Ще имаме право да знаем заплатата на колегите
В международен мащаб разликата в заплащането сред мъжете и дамите е към 20%. Напредъкът в намаляването ѝ е муден.
Въпреки че равното възнаграждение на мъжете и дамите е необятно утвърдено, използването му на процедура е мъчно, оповестяват от КНСБ.
Системната дискриминация,
подценяването на труда на дамите и непропорционално огромният дял на неплатените грижи са главните аргументи за разликата в заплащането на дамите и мъжете.
По-голямата част от дамите работят на несигурни и неофициални работни места с несъответстващо минимално възнаграждение и стеснен или никакъв достъп до обществена отбрана.
Според оценка на UN Women при настоящия ритъм на смяна са нужни 257 години за унищожаване на световната разлика в заплащането на дамите и мъжете.
Заедно с разликата в заетостта сред половете,
разликата в заплащането сред половете е едно от главните измерения на неравенството в заплащането, което попречва обективни и приобщаващи пазари на труда.
През годините на коронавирус пандемията се доближи до съкращения на работни места и спад на заплатите.
Значителен спад на заплатите обаче се следи основно при дамите в разрастващите се страни.
Сред аргументите за това са и неоснователните полови стандарти,
защото по-голямата част от домакинската работа се прави от дами, което води до понижаване на присъединяване им в дейната работна мощ.
От синдиката припомнят, че в своите политически насоки ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен се ангажира да показа обвързващи ограничения за бистрота на заплащането.
На 15 декември 2022 година Европейският парламент и Съветът реализираха политическо съглашение по отношение на Директивата за бистрота на заплащането.
Тя задължава фирмите от Европейски Съюз да оповестяват информация,
посредством която чиновниците да могат да съпоставят заплатите си и да оповестяват за разлики, учредени на пола.
Държавите членки би трябвало да транспонират директивата в националното си законодателство до 2026 година
В България разликата в заплащането е 11.8%, откакто през 2012 година бе 14% (по данни на НСИ).
За последните 10 години напредъкът е муден,
само че е значимо да се означи,
че тази разлика е по-ниска от европейските и международни равнища.
В България дамите претърпяват съществени загуби заради мощното си наличие в нископлатени браншове.
Заетостта на дамите доминира в два от трите най-ниско платени стопански действия,
освен това с по-ниска работна залата от тази на мъжете – „ Хотелиерство и ресторантьорство ” (с 21%), „ Култура, спорт и развлечения (с 26%).
В по-високо платените браншове, като „ Финансови и застрахователни действия “, разликата в заплащането доближава най-високи равнища от 33.5%.
Разликата в заплащането се дължи главно на хоризонтално и отвесно сегментирания по пол пазар на труда.
Затова подобряването на салдото по пол в икономическите действия и специалностите,
по-добрата реализация на дамите във високоплатени браншове и в процесите на взимане на решения,
прозрачността при заплащането и други, са важен фактор за нейното понижаване.
Директива ще помогне да се ограничи феминизацията и сегрегация на специалностите и незадоволителното оценяване и заплащане на работата,
осъществена от дамите в съответни работни места или цели браншове.
За КНСБ по-бързото транспониране на директивата има значително значение, защото ще даде право на информиране на търсещите работа лица по отношение на заплащането и право да бъдат осведомени с равнищата на възнаграждение на служащи, полагащи идентичен труд ,
както и отговорности за фирмите да рапортуват разликите в заплащането на дамите и мъжете.
Прозрачността разкрива структурите на заплащането в една организация и разрешава на синдикатите да подхващат дейности за справяне с непрекъснатите разлики във възнагражденията.
За конфедерацията е значимо да се свие разликата в заплащането сред половете, с цел да се понижи и в пенсиите след привършване на трудовата интензивност.
Средно за България пенсиите на дамите за застрахователен стаж и възраст са с 20.2% по-ниски от пенсиите на мъжете.
Съществува и обществен императив, защото разликата в пенсиите имат последствия за живота на дамите, в това число тяхната финансова сигурност и качество на живот.
Директивата поддържа синдикатите в процеса на груповото договаряне за понижаване на несправедливите и/или излишно огромни разлики в заплащането сред групи служащи, както и за по-добро справяне с ниското възнаграждение като цяло. Колективното договаряне играе основна роля за дейно използване на правилото на равното възнаграждение.
КНСБ чака тази Директива да поддържа в оптималната степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки правила, които надвишават обсега на едно дружество и/или важат за всички поделения на една и съща компания, в това число в мултинационалните компании. Прозрачността на заплащането значи, че служащите и синдикатите ще имат право да изискат и да им се дава информация за всички заплащания, бонуси и спомагателни придобивки в цялата организация по веригата на произвеждане на съответната мултинационална компания (МНК). Така Директивата ще помогне посредством груповото договаряне за дейно използване на правилото на равното възнаграждение, като се отстрани факторът териториалното местонахождение на компанията и веригата на произвеждане на съответната МНК в границите на Европейски Съюз.
КНСБ упорства за по-бързото транспониране на Директивата за бистрота на заплащането, с оглед ускорение на процеса за доближаване с европейските равнища на възнаграждение и реализиране еднообразно възнаграждение за еднакъв труд или труд с една и съща стойност.
Въпреки че равното възнаграждение на мъжете и дамите е необятно утвърдено, използването му на процедура е мъчно, оповестяват от КНСБ.
Системната дискриминация,
подценяването на труда на дамите и непропорционално огромният дял на неплатените грижи са главните аргументи за разликата в заплащането на дамите и мъжете.
По-голямата част от дамите работят на несигурни и неофициални работни места с несъответстващо минимално възнаграждение и стеснен или никакъв достъп до обществена отбрана.
Според оценка на UN Women при настоящия ритъм на смяна са нужни 257 години за унищожаване на световната разлика в заплащането на дамите и мъжете.
Заедно с разликата в заетостта сред половете,
разликата в заплащането сред половете е едно от главните измерения на неравенството в заплащането, което попречва обективни и приобщаващи пазари на труда.
През годините на коронавирус пандемията се доближи до съкращения на работни места и спад на заплатите.
Значителен спад на заплатите обаче се следи основно при дамите в разрастващите се страни.
Сред аргументите за това са и неоснователните полови стандарти,
защото по-голямата част от домакинската работа се прави от дами, което води до понижаване на присъединяване им в дейната работна мощ.
От синдиката припомнят, че в своите политически насоки ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен се ангажира да показа обвързващи ограничения за бистрота на заплащането.
На 15 декември 2022 година Европейският парламент и Съветът реализираха политическо съглашение по отношение на Директивата за бистрота на заплащането.
Тя задължава фирмите от Европейски Съюз да оповестяват информация,
посредством която чиновниците да могат да съпоставят заплатите си и да оповестяват за разлики, учредени на пола.
Държавите членки би трябвало да транспонират директивата в националното си законодателство до 2026 година
В България разликата в заплащането е 11.8%, откакто през 2012 година бе 14% (по данни на НСИ).
За последните 10 години напредъкът е муден,
само че е значимо да се означи,
че тази разлика е по-ниска от европейските и международни равнища.
В България дамите претърпяват съществени загуби заради мощното си наличие в нископлатени браншове.
Заетостта на дамите доминира в два от трите най-ниско платени стопански действия,
освен това с по-ниска работна залата от тази на мъжете – „ Хотелиерство и ресторантьорство ” (с 21%), „ Култура, спорт и развлечения (с 26%).
В по-високо платените браншове, като „ Финансови и застрахователни действия “, разликата в заплащането доближава най-високи равнища от 33.5%.
Разликата в заплащането се дължи главно на хоризонтално и отвесно сегментирания по пол пазар на труда.
Затова подобряването на салдото по пол в икономическите действия и специалностите,
по-добрата реализация на дамите във високоплатени браншове и в процесите на взимане на решения,
прозрачността при заплащането и други, са важен фактор за нейното понижаване.
Директива ще помогне да се ограничи феминизацията и сегрегация на специалностите и незадоволителното оценяване и заплащане на работата,
осъществена от дамите в съответни работни места или цели браншове.
За КНСБ по-бързото транспониране на директивата има значително значение, защото ще даде право на информиране на търсещите работа лица по отношение на заплащането и право да бъдат осведомени с равнищата на възнаграждение на служащи, полагащи идентичен труд ,
както и отговорности за фирмите да рапортуват разликите в заплащането на дамите и мъжете.
Прозрачността разкрива структурите на заплащането в една организация и разрешава на синдикатите да подхващат дейности за справяне с непрекъснатите разлики във възнагражденията.
За конфедерацията е значимо да се свие разликата в заплащането сред половете, с цел да се понижи и в пенсиите след привършване на трудовата интензивност.
Средно за България пенсиите на дамите за застрахователен стаж и възраст са с 20.2% по-ниски от пенсиите на мъжете.
Съществува и обществен императив, защото разликата в пенсиите имат последствия за живота на дамите, в това число тяхната финансова сигурност и качество на живот.
Директивата поддържа синдикатите в процеса на груповото договаряне за понижаване на несправедливите и/или излишно огромни разлики в заплащането сред групи служащи, както и за по-добро справяне с ниското възнаграждение като цяло. Колективното договаряне играе основна роля за дейно използване на правилото на равното възнаграждение.
КНСБ чака тази Директива да поддържа в оптималната степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки правила, които надвишават обсега на едно дружество и/или важат за всички поделения на една и съща компания, в това число в мултинационалните компании. Прозрачността на заплащането значи, че служащите и синдикатите ще имат право да изискат и да им се дава информация за всички заплащания, бонуси и спомагателни придобивки в цялата организация по веригата на произвеждане на съответната мултинационална компания (МНК). Така Директивата ще помогне посредством груповото договаряне за дейно използване на правилото на равното възнаграждение, като се отстрани факторът териториалното местонахождение на компанията и веригата на произвеждане на съответната МНК в границите на Европейски Съюз.
КНСБ упорства за по-бързото транспониране на Директивата за бистрота на заплащането, с оглед ускорение на процеса за доближаване с европейските равнища на възнаграждение и реализиране еднообразно възнаграждение за еднакъв труд или труд с една и съща стойност.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ