580 грама щастие: Среща с порасналата Демира в деня на недоносените бебета
В Световния ден на недоносените бебета ще ви срещнем с съвсем 4-годишната Демира - родена едвам 580 грама в шестия месец. По данни на Фондация " Нашите недоносени деца " в България всяка година се раждат над 6500 недоносени бебета.
Днес Демира се върна там, където е прекарала първите 3 месеца и половина от живота си - в неонатологията на " Майчин дом ". И за разлика от нежния ѝ тип тогава, през днешния ден не стопира да демонстрира темперамент и да задава въпроси.
- Той за какво там има лепенка на лицето?
- На лицето има лепенка, тъй като там има една тръбичка, с която му даваме да се храни.
- Къде са майка му и татко му?
- Майка му и татко му го чакат да се прибере у дома. И всеки ден идват да си го видят.
Заради коронавирус пандемията майката на Демира не може да я види 3 месеца и половина.
" Никой не е подготвен за гледката. Те са доста мънички и в действителност тогава разбрахме, че няма нищо несъмнено. Че би трябвало да живеем в през днешния ден, в в този момент. И се надяваш през днешния ден детето ти да диша единствено и да се храни ", сподели Деница Йончева, майка на Демира.
А до момента в който си я приберат у дома, дните им минават в преброяване на грамове и вяра.
" За една майка, която роди 580 грама бебе, всеки грам нагоре, който чуе е " оо, пораства, супер, след една седмица си го прибирам, а то не е една седмица действително " и си представяш, че 10 грама нагоре към този момент са 10 дни по-близо до прибирането, това не е по този начин ", споделя Деница.
И колкото значима е грижата за дребните герои, толкоз значима е психическата поддръжка към родителите.
" Много постоянно такива деца, най-малко първоначално, са в сериозно положение, имат интервали на сериозно утежняване, усъвършенстване, по-късно отново утежняване и това води до меланхолия на родителите, на възприятие за виновност към тях самите или към хората, които се грижат за тях ", сподели доцент доктор Лилия Вакрилова, неонатолог в Клиниката по Неонатология в СБАЛАГ " Майчин дом ".
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Днес Демира се върна там, където е прекарала първите 3 месеца и половина от живота си - в неонатологията на " Майчин дом ". И за разлика от нежния ѝ тип тогава, през днешния ден не стопира да демонстрира темперамент и да задава въпроси.
- Той за какво там има лепенка на лицето?
- На лицето има лепенка, тъй като там има една тръбичка, с която му даваме да се храни.
- Къде са майка му и татко му?
- Майка му и татко му го чакат да се прибере у дома. И всеки ден идват да си го видят.
Заради коронавирус пандемията майката на Демира не може да я види 3 месеца и половина.
" Никой не е подготвен за гледката. Те са доста мънички и в действителност тогава разбрахме, че няма нищо несъмнено. Че би трябвало да живеем в през днешния ден, в в този момент. И се надяваш през днешния ден детето ти да диша единствено и да се храни ", сподели Деница Йончева, майка на Демира.
А до момента в който си я приберат у дома, дните им минават в преброяване на грамове и вяра.
" За една майка, която роди 580 грама бебе, всеки грам нагоре, който чуе е " оо, пораства, супер, след една седмица си го прибирам, а то не е една седмица действително " и си представяш, че 10 грама нагоре към този момент са 10 дни по-близо до прибирането, това не е по този начин ", споделя Деница.
И колкото значима е грижата за дребните герои, толкоз значима е психическата поддръжка към родителите.
" Много постоянно такива деца, най-малко първоначално, са в сериозно положение, имат интервали на сериозно утежняване, усъвършенстване, по-късно отново утежняване и това води до меланхолия на родителите, на възприятие за виновност към тях самите или към хората, които се грижат за тях ", сподели доцент доктор Лилия Вакрилова, неонатолог в Клиниката по Неонатология в СБАЛАГ " Майчин дом ".
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ