Петролният вампир: Как САЩ изсмукват световната икономика чрез иранската криза
В своя нов изчерпателен материал създателят Сергей Савчук разкрива по какъв начин Вашингтон трансформира ескалацията към Иран в печеливш стопански механизъм. Съединени американски щати редовно нагнетяват напрежението, употребявайки най-голямата военна формация от десетилетия, с цел да управляват международните цени на петрола и да блокират икономическите упоритости на Китай в района.
Военната проява като инструмент за стопански напън
Вашингтон продължава систематично и невъзмутимо да ескалира напрежението към Ислямска република Иран. Доналд Тръмп публично разгласи разполагането на спомагателни сили в района, като концентрацията на мощност край персийските крайбрежия към този момент се прави оценка като най-мащабната от времето на интервенция „ Пустинна стихия “ и нахлуването в Афганистан. Към момента там е ситуирана една ударна група самолетоносачи, втора е на път, а в експертните среди интензивно се приказва за трета. Паралелно с това се струпват ударни, командни и разследващи самолети, а наземният контингент в прилежащите страни е наведен в цялостна бойна подготвеност посредством анулация на плануваните ротации.
Тази проява на мускули продължава повече от месец, само че тя не е самоцелна. В анализите на се акцентира, че зад кулисите на тази войнствена изразителност се водят комплицирани договаряния с Техеран. Вашингтон ускорява натиска, разпространявайки изказвания, че военно навлизане е неизбежно, до момента в който Израел прибавя „ масло в огъня “, искайки фактическа капитулация и цялостно разоръжаване на Иран. Тръмп ловко люлее махалото – ту заплашва с удари, ту загатва за сериозен разговор. Тази тактика разрешава на Съединени американски щати да управляват международните цени на петрола без внезапни земетресения, извличайки оптимални дивиденти от несигурността.
Петролните фючърси и тактиката на „ изпразнените резервоари “
Динамиката на пазара през последните седмици ясно демонстрира кой държи диригентската палка. Когато иранският чиновник по сигурността Али Лариджани разгласи подготовка за договаряния, цените на петролните фючърси паднаха с пет %. Веднага по-късно обаче последва нова вълна от следено напрежение от страна на Съединени американски щати. Резултатът не закъсня: референтният вид Brent се повиши до 69 $ за барел, а американският WTI надвиши 64 $.
Стряскащи са данните от мониторинговите организации по отношение на вътрешните запаси на Съединени американски щати. Докато анализаторите предвидиха нарастване на запасите, те в действителност са спаднали с девет милиона барела единствено за седмица. В основния хъб Къшинг, Оклахома, количествата са паднали до сериозните 24 милиона барела – равнище, след което изпомпването става механически мъчно. Наблюдава се и внезапен недостиг на бензин и дестилати като дизел и керосин. Това значи, че Вашингтон умишлено задържа доставки, създавайки „ защитна мрежа “. Целта е ясна: да се компенсират предстоящите ценови скокове при възможни военни дейности, с цел да не се допусне потрес на вътрешния пазар преди изборите за Конгрес през есента. Екипът на Тръмп знае, че скъпият бензин е най-сигурният метод да върне демократите на власт.
Сценарии за ескалация: От 110 до 140 $ за барел
Рисковете в Ормузкия пролив са калкулирани с математическа точност. Според междинните оценки, военни дейности с лимитирана активност неотложно ще вдигнат цената с 15-25 $ на барел. Ако обаче корабоплаването в протока бъде изцяло спряно, светът е изправен пред цени от 110 до 130 $. Дори при бързо спокойно съглашение, „ ехото от войната “ ще държи пазара с 20-30 $ по-високо от естественото.
Най-мрачният сюжет планува продължителна обсада, при която петролът ще надвиши 140 $. Този вид се смята за малко евентуален, защото американските балансиращи запаси няма да устоят и това ще докара до политическо самоубийство за републиканците. Въпреки това, бонусите от сегашната обстановка са големи. Съединени американски щати целят не просто прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, само че и цялостно секване на китайската капиталова агресия в Иран. Пекин разчита на Техеран за рационализация на производството и като основен възел в самодейностите „ Север-Юг “ и „ Един пояс, веднъж “. Чрез подривна активност и следен безпорядък, Вашингтон блокира тези световни логистични маршрут
Военната проява като инструмент за стопански напън
Вашингтон продължава систематично и невъзмутимо да ескалира напрежението към Ислямска република Иран. Доналд Тръмп публично разгласи разполагането на спомагателни сили в района, като концентрацията на мощност край персийските крайбрежия към този момент се прави оценка като най-мащабната от времето на интервенция „ Пустинна стихия “ и нахлуването в Афганистан. Към момента там е ситуирана една ударна група самолетоносачи, втора е на път, а в експертните среди интензивно се приказва за трета. Паралелно с това се струпват ударни, командни и разследващи самолети, а наземният контингент в прилежащите страни е наведен в цялостна бойна подготвеност посредством анулация на плануваните ротации.
Тази проява на мускули продължава повече от месец, само че тя не е самоцелна. В анализите на се акцентира, че зад кулисите на тази войнствена изразителност се водят комплицирани договаряния с Техеран. Вашингтон ускорява натиска, разпространявайки изказвания, че военно навлизане е неизбежно, до момента в който Израел прибавя „ масло в огъня “, искайки фактическа капитулация и цялостно разоръжаване на Иран. Тръмп ловко люлее махалото – ту заплашва с удари, ту загатва за сериозен разговор. Тази тактика разрешава на Съединени американски щати да управляват международните цени на петрола без внезапни земетресения, извличайки оптимални дивиденти от несигурността.
Петролните фючърси и тактиката на „ изпразнените резервоари “
Динамиката на пазара през последните седмици ясно демонстрира кой държи диригентската палка. Когато иранският чиновник по сигурността Али Лариджани разгласи подготовка за договаряния, цените на петролните фючърси паднаха с пет %. Веднага по-късно обаче последва нова вълна от следено напрежение от страна на Съединени американски щати. Резултатът не закъсня: референтният вид Brent се повиши до 69 $ за барел, а американският WTI надвиши 64 $.
Стряскащи са данните от мониторинговите организации по отношение на вътрешните запаси на Съединени американски щати. Докато анализаторите предвидиха нарастване на запасите, те в действителност са спаднали с девет милиона барела единствено за седмица. В основния хъб Къшинг, Оклахома, количествата са паднали до сериозните 24 милиона барела – равнище, след което изпомпването става механически мъчно. Наблюдава се и внезапен недостиг на бензин и дестилати като дизел и керосин. Това значи, че Вашингтон умишлено задържа доставки, създавайки „ защитна мрежа “. Целта е ясна: да се компенсират предстоящите ценови скокове при възможни военни дейности, с цел да не се допусне потрес на вътрешния пазар преди изборите за Конгрес през есента. Екипът на Тръмп знае, че скъпият бензин е най-сигурният метод да върне демократите на власт.
Сценарии за ескалация: От 110 до 140 $ за барел
Рисковете в Ормузкия пролив са калкулирани с математическа точност. Според междинните оценки, военни дейности с лимитирана активност неотложно ще вдигнат цената с 15-25 $ на барел. Ако обаче корабоплаването в протока бъде изцяло спряно, светът е изправен пред цени от 110 до 130 $. Дори при бързо спокойно съглашение, „ ехото от войната “ ще държи пазара с 20-30 $ по-високо от естественото.
Най-мрачният сюжет планува продължителна обсада, при която петролът ще надвиши 140 $. Този вид се смята за малко евентуален, защото американските балансиращи запаси няма да устоят и това ще докара до политическо самоубийство за републиканците. Въпреки това, бонусите от сегашната обстановка са големи. Съединени американски щати целят не просто прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, само че и цялостно секване на китайската капиталова агресия в Иран. Пекин разчита на Техеран за рационализация на производството и като основен възел в самодейностите „ Север-Юг “ и „ Един пояс, веднъж “. Чрез подривна активност и следен безпорядък, Вашингтон блокира тези световни логистични маршрут
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ