Ужасите на войната: Историята на 13-годишния Саша, който отчаяно търси майка си
В своя 13-годишен живот Саша Радчук към този момент е раняван от шрапнел, бил е в плен при донецките сепаратисти, а в този момент обезверено търси майка си. През последните две години е минал през голям брой тествания. Неговата история споделя.
След съветската инвазия в Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година, Саша, майка му и 3-годишната му сестричка остават в Мариупол , надявайки се при първа опция да се изтеглят. Но такава опция по този начин и не се появява - фамилията било насила да остане повече от месец в атакувания от руснаците украински град.
" Беше доста ужасно "
На 24 март 2022 градът бил подложен на изключително яростен обстрел. Саша играел на двора, когато върху къщата се взривил снаряд. „ Окото ми стартира мощно да гори “, спомня си той мига, в който бил ранен. Шрапнел от гърмежа съществено увредил едното му око. Майката на Саша - Снежана Козлова - го сграбчила и завела на доктор. По това време в града към този момент били останали единствено военни медици. Снежана и Саша прекарали повече от две седмици дружно с военните в един бункер – без осветяване и без връзка със света.
По думите на момчето двамата с майка му се опитвали да са потребни на украинските бойци: носели им вода за пиянство, разговаряли с ранените и викали доктор, когато някой от тях имал потребност от здравна помощ. След завладяването на Мариупол бранителите на града се предали, а Саша и майка му били взети в плен. Момчето си мислело, че ще ги пуснат, тъй като са цивилни. Но вместо това бойците ги отвели. „ През нощта ни качиха на камион и ни водиха до близкия филтрационен лагер край Мариупол. По целия път виждахме разрушени домове. Беше доста ужасно “, спомня си Саша.
В лагера разпитвали майка му в продължение на часове, а момчето по този начин и не я видяло повече. На сутринта съобщили на Саша, че ще го откарат в болница в Донецк за лекуване. Но никакво лекуване не последвало – след време той се оказал в детски дом някъде в Русия.
" Като забравено от Бога място "
През това време казусът с окото му се задълбочил: почнал съвсем нищо да не вижда. Но здравна помощ по този начин и не получил. Саша съумял да вземе назаем непознат телефон и да заяви на баба си къде се намира. Тя събрала всички нужни документи и отпътувала за окупирания от руснаците Донецк. Добрала се до такава степен доста мъчно. През май за първи път още веднъж видяла внука си. С него потеглила по противоположния път – през Русия и Прибалтика.
" Пътувахме дълго. Когато минавахме през Русия всичко изглеждаше като забравено от Бога място. Сякаш бяхме попаднали в някакво затънтено село “, спомня си Саша. Страшно станало на границата сред Русия и Латвия. Там съветските граничари разпитвали дълго баба му, проверявали телефоните и се интересували за какво толкоз бързо напущат Русия. Но в последна сметка ги пуснали.
Какви са възможностите да открият майката на Саша?
След като се прибрали вкъщи, бабата и внукът ѝ почнали да търсят майката на момчето Снежана Козлова. Първо фотографията ѝ била оповестена в онлайн групите на родственици на изчезнали украинци, по-късно двамата написали десетки писма до Международното осведомително бюро и до президента на Украйна с молба за помощ. Обърнали се даже до водачи на непознати страни за помощ. Един ден разкрили в един конгрес в интернет лист с имената на пандизчиите, взети от руснаците в деня, в който майката на момчето изчезнала безследно. Това подсказало на двамата по какъв начин да работят.
Те създали и идващите нужни стъпки: свързали се с украинския парламентарен комисар по правата на индивида, с националната полиция и доброволните групи за търсене в Украйна, само че се обърнали с молба за помощ и до няколко интернационалните организации , в това число до Червения кръст. Издирването на майката на Саша обаче може да отнеме седмици и месеци. Междувременно момчето ще претърпи още една интервенция на очите в киевска болница.
" Имам една фантазия: да се възстановя и да стана пожарникар, с цел да избавям други хора ", споделя момчето. То е несъмнено, че майка му ще се гордее с него, когато още веднъж се срещнат. А до тогава, признава Саша пред Дъждовни води, той не стопира да дава изявленията - с вярата, че майка му може да попадне на някое от тях.
След съветската инвазия в Украйна, почнала на 24 февруари 2022 година, Саша, майка му и 3-годишната му сестричка остават в Мариупол , надявайки се при първа опция да се изтеглят. Но такава опция по този начин и не се появява - фамилията било насила да остане повече от месец в атакувания от руснаците украински град.
" Беше доста ужасно "
На 24 март 2022 градът бил подложен на изключително яростен обстрел. Саша играел на двора, когато върху къщата се взривил снаряд. „ Окото ми стартира мощно да гори “, спомня си той мига, в който бил ранен. Шрапнел от гърмежа съществено увредил едното му око. Майката на Саша - Снежана Козлова - го сграбчила и завела на доктор. По това време в града към този момент били останали единствено военни медици. Снежана и Саша прекарали повече от две седмици дружно с военните в един бункер – без осветяване и без връзка със света.
По думите на момчето двамата с майка му се опитвали да са потребни на украинските бойци: носели им вода за пиянство, разговаряли с ранените и викали доктор, когато някой от тях имал потребност от здравна помощ. След завладяването на Мариупол бранителите на града се предали, а Саша и майка му били взети в плен. Момчето си мислело, че ще ги пуснат, тъй като са цивилни. Но вместо това бойците ги отвели. „ През нощта ни качиха на камион и ни водиха до близкия филтрационен лагер край Мариупол. По целия път виждахме разрушени домове. Беше доста ужасно “, спомня си Саша.
В лагера разпитвали майка му в продължение на часове, а момчето по този начин и не я видяло повече. На сутринта съобщили на Саша, че ще го откарат в болница в Донецк за лекуване. Но никакво лекуване не последвало – след време той се оказал в детски дом някъде в Русия.
" Като забравено от Бога място "
През това време казусът с окото му се задълбочил: почнал съвсем нищо да не вижда. Но здравна помощ по този начин и не получил. Саша съумял да вземе назаем непознат телефон и да заяви на баба си къде се намира. Тя събрала всички нужни документи и отпътувала за окупирания от руснаците Донецк. Добрала се до такава степен доста мъчно. През май за първи път още веднъж видяла внука си. С него потеглила по противоположния път – през Русия и Прибалтика.
" Пътувахме дълго. Когато минавахме през Русия всичко изглеждаше като забравено от Бога място. Сякаш бяхме попаднали в някакво затънтено село “, спомня си Саша. Страшно станало на границата сред Русия и Латвия. Там съветските граничари разпитвали дълго баба му, проверявали телефоните и се интересували за какво толкоз бързо напущат Русия. Но в последна сметка ги пуснали.
Какви са възможностите да открият майката на Саша?
След като се прибрали вкъщи, бабата и внукът ѝ почнали да търсят майката на момчето Снежана Козлова. Първо фотографията ѝ била оповестена в онлайн групите на родственици на изчезнали украинци, по-късно двамата написали десетки писма до Международното осведомително бюро и до президента на Украйна с молба за помощ. Обърнали се даже до водачи на непознати страни за помощ. Един ден разкрили в един конгрес в интернет лист с имената на пандизчиите, взети от руснаците в деня, в който майката на момчето изчезнала безследно. Това подсказало на двамата по какъв начин да работят.
Те създали и идващите нужни стъпки: свързали се с украинския парламентарен комисар по правата на индивида, с националната полиция и доброволните групи за търсене в Украйна, само че се обърнали с молба за помощ и до няколко интернационалните организации , в това число до Червения кръст. Издирването на майката на Саша обаче може да отнеме седмици и месеци. Междувременно момчето ще претърпи още една интервенция на очите в киевска болница.
" Имам една фантазия: да се възстановя и да стана пожарникар, с цел да избавям други хора ", споделя момчето. То е несъмнено, че майка му ще се гордее с него, когато още веднъж се срещнат. А до тогава, признава Саша пред Дъждовни води, той не стопира да дава изявленията - с вярата, че майка му може да попадне на някое от тях.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ