В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем

В своите изявления и речи държавниците в РСМ назовават Ефрем Чучков „ популярен македонец “, „ македонски народен воин “ и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление “. Това е откровена провокация и подигравка с името му, която е срамна и позорна за България.

Ефрем Чучков постоянно е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската идея и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединяване с България, показва Явор Чучков в уеб страницата Eurochicago.com.

Ефрем Чучков (1870-1923)

За живота и революционното дело на Ефрем Чучков, за неговата 155-а годишнина, за фалшификациите към името и делото му в Скопие, за взаимната му активност с други велики имена на освободителното придвижване на българите в Македония с неговия внук Явор Чучков беседва журналистът Костадин Филипов

Източник: бюлетин „ Българите на Балканите и по света “, 2025, бр. 7

Македонски теоретичен институт

Явор Чучков. Източник: Literaturensviat.com

Явор Чучков е български държавник. Завършил е британска лингвистика. През 80-те години на ХХ в. е работил в Научноизследователския институт по общо обучение и в Съюза на българските писатели. След 1991 година е работил в Министерството на културата (завеждащ интернационалната активност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по публицистика в Би Би Си, Лондон. Бил е ръководител на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа “ (1994–1996), постоянен член на Международната федерация на публицистите (IFJ). След специализация по интернационално филантропично право в чужбина, е бил дълготраен преподавател по интернационално филантропично право. Под негова редакция и съставителство са издадени редица сборници и наръчници в тази област (включително за офицерския състав на Българската армия). Бил е дълготраен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на филантропичното право) при Международното червенокръстко придвижване. Заслужил активист на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни оценки на Международния Червен кръст.

– Господин Чучков, тази година се навършват 155 години от рождението на Вашия прародител, един от бележитите ръководители и войводи на ВМОРО/ВМРО Ефрем Чучков. Бихте ли припомнили някои от главните моменти на неговия живот и дело?

– Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 година в Щип. Както споменахте, той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната подчиненост до гибелта си през 1923 година В избран интервал е бил и №1 по сан – по-точно, от 1907 година след гибелта на неговия непосредствен приятел Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков в действителност трансформират формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската войска. След Първата международна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във Вътрешна македонска революционна организация след водача ѝ Тодор Александров, той е измежду най-активните дейци, които възвръщат Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Чучков, вършат и излъчват филми за него и взаимоотношението му със съратници, без въобще да показват българската принадлежност на ВМОРО/ВМРО и че той е бил български бунтовник и челник, български родолюбец, в това число и български преподавател, а по време на войните за национално обединяване – български околийски шеф в Македония.

В западната ни съседка Ефрем Чучков е да вземем за пример и един от основните герои, дружно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „ Илинден “ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите изявления и речи държавниците в РСМ назовават Ефрем Чучков „ популярен македонец “, „ македонски народен воин “ и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление “. Това е откровена провокация и подигравка с името му, която е срамна и позорна за България. Той постоянно е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската идея и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединяване с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безчет сражения против турските поробители и по-късно – против сръбските окупатори, е увековечен в някои от националните песни на македонските българи.

В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име (напр. Симеон Михайлов), като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност. По време на Балканската война и Междусъюзническата война с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 година, разбивайки турците в поредност от сражения (включително в борбата при Султан тепе), пленява стотици турски бойци и открива там спонтанна форма на българска власт. Той е български шеф на Щип и на Щипска околия (до 25 юни 1913 г.). Тази служба заема и през Първата международна война след разгрома на Сърбия и краткотрайното освобождение на Вардарска Македония. Освен Скопски областен челник и Щипски околийски челник, Ефрем Чучков е бил челник и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и други

– При тази богата революционна активност, по какъв начин турските управляващи са гледали на него? Страх, почит или почитание е внушавал той?

– Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, с цел да го заловят или убият, него и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „ един от най-големите врагове на Империята ”.

Един от тези офицери – Галиб Вардар, написа в спомените си следното: „ Едно име караше по това време всички ни да губим и мозъка, и дума от боязън. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и войник български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ. “ А локалното население го е наричало „ хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем “.

Съвременникът му Христо Попкоцев написа за него: „ Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту превдварително решен като бедняк или кюмюрджия, ту като преподавател под непознатото име Симеон, ту като селяндур и подушен от турците, всекога в точния момент и умело е успевал да им се изплъзне от ръцете… “. И прибавя (имайки поради интервала 1912–1913 г.): „ Благодарение на него Щип остана цяла година български! “.

– Можете ли да разкажете за някой епизод в живота на дядо Ви, който е присъщ за него?

– Ще опиша за един значим епизод от неговата активност, за който са писали и проф. Димитър Гоцев и проф. Тодор Петров. През лятото на 1908 година, в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, Ефрем Чучков съумява да избави по-голямата част от оръжието на Организацията и да провежда неговото укриване.

След Младотурския прелом (1908 г.) и обещанията на младотурците за промени в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка секта се пробват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си.

Ефрем Чучков обаче назовава въпросните обещания „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго “ и съумява, подкрепян от Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи и отчасти от Струмишкия окръг, да не предадат оръжието си и да го укрият в специфични хранилища и в домовете си, с цел да могат да продължат битката против поробителя. На 27 юли 1908 година Ефрем Чучков с четата си влезнал „ легално “ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените жители овреме изпълнили улиците и с крясъци „ Ура! “ и „ Да живее свободата! “ обсипвали именития челник и неговите четници с цветя, като даже се опитвали да целуват ръцете му.

Въпреки че младотурските управляващи създали всичко допустимо, с цел да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип дори били построили празнично украсена триумфална арка, той траял да се отнася към „ демократизацията “ на Османската империя с цялостно съмнение и съумял посредством особено решение и окръжно обръщение на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. По-малко от една година след „ промените “, ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно “ ядро на Организацията възвръща незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка.

– Участвал ли е Ефрем Чучков във възобновяване на Организацията след Първата международна война?

– Да, по-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков управляват възобновяване на Организацията, която, след етническото пречистване на Одринска Тракия, към този момент носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на още веднъж окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.

Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919–1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си активност в Македония, той е и ръководител на Комитета за подкрепяне на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции против многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неизбежно обречени. В последна сметка, четата му е разрушена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година Бидейки бунтовник практик, посветил се на законспирираната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските “ битки и от „ светлината на прожекторите “.

В спомените си съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело “, „ именит челник и деятел на освободителните битки на македонските българи “, „ хладнокръвен защитник на основополагащите правила на Организацията, съхранил името си неопетнено “, „ уредник на боевата активност и инструктор на четите “, „ най-действеният деец на Организацията “. Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония и нейното обединяване с България.

– Има една популярна снимка, на която Ефрем Чучков е дружно с Гоце Делчев. Делчев не е обичал да се снима, само че не щеш ли фотографията е реалност. Бихте ли разказали освен това за тази фотография и въобще, за взаимната организационна работа и революционно дело на Делчев с Чучков?

– Така е, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са отказвали да се шуми към имената им от съображения за сигурност. Все отново те са се съгласили да им бъде направена фотография дружно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър прочут – Александър Владиков, кукушанец и деятел на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „ Витоша “ 4, на ъгъла с ул. „ Позитано “.

Повечето хронисти погрешно отнасят тази историческа фотография към 1902 година, само че тя е от 1901 година Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият другар и приятел на Гоце Делчев. През 1894 година, един месец преди дипломирането на съвипускниците им, двамата са изключени дружно от Военното учебно заведение в София (днешната Военна академия) поради социалистически убеждения. Йордан Бадев оповестява, че юнкерите във Военното учебно заведение Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов провеждат през 1893 година там скришен кръжок, формиран от македонски българи, който да пропагандира измежду курсантите освобождението на Македония и нейното обединяване с България.

През 1894 година Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където основават първия интензивно настоящ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), дружно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската незаконна мрежа на българското националноосвободително придвижване в Македония. Под управлението на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, именуван македонският Витлеем, се трансформира в най-голямото бунтовническо огнище и в същинска революционна лаборатория.

През идващите години Чучков, прочут като „ практикът на Организацията “ и „ дясната ръка на Гоце Делчев “, взе участие в основаването на голям брой други незаконни революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 година повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв челник на на практика основания от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и при започване на ХХ в. от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг “) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер “ поставят клетва доброволците от територията на Княжество България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония.

От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прекачване в Македония на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО – най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие и бойно снаряжение от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана най-вече по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.

Най-голям е бил финансовият проблем, въпреки че Гоце е полагал всички вероятни старания да обезпечава пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков с Гоце Делчев личи, че живеещият в непрекъснати ограничения Чучков е следял внимателно за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял изключително внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите.

– Много от днешните модерни наследници на огромните имена и герои от националноосвободителното придвижване на българите в Македония се оплакват от някаква самобитна давност за тях. Как смятате, Вашият прародител измежду тях ли е?

– В хаоса на 90-те години, когато престанаха да оповестяват името на Ефрем Чучков по време на проверките-заря за починалите герои на България, починалите ми родители ме помолиха да направя нещо, каквото и да било, само че аз все не намирах време. Когато обаче през 2020 година никой въобще не заяви за 150-годишнината от рождението му, се стреснах и започнах да пиша писма до другите държавни институции с молба да допринесат за изваждане от забравата на неговото име и революционно дело.

Междувременно, група учени от някогашния Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история, одобриха „ Възвание за отдаване на дължимата национална респект към героя на България Ефрем Чучков “, съдържащо апели за създаване на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за реализиране на популяризаторски инициативи на общобългарско ниво и го разпратиха до съответните държавни институции.

Към възванието единомислещо се причислиха учените и обществениците, взели участие в Тържествената научна конференция в Централния боен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от други организации, в това число от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, Съюза на българските писатели, Съюза на българските публицисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса. Вътрешна македонска революционна организация реализира хубаво печатно издание за живота и делото на Ефрем Чучков.

Тази година Съюзът на българските писатели разгласява и специфична декларация в поддръжка на възванието на военните историци.

– Как ще посрещнете 155-ата годишнина на Ефрем Чучков, имате ли някаква стратегия или занапред ще я подготвяте. Това си е един значим празник, нали?

– Надявам се в близко време да съумея да напиша още една, по-пространна книга за неговия живот и дело. Дано да се появи някоя институция или организация, която да спомага на национално ниво, с цел да бъде извадено от забвението името и революционното дело на Ефрем Чучков.

ЗА ПАМЕТТА НА ГЕРОЯ ЕФРЕМ ЧУЧКОВ

На 21 ноември 2025 година се навършват 155 години от рождението на героя Ефрем Чучков (1870 1923) – един от най-великите деятели на българското националноосвободително придвижване в Македония. Ръководството на Съюза на българските писатели поддържа категорично Възванието на учените и обществениците, взели участие в тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, на която бе отдадена заслужена респект и към паметта на Ефром Чучков. Публикуваме още веднъж Възванието, напомняйки на държавните институции в страната, че е извънредно време този заслужил труженик на българската идея да получи почтено самопризнание от потомците.

ДО: господин Румен Радев, президент на Република България

Министерския съвет на Република България

Българската академия на науките

Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България

Министерството на защитата на Р. България

Министерството на образованието и науката на Р. България

Министерството на културата на Р. България

ОТ: Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27.IХ.2023 година, София, Централен боен клуб)

Възвание за отдаване на дължимата национална респект към героя на България Ефрем Чучков (21.ХI.1870 – 1.Х.1923)

Уважаеми господин президент на Република България,

Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,

Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония, през днешния ден е съвсем пропуснат у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ македонски народен воин ”, „ популярен македонец ” и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ”. Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин, борил се е за българската идея и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име, като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност.

У нас обаче Ефрем Чучков не е задоволително разпространяван, името му отсъства от учебниците по история, няма и монумент. В София една улица носи неговото име, само че на въпроса кой е той, при извършена анкета на инцидентен принцип никой от интервюираните не е могъл да отговори.

Във връзка със 100-годишнината от гибелта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с апел да предприемете нужните ограничения за реализиране на следните начинания:

обновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този метод един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век;

включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков;

реализиране на медийни и осведомителни инициативи на национално ниво за повишение на публичната информираност по отношение на революционното дело на Ефрем Чучков;

институционална поддръжка на самодейността за разработване и разкриване на монумент на Ефрем Чучков в София.

Прилагаме историческа информация за живота и делото на Ефрем Чучков, формирана от неговия директен потомък Явор Чучков, прочут български публицист и преводач.

С почитание, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция:

професор доктор, полковник о.з. Димитър Минчев, ръководител на Българската национална комисия по военна история

професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, теоретичен секретар на Българската национална комисия по военна история

София, 27 септември 2023 година

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА

БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ

Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията ” и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ”, е бил един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година. Бил е и прославеният челник, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12 април 1898 година) първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

В края на ХIХ век и при започване на ХХ век от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг ”) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер ” поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този интервал Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.

От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО – най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана най-вече по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.

Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „ един от най-големите врагове на Империята ” и „ най-издирваният български комита в Македония ”.

След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ” и съумява, в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. По-малко от една година след „ промените ”, ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно ” ядро на Организацията възвръща незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка.

В Балканската война с четата си, към този момент наброяваща няколкостотин души заради включването и на локални доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското иго Кочани, Щип и Щипската област, разбивайки турците в поредност от сражения (включително в борбата при Султан тепе) и пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт. Симулирайки с четата си и включилите се към нея доброволци наличие на българска армия, той съумява да заблуди приближаващата се сръбска войска и да спре настъплението ѝ. Така, с помощта на него, Щип остава съвсем цяла година български. По време на Балканската война и Междусъюзническата война той е български шеф на Щип и Щипската околия. Тази служба Чучков заема и през Първата международна война – след разгрома на Сърбия и краткотрайното освобождение на Вардарска Македония, като е назначен от българските управляващи и за ръководител на Окръжната непрекъсната комисия в Щип.

По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков, в качеството си на втората авторитетна фигура във Вътрешна македонска революционна организация след водача ѝ Тодор Александров, е измежду най-активните дейци, които възвръщат Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на още веднъж окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.

Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919 – 1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си активност в Македония, той е и ръководител на Комитета за подкрепяне на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции против многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неизбежно обречени. В последна сметка, четата на Ефрем Чучков е разрушена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.

Бидейки революционер-практик, посветил се на законспирираната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските ” битки и от „ светлината на прожекторите ”. В спомените си съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело ”, „ именит челник, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО ”, „ хладнокръвен Бранител на основополагащите правила на Организацията, съхранил името си неопетнено ”, „ уредник на боевата активност и инструктор на четите ”, „ най-действеният деец на Организацията ”. Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония и нейното обединяване с България.

(За повече информация, вж. отчет за Ефрем Чучков, изнесен на Юбилейната научна конференция (19.IХ.2022 година, София, Централен боен клуб) по случай 110-годишнината от Балканската война.)