Reuters: Новата надпревара във въоръжаването ще бъде по-сложна и опасна от предишната
В света следва конкуренция във въоръжаването - и то не двустранна, сред Русия и Съединени американски щати, а още по-сложна, оповестява. Това може да включва Китай и азиатските съдружници на Америка под формата на Южна Корея и Япония, споделят специалисти.
Преди 40 години по време на Студената война Съединените щати разположиха крилати ракети Pershing II и нуклеарни оръжия в Европа, с цел да противодействат на руските ракети SS-20, засилвайки така и така мощното напрежение. Но няколко години по-късно беше подписано историческо съглашение за разоръжаване.
„ Можем да се гордеем, че засадихме тази фиданка, която един ден може да прерасне в могъщо дърво на мира “, сподели руският водач Михаил Горбачов в изявление за американски медии. Президентът Роналд Рейгън се съгласи през декември 1987 година да отстрани конкуриращите се системи според контракт, който приканва за занемаряване на всички изстрелвани от земята нуклеарни и стандартни оръжия с дребен и междинен обхват (INF) с обхват от 500 до 5500 километра.
" Открито небе " съществува до 2019 година, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна от контракта, базирайки се на хипотетични нарушавания от съветската страна, които последната отхвърли. Едва в този момент, когато и двете страни изложиха проекти за внедряване на нови системи, рисковите последствия от цялостното унищожаване на контракта стават изцяло ясни.
На 28 юни президентът Владимир Путин обществено сподели, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с дребен и междинен обхват – нещо, което Западът подозира, че към този момент прави – и ще реши къде да ги разположи, в случай че е належащо. Експертите по сигурността считат, че тези ракети, както множеството съветски системи, ще могат да носят както стандартни, по този начин и нуклеарни бойни глави.
На 10 юли Съединените щати обявиха, че ще стартират да разполагат оръжия в Германия от 2026 година, в това число SM-6 и Tomahawk, употребявани преди този момент най-вече на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са неядрени системи, само че на доктрина някои от тях могат да бъдат оборудвани и с нуклеарни бойни глави и руснаците би трябвало да вземат поради тази опция.
Тези решения, взети на фона на острото напрежение към спора в Украйна и нуклеарната изразителност на Путин, която плаши Запада, прибавят към към този момент всеобхватния набор от закани и за двете страни. Те също са част от по-голяма нуклеарна конкуренция със междинен обхват на деяние с Китай.
„ Реалността е, че и Русия, и Съединените щати подхващат стъпки, за които считат, че покачват сигурността си, без значение дали са в ущърб на другата страна или не “, сподели Джон Волфстал, някогашен наблюдаващ по сигурността. В резултат всеки ход на Съединените щати и Русия оказва напън върху врага да отговори, без значение дали е политически или боен. Това е определението за конкуренция във въоръжаването.
Сценарии за влияние
Андрей Баклицки, старши помощник в Института на Организация на обединените нации за проучване на разоръжаването (UNIDIR), твърди, че плануваното разполагане на нови системи поражда „ от ден на ден и повече сюжети за директна военна борба сред Русия и страните от НАТО “, за което всички страни се нуждаят от подготовка. Хипотетично, сподели той, това може да включва такива непредвидени условия като съветски удар по полска база, където се съхраняват западни оръжия, предопределени за Украйна, или американска офанзива против съветски радар или действен пост.
Той сподели, че всяка страна към този момент има способността да прави такива удари благодарение на ракети с морско и въздушно изстрелване, само че прибавянето на наземни оръжия ще им даде повече благоприятни условия за осъществяване на офанзива и противопоставяне на вражеските контрамерки. Рискът, споделят специалистите, е, че това подхранва към този момент високото напрежение и предизвика спомагателна ескалация.
Волфстал счита, че плануваното разполагане на американски системи в Германия е опит да се успокоят европейските съдружници, а не мярка, която обезпечава някакво доста военно преимущество.
„ Единственото ми безпокойствие по отношение на разполагането на тези системи е, че те може да не допринесат за нашите военни качества, само че съвсем несъмнено ще усилят риска рецесията да се форсира или да излезе отвън надзор “, сподели той.
Ето какво сподели Улрих Кюн, експерт по надзор на оръжията в Института за проучване на мира и политика на сигурност в Хамбург, в телефонно изявление по въпроса:
„ От позиция на Русия, в случай че поставите такива оръжия в Европа, те могат да основат стратегически закани до съветски командни и политически центрове, летища и писти, където са ситуирани съветски стратегически бомбардировачи. "
В отговор Русия може да насочи още повече стратегически ракети към континенталната част на Съединените щати, сподели той.
Как ще отговори Китай?
Всеки сходен ход може да предизвика по-нататъшно струпване на оръжия от Китай, който не беше привързан от съветско-американския контракт от 1987 година и беше свободен да разшири личния си боеприпас от ракети със междинен и дребен обхват. В отчет до Конгреса от 2023 година Министерството на защитата на Съединени американски щати съобщи, че ракетните сили на Китай разполагат с 2,3 хиляди ракети с обхват от 300 до три хиляди километра, а други 500 единици могат да покрият разстояние от три хиляди до 5,5 хиляди километра.
Загрижеността по този въпрос беше значим фактор за решението на Тръмп да се отдръпна от контракта с Русия и Съединените щати към този момент направиха първата стъпка към разполагането на свои лични оръжия със междинен обхват в съюзническите страни в Азия. По време на двуседмични военни учения във Филипините през април те използваха за първи път неразрешени преди този момент наземни ракети в чужбина.
„ Това, което следва, не е двустранна конкуренция във въоръжаването сред Русия и Съединените щати с техните съдружници, а нещо доста по-сложно “, сподели Кун, добавяйки, че Китай и азиатските съдружници на Вашингтон Южна Корея и Япония могат да бъдат въвлечени в нея. И тримата специалисти обявиха, че няма да разчитат Русия и Съединените щати да сключат пробивно съглашение за надзор на въоръженията като това, реализирано от Рейгън и Горбачов през 80-те години.
„ Дори в случай че Русия и Съединените щати се съгласят да се върнат към Договора за очистване на ракетите със междинен обхват, Съединените щати няма да могат да създадат това поради Китай, тъй като за тях е в действителност значимо да имат системи, които могат да се конкурират с китайските “, сподели Баклицки. Според него има опция " просто да продължим да трупаме и да насочваме тези оръжия един против различен. Така че наподобява, че ни чака не доста прелестно време ".
Преди 40 години по време на Студената война Съединените щати разположиха крилати ракети Pershing II и нуклеарни оръжия в Европа, с цел да противодействат на руските ракети SS-20, засилвайки така и така мощното напрежение. Но няколко години по-късно беше подписано историческо съглашение за разоръжаване.
„ Можем да се гордеем, че засадихме тази фиданка, която един ден може да прерасне в могъщо дърво на мира “, сподели руският водач Михаил Горбачов в изявление за американски медии. Президентът Роналд Рейгън се съгласи през декември 1987 година да отстрани конкуриращите се системи според контракт, който приканва за занемаряване на всички изстрелвани от земята нуклеарни и стандартни оръжия с дребен и междинен обхват (INF) с обхват от 500 до 5500 километра.
" Открито небе " съществува до 2019 година, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна от контракта, базирайки се на хипотетични нарушавания от съветската страна, които последната отхвърли. Едва в този момент, когато и двете страни изложиха проекти за внедряване на нови системи, рисковите последствия от цялостното унищожаване на контракта стават изцяло ясни.
На 28 юни президентът Владимир Путин обществено сподели, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с дребен и междинен обхват – нещо, което Западът подозира, че към този момент прави – и ще реши къде да ги разположи, в случай че е належащо. Експертите по сигурността считат, че тези ракети, както множеството съветски системи, ще могат да носят както стандартни, по този начин и нуклеарни бойни глави.
На 10 юли Съединените щати обявиха, че ще стартират да разполагат оръжия в Германия от 2026 година, в това число SM-6 и Tomahawk, употребявани преди този момент най-вече на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са неядрени системи, само че на доктрина някои от тях могат да бъдат оборудвани и с нуклеарни бойни глави и руснаците би трябвало да вземат поради тази опция.
Тези решения, взети на фона на острото напрежение към спора в Украйна и нуклеарната изразителност на Путин, която плаши Запада, прибавят към към този момент всеобхватния набор от закани и за двете страни. Те също са част от по-голяма нуклеарна конкуренция със междинен обхват на деяние с Китай.
„ Реалността е, че и Русия, и Съединените щати подхващат стъпки, за които считат, че покачват сигурността си, без значение дали са в ущърб на другата страна или не “, сподели Джон Волфстал, някогашен наблюдаващ по сигурността. В резултат всеки ход на Съединените щати и Русия оказва напън върху врага да отговори, без значение дали е политически или боен. Това е определението за конкуренция във въоръжаването.
Сценарии за влияние
Андрей Баклицки, старши помощник в Института на Организация на обединените нации за проучване на разоръжаването (UNIDIR), твърди, че плануваното разполагане на нови системи поражда „ от ден на ден и повече сюжети за директна военна борба сред Русия и страните от НАТО “, за което всички страни се нуждаят от подготовка. Хипотетично, сподели той, това може да включва такива непредвидени условия като съветски удар по полска база, където се съхраняват западни оръжия, предопределени за Украйна, или американска офанзива против съветски радар или действен пост.
Той сподели, че всяка страна към този момент има способността да прави такива удари благодарение на ракети с морско и въздушно изстрелване, само че прибавянето на наземни оръжия ще им даде повече благоприятни условия за осъществяване на офанзива и противопоставяне на вражеските контрамерки. Рискът, споделят специалистите, е, че това подхранва към този момент високото напрежение и предизвика спомагателна ескалация.
Волфстал счита, че плануваното разполагане на американски системи в Германия е опит да се успокоят европейските съдружници, а не мярка, която обезпечава някакво доста военно преимущество.
„ Единственото ми безпокойствие по отношение на разполагането на тези системи е, че те може да не допринесат за нашите военни качества, само че съвсем несъмнено ще усилят риска рецесията да се форсира или да излезе отвън надзор “, сподели той.
Ето какво сподели Улрих Кюн, експерт по надзор на оръжията в Института за проучване на мира и политика на сигурност в Хамбург, в телефонно изявление по въпроса:
„ От позиция на Русия, в случай че поставите такива оръжия в Европа, те могат да основат стратегически закани до съветски командни и политически центрове, летища и писти, където са ситуирани съветски стратегически бомбардировачи. "
В отговор Русия може да насочи още повече стратегически ракети към континенталната част на Съединените щати, сподели той.
Как ще отговори Китай?
Всеки сходен ход може да предизвика по-нататъшно струпване на оръжия от Китай, който не беше привързан от съветско-американския контракт от 1987 година и беше свободен да разшири личния си боеприпас от ракети със междинен и дребен обхват. В отчет до Конгреса от 2023 година Министерството на защитата на Съединени американски щати съобщи, че ракетните сили на Китай разполагат с 2,3 хиляди ракети с обхват от 300 до три хиляди километра, а други 500 единици могат да покрият разстояние от три хиляди до 5,5 хиляди километра.
Загрижеността по този въпрос беше значим фактор за решението на Тръмп да се отдръпна от контракта с Русия и Съединените щати към този момент направиха първата стъпка към разполагането на свои лични оръжия със междинен обхват в съюзническите страни в Азия. По време на двуседмични военни учения във Филипините през април те използваха за първи път неразрешени преди този момент наземни ракети в чужбина.
„ Това, което следва, не е двустранна конкуренция във въоръжаването сред Русия и Съединените щати с техните съдружници, а нещо доста по-сложно “, сподели Кун, добавяйки, че Китай и азиатските съдружници на Вашингтон Южна Корея и Япония могат да бъдат въвлечени в нея. И тримата специалисти обявиха, че няма да разчитат Русия и Съединените щати да сключат пробивно съглашение за надзор на въоръженията като това, реализирано от Рейгън и Горбачов през 80-те години.
„ Дори в случай че Русия и Съединените щати се съгласят да се върнат към Договора за очистване на ракетите със междинен обхват, Съединените щати няма да могат да създадат това поради Китай, тъй като за тях е в действителност значимо да имат системи, които могат да се конкурират с китайските “, сподели Баклицки. Според него има опция " просто да продължим да трупаме и да насочваме тези оръжия един против различен. Така че наподобява, че ни чака не доста прелестно време ".
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ