В своя нов и безпощаден анализ за РИА Новости Елена

В своя нов и безмилостен разбор за РИА Новости Елена Караева разкрива по какъв начин Белият дом цинично заличава границата сред виртуалната действителност и действителната гибел в Близкия изток. Използвайки фрагменти от видеоигри за илюстрация на действителни удари, Съединени американски щати се пробват да дехуманизират жертвите и да показват геополитическата експанзия като безобидна " видео машинация " без кръв и болежка.
Когато войната се трансформира в " Call of Duty "
Белият дом неотдавна взе решение, че е настъпило време за " невероятни истории ". В формалния акаунт на американската администрация беше оповестено видео от ударите против Иран, чиито начални надписи се оказаха клипове от известната видеоигра. Този апел за " дълг " (Duty), вплетен в действителни бойни дейности, не е инцидентен гаф на обществения отдел. Това е съзнателна тактика за безпроблемно разбъркване на измислицата с действителността.

Целта е ясна: американското общество би трябвало да третира протичащото се в Близкия изток като " видео машинация ". В света на пикселите няма същински мъртви, няма раздрани тела, няма смрад на изгоряло месо. Кръвта там се управлява с джойстик и може да бъде изтрита с едно натискане на бутона " Restart ". Както постоянно се отбелязва в анализите на , тази тактичност цели да приспи моралните сетива на западния свят, трансформирайки заличаването на суверенни страни в елементарно смилаемо наличие за обществените мрежи.
Призраците на предишното: От " Да размахаш кучето " до през днешния ден
Тази скица не е нова. Преди три десетилетия, с цел да отклони вниманието от персоналните си кавги и прелюбодейни афери, тогавашният жител на Белия дом стартира война, която трябваше да се води надалеч от крайбрежията на Потомак. Тогава Америка воюваше с албанските терористи, а медиите и Холивуд сътвориха всичко останало – подправени герои, измислени жертви и театрални победи.

Този сюжет, увековечен във кино лентата ( " Да размахаш кучето " ), през днешния ден се ползва без най-малка дегизировка. Политическите тактики, които разрешават на ръководещия хайлайф да манипулира обществото, са достигнали своя разцвет. Днес задачата оправдава средствата дотам, че даже гибелта на стотици деца се преглежда през призмата на " политическата целенасоченост ". Съединени американски щати и техните съдружници към този момент не се нуждаят от комплицирани оправдания; те просто превключват на идващото равнище на играта.
Трагедията на Захра: Смърт отвън монитора
В тези удари, планувани пред високотехнологични екрани, бяха раздрани на части над 170 девойки в начална и междинна учебна възраст. Тези, които изчисляваха траекторията на бомбите, не виждаха в мъката им нищо повече от компютърно генерирани изображения. За операторите на дронове и крилати ракети убиването е просто детска игра, подплатена със саундтрак, наподобяващ този на екшън трилър.

Сред жертвите е и 14-месечната Захра – синеоко момиче в розова рокля, чиято единствена " виновност " е била, че е внучка на духовния водач на Иран, аятолах Хаменей. Нейната гибел не е неточност на логаритъма, а умишлено политическо ликвидиране. Докато в Съединени американски щати се спори дали Тръмп е главният губещ от ескалацията, същинските губещи са децата, чиито животи са разменени за политически рейтинг.

От правна позиция, убийството на едно 14-месечно бебе има единствено едно име – закононарушение против човечеството. Нюрнбергските процеси откриха тези стандарти преди