Kлючът към по-добрия секс е скрит извън спалнята
В светът на модерните технологии, луксът и насладата постоянно вървят ръка за ръка. Въпреки това, насладата сама по себе си не е разкош. Тя е нужда.
1/4 от хората не са правили секс през последната година. 46% от дамите се усещат полово незадоволени. Според изследвания, младежите в наши дни вършат по-малко секс от всеки път и сега се намираме в нещо като полова криза. За да е удовлетворен човек, би трябвало да прави секс - в случай че не му се прави секс, няма по какъв начин да е удовлетворен. Как сме се вкарали в този обаян кръг?
Стихването на сексуалността е алена лампа. Това значи, че хората са по-малко щастливи като цяло. Сексът постоянно е добър барометър за здравето на един човек и една нация, а отношението ни към него допира и въздейства на всеки различен аспект на живота ни. Иначе казано - в случай че сме нещастни в спалнята, по всяка възможност сме нещастни и отвън нея.
За положението на половия живот на хората сега можем да съдим и по внезапното увеличение на диагнозите за тревожни и депресивни разстройства. Световният стопански конгрес ни споделя, че депресията в този момент е водещата причина за заболявания и увреждания в света.
Какво стои зад половата криза?
Един от виновниците може да е разпокъсаното внимание, с което просто не можем да смогнем. Нашето внимание постоянно е разпределено сред редица разсейващи фактори и рядко е фокусирано върху някое настрана прекарване за повече от няколко секунди. По създание ние непрекъснато сме включени в интернет, който е непрестанен източник освен на информация, само че и на чувства, които мозъците ни разчитат като " заплащане ", мотив да се усещаме добре и да желаеме още от същото. Отговаряме на вести, известия, взаимоотношения и други незабавни поисквания, които рядко свършват с края на работното време или седмица.
Резултатът от това е, че страстите ни отиват другаде - при хората, които са надалеч. Способността ни да се свързваме с тези, които са при нас, е развалена. Постоянното условие за взаимоотношение и химическите изгоди, които предлага то за мозъка ни, понижава способността ни да взаимодействаме сега, в действителността. Това способства за спада в секса и удовлетворението, и въздейства върху всеки аспект на нашия темперамент.
Емоционалният дистрес не оставя място за секс в главите ни. Защитата ни непрекъснато се покачва: ние сме напрегнати, разединени, изпитваме боязън, яд, заспалост и болежка. Това лишава способността ни да се радваме на каквато и да е фамилиарност.
Част от казуса е, че изпитваме боязън при разискването на тези проблеми с нашите сътрудници. Страхуваме се, че подчертаването на казуса може да го изостри. Притесняваме се, че като кажем „ не съм удовлетворен “, ще обидим някого. Това основава още повече боязън и разцепление, и цикълът става по-труден за спиране.
Как да го променим?
Най-основната и значима стъпка е да осъзнаете, че страхът, който ви стопира, е в основата на казуса. Трябва да се изправите против него и да му обърнете внимание, а това е мъчно да се направи.
Нашата просвета има изключително сложни взаимоотношения със секса; на половина го слага на фундамент, а на половина го осъжда като аморален и недопустим. Като общество не сме доста положителни в това да се оправяме със половите си стремежи и да ги споделяме вярно, и това прави диалозите за секс комплицирани и обезсърчаващи.
Това несъгласие е най-очевидно, когато става въпрос за сексуалността на дамите. Налице е дълбока и необятна бездна от двойни стандарти. Очаква се дамите да са оптимално разкрепостени, само че и оптимално резервирани в своята половост. Да излъчват секс, само че да не му се отдават. За огромна част от тях половата приятност е разкош, която се получава единствено понякога, в случай че въобще. А това не е по този начин - насладата е нужда.
Когато почувстваме, че имаме право на полово задоволство, можем да стартираме да подхождаме към него с достолепието и уважението, което заслужава. Дискусиите към него стават по-лесни и въздействащи, когато има схващане, че нашето наслаждение е от значително значение за нашето богатство.
1/4 от хората не са правили секс през последната година. 46% от дамите се усещат полово незадоволени. Според изследвания, младежите в наши дни вършат по-малко секс от всеки път и сега се намираме в нещо като полова криза. За да е удовлетворен човек, би трябвало да прави секс - в случай че не му се прави секс, няма по какъв начин да е удовлетворен. Как сме се вкарали в този обаян кръг?
Стихването на сексуалността е алена лампа. Това значи, че хората са по-малко щастливи като цяло. Сексът постоянно е добър барометър за здравето на един човек и една нация, а отношението ни към него допира и въздейства на всеки различен аспект на живота ни. Иначе казано - в случай че сме нещастни в спалнята, по всяка възможност сме нещастни и отвън нея.
За положението на половия живот на хората сега можем да съдим и по внезапното увеличение на диагнозите за тревожни и депресивни разстройства. Световният стопански конгрес ни споделя, че депресията в този момент е водещата причина за заболявания и увреждания в света.
Какво стои зад половата криза?
Един от виновниците може да е разпокъсаното внимание, с което просто не можем да смогнем. Нашето внимание постоянно е разпределено сред редица разсейващи фактори и рядко е фокусирано върху някое настрана прекарване за повече от няколко секунди. По създание ние непрекъснато сме включени в интернет, който е непрестанен източник освен на информация, само че и на чувства, които мозъците ни разчитат като " заплащане ", мотив да се усещаме добре и да желаеме още от същото. Отговаряме на вести, известия, взаимоотношения и други незабавни поисквания, които рядко свършват с края на работното време или седмица.
Резултатът от това е, че страстите ни отиват другаде - при хората, които са надалеч. Способността ни да се свързваме с тези, които са при нас, е развалена. Постоянното условие за взаимоотношение и химическите изгоди, които предлага то за мозъка ни, понижава способността ни да взаимодействаме сега, в действителността. Това способства за спада в секса и удовлетворението, и въздейства върху всеки аспект на нашия темперамент.
Емоционалният дистрес не оставя място за секс в главите ни. Защитата ни непрекъснато се покачва: ние сме напрегнати, разединени, изпитваме боязън, яд, заспалост и болежка. Това лишава способността ни да се радваме на каквато и да е фамилиарност.
Част от казуса е, че изпитваме боязън при разискването на тези проблеми с нашите сътрудници. Страхуваме се, че подчертаването на казуса може да го изостри. Притесняваме се, че като кажем „ не съм удовлетворен “, ще обидим някого. Това основава още повече боязън и разцепление, и цикълът става по-труден за спиране.
Как да го променим?
Най-основната и значима стъпка е да осъзнаете, че страхът, който ви стопира, е в основата на казуса. Трябва да се изправите против него и да му обърнете внимание, а това е мъчно да се направи.
Нашата просвета има изключително сложни взаимоотношения със секса; на половина го слага на фундамент, а на половина го осъжда като аморален и недопустим. Като общество не сме доста положителни в това да се оправяме със половите си стремежи и да ги споделяме вярно, и това прави диалозите за секс комплицирани и обезсърчаващи.
Това несъгласие е най-очевидно, когато става въпрос за сексуалността на дамите. Налице е дълбока и необятна бездна от двойни стандарти. Очаква се дамите да са оптимално разкрепостени, само че и оптимално резервирани в своята половост. Да излъчват секс, само че да не му се отдават. За огромна част от тях половата приятност е разкош, която се получава единствено понякога, в случай че въобще. А това не е по този начин - насладата е нужда.
Когато почувстваме, че имаме право на полово задоволство, можем да стартираме да подхождаме към него с достолепието и уважението, което заслужава. Дискусиите към него стават по-лесни и въздействащи, когато има схващане, че нашето наслаждение е от значително значение за нашето богатство.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ