БХК против предлаганите от ГЕРБ промени в НПК за специалния прокурор
В свое мнение до правната парламентарна комисия от (БХК) упорстват препоръчаните от ГЕРБ промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) да не се одобряват. " Предложената фигура на „ “ не извършва рекомендациите за без значение следствие на основния прокурор и е следващ опит да се заобиколи мощната потребност от понижаване пълномощията на основния прокурор в България ", се споделя в мнението. Ето цялостния текст:
Представям и апелирам да разгледате актуалното мнение по законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), № 054-01-110/03.12.2020 година, импортиран от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 03.12.2020 година Смятаме, че по този начин препоръчаният законопроект не следва да бъде одобряван. Основанията ни за това са следните:
Предложената фигура на „ прокурор по следствието против основния прокурор “ не извършва рекомендациите за без значение следствие на основния прокурор и е следващ опит да се заобиколи мощната потребност от понижаване пълномощията на основния прокурор в България.
Фактът, че основният прокурор простира пълномощията си върху всички прокурори е причина за осъждането на страната по делото Колеви против България1 от Европейския съд по правата на индивида през 2009 година Европейски съд по правата на човека категорично акцентира, че в българското законодателство няма гаранции за без значение следствие на основния прокурор и неговите заместници:
„ …Съд[ът] приема като правдоподобно изказванието на жалбоподателите, че предвид на централизирана конструкция на българската прокуратура, учредена на правилото на субординацията, нейното извънредно пълномощие да повдига обвинявания и процедурните и институционални правила, позволяващи цялостен надзор от страна на Главния прокурор над всяко следствие в страната, в събитията съществували по времето, когато господин Ф. е Главен прокурор, е било на практика невероятно да бъде извършено без значение следствие на уличаващите го условия, даже и след осъществяване на конституционната корекция, позволяваща на доктрина повдигането на обвинявания против него “ (§ 209 от решението).
Под обвързване за дейно следствие, Европейски съд по правата на човека в своята процедура включва всички стадии на наказателното произвеждане, в това число повдигането и поддържането на обвинение2, което е извънредно пълномощие на прокуратурата.
Неизпълнението на решението Колеви продължава към този момент 12 години, а през 2019 година Комитетът на министрите одобри междинна резолюция по това дело, което е стъпка към наказателна процедура.
2019 година беше изпъстрена с редица събития3, подбудени от опитите на ръководещите да предложат механизъм, който би удовлетворил условията на Комитета на министрите от една страна, само че от друга не би понижило властта,
![Боян Магдалинчев: Изборът на проверяващия основния прокурор може да става по съответен проблем]( "Боян Магдалинчев: Изборът на проверяващия основния прокурор може да става по съответен проблем")
Боян Магдалинчев: Изборът на проверяващия основния прокурор може да става по съответен проблем
За първи път правосъдната система работи в такава рискова обстановка, само че тя продължава да работи с немалки темпове. Това увери пред БНР прочие..
съсредоточена в основния прокурор. Тези опити не бяха сполучливи. Конкретно по отношение на законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс от декември 2019 година, Комитетът на министрите означи, че законодателните оферти наподобяват незадоволителни да изпълнят условията за институционална, йерархична и практическа самостоятелност на следствие против основния прокурор и неговите/нейните заместници, а фигурата на „ специфичен прокурор “, избиран от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), не дава отговор на твърдата покана от Комитета на министрите към българското държавно управление да одобри промени, които да създадат невероятно въздействието на основния прокурор върху избора на лицата, които да го проверяват.1
Сегашното предложение не се разграничава значително от предходното, фигурата на прокурор по следствието, въпреки и избиран от пленума на Висш съдебен съвет, още веднъж е институционално и йерархично подчинена на основния прокурор, защото с изключение на всичко кандидатурите се оферират само от членовете на прокурорската гилдия.
Предвидената подсъдност пред профилирания углавен съд е показана в претекстовете, като гаранция „ допълнително “, само че в действителност обезврежда така и така формалните промени в статута и отчетността на основния прокурор.
В претекстовете на законопроекта се заявява, че е изключен всевъзможен различен надзор или контрол посредством неприлагане на наредбите на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), относими към пълномощията на основния прокурор, включително и опциите за методически инструкции по член 126, алинея 2 от Конституцията. Това, обаче, явно е непостижимо с препоръчаните промени, защото актовете на основния прокурор в осъществяване на конституционното му пълномощие да управлява методически всички прокурори са по едно и също време секрети и недостъпни за обществото, наложителни за всеки прокурор и са в положение на процедура да обиден всички аспекти на практикуване на прокурорските пълномощия.
Въпреки че решението на Конституционния съд по конст. д. № 15/2019 година е в смисъла на това, че основният прокурор не би могъл да въздейства на следствие против него, защото е използван правилото nemo judex in causa sua, би трябвало да се има поради, че законопроектът няма да преодолее установената в решението Колеви против България липса на механизъм за надзор на основния прокурор. Това беше и категорично очебийно в Становището на Венецианската комисия от 6 – 7 декември 2019 година по отношение на законодателните оферти за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
![Правна комисия със съвещание за самодейността специфичен прокурор да проверява основен прокурор]( "Правна комисия със съвещание за самодейността специфичен прокурор да проверява основен прокурор")
Правна комисия със съвещание за самодейността специфичен прокурор да проверява основен прокурор
Парламентарната Комисия по правни въпроси ще разиска предлагането за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които ръководи...
За да се реализира осъществяване на решението Колеви, Комитетът на министрите уточни ясно две общи рекомендации, които повтори1 след разглеждането на тази група каузи при започване на декември 2020 година:
1. да се вкара правосъден надзор на повече прокурорски постановления и най-много на постановленията за отвод да се образува досъдебно произвеждане и
2. да се понижи въздействието на основния прокурор върху магистратите посредством хетерогенен асортимент и състав на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, въпросите по отношение на ръководителите на двете висши съдилища да се вземат решение от правосъдната гилдия на Висш съдебен съвет и да се усили броя на съдиите, избирани от съдии във Висш съдебен съвет.
Нищо от тези рекомендации не е включено в сегашния законопроект.
Предвид изложеното, настояваме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, импортиран от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3.12.2020 година да не бъде одобряван.
Представям и апелирам да разгледате актуалното мнение по законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), № 054-01-110/03.12.2020 година, импортиран от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 03.12.2020 година Смятаме, че по този начин препоръчаният законопроект не следва да бъде одобряван. Основанията ни за това са следните:
Предложената фигура на „ прокурор по следствието против основния прокурор “ не извършва рекомендациите за без значение следствие на основния прокурор и е следващ опит да се заобиколи мощната потребност от понижаване пълномощията на основния прокурор в България.
Фактът, че основният прокурор простира пълномощията си върху всички прокурори е причина за осъждането на страната по делото Колеви против България1 от Европейския съд по правата на индивида през 2009 година Европейски съд по правата на човека категорично акцентира, че в българското законодателство няма гаранции за без значение следствие на основния прокурор и неговите заместници:
„ …Съд[ът] приема като правдоподобно изказванието на жалбоподателите, че предвид на централизирана конструкция на българската прокуратура, учредена на правилото на субординацията, нейното извънредно пълномощие да повдига обвинявания и процедурните и институционални правила, позволяващи цялостен надзор от страна на Главния прокурор над всяко следствие в страната, в събитията съществували по времето, когато господин Ф. е Главен прокурор, е било на практика невероятно да бъде извършено без значение следствие на уличаващите го условия, даже и след осъществяване на конституционната корекция, позволяваща на доктрина повдигането на обвинявания против него “ (§ 209 от решението).
Под обвързване за дейно следствие, Европейски съд по правата на човека в своята процедура включва всички стадии на наказателното произвеждане, в това число повдигането и поддържането на обвинение2, което е извънредно пълномощие на прокуратурата.
Неизпълнението на решението Колеви продължава към този момент 12 години, а през 2019 година Комитетът на министрите одобри междинна резолюция по това дело, което е стъпка към наказателна процедура.
2019 година беше изпъстрена с редица събития3, подбудени от опитите на ръководещите да предложат механизъм, който би удовлетворил условията на Комитета на министрите от една страна, само че от друга не би понижило властта,
За първи път правосъдната система работи в такава рискова обстановка, само че тя продължава да работи с немалки темпове. Това увери пред БНР прочие..
съсредоточена в основния прокурор. Тези опити не бяха сполучливи. Конкретно по отношение на законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс от декември 2019 година, Комитетът на министрите означи, че законодателните оферти наподобяват незадоволителни да изпълнят условията за институционална, йерархична и практическа самостоятелност на следствие против основния прокурор и неговите/нейните заместници, а фигурата на „ специфичен прокурор “, избиран от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), не дава отговор на твърдата покана от Комитета на министрите към българското държавно управление да одобри промени, които да създадат невероятно въздействието на основния прокурор върху избора на лицата, които да го проверяват.1
Сегашното предложение не се разграничава значително от предходното, фигурата на прокурор по следствието, въпреки и избиран от пленума на Висш съдебен съвет, още веднъж е институционално и йерархично подчинена на основния прокурор, защото с изключение на всичко кандидатурите се оферират само от членовете на прокурорската гилдия.
Предвидената подсъдност пред профилирания углавен съд е показана в претекстовете, като гаранция „ допълнително “, само че в действителност обезврежда така и така формалните промени в статута и отчетността на основния прокурор.
В претекстовете на законопроекта се заявява, че е изключен всевъзможен различен надзор или контрол посредством неприлагане на наредбите на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), относими към пълномощията на основния прокурор, включително и опциите за методически инструкции по член 126, алинея 2 от Конституцията. Това, обаче, явно е непостижимо с препоръчаните промени, защото актовете на основния прокурор в осъществяване на конституционното му пълномощие да управлява методически всички прокурори са по едно и също време секрети и недостъпни за обществото, наложителни за всеки прокурор и са в положение на процедура да обиден всички аспекти на практикуване на прокурорските пълномощия.
Въпреки че решението на Конституционния съд по конст. д. № 15/2019 година е в смисъла на това, че основният прокурор не би могъл да въздейства на следствие против него, защото е използван правилото nemo judex in causa sua, би трябвало да се има поради, че законопроектът няма да преодолее установената в решението Колеви против България липса на механизъм за надзор на основния прокурор. Това беше и категорично очебийно в Становището на Венецианската комисия от 6 – 7 декември 2019 година по отношение на законодателните оферти за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Парламентарната Комисия по правни въпроси ще разиска предлагането за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които ръководи...
За да се реализира осъществяване на решението Колеви, Комитетът на министрите уточни ясно две общи рекомендации, които повтори1 след разглеждането на тази група каузи при започване на декември 2020 година:
1. да се вкара правосъден надзор на повече прокурорски постановления и най-много на постановленията за отвод да се образува досъдебно произвеждане и
2. да се понижи въздействието на основния прокурор върху магистратите посредством хетерогенен асортимент и състав на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, въпросите по отношение на ръководителите на двете висши съдилища да се вземат решение от правосъдната гилдия на Висш съдебен съвет и да се усили броя на съдиите, избирани от съдии във Висш съдебен съвет.
Нищо от тези рекомендации не е включено в сегашния законопроект.
Предвид изложеното, настояваме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, импортиран от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3.12.2020 година да не бъде одобряван.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ