Путин не е самоубиец, а шахматист, който си крие ходовете
В света не е предприемана нуклеарна офанзива от 9 август 1945 година - унищожаването на Нагасаки, три дни след заличаването на Хирошима от картата. През октомври 1962 година, по време на Кубинската ракетна рецесия, светът беше покрай нуклеарен смут. И по този начин, през днешния ден, може ли Владимир Путин, след близо 80 години " обезсърчаване ", да натисне аления бутон на апокалипсиса? Това е нещото, в което той желае да повярвате, написа френското районно издание La Depeche du Midi.
В момента всичко е въпрос на време в проточилия се спор сред Русия и Украйна. В Съединени американски щати до няколко седмици администрацията на Тръмп ще смени тази на Джо Байдън. И макар, че индивидът с оранжевия перчем даде обещание да реализира мир за 24 часа, никой не знае какво ще направи този нов президент. И дали в действителност ще направи това, което сподели?
Без подозрение Доналд Тръмп има вяра, че в случай че подарим на Путин Донбас и Крим, кремълското страшилище ще изтегли танковете си с усмивка. Но играта не е безусловно равностойна. Тръмп е покер състезател. Той може да залoжи всичко и в това време да блъфира. Путин е шахматист, който крие ходовете си. Както при войната в Украйна, той си беше наредил пешките, само че никой не го беше видял...
Не е несъмнено обаче, че дял от украинския къс ще стигне на Владимир Путин. Според доста наблюдаващи това, което той желае, е по един или различен метод да държи Украйна напълно под собствен надзор. Дори границите да бъдат изгладени, Путин мъчно би приел, навръх ръба на своята империя, народна власт, която постоянно е била насочена към Европа, НАТО, във всеки случай, не към някогашния " огромен брат ".
Несъмнено усещайки, че Москва няма да поддаде, каквото и да се случи, Вашингтон преди малко даде позволение на Киев да употребява оръжията си с огромен обхват, просто с цел да сдържа съветската настъпателна машина. Затова Путин отбелязва, че заплашването му не е имало резултат. И по този начин, още веднъж, както от началото на спора, той размахва нуклеарни оръжия. Трябва ли обаче да му имаме вяра?
Дори и с " тактически " удар, стеснен до украински град, да вземем за пример, Путин би поел голям риск. Освен това той не е самоубиец, той следва логиката и употребява всички вероятни средства, а заплашването е едно от тях. Той знае, че всяка нуклеарна офанзива автоматизирано ще провокира апокалипсис. Но зад тази опасност би трябвало на първо място да разберем, че той в никакъв случай няма да пусне плячката си самичък.
След Хирошима Албер Камю написа в " Борба ": " Това към този момент не е молитва, а заповед, която би трябвало да премине от хората към държавните управления, заповед да се избере дефинитивно сред пъкъла и разсъдъка. "
Но слуша ли Путин народа си?
В момента всичко е въпрос на време в проточилия се спор сред Русия и Украйна. В Съединени американски щати до няколко седмици администрацията на Тръмп ще смени тази на Джо Байдън. И макар, че индивидът с оранжевия перчем даде обещание да реализира мир за 24 часа, никой не знае какво ще направи този нов президент. И дали в действителност ще направи това, което сподели?
Без подозрение Доналд Тръмп има вяра, че в случай че подарим на Путин Донбас и Крим, кремълското страшилище ще изтегли танковете си с усмивка. Но играта не е безусловно равностойна. Тръмп е покер състезател. Той може да залoжи всичко и в това време да блъфира. Путин е шахматист, който крие ходовете си. Както при войната в Украйна, той си беше наредил пешките, само че никой не го беше видял...
Не е несъмнено обаче, че дял от украинския къс ще стигне на Владимир Путин. Според доста наблюдаващи това, което той желае, е по един или различен метод да държи Украйна напълно под собствен надзор. Дори границите да бъдат изгладени, Путин мъчно би приел, навръх ръба на своята империя, народна власт, която постоянно е била насочена към Европа, НАТО, във всеки случай, не към някогашния " огромен брат ".
Несъмнено усещайки, че Москва няма да поддаде, каквото и да се случи, Вашингтон преди малко даде позволение на Киев да употребява оръжията си с огромен обхват, просто с цел да сдържа съветската настъпателна машина. Затова Путин отбелязва, че заплашването му не е имало резултат. И по този начин, още веднъж, както от началото на спора, той размахва нуклеарни оръжия. Трябва ли обаче да му имаме вяра?
Дори и с " тактически " удар, стеснен до украински град, да вземем за пример, Путин би поел голям риск. Освен това той не е самоубиец, той следва логиката и употребява всички вероятни средства, а заплашването е едно от тях. Той знае, че всяка нуклеарна офанзива автоматизирано ще провокира апокалипсис. Но зад тази опасност би трябвало на първо място да разберем, че той в никакъв случай няма да пусне плячката си самичък.
След Хирошима Албер Камю написа в " Борба ": " Това към този момент не е молитва, а заповед, която би трябвало да премине от хората към държавните управления, заповед да се избере дефинитивно сред пъкъла и разсъдъка. "
Но слуша ли Путин народа си?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ