Н. Пр. Темиртай Избастин: Казахстан е вратата за България за Централна Азия
В Световния рейтинг „ Doing Business 2020” Казахстан зае 25-о място от 190 страни, а по индикатор „ отбрана на миноритарни инвеститори” – 1-о място. Република е включена в категория на страни, където правенето на бизнес е „ доста лесно”.
А в рейтинга на световния показател на конкурентоспособност на Световния стопански конгрес в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 страни. Това споделя в изявление за ФАКТИ посланикът на Казахстан Темиртай Избастин.
Как се развиват търговско-икономическите връзки сред Казахстан и България?
Сътрудничеството сред Казахстан и България в региона на търговията и стопанската система се издигна на ново ниво след влизането на България в Европейский съюз и подписването на ново междуправителствено Споразумение за икономическо съдействие през октомври 2011 година в казахстанската столица Нур-Султан.
Въпреки сложностите заради пандемията от COVID-19, казахстанско-българското търговско-икономическо съдействие се развива на положително ниво. По данни на статистиката на Казахстан, през 2020 година търговията сред Казахстан и България сформира 244,3 млн. $, което съставлява нарастване с повече от 2 пъти по отношение на 2016 година (109,6 млн. долара).
Основни позиции в казахстанския експорт обичайно са нефтът, нефтен и природен газ. През 2020 година Казахстан изнесе за България 518 хиляди тона петрол на стойност 182 млн. щатски $.
Основни позиции на казахстанския импорт от България са: лекарствени средства, фармацевтични артикули, сметачни машини, артикули от леката индустрия (щитове, панели, конзоли, електрическа инсталация за жични телефони).
В този подтекст желая да отбележа, че за удобството на организацията на външната търговия в Казахстан е основан формален „ Експортен портал на Казахстан “ https://export.gov.kz/import/product_suppliers_kazakhstan, на който задграничният бизнес може да прегледа електронния указател с казахстанска експортна продукция и „ Регистъра на казахстанските експортьори “.
За интервала 2005-2020 година брутният приток на вложенията в Република Казахстан от директни вложители от България сформира близо 49,9 млн. $. През 2020 година притокът възлезе на рекордни 6,2 млн. щатски $.
Радвам се да отбележа, че ред български компании към този момент от доста години работят в Казахстан и не престават да влагат в нови планове. В Казахстан работят 78 предприятия с присъединяване на български капитал в разнообразни сфери.
Днес Казахстан открива нови благоприятни условия за преференциално правене на бизнес. Затова ние отделяме изключително внимание на активизиране на икономическите връзки сред нашите страни и търсене на нови бизнес сътрудници от България.
Какви са преимуществата за правене на бизнес в Казахстан?
Днес, с помощта на многовекторната политика, ограничения за икономическа интеграция с околните страни, фирмите, които работят в Казахстан, имат достъп към пазар, наброяващ повече от 500 милиона души, включително: население на прикаспийските страни - 150 милиона, централно азиатските страни – 50 млн., Западен Китай – 300 млн. В същото време има достъп до пазара на Евразийския стопански съюз за 180 млн. души. Към 3 август 2021 година популацията на Казахстан възлиза на 19 милиона души, а това е значим индикатор за предсатвителите на бизнеса.
Добре развитата транспортно-логистична инфраструктура разрешава задоволително бързо да се прави преносът и транспортите през територията на Казахстан. През годините на своята самостоятелност Казахстан построи стотици хиляди километра автомобилни пътища с твърдо асфалтово покритие. 5 години след старта на държавната стратегия „ Нурлъ жол “ (Светъл път-каз.) делът на автомобилните пътища с републиканско значение в положително и приемливо положение доближи 88%, а на пътищата с локално значение — до 71%.
В сферата на морския превоз в границите на упоменатата стратегия в морското пристанище Актау бяха построени три нови сухотоварни терминала с общ потенциал 3 млн тона – един зърнен терминал с потенциал 1,5 млн. тона годишно и два терминала за генерални товари и контейнери с общ потенциал 1,5 млн тона годишно.
По същата държавна стратегия за развиване на мултимодалните транспорти в пристанище Курък бе построен многофункционален фериботен комплекс с потенциал 6 млн тона. В резултат пропускателната дарба на морските пристанища на Казахстан се усили до 27 млн тона. В съпоставяне с 2014 година на практика 3 пъти са нарастнали транспортите на сухи и фериботни товари през морските пристанища Актау и Курък.
Дялът на Казахстан в транспортите по Каспийско море в общия размер на всички транспорти по Каспийско море ще се усили от 21% до 38%
Също по този начин в границите на държавната стратегия са осъществени значими планове – Международен център за трансгранично съдействие „ Хоргос “ и Свободна икономическа зона „ Хоргос-Източна врата “, които са способни доста да допринесат в развиването на транспортно-логистичния капацитет и стопанската система на Казахстан като цяло. За развиване на логистичния капацитет въз основата на СИЗ „ Хоргос-Източна врата “ през 2015 година бе приключено построяването на „ Сухото пристанище “ и инфраструктурата. В софтуерна връзка с двата железопътни възела на границата с Китай и автомобилния път „ Западна Европа – Западен Китай “ Сухото пристанище основава мощен транспортно-логистичен хъб, който разрешава да се обезпечи дейно систематизиране на товаропотока от Китай за Европа, а също за Централна Азия, Турция и Персийския залив.
Като цяло, през Казахстан минава мултимодалният Евразийски транспортен кулоар, включващ 5 железопътни и 6 автомобилни интернационалните маршрута, включително модерна трансконтинентална автомагистрала „ Западна Европа – Западен Китай”.
Те свързват Китай и други страни от Азия с Европа, през Русия, Каспийско и Черно море, а също по този начин с Иран и Турция.
Нашите транспортни коридори разрешават да се доставят товари от Азия - порт Лянюнган, Китай, в Европа - порт Дуйсбург, Германия, или назад примерно за 10-15 дни, което е 2-3 пъти по-бързо, в сравнение с по море.
Казахстан към този момент пристъпи към осъществяването на втората петилетка на Държавната стратегия за инфраструктурно развиване „ Нурлъ жол 2025 “. Тя е ориентирана към основаване на ефикасна и конкурентоспособна транспортна инфраструктура, развиване на преноса и транспортните услуги, рационализиране на софтуерната и институционалната среда. В идните 5 години в границите на новата стратегия е запланувано създаване и реорганизация на 10 хиляди км автомобилни пътища, а също по този начин капитален и междинен ремонт на 11 хиляди км пътища от републиканската мрежа. Целта е след привършване на програмата 100% от автомобилните пътища с републиканско значение да са в положително и приемливо положение, дължината на пътищата от първа и втора техническа категория да се усили с 60%, дялът на платени сектори да се докара до 45%, с създаване на търговски крайпътни обекти.
Искам да отбележа, че Казахстан е водач измежду другите страни от Централна Азия по равнището на развиване и мощ на стопанската система. По данни на Световната банка, през 2018 година година по размер на Брутният вътрешен продукт измежду 194 страни Казахстан зае 55 място. Повече от половината на общия размер на Брутният вътрешен продукт на централноазиатския район е на Казахстан.
Постоянно се организира работа по възстановяване на капиталовия климат, отбрана правата на вложителите. Либерализира се законодателството в областта на предприемачеството.
Казахстан е преди всичко измежду страните от Оперативно-наблюдателно дело по привлечени вложения на глава от популацията.
След 5 години непрекъсната взаимна работа с Организацията за икономическо съдействие и развиване през 2017 година Казахстан бе признат в Комитета по вложения на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и стана 48-ма страна, включила се към декларацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за интернационалните вложения и многонационални предприятия.
В Световния рейтинг „ Doing Business 2020” Казахстан зае 25-о място от 190 страни, а по индикатор „ отбрана на миноритарни инвеститори” – 1-о место. Република е включена в категория на страни, където правенето на бизнес е „ доста лесно”.
А в рейтинга на световния показател на конкурентоспособност на Световния стопански конгрес в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 страни.
Какви преференции може да предложи Казахстан на евентуални задгранични вложители?
Държавната поддръжка на вложенията се прави от Министерството на външните работи на Казахстан, Акционерно сдружение „ Национална компания „ KAZAKH INVEST” (https://invest.gov.kz/ru/) и други упълномощени органи.
В същото време, „ KAZAKH INVEST” дава цялостна гама услуги на правилото „ едно гише” за поддръжка на капиталови планове от концепция до реализация.
В сходство с Предприемаческия кодекс на Република Казахстан има следните ограничения за държавна поддръжка за вложения:
освобождение от мита при импорт на:
софтуерно съоръжение - за периода на капиталовия контракт, само че не повече от 5 години от датата на регистрацията на капиталовия договор;
съставни елементи към софтуерното съоръжение - за периода на капиталовия контракт, само че не повече от 5 години от датата на регистрацията на капиталовия договор;
аварийни елементи за софтуерното съоръжение – дава се на казахстански юридически лица за период до 5 години според от размера на вложенията във закрепени активи;
първични материали и (или) материали – за период от 5 години от деня на въвеждане в употреба на закрепените активи по работна стратегия.
държавни натурални грантове (безвъзмездна помощ) - това е мерка за държавна поддръжка, по която след приключване периода на капиталовия контракт при изискване, че вложителят е извършил своите капиталови задължения, на него се дава за краткотрайно гратис прилагане имуществото на Казахстан.
Също по този начин за осъществяване на активност по реализация на капиталов план на казахстанско юридическо лице се дава имот за краткотрайно гратис прилагане, с следващо безплатно прекачване на собствеността или се дава право на прилагане на земята.
Максимален размер държавните натурални грантове е не повече от 30% от размера на вложенията във закрепени активи на казахстанското юридическо лице.
освобождение от налози: корпоративно подоходно облагане, налог върху земята, налог върху имуществото, Данък добавена стойност.
капиталови дотации се дават безплатно и окончателно на казахстанско юридическо лице с решение на Правителството на Република Казахстан при сключване на капиталов контракт за вложения в размер не по-малко от 5 милиона месечни разчетни индикатори. Изключение: капиталови предпочитани планове по разширение и/или възобновяване на настоящите производства.
Размерът на дотацията е до 30% от цената на строителни работи и покупка на съоръжение, без Данък добавена стойност и акцизи, които са планувани в работната стратегия на капиталовия контракт.
Има ли спомагателни улеснения за осъществяване на капиталова активност в Казахстан, да вземем за пример безвизов режим?
С цел поддръжка на икономическото съдействие, започвайки от януари 2017 година Казахстан вкара 30-дневен безвизов режим с 45 страни в света, включително с България. Освен това, за ръководители, заместник-ръководители и ръководители на структурни звена на юридическите лица, които правят капиталова активност на територията на Република Казахстан, а също за членовете на техните фамилии законодателството планува инвеститорска виза, която може да бъде еднократна за период до 90 дни и многократна за период до 3 години.
Обаче, по отношение на пандемия от ковид посоченият безвизов режим е краткотрайно спрян до 31 декември 2021 година.
Осигуряване на всички типове капиталови услуги на „ едно гише”, съвещания по юридически въпроси.
Също по този начин, във всички области в Казахстан са основани Центрове за обслужване на вложители, който дава 363 държавни услуги на вложителите (инвестиционни контракти, земя, визова поддръжка и т.д.) и организира съвещания по капиталовото законодателство.
Освен това, за възстановяване на капиталовия климат в Казахстан е основана институция Инвестиционен омбудсман, който се занимава със отбрана правата и ползи на вложителите.
Искам да оповестя, че в допълнение вложителите могат да вземат участие в плановете на 13 специфични стопански зони:
СИЗ „ Астана – нов град” в град Нур-Султан (смесена) – до 2027 година http://technopolis.kz/ru/;
СИЗ „ Астана – Технополис” в град Нур-Султан (смесена) – до 2042 година http://technopolis.kz/ru/;
СИЗ „ Морски пристанище Актау”» в Мангистауска област (логистика и съоръжение за рандеман на нефт) – до 2028 година https://www.sez.kz/ru;
СИЗ „ Парк за осведомителни технологии” в град Алматъ (информационни и информационни технологии, а също по този начин научно-изследователска и опитно-конструкторска дейност) – до 2028 година https://techgarden.kz/ru;
СИЗ „ Онтүстік” в Туркестанска област (текстилна индустрия и нефтохимия) – до 2030 година https://www.kazsez.com/ru/;
СИЗ „ Туркестан” в град Туркестан (смесена) – до 2043 година www.sez-turkistan.kz;
СИЗ „ Национален промишлен нефтохимичен технопарк” в Атърауска област (нефтохимическа промишленост) – до 2032 година http://www.nipt.kz/ru/;
СИЗ „ Павлодар” в гр.Павлодар (химическа и нефтохимическа индустрия, металургия) – до 2036 година http://sezpv.com/ru/;
СИЗ „ Саръарка” в Карагандинска област (металургия и машиностроене) – до 2036 година http://www.spk-saryarka.kz/rus;
СИЗ „ Хоргос – Източни врата» в Алматинска област (смесена) – до 2035 година www.sezkhorgos.kz;
СИЗ МЦПС „ Хоргос” в Алматинска област, Международен център за трансгранично съдействие (смесена, търговия) – до 2041 година http://www.mcps-khorgos.kz/;
СИЗ „ Химически парк Тараз” в гр. Тараз (химическа промишленост) – до 2037 година https://seztaraz.kz/ru_RU/;
СИЗ „ Къзължар” в град Петропавл – до 2044 година.
В специфичните стопански зони също работят следните преференции:
Първо. Данъчни преференции. Освобождаване от:
корпоративно подоходно облагане;
налога върху земята;
налога върху имуществото;
налог добавена стойност при реализация на територията на СИЗ на артикули, които изцяло се употребяват в процеса на производството.
Второ. Освобождаване от митнически такси:
За артикули, които се внасят в СИЗ;
За артикули, които се изнасят на територията на Митнически съюз.
Трето. Не фискални преференции:
Безвъзмездно се дава се земя – терен за цялото време на действието на СИЗ;
Облекчени процедури за наем на чужестранни служащи.
Освен това, на 5 юли 2018 година офицално бе открит Международен финансов център „ Астана” (https://aifc.kz/ru/). МФЦА е територия в предите на град Нур-Султан, в която работи необикновен юридически режим във финансовата сфера. В МФЦА са основани специфични условия, които нямат аналог на територията на Оперативно-наблюдателно дело.
Преди всичко, МФЦА е единствен център в района с необикновен юридически режим, работещ въз основа на «английското право».
Също по този начин участници се употребяват с нулево данъчно облагане в корпоративното подоходно облагане, а също върху облага от реализацията на скъпи бумаги, дивиденти и хонорари по трансферирани скъпи бумаги в течение на 50 години, т.е. до края на 2065 година. Действат упростен валутен, визов и трудов режими.
Независим съд, Международен Арбитражен Център при МФЦА подсигуряват отбрана правата на всички вложители и представители на бизнеса. При МФЦА е основана високотехнологна борса, чиито сътрудници са Шанхайска фондова борса и американска борса NASDAQ.
Действащите на основата на ревюто ЕКСПО-2017 Международен финансов център „ Астана”, Международен център за развиване на „ зелените” технологии и капиталови планове и интернационален софтуерен парк на IT-стартъп „ Astana Hub” дава добра опция за реализация на взаимни начинания в предпочитани области.
За по-нататъшно привличане на директни вложения в Казахстан бе въведен нов инструмент – Стратегическо капиталово съглашение, т.е. от началото на настоящата година вложителите получиха опция непосредствено да подписват с държавното управление съглашение за вложения, без одобрение в Парламента.
В изискванията на пандемията държавното управление оказва огромна поддръжка на жителите и бизнеса. Доказа своята успеваемост програмата „ Икономиката на простите неща “. В рамките на нейното осъществяване стартираха повече от 3500 стопански плана, основани са 70 хиляди работни места, създадени са артикули и услуги за 3,5 трлн тенге.
Благодарение на държавната стратегия „ Пътната карта на бизнеса “ 66 хиляди стопански плана са получили поддръжка. Това оказа помощ да се запазят 150 хиляди работни места.
Казахстан е заинтригуван да работи с европейски сътрудници, които са подготвени да търгуват и влагат в основаване в Казахстан на конкурентоспособни планове с висока добавена стойност, насочване на експорт и повишение на успеваемост. Тези компании могат да разчитат на необятен набор разнообразни преференции и тласъци за своя бизнес.
Има ли предпочитани браншове в стопанската система на Казахстан, върху които се подчертава?
През 2017 година държавното управление на Казахстан взаимно със Световната банка създаде Национална капиталова тактика за 2018-2022 година. За предпочитани са избрани следните браншове: хранително-вкусова индустрия, дълбока преправка на потребни изкопаеми, металургия, химия и нефтохимия, машиностроене, информационно-комуникационни технологии, туризъм и финанси.
При осъществяване на капиталовите планове в такива предпочитани браншове като металургия, нефтопреработка, машиностроене, химия, произвеждане на храни, планува се освобождение от корпоративно подоходно облагане, аграрен, веществен налог, омекотен редът за приемане на лицензи и подписване на контракти за потребление на естествените запаси.
Привличане на непозната работна ръка също се прави без квоти и разрешителни.
Освен това, за тези браншове могат да бъдат предоставени принадлежности за финансова поддръжка: понижаване на ставката на възнаграждението, гаранции и застраховки на заеми и други. На вложители, осъществили планове в предпочитани браншове на стопанската система, е обезпечена непоклатимост на данъчното законодателство.
Наскоро президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с послание към народа на Казахстан. Кои са най-важните аспекти в икономическата сфера, които да отбележите?
Да, на 1 септември т.г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с годишното си послание към народа на Казахстан, в което един от най-важните аспекти е икономическото развиване в интервал след пандемията.
Президентът дефинира като стратегическа цел на страната усилване на лидерската роля на Казахстан в Централна Азия и подсилване на позициите в международната стопанска система.
Затова президентът взе решение срокът на програмата за развиване на казахстанското произвеждане „ Икономиката на простите неща “ и програмата „ Пътната карта на бизнеса “, целяща обезпечаване на резистентен и уравновесен растеж на районното предприемачество, както и поддръжка на към този момент открити и основаване на нови непрекъснати работни места. Общият размер на средствата за тяхното финансиране ще сформира не по-малко от един трилион тенге.
Заедно с това президентът даде предписание на държавното управление да продължи работата по диверсифициране на стопанската система, разширение на номенклатурата на създаваните артикули и географията на износа, като набеляза средносрочна цел – към 2025 година износът на обработващата индустрия да се усили 1,5 пъти, до 24 милиарда $, а продуктивността на труда – с 30%.
Като цяло, в икономическото развиване на Казахстан се следи позитивна динамичност, макар обстановката с пандемията.
Каня български компании интензивно да вземат участие в реализацията на преимуществата по правене на бизнес в Казахстан и се надявам, че българските предприемачи ще употребяват всички условия, основани в нашата страна, за развиване и подсилване на взаимно преференциалното съдействие.
От своя страна желая да отбележа, че посолството ще приветства и ще оказва всякаква поддръжка на всеки български бизнесмен, който има забавни хрумвания за вложения в Казахстан и има оферти за правене на бизнес в нашата страна.
А в рейтинга на световния показател на конкурентоспособност на Световния стопански конгрес в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 страни. Това споделя в изявление за ФАКТИ посланикът на Казахстан Темиртай Избастин.
Как се развиват търговско-икономическите връзки сред Казахстан и България?
Сътрудничеството сред Казахстан и България в региона на търговията и стопанската система се издигна на ново ниво след влизането на България в Европейский съюз и подписването на ново междуправителствено Споразумение за икономическо съдействие през октомври 2011 година в казахстанската столица Нур-Султан.
Въпреки сложностите заради пандемията от COVID-19, казахстанско-българското търговско-икономическо съдействие се развива на положително ниво. По данни на статистиката на Казахстан, през 2020 година търговията сред Казахстан и България сформира 244,3 млн. $, което съставлява нарастване с повече от 2 пъти по отношение на 2016 година (109,6 млн. долара).
Основни позиции в казахстанския експорт обичайно са нефтът, нефтен и природен газ. През 2020 година Казахстан изнесе за България 518 хиляди тона петрол на стойност 182 млн. щатски $.
Основни позиции на казахстанския импорт от България са: лекарствени средства, фармацевтични артикули, сметачни машини, артикули от леката индустрия (щитове, панели, конзоли, електрическа инсталация за жични телефони).
В този подтекст желая да отбележа, че за удобството на организацията на външната търговия в Казахстан е основан формален „ Експортен портал на Казахстан “ https://export.gov.kz/import/product_suppliers_kazakhstan, на който задграничният бизнес може да прегледа електронния указател с казахстанска експортна продукция и „ Регистъра на казахстанските експортьори “.
За интервала 2005-2020 година брутният приток на вложенията в Република Казахстан от директни вложители от България сформира близо 49,9 млн. $. През 2020 година притокът възлезе на рекордни 6,2 млн. щатски $.
Радвам се да отбележа, че ред български компании към този момент от доста години работят в Казахстан и не престават да влагат в нови планове. В Казахстан работят 78 предприятия с присъединяване на български капитал в разнообразни сфери.
Днес Казахстан открива нови благоприятни условия за преференциално правене на бизнес. Затова ние отделяме изключително внимание на активизиране на икономическите връзки сред нашите страни и търсене на нови бизнес сътрудници от България.
Какви са преимуществата за правене на бизнес в Казахстан?
Днес, с помощта на многовекторната политика, ограничения за икономическа интеграция с околните страни, фирмите, които работят в Казахстан, имат достъп към пазар, наброяващ повече от 500 милиона души, включително: население на прикаспийските страни - 150 милиона, централно азиатските страни – 50 млн., Западен Китай – 300 млн. В същото време има достъп до пазара на Евразийския стопански съюз за 180 млн. души. Към 3 август 2021 година популацията на Казахстан възлиза на 19 милиона души, а това е значим индикатор за предсатвителите на бизнеса.
Добре развитата транспортно-логистична инфраструктура разрешава задоволително бързо да се прави преносът и транспортите през територията на Казахстан. През годините на своята самостоятелност Казахстан построи стотици хиляди километра автомобилни пътища с твърдо асфалтово покритие. 5 години след старта на държавната стратегия „ Нурлъ жол “ (Светъл път-каз.) делът на автомобилните пътища с републиканско значение в положително и приемливо положение доближи 88%, а на пътищата с локално значение — до 71%.
В сферата на морския превоз в границите на упоменатата стратегия в морското пристанище Актау бяха построени три нови сухотоварни терминала с общ потенциал 3 млн тона – един зърнен терминал с потенциал 1,5 млн. тона годишно и два терминала за генерални товари и контейнери с общ потенциал 1,5 млн тона годишно.
По същата държавна стратегия за развиване на мултимодалните транспорти в пристанище Курък бе построен многофункционален фериботен комплекс с потенциал 6 млн тона. В резултат пропускателната дарба на морските пристанища на Казахстан се усили до 27 млн тона. В съпоставяне с 2014 година на практика 3 пъти са нарастнали транспортите на сухи и фериботни товари през морските пристанища Актау и Курък.
Дялът на Казахстан в транспортите по Каспийско море в общия размер на всички транспорти по Каспийско море ще се усили от 21% до 38%
Също по този начин в границите на държавната стратегия са осъществени значими планове – Международен център за трансгранично съдействие „ Хоргос “ и Свободна икономическа зона „ Хоргос-Източна врата “, които са способни доста да допринесат в развиването на транспортно-логистичния капацитет и стопанската система на Казахстан като цяло. За развиване на логистичния капацитет въз основата на СИЗ „ Хоргос-Източна врата “ през 2015 година бе приключено построяването на „ Сухото пристанище “ и инфраструктурата. В софтуерна връзка с двата железопътни възела на границата с Китай и автомобилния път „ Западна Европа – Западен Китай “ Сухото пристанище основава мощен транспортно-логистичен хъб, който разрешава да се обезпечи дейно систематизиране на товаропотока от Китай за Европа, а също за Централна Азия, Турция и Персийския залив.
Като цяло, през Казахстан минава мултимодалният Евразийски транспортен кулоар, включващ 5 железопътни и 6 автомобилни интернационалните маршрута, включително модерна трансконтинентална автомагистрала „ Западна Европа – Западен Китай”.
Те свързват Китай и други страни от Азия с Европа, през Русия, Каспийско и Черно море, а също по този начин с Иран и Турция.
Нашите транспортни коридори разрешават да се доставят товари от Азия - порт Лянюнган, Китай, в Европа - порт Дуйсбург, Германия, или назад примерно за 10-15 дни, което е 2-3 пъти по-бързо, в сравнение с по море.
Казахстан към този момент пристъпи към осъществяването на втората петилетка на Държавната стратегия за инфраструктурно развиване „ Нурлъ жол 2025 “. Тя е ориентирана към основаване на ефикасна и конкурентоспособна транспортна инфраструктура, развиване на преноса и транспортните услуги, рационализиране на софтуерната и институционалната среда. В идните 5 години в границите на новата стратегия е запланувано създаване и реорганизация на 10 хиляди км автомобилни пътища, а също по този начин капитален и междинен ремонт на 11 хиляди км пътища от републиканската мрежа. Целта е след привършване на програмата 100% от автомобилните пътища с републиканско значение да са в положително и приемливо положение, дължината на пътищата от първа и втора техническа категория да се усили с 60%, дялът на платени сектори да се докара до 45%, с създаване на търговски крайпътни обекти.
Искам да отбележа, че Казахстан е водач измежду другите страни от Централна Азия по равнището на развиване и мощ на стопанската система. По данни на Световната банка, през 2018 година година по размер на Брутният вътрешен продукт измежду 194 страни Казахстан зае 55 място. Повече от половината на общия размер на Брутният вътрешен продукт на централноазиатския район е на Казахстан.
Постоянно се организира работа по възстановяване на капиталовия климат, отбрана правата на вложителите. Либерализира се законодателството в областта на предприемачеството.
Казахстан е преди всичко измежду страните от Оперативно-наблюдателно дело по привлечени вложения на глава от популацията.
След 5 години непрекъсната взаимна работа с Организацията за икономическо съдействие и развиване през 2017 година Казахстан бе признат в Комитета по вложения на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и стана 48-ма страна, включила се към декларацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за интернационалните вложения и многонационални предприятия.
В Световния рейтинг „ Doing Business 2020” Казахстан зае 25-о място от 190 страни, а по индикатор „ отбрана на миноритарни инвеститори” – 1-о место. Република е включена в категория на страни, където правенето на бизнес е „ доста лесно”.
А в рейтинга на световния показател на конкурентоспособност на Световния стопански конгрес в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 страни.
Какви преференции може да предложи Казахстан на евентуални задгранични вложители?
Държавната поддръжка на вложенията се прави от Министерството на външните работи на Казахстан, Акционерно сдружение „ Национална компания „ KAZAKH INVEST” (https://invest.gov.kz/ru/) и други упълномощени органи.
В същото време, „ KAZAKH INVEST” дава цялостна гама услуги на правилото „ едно гише” за поддръжка на капиталови планове от концепция до реализация.
В сходство с Предприемаческия кодекс на Република Казахстан има следните ограничения за държавна поддръжка за вложения:
освобождение от мита при импорт на:
софтуерно съоръжение - за периода на капиталовия контракт, само че не повече от 5 години от датата на регистрацията на капиталовия договор;
съставни елементи към софтуерното съоръжение - за периода на капиталовия контракт, само че не повече от 5 години от датата на регистрацията на капиталовия договор;
аварийни елементи за софтуерното съоръжение – дава се на казахстански юридически лица за период до 5 години според от размера на вложенията във закрепени активи;
първични материали и (или) материали – за период от 5 години от деня на въвеждане в употреба на закрепените активи по работна стратегия.
държавни натурални грантове (безвъзмездна помощ) - това е мерка за държавна поддръжка, по която след приключване периода на капиталовия контракт при изискване, че вложителят е извършил своите капиталови задължения, на него се дава за краткотрайно гратис прилагане имуществото на Казахстан.
Също по този начин за осъществяване на активност по реализация на капиталов план на казахстанско юридическо лице се дава имот за краткотрайно гратис прилагане, с следващо безплатно прекачване на собствеността или се дава право на прилагане на земята.
Максимален размер държавните натурални грантове е не повече от 30% от размера на вложенията във закрепени активи на казахстанското юридическо лице.
освобождение от налози: корпоративно подоходно облагане, налог върху земята, налог върху имуществото, Данък добавена стойност.
капиталови дотации се дават безплатно и окончателно на казахстанско юридическо лице с решение на Правителството на Република Казахстан при сключване на капиталов контракт за вложения в размер не по-малко от 5 милиона месечни разчетни индикатори. Изключение: капиталови предпочитани планове по разширение и/или възобновяване на настоящите производства.
Размерът на дотацията е до 30% от цената на строителни работи и покупка на съоръжение, без Данък добавена стойност и акцизи, които са планувани в работната стратегия на капиталовия контракт.
Има ли спомагателни улеснения за осъществяване на капиталова активност в Казахстан, да вземем за пример безвизов режим?
С цел поддръжка на икономическото съдействие, започвайки от януари 2017 година Казахстан вкара 30-дневен безвизов режим с 45 страни в света, включително с България. Освен това, за ръководители, заместник-ръководители и ръководители на структурни звена на юридическите лица, които правят капиталова активност на територията на Република Казахстан, а също за членовете на техните фамилии законодателството планува инвеститорска виза, която може да бъде еднократна за период до 90 дни и многократна за период до 3 години.
Обаче, по отношение на пандемия от ковид посоченият безвизов режим е краткотрайно спрян до 31 декември 2021 година.
Осигуряване на всички типове капиталови услуги на „ едно гише”, съвещания по юридически въпроси.
Също по този начин, във всички области в Казахстан са основани Центрове за обслужване на вложители, който дава 363 държавни услуги на вложителите (инвестиционни контракти, земя, визова поддръжка и т.д.) и организира съвещания по капиталовото законодателство.
Освен това, за възстановяване на капиталовия климат в Казахстан е основана институция Инвестиционен омбудсман, който се занимава със отбрана правата и ползи на вложителите.
Искам да оповестя, че в допълнение вложителите могат да вземат участие в плановете на 13 специфични стопански зони:
СИЗ „ Астана – нов град” в град Нур-Султан (смесена) – до 2027 година http://technopolis.kz/ru/;
СИЗ „ Астана – Технополис” в град Нур-Султан (смесена) – до 2042 година http://technopolis.kz/ru/;
СИЗ „ Морски пристанище Актау”» в Мангистауска област (логистика и съоръжение за рандеман на нефт) – до 2028 година https://www.sez.kz/ru;
СИЗ „ Парк за осведомителни технологии” в град Алматъ (информационни и информационни технологии, а също по този начин научно-изследователска и опитно-конструкторска дейност) – до 2028 година https://techgarden.kz/ru;
СИЗ „ Онтүстік” в Туркестанска област (текстилна индустрия и нефтохимия) – до 2030 година https://www.kazsez.com/ru/;
СИЗ „ Туркестан” в град Туркестан (смесена) – до 2043 година www.sez-turkistan.kz;
СИЗ „ Национален промишлен нефтохимичен технопарк” в Атърауска област (нефтохимическа промишленост) – до 2032 година http://www.nipt.kz/ru/;
СИЗ „ Павлодар” в гр.Павлодар (химическа и нефтохимическа индустрия, металургия) – до 2036 година http://sezpv.com/ru/;
СИЗ „ Саръарка” в Карагандинска област (металургия и машиностроене) – до 2036 година http://www.spk-saryarka.kz/rus;
СИЗ „ Хоргос – Източни врата» в Алматинска област (смесена) – до 2035 година www.sezkhorgos.kz;
СИЗ МЦПС „ Хоргос” в Алматинска област, Международен център за трансгранично съдействие (смесена, търговия) – до 2041 година http://www.mcps-khorgos.kz/;
СИЗ „ Химически парк Тараз” в гр. Тараз (химическа промишленост) – до 2037 година https://seztaraz.kz/ru_RU/;
СИЗ „ Къзължар” в град Петропавл – до 2044 година.
В специфичните стопански зони също работят следните преференции:
Първо. Данъчни преференции. Освобождаване от:
корпоративно подоходно облагане;
налога върху земята;
налога върху имуществото;
налог добавена стойност при реализация на територията на СИЗ на артикули, които изцяло се употребяват в процеса на производството.
Второ. Освобождаване от митнически такси:
За артикули, които се внасят в СИЗ;
За артикули, които се изнасят на територията на Митнически съюз.
Трето. Не фискални преференции:
Безвъзмездно се дава се земя – терен за цялото време на действието на СИЗ;
Облекчени процедури за наем на чужестранни служащи.
Освен това, на 5 юли 2018 година офицално бе открит Международен финансов център „ Астана” (https://aifc.kz/ru/). МФЦА е територия в предите на град Нур-Султан, в която работи необикновен юридически режим във финансовата сфера. В МФЦА са основани специфични условия, които нямат аналог на територията на Оперативно-наблюдателно дело.
Преди всичко, МФЦА е единствен център в района с необикновен юридически режим, работещ въз основа на «английското право».
Също по този начин участници се употребяват с нулево данъчно облагане в корпоративното подоходно облагане, а също върху облага от реализацията на скъпи бумаги, дивиденти и хонорари по трансферирани скъпи бумаги в течение на 50 години, т.е. до края на 2065 година. Действат упростен валутен, визов и трудов режими.
Независим съд, Международен Арбитражен Център при МФЦА подсигуряват отбрана правата на всички вложители и представители на бизнеса. При МФЦА е основана високотехнологна борса, чиито сътрудници са Шанхайска фондова борса и американска борса NASDAQ.
Действащите на основата на ревюто ЕКСПО-2017 Международен финансов център „ Астана”, Международен център за развиване на „ зелените” технологии и капиталови планове и интернационален софтуерен парк на IT-стартъп „ Astana Hub” дава добра опция за реализация на взаимни начинания в предпочитани области.
За по-нататъшно привличане на директни вложения в Казахстан бе въведен нов инструмент – Стратегическо капиталово съглашение, т.е. от началото на настоящата година вложителите получиха опция непосредствено да подписват с държавното управление съглашение за вложения, без одобрение в Парламента.
В изискванията на пандемията държавното управление оказва огромна поддръжка на жителите и бизнеса. Доказа своята успеваемост програмата „ Икономиката на простите неща “. В рамките на нейното осъществяване стартираха повече от 3500 стопански плана, основани са 70 хиляди работни места, създадени са артикули и услуги за 3,5 трлн тенге.
Благодарение на държавната стратегия „ Пътната карта на бизнеса “ 66 хиляди стопански плана са получили поддръжка. Това оказа помощ да се запазят 150 хиляди работни места.
Казахстан е заинтригуван да работи с европейски сътрудници, които са подготвени да търгуват и влагат в основаване в Казахстан на конкурентоспособни планове с висока добавена стойност, насочване на експорт и повишение на успеваемост. Тези компании могат да разчитат на необятен набор разнообразни преференции и тласъци за своя бизнес.
Има ли предпочитани браншове в стопанската система на Казахстан, върху които се подчертава?
През 2017 година държавното управление на Казахстан взаимно със Световната банка създаде Национална капиталова тактика за 2018-2022 година. За предпочитани са избрани следните браншове: хранително-вкусова индустрия, дълбока преправка на потребни изкопаеми, металургия, химия и нефтохимия, машиностроене, информационно-комуникационни технологии, туризъм и финанси.
При осъществяване на капиталовите планове в такива предпочитани браншове като металургия, нефтопреработка, машиностроене, химия, произвеждане на храни, планува се освобождение от корпоративно подоходно облагане, аграрен, веществен налог, омекотен редът за приемане на лицензи и подписване на контракти за потребление на естествените запаси.
Привличане на непозната работна ръка също се прави без квоти и разрешителни.
Освен това, за тези браншове могат да бъдат предоставени принадлежности за финансова поддръжка: понижаване на ставката на възнаграждението, гаранции и застраховки на заеми и други. На вложители, осъществили планове в предпочитани браншове на стопанската система, е обезпечена непоклатимост на данъчното законодателство.
Наскоро президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с послание към народа на Казахстан. Кои са най-важните аспекти в икономическата сфера, които да отбележите?
Да, на 1 септември т.г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с годишното си послание към народа на Казахстан, в което един от най-важните аспекти е икономическото развиване в интервал след пандемията.
Президентът дефинира като стратегическа цел на страната усилване на лидерската роля на Казахстан в Централна Азия и подсилване на позициите в международната стопанска система.
Затова президентът взе решение срокът на програмата за развиване на казахстанското произвеждане „ Икономиката на простите неща “ и програмата „ Пътната карта на бизнеса “, целяща обезпечаване на резистентен и уравновесен растеж на районното предприемачество, както и поддръжка на към този момент открити и основаване на нови непрекъснати работни места. Общият размер на средствата за тяхното финансиране ще сформира не по-малко от един трилион тенге.
Заедно с това президентът даде предписание на държавното управление да продължи работата по диверсифициране на стопанската система, разширение на номенклатурата на създаваните артикули и географията на износа, като набеляза средносрочна цел – към 2025 година износът на обработващата индустрия да се усили 1,5 пъти, до 24 милиарда $, а продуктивността на труда – с 30%.
Като цяло, в икономическото развиване на Казахстан се следи позитивна динамичност, макар обстановката с пандемията.
Каня български компании интензивно да вземат участие в реализацията на преимуществата по правене на бизнес в Казахстан и се надявам, че българските предприемачи ще употребяват всички условия, основани в нашата страна, за развиване и подсилване на взаимно преференциалното съдействие.
От своя страна желая да отбележа, че посолството ще приветства и ще оказва всякаква поддръжка на всеки български бизнесмен, който има забавни хрумвания за вложения в Казахстан и има оферти за правене на бизнес в нашата страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ