуално продължение на тематиката за унищожаване на профилираното правораздаване, която била необятно известна на обществото и била минала през публични разисквания.
Преди да представим подробните ни съображения по отношение на този законопроект, бихме желали да изкажем своята угриженост от непоследователната законодателна активностна Министерство на правосъдието. Считаме, че тя се намира в спор с правната и житейска логика– на фона на декларирано предпочитание за конституционни промени и необятна промяна на правосъдната власт Министерство на правосъдието е сложило на обществено разискване сегашния законопроект в извънредно къс период, а точно до 11.02.2022 година. Едновременно с това, правосъдното министерство провежда и промотира в общественото пространство самодейност за набиране на оферти по отношение на законодателни промени за друг- втори по ред, план за изменение на същия закон– Закон за съдебната власт. Определен е още веднъж неуместно къс краен период за показване на предложенията– 17.02.2022 година. Посочената паралелна работа от един орган по изменението на един и същи закон намираме за нецелесъобразна. Резонен е въпросът, по каква причина Министерство на правосъдието не предлага един консолидиран план, което ще разреши да се проследят и взаимовръзките по направените промени. Не по- малко значително е, кое постанова избързването с преустановяване на активността на посочените по- горе профилирани правосъдни структури?
В оповестения от Министерство на правосъдието законопроект, с изключение на декларативно изказване, че профилираните структури не са постигнали своята цел, заложена при тяхното основаване, не открихме различен аргумент, който да поддържа препоръчаното закриване на профилираните съд и прокуратура. Не одобряваме общото и неконкретизирано умозаключение, че бъдещето действие на профилираното наказателно правораздаване ще " сътвори спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт " и ще " ерозира върховенството на правото ". Не открихме в нито един ред на претекстовете обстоятелства или изказвания, които поддържат това, погрешно съгласно нас, разбиране, заради което го отчитаме като голословно и преднамерено. Следва да насочим вниманието и на необятната общност, че в претекстовете на законопроекта не се съдържа разбор, предложен от Министерски съвет, на " задачите, които не са били реализирани, в какво се състои установеното нарушение на независимостта на правосъдната власт и съответно– какво е мечтаното положение, до което смяната следва да доведе… " – откъс от Становището на администрацията на Министерски съвет в р. І –ви. У нас се основава чувство за мимикриране на същинските цели в заявена грижа за опазването на значими публични полезности. Ето за какво намираме за несъстоятелни изложените от Министерството на правораздаването претекстове за закриване на профилираните правосъдни органи.
Не на последно място, би трябвало да подчертаем, че в претекстовете е налице пропуск по различен важим и важен въпрос– за какво не са разисквани решенията на Конституционен съд по к.д. № 6/ 2011 и по к.д. № 10/ 2017 година? Не е коментиран фактът, че по въпроса за разликите сред " профилираните " и " изключителните " структури към този момент се е произнесъл Конституционният съд на Република България и то още преди да стартират да действат профилираните съдилища и прокуратури у нас. В тези конституционни решения изрично е непризнат изключителния темперамент на профилираните съд и прокуратура. Поради това от претекстовете остава неразбираемо по какъв метод " разбъркване на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация предвид на субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото за правова страна "? По какъв метод активността на профилираните съдилища и прокуратури лимитират общите съдилища в самостоятелното реализиране на тяхната на тяхната правораздавателна активност?
С Решение № 10 от 15 ноември 2011 година по к. д. №6/2011 година по отношение на основаването на Специализиран углавен съд, Апелативен профилиран углавен съд, Специализирана прокуратура, Апелативна профилирана прокуратура и Следствен отдел в профилираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от профилирания углавен съд, Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален, защото е основан със закон, ползва материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съгласно изискванията и реда, планувани за останалите съдии, което е гаранция за тяхната самостоятелност по смисъла на чл.6 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Точното и еднообразно използване на законите по делата, обсъждани от профилирания углавен съд, е обезпечено и от обстоятелството, че като касационна инстанция работи Върховният касационен съд на Република България. В решението е очебийно, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 година по к. д. №3/1994 година, че чл.119, алинея 2 от Конституцията на Република България категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 година по к. д. № 18/1998 година е приел, че " по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система. Те не са съдилища единствено от функционално становище, т.е. тъй като са им предоставени правораздавателни функционалности, а съдилища и от организационно становище, тъй като за съдиите в тях важат същите условия и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища ".
С Решение № 6 от 27 март 2018 г.одина по к. д, №10/2017 година Конституционният съд на Република България е отхвърлил настояването на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за определяне на противоконституционност на чл.411а, ал.1, т.4 от Наказателно- процесуалния кодекс. В решението си Конституционният съд е взел отношение точно по мнението на Консултативния съвет на европейските съдии, изтъкнато в претекстовете на сегашния законопроект, като е направил следното умозаключение: " Твърденията, че специализация на съдилищата е допустима само въз основа на веществен критерий; че специализация във връзка с заеманата от дееца служба е изключена, и че профилиран арбитър, съгласно Становище (2012) № 15, § 5 на Консултативния съвет на Европейските съдии, е единствено този арбитър, който се занимава с лимитирани области на правото (наказателно, данъчно, фамилно и т. н.), са голословни ".
Прехвърлянето на подготвеност към профилираните съдилища и прокуратури с изменението в Наказателно- процесуалния кодекс, в действие от 05.11.2017 година, се основава на изводите за постигнатите доста положителни резултати в битката против проведената престъпност в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция на Европейската комисия и на рекомендациите в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ и нейната самостоятелност от месец декември 2016 година.
Отново подчертаваме, че изказванията в претекстовете на законопроекта за липса на ефикасност от действието на профилираните структури не са подкрепени с причини. Няма позоваване на какъвто и да било разбор, който да почива на съответни данни за типа и размера каузи и резултатността по тях през целия интервал на съществуването им, в това число съпоставен с предишни интервали. Без да се подценява общественото усещане ( " преобладаващо отрицателно като се възприемат не като самостоятелни органи " ), то не може да замести обосноваването на публичната потребност от решение както в посока на битие (разширяване на компетентност), по този начин и на закриване (стесняване на компетентност). В претекстовете към проектозакона изборно са посочени данни, от които се вършат тенденциозни заключения за липса на ефикасност от работата на профилираните структури.
Дори и без умишлен разбор, прегледът на годишните отчети на Прокуратура на Република България, наличен за всеки жител на интернет- уеб страницата на Прокуратура на Република България, и в частност на отчета на Специализираната прокуратура, ясно демонстрира тъкмо противоположното фактическо състояние, а точно: с всяка последваща година резултатите на Специализираната прокуратура се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най- ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посочените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище.
В резултат на активността на Специализираната прокуратура са формирани голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non gratae заради реализирана от всеки един от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба. На първа инстанция от Специализирания углавен съд е прегледано делото за терористичния акт на летище Сарафово от 2012 година, определяно като едно от най- значимите каузи за тероризъм на европейско равнище, по което са наложени най- тежките наказания-доживотен затвор без подмяна. По голям брой каузи на Специализираната прокуратура са повдигнати обвинявания с импортирани обвинителни актове в Специализирания углавен съд против лица със значими финансови благоприятни условия, и е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб.
За първи път в най- новата ни история, още веднъж по досъдебни производства на Специализираната прокуратура, като обвинени са привлечени настоящи министри и заместител министри за закононарушения по работа. По редица каузи за закононарушения, включени в Единния азбучник на корупционните закононарушения, въведен със заповед на основния прокурор в Прокуратура на Република България, обвинени са народни представители, длъжностни лица на високи позиции в системата на органите на централна власт и редица лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на чл.6 от Закона да противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество. По огромна част от тези каузи към този момент са реализирани неоправдателни присъди, видно от отчетите за активността на Специализираната прокуратура за 2019 година и за 2020 година, което е справедлив индикатор за успеваемостта на профилираното правораздаване.
Съществуването на профилиран съд и прокуратура със седалище в столицата и със профилирана подготвеност на цялата територия на страната, е потвърдило своята нужда и с оглед постигнатите резултати по наказателните производства за корупционни закононарушения освен на централно равнище, само че и против органите на локална власт и локално самоуправление, както и против ръководители на териториални структури на изпълнителната власт. Функционирането на централни органи за гонене и наказване на посочената категория субекти на корупционни закононарушения е гаранция за независимо осъществяване на служебните отговорности, отвън всевъзможни " локални обвързаности ", дефинирани като проблем през годините за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Спецификата на делата на Специализираната прокуратура постанова непрестанно увеличение на случаите на потребление на механизмите на интернационално правното съдействие за събиране на доказателства, както по досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, по този начин и по наказателни каузи на други страни членки на Европейския съюз /ЕС/. Проведени са взаимни дейности сред прокуратури на страни от Европейски Съюз и Специализираната прокуратура с поддръжката на Евроджъст /Eurojust/ и Европол /Europol/, най-вече по каузи против транснационалната проведена престъпност, някои от които под управлението на Специализираната прокуратура /за интернационалните проведени незаконни групи за телефонни измами, за обири на промишлена техника, за нелегално разпространяване на телевизионни стратегии, за измами и компютърни закононарушения, за капиталови измами в огромни мащаби/. Прокурорите от Специализираната прокуратура интензивно вземат участие и във образуваните взаимни екипи за следствие /JIT/ с способените органи на други страни, координирани посредством Националното бюро на България в Евроджъст.
В резултат на посочените действия доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено неведнъж. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Доказателство за това е и събитието, че в отчетния Доклад на Евроджъст за 2020 година на стр.31 (казус 1D 57155 обвързван с ID 56810 и ID 45837) и на стр. 34 (казус ID 53227), са показани два извънредно сполучливи случая с дейното и професионално присъединяване на прокурори от Специализираната прокуратура. Единият от тези проблеми е даден като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на Министрите на правораздаването на Европейски Съюз по въпросите за провокациите, които пандемията е наложила в областта на интернационалното съдействие по наказателни каузи през 2020 година.
Безспорно доказателство за интернационалния престиж и самопризнание към профилираните структури е фактът, че българската Специализирана прокуратура е определена за началник на Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност, под егидата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа /ОССЕ/.
На фона на гореизложените обстоятелства в претекстовете към законопроекта са посочени единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов Механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст и превратно сложени в основата на извод, обслужващ тезите на вносителите. Становището на европейските ни сътрудници е тъкмо противоположното, видно от последния Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 22.10.2019 година. В т.3.3. от отчета във връзка с четвъртия индикатор " корупция по високите етажи на властта " ясно е посочено, че всеобхватните промени на общата институционална рамка за битката с корупцията, осъществени през 2017-2018 година са почнали да дават резултати, като е конкретизирано, че това се отнася и за промените в Наказателно-процесуален кодекс от 2017 година, които са дали на профилираната прокуратура и профилирания съд за битка с проведената престъпност спомагателни пълномощия по отношение на корупцията по високите етажи на властта.
Предложените промени въобще не са съобразени с промените в Наказателно-процесуален кодекс, възлагащи точно на Специализирания углавен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура. Същите биха се отразили негативно на взаимоотношението с Европейската прокуратура, и в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори, поради поетите задължения по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
С оглед гореизложеното, закриването на профилираните съд и прокуратура не се базира на действителните публични потребности и опонира на модерната европейска наклонност за специализация на магистратите, с оглед реализиране на действителни резултати в битката с избрани типове характерна престъпност. Гаранциите за самостоятелност следва бъдат обезпечени посредством националната нормативна рамка според чл.6 от Европейска конвенция за правата на човека, тъй като зачитането на върховенството на закона е обвързване на всяка от страните членки на Съвета на Европа.
Независимо от негативното мнение по законопроекта, следва да се обърне също по този начин и внимание, че предлаганото законодателно решение за възобновяване или премесване на магистрати, като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт, безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи. Подобни позволения явно не държат сметка за неизбежни негативни последствия като замяна на конкурсното начало с процедура по асортимент, и то в противоположен ред след изискан конкурс, опорочаване на кариерното развиване и свързаната с него предвидимост, преуреждане на компетентности с резултат върху рационалния период на наказателните производства, както и редица други усложнения от организационно и финансово естество.
Легитимирането на тези промени в закон съставлява съществено оттегляне от постигнатия прогрес на страната в битката с проведената престъпност, тероризма и корупцията, приет от европейските ни сътрудници, и засягат правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно равнище.
Относно частта на законопроекта, визираща анулация на тъй наречените " кариерни бонуси ", макар опцията за по-широка полемика и професионален спор и съществуването на причини и в двете направления, Управителният съвет на АПБ се сплоти към мнението, че направеното предложение в тази му част следва да бъде подкрепено. Считаме, че времето, през което магистрати заемат посочените длъжности във Висш съдебен съвет, и Инспектората към Висш съдебен съвет /в това число и длъжността Главен инспектор/, следва да се зачита за стаж в правосъдната система по смисъла на Закон за съдебната власт.
В умозаключение бихме желали да изтъкнем, че представяме актуалното мнение, водени от убеждението, че достоверната и отговаряща на публичния интерес промяна може да бъде осъществена единствено след действителен, изчерпателен и честен професионален спор, който да регистрира другите гледни точки. Отново заявяваме готовността на професионалната прокурорска общественост интензивно да взе участие в този развой, с оглед отбраната на законността, справедливостта и ползите на българските жители.
С почитание,
Управителен съвет
на Асоциацията на прокурорите в България
Ето и цялото мнение на АПБ:
Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ разиска показания от Министерството на правораздаването /МП/ план за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт. В него са обрисувани две водещи предложения– анулация на тъй наречените " кариерни бонуси " за членовете на Висшия правосъден съвет /ВСС/, основния контрольор и инспекторите от ИВСС, както и за административните ръководители и техните заместници и преустановяване съществуването на профилираните структури в правосъдната система–Апелативния профилиран съд, Апелативната профилирана прокуратура, Специализирания углавен съд и Специализираната прокуратура. В предлагания план на Министерство на правосъдието от месец януари 2022 година и в претекстовете към него се декларира, че той съставлява концептуално продължение на тематиката за унищожаване на профилираното правораздаване, която била необятно известна на обществото и била минала през публични разисквания.
Преди да представим подробните ни съображения по отношение на този законопроект, бихме желали да изкажем своята угриженост от непоследователната законодателна активностна Министерство на правосъдието. Считаме, че тя се намира в спор с правната и житейска логика– на фона на декларирано предпочитание за конституционни промени и необятна промяна на правосъдната власт Министерство на правосъдието е сложило на обществено разискване сегашния законопроект в извънредно къс период, а точно до 11.02.2022 година. Едновременно с това, правосъдното министерство провежда и промотира в общественото пространство самодейност за набиране на оферти по отношение на законодателни промени за друг- втори по ред, план за изменение на същия закон– Закон за съдебната власт. Определен е още веднъж неуместно къс краен период за показване на предложенията– 17.02.2022 година. Посочената паралелна работа от един орган по изменението на един и същи закон намираме за нецелесъобразна. Резонен е въпросът, по каква причина Министерство на правосъдието не предлага един консолидиран план, което ще разреши да се проследят и взаимовръзките по направените промени. Не по- малко значително е, кое постанова избързването с преустановяване на активността на посочените по- горе профилирани правосъдни структури?
В оповестения от Министерство на правосъдието законопроект, с изключение на декларативно изказване, че профилираните структури не са постигнали своята цел, заложена при тяхното основаване, не открихме различен аргумент, който да поддържа препоръчаното закриване на профилираните съд и прокуратура. Не одобряваме общото и неконкретизирано умозаключение, че бъдещето действие на профилираното наказателно правораздаване ще " сътвори спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт " и ще " ерозира върховенството на правото ". Не открихме в нито един ред на претекстовете обстоятелства или изказвания, които поддържат това, погрешно съгласно нас, разбиране, заради което го отчитаме като голословно и преднамерено. Следва да насочим вниманието и на необятната общност, че в претекстовете на законопроекта не се съдържа разбор, предложен от Министерски съвет, на " задачите, които не са били реализирани, в какво се състои установеното нарушение на независимостта на правосъдната власт и съответно– какво е мечтаното положение, до което смяната следва да доведе… " – откъс от Становището на администрацията на Министерски съвет в р. І –ви. У нас се основава чувство за мимикриране на същинските цели в заявена грижа за опазването на значими публични полезности. Ето за какво намираме за несъстоятелни изложените от Министерството на правораздаването претекстове за закриване на профилираните правосъдни органи.
Не на последно място, би трябвало да подчертаем, че в претекстовете е налице пропуск по различен важим и важен въпрос– за какво не са разисквани решенията на Конституционен съд по к.д. № 6/ 2011 и по к.д. № 10/ 2017 година? Не е коментиран фактът, че по въпроса за разликите сред " профилираните " и " изключителните " структури към този момент се е произнесъл Конституционният съд на Република България и то още преди да стартират да действат профилираните съдилища и прокуратури у нас. В тези конституционни решения изрично е непризнат изключителния темперамент на профилираните съд и прокуратура. Поради това от претекстовете остава неразбираемо по какъв метод " разбъркване на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация предвид на субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото за правова страна "? По какъв метод активността на профилираните съдилища и прокуратури лимитират общите съдилища в самостоятелното реализиране на тяхната на тяхната правораздавателна активност?
С Решение № 10 от 15 ноември 2011 година по к. д. №6/2011 година по отношение на основаването на Специализиран углавен съд, Апелативен профилиран углавен съд, Специализирана прокуратура, Апелативна профилирана прокуратура и Следствен отдел в профилираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от профилирания углавен съд, Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален, защото е основан със закон, ползва материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съгласно изискванията и реда, планувани за останалите съдии, което е гаранция за тяхната самостоятелност по смисъла на чл.6 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Точното и еднообразно използване на законите по делата, обсъждани от профилирания углавен съд, е обезпечено и от обстоятелството, че като касационна инстанция работи Върховният касационен съд на Република България. В решението е очебийно, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 година по к. д. №3/1994 година, че чл.119, алинея 2 от Конституцията на Република България категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 година по к. д. № 18/1998 година е приел, че " по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система. Те не са съдилища единствено от функционално становище, т.е. тъй като са им предоставени правораздавателни функционалности, а съдилища и от организационно становище, тъй като за съдиите в тях важат същите условия и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища ".
С Решение № 6 от 27 март 2018 г.одина по к. д, №10/2017 година Конституционният съд на Република България е отхвърлил настояването на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за определяне на противоконституционност на чл.411а, ал.1, т.4 от Наказателно- процесуалния кодекс. В решението си Конституционният съд е взел отношение точно по мнението на Консултативния съвет на европейските съдии, изтъкнато в претекстовете на сегашния законопроект, като е направил следното умозаключение: " Твърденията, че специализация на съдилищата е допустима само въз основа на веществен критерий; че специализация във връзка с заеманата от дееца служба е изключена, и че профилиран арбитър, съгласно Становище (2012) № 15, § 5 на Консултативния съвет на Европейските съдии, е единствено този арбитър, който се занимава с лимитирани области на правото (наказателно, данъчно, фамилно и т. н.), са голословни ".
Прехвърлянето на подготвеност към профилираните съдилища и прокуратури с изменението в Наказателно- процесуалния кодекс, в действие от 05.11.2017 година, се основава на изводите за постигнатите доста положителни резултати в битката против проведената престъпност в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция на Европейската комисия и на рекомендациите в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ и нейната самостоятелност от месец декември 2016 година.
Отново подчертаваме, че изказванията в претекстовете на законопроекта за липса на ефикасност от действието на профилираните структури не са подкрепени с причини. Няма позоваване на какъвто и да било разбор, който да почива на съответни данни за типа и размера каузи и резултатността по тях през целия интервал на съществуването им, в това число съпоставен с предишни интервали. Без да се подценява общественото усещане ( " преобладаващо отрицателно като се възприемат не като самостоятелни органи " ), то не може да замести обосноваването на публичната потребност от решение както в посока на битие (разширяване на компетентност), по този начин и на закриване (стесняване на компетентност). В претекстовете към проектозакона изборно са посочени данни, от които се вършат тенденциозни заключения за липса на ефикасност от работата на профилираните структури.
Дори и без умишлен разбор, прегледът на годишните отчети на Прокуратура на Република България, наличен за всеки жител на интернет- уеб страницата на Прокуратура на Република България, и в частност на отчета на Специализираната прокуратура, ясно демонстрира тъкмо противоположното фактическо състояние, а точно: с всяка последваща година резултатите на Специализираната прокуратура се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най- ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посочените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище.
В резултат на активността на Специализираната прокуратура са формирани голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non gratae заради реализирана от всеки един от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба. На първа инстанция от Специализирания углавен съд е прегледано делото за терористичния акт на летище Сарафово от 2012 година, определяно като едно от най- значимите каузи за тероризъм на европейско равнище, по което са наложени най- тежките наказания-доживотен затвор без подмяна. По голям брой каузи на Специализираната прокуратура са повдигнати обвинявания с импортирани обвинителни актове в Специализирания углавен съд против лица със значими финансови благоприятни условия, и е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб.
За първи път в най- новата ни история, още веднъж по досъдебни производства на Специализираната прокуратура, като обвинени са привлечени настоящи министри и заместител министри за закононарушения по работа. По редица каузи за закононарушения, включени в Единния азбучник на корупционните закононарушения, въведен със заповед на основния прокурор в Прокуратура на Република България, обвинени са народни представители, длъжностни лица на високи позиции в системата на органите на централна власт и редица лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на чл.6 от Закона да противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество. По огромна част от тези каузи към този момент са реализирани неоправдателни присъди, видно от отчетите за активността на Специализираната прокуратура за 2019 година и за 2020 година, което е справедлив индикатор за успеваемостта на профилираното правораздаване.
Съществуването на профилиран съд и прокуратура със седалище в столицата и със профилирана подготвеност на цялата територия на страната, е потвърдило своята нужда и с оглед постигнатите резултати по наказателните производства за корупционни закононарушения освен на централно равнище, само че и против органите на локална власт и локално самоуправление, както и против ръководители на териториални структури на изпълнителната власт. Функционирането на централни органи за гонене и наказване на посочената категория субекти на корупционни закононарушения е гаранция за независимо осъществяване на служебните отговорности, отвън всевъзможни " локални обвързаности ", дефинирани като проблем през годините за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Спецификата на делата на Специализираната прокуратура постанова непрестанно увеличение на случаите на потребление на механизмите на интернационално правното съдействие за събиране на доказателства, както по досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, по този начин и по наказателни каузи на други страни членки на Европейския съюз /ЕС/. Проведени са взаимни дейности сред прокуратури на страни от Европейски Съюз и Специализираната прокуратура с поддръжката на Евроджъст /Eurojust/ и Европол /Europol/, най-вече по каузи против транснационалната проведена престъпност, някои от които под управлението на Специализираната прокуратура /за интернационалните проведени незаконни групи за телефонни измами, за обири на промишлена техника, за нелегално разпространяване на телевизионни стратегии, за измами и компютърни закононарушения, за капиталови измами в огромни мащаби/. Прокурорите от Специализираната прокуратура интензивно вземат участие и във образуваните взаимни екипи за следствие /JIT/ с способените органи на други страни, координирани посредством Националното бюро на България в Евроджъст.
В резултат на посочените действия доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено неведнъж. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Доказателство за това е и събитието, че в отчетния Доклад на Евроджъст за 2020 година на стр.31 (казус 1D 57155 обвързван с ID 56810 и ID 45837) и на стр. 34 (казус ID 53227), са показани два извънредно сполучливи случая с дейното и професионално присъединяване на прокурори от Специализираната прокуратура. Единият от тези проблеми е даден като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на Министрите на правораздаването на Европейски Съюз по въпросите за провокациите, които пандемията е наложила в областта на интернационалното съдействие по наказателни каузи през 2020 година.
Безспорно доказателство за интернационалния престиж и самопризнание към профилираните структури е фактът, че българската Специализирана прокуратура е определена за началник на Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност, под егидата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа /ОССЕ/.
На фона на гореизложените обстоятелства в претекстовете към законопроекта са посочени единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов Механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст и превратно сложени в основата на извод, обслужващ тезите на вносителите. Становището на европейските ни сътрудници е тъкмо противоположното, видно от последния Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 22.10.2019 година. В т.3.3. от отчета във връзка с четвъртия индикатор " корупция по високите етажи на властта " ясно е посочено, че всеобхватните промени на общата институционална рамка за битката с корупцията, осъществени през 2017-2018 година са почнали да дават резултати, като е конкретизирано, че това се отнася и за промените в Наказателно-процесуален кодекс от 2017 година, които са дали на профилираната прокуратура и профилирания съд за битка с проведената престъпност спомагателни пълномощия по отношение на корупцията по високите етажи на властта.
Предложените промени въобще не са съобразени с промените в Наказателно-процесуален кодекс, възлагащи точно на Специализирания углавен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура. Същите биха се отразили негативно на взаимоотношението с Европейската прокуратура, и в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори, поради поетите задължения по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
С оглед гореизложеното, закриването на профилираните съд и прокуратура не се базира на действителните публични потребности и опонира на модерната европейска наклонност за специализация на магистратите, с оглед реализиране на действителни резултати в битката с избрани типове характерна престъпност. Гаранциите за самостоятелност следва бъдат обезпечени посредством националната нормативна рамка според чл.6 от Европейска конвенция за правата на човека, тъй като зачитането на върховенството на закона е обвързване на всяка от страните членки на Съвета на Европа.
Независимо от негативното мнение по законопроекта, следва да се обърне също по този начин и внимание, че предлаганото законодателно решение за възобновяване или премесване на магистрати, като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт, безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи. Подобни позволения явно не държат сметка за неизбежни негативни последствия като замяна на конкурсното начало с процедура по асортимент, и то в противоположен ред след изискан конкурс, опорочаване на кариерното развиване и свързаната с него предвидимост, преуреждане на компетентности с резултат върху рационалния период на наказателните производства, както и редица други усложнения от организационно и финансово естество.
Легитимирането на тези промени в закон съставлява съществено оттегляне от постигнатия прогрес на страната в битката с проведената престъпност, тероризма и корупцията, приет от европейските ни сътрудници, и засягат правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно равнище.
Относно частта на законопроекта, визираща анулация на тъй наречените " кариерни бонуси ", макар опцията за по-широка полемика и професионален спор и съществуването на причини и в двете направления, Управителният съвет на АПБ се сплоти към мнението, че направеното предложение в тази му част следва да бъде подкрепено. Считаме, че времето, през което магистрати заемат посочените длъжности във Висш съдебен съвет, и Инспектората към Висш съдебен съвет /в това число и длъжността Главен инспектор/, следва да се зачита за стаж в правосъдната система по смисъла на Закон за съдебната власт.
В умозаключение бихме желали да изтъкнем, че представяме актуалното мнение, водени от убеждението, че достоверната и отговаряща на публичния интерес промяна може да бъде осъществена единствено след действителен, изчерпателен и честен професионален спор, който да регистрира другите гледни точки. Отново заявяваме готовността на професионалната прокурорска общественост интензивно да взе участие в този развой, с оглед отбраната на законността, справедливостта и ползите на българските жители.
С почитание,
Управителен съвет
на Асоциацията на прокурорите в България
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ