Пластмасата в храните: Отрова за телата ни
В международен мащаб през 2016 година са създадени 322 милиона метрични тона пластмаса, от които 60% са предопределени за хранително-вкусовата индустрия и производството на питиета.
Става въпрос за опаковки, предава БГНЕС. Тези пластмаси съдържат редица химикали, в това число стабилизатори, лубриканти, пълнители и пластификатори.
Излагането на някои условия на околната среда, като топлота, да вземем за пример, кара пластмасата да се разпада на доста по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната.
Бутилки с вода за еднократна приложимост, пластмасови кутии за храна, и опаковки за предпазване на препарати, храни, и други са измежду най-честите образци за това по какъв начин микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за предпазване и типа на пластмасовата опаковка, която човек употребява, въздействат върху количеството микропластмаса и техните нездравословни химикали, които мигрират в храната.
Някои постоянно срещани микропластмаси, към този момент присъстващи в храната ни, включват:
Бисфенол А (BPA): Производителите употребяват този пластификатор, с цел да създадат поливинилхлорид, „ родителската “ пластмаса на доста артикули.Диоксин: Това е непряк артикул - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда.Фталати: Те вършат пластмасите по-гъвкави, транспарантни и издръжливи и участват в доста типове опаковки за храни.Полиетилен и полипропилен: Те вършат опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.
Микрочастиците, открити в по-малки количества в храната, включват BPA и BPF, моно-(3-карбоксипропил), моно-(карбоксиизононил) и моно-(карбоксиизоктил).
Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, мазила, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите употребяват, с цел да придадат на пластмасите мечтаните им свойства, като бистрота, еластичност и устойчивост.
Експертите обаче класифицират доста от тези химикали като токсични и нездравословни за човешкото здраве:
микропластмасата въздейства на хормоните в човешкото тяло:
Учените считат, че минимум 15 от химикалите, употребявани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно сходни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функционалности, което води до неподходящи последствия за здравето и усилва риска от хронични болести.
Излагането на BPA играе роля в безплодието както при мъжете, по този начин и при дамите, както и в развиването на синдрома на поликистозните яйчници.
микропластмасата покачва риска от хронично заболяване:
Изследванията не престават да демонстрират, че дълготрайното излагане на микропластмаси, нарушаващи ендокринната система, усилва риска от развиване на диабет вид 2 и сърдечни болести. Експертите свързват по-високите кръвни равнища на диоксини, фталати и други със положения на инфектиране преди болестта, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова устойчивост и затлъстяване, което доста покачва вероятността от диабет вид 2.
микропластмасата нарушава работата на имунната система:
Изследване от 2020 година сочи, че микропластмасата въздейства на червата, а оттова в допълнение отслабва имунитета. 70-80% от имунните кафези се намират в червата, а продължителното излагане на микропластмаси в червата е токсично за имунните кафези, причинявайки дисбиоза – нарушение на чревната микробиота – и води до свръхрастеж на „ неприятни “ бактерии. Дисбиозата пък се свързва с развиването на положения като заболяването на Паркинсон.
Става въпрос за опаковки, предава БГНЕС. Тези пластмаси съдържат редица химикали, в това число стабилизатори, лубриканти, пълнители и пластификатори.
Излагането на някои условия на околната среда, като топлота, да вземем за пример, кара пластмасата да се разпада на доста по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната.
Бутилки с вода за еднократна приложимост, пластмасови кутии за храна, и опаковки за предпазване на препарати, храни, и други са измежду най-честите образци за това по какъв начин микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за предпазване и типа на пластмасовата опаковка, която човек употребява, въздействат върху количеството микропластмаса и техните нездравословни химикали, които мигрират в храната.
Някои постоянно срещани микропластмаси, към този момент присъстващи в храната ни, включват:
Бисфенол А (BPA): Производителите употребяват този пластификатор, с цел да създадат поливинилхлорид, „ родителската “ пластмаса на доста артикули.Диоксин: Това е непряк артикул - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда.Фталати: Те вършат пластмасите по-гъвкави, транспарантни и издръжливи и участват в доста типове опаковки за храни.Полиетилен и полипропилен: Те вършат опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.
Микрочастиците, открити в по-малки количества в храната, включват BPA и BPF, моно-(3-карбоксипропил), моно-(карбоксиизононил) и моно-(карбоксиизоктил).
Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, мазила, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите употребяват, с цел да придадат на пластмасите мечтаните им свойства, като бистрота, еластичност и устойчивост.
Експертите обаче класифицират доста от тези химикали като токсични и нездравословни за човешкото здраве:
микропластмасата въздейства на хормоните в човешкото тяло:
Учените считат, че минимум 15 от химикалите, употребявани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно сходни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функционалности, което води до неподходящи последствия за здравето и усилва риска от хронични болести.
Излагането на BPA играе роля в безплодието както при мъжете, по този начин и при дамите, както и в развиването на синдрома на поликистозните яйчници.
микропластмасата покачва риска от хронично заболяване:
Изследванията не престават да демонстрират, че дълготрайното излагане на микропластмаси, нарушаващи ендокринната система, усилва риска от развиване на диабет вид 2 и сърдечни болести. Експертите свързват по-високите кръвни равнища на диоксини, фталати и други със положения на инфектиране преди болестта, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова устойчивост и затлъстяване, което доста покачва вероятността от диабет вид 2.
микропластмасата нарушава работата на имунната система:
Изследване от 2020 година сочи, че микропластмасата въздейства на червата, а оттова в допълнение отслабва имунитета. 70-80% от имунните кафези се намират в червата, а продължителното излагане на микропластмаси в червата е токсично за имунните кафези, причинявайки дисбиоза – нарушение на чревната микробиота – и води до свръхрастеж на „ неприятни “ бактерии. Дисбиозата пък се свързва с развиването на положения като заболяването на Паркинсон.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ