В света на автомобилите думата емблематичен“ може да означава почти

В света на колите думата „ емблематичен “ може да значи съвсем всичко, което пожелаете. Тя може да разказва автомобил, който въплъщава в себе си историята и етиката на своя производител, или извънреден модел, който няма връзка с нищо друго, носещо същата емблема. Или пък може да се отнася за нещо напълно друго… Това интро и изобщо целият материал са на autocar.

Alfa Romeo GTAm

GTAm е най-вълнуващото производно на GTA, единствено по себе си интелигентно изглеждаща купе версия на доста по-ръбатия седан Giulia от 60-те години. Първоначално прочут като 1750 GTAm (но макар името, задвижван от 2,0-литров мотор с twinspark), той е създаден в доста дребен брой от Autodelta като специфичен хомологационен модел. Създаден просто с цел да разреши на Alfa Romeo да го употребява в надпреварите за туристически коли.

За времето си това е един от най-хубавите коли от този вид, който печели европейския шампионат през 1970 година в ръцете на холандския водач Тойн Хеземанс (роден 1943 г.). Още по-бърза версия, наречена 2000 GTAm, с 240 к.с. вместо предходните 210 к.с., носи на Alfa Romeo купата на европейските производители през идната година.

BMW M3 E30

От 1986 година насам BMW създава седани M3 и всички те са били превъзходни по собствен метод. Оригиналният модел E30 има една магия, която съгласно нас в никакъв случай не е била изцяло уловена по-късно. Той беше единственият от серията с четирицилиндров мотор (с размер 2,3 или 2,5 литра) и в случай че смятате, че това е разочароващо, евентуално не сте чували по какъв начин някой от тях реве с цялостна газ.

Приказно чевръст даже в шосеен вид, той беше и ослепителен играч, печелещ шампионати за туристически коли чак до международното равнище, и един от най-вълнуващите (и най-добре звучащи) рали коли от края на 80-те и началото на 90-те години.

Buick Riviera (първо поколение)

Buick за първи път употребява името Riviera за версията с корав покрив с две порти на Roadmaster през 1949 година След това го ползва за обособен модел в продължение на осем генерации. Както и при BMW M3, първото от тях е това, което е най-емблематично.

Не пречи, че по-малкият от двата налични мотора Nailhead V8 е с размер 6,6 литра (по-големият е 7,0). Става дума най-много за стила, дело на шефа на дизайна на GM Бил Мичъл. Спокойно би могъл да бъде Cadillac, за който в началото е бил предопределен.

За всеобщ автомобил, показан в края на 1962 година, той изглеждаше необикновено съвременно и може би щеше да наподобява относително пресен даже в случай че се продаваше и десетилетие по-късно. От W-образния нос (както се вижда отгоре) до внезапно наклонената С-колона. Той беше доста присъщ и типично американски като ябълков къс с пуканки и огромна кока-кола.

Chevrolet Corvette

По този въпрос просто няма спор. Първото потомство на Corvette може и да е било постепенно на продажби (а и изобщо), само че се разпростира, когато през 1955 година Chevy предлага новия си мотор small-block V8. Оттогава е на върха на класацията. Твърденията, че това е най-успешният състезателен автомобил в историята на автомобилостроенето, са толкоз солидни, колкото и Скалистите планини.

Днешният Corvette, първият с мотор, инсталиран в средата, а не начело, е също толкоз победоносен, колкото и всички негови прародители. В родната си страна той се изправя против 11 други модела в бранша на премиум спортните коли, в това число две Porsche-та. През 2022 година той изпреварва всички тях, взети дружно.

Citroën DS

Можеше да бъде 2CV, само че не – вместо това избрахме доста по-широката гама DS. Докато 2CV имаше модерни противници, DS беше автомобилът, който останалата част от автомобилната промишленост дълго време догонваше, доколкото въобще го направи.

Още през цялото време той имаше хидропневматично окачване и високопоставени задни мигачи. През 1967 година, 12 години след появяването на модела, към тях се прибавят и насочващи фарове, които вършат DS още по-екзотичен, в сравнение с е бил в началото.

И изглеждаше просто необикновено. Френският мъдрец Ролан Барт (1915-1980) написа през 1957 година, че той „ е паднал от небето, доколкото на пръв взор наподобява като свръхвисококачествен обект “. За кой различен всеобщ автомобил, създаден в тираж от над един милион екземпляра, би могло да се каже това?

Ferrari F40

F40 е последният шосеен автомобил на Ferrari, влезнал в произвеждане по време на живота на Енцо Ферари (1898-1988 г.), и е наименуван по този начин заради обстоятелството, че е разгласен през годината на 40-годишнината от основаването на първия автомобил на компанията под нейното лично име.

В лимитирана степен той е правоприемник на Ferrari 308 от 70-те години на предишния век. Изглежда съвсем изцяло друго, като спортен автомобил, приспособен за пътя (въпреки че този развой в действителност се е случил в противоположна посока). За 1987 година F40 с турбокомпресор беше съвсем фрапантен и имаше нещо от аурата на „ паднал от небето “, която Ролан Барт беше видял в Citroën DS три десетилетия по-рано.

Honda Civic Type R

Да, несъмнено, че знаем за NSX, само че нашият глас получава хотхеч версията на хечбека на Honda. Малкото страшилище е към този момент в шестото си потомство, като дебютира през 1997 година с високооборотен и доста мощен 1,6-литров мотор.

От 2001 година Type R е с 2,0-литров мотор, който в началото се развърта до 9000 об/мин и нормално създава най-малко 200 к.с. Съществена смяна настъпи през 2015 година Тогава новият Type R влезе в продажба с турбокомпресорна версия на същия елемент.

Границата на оборотите беше доста понижена. Нотките на мотора бяха надалеч по-малко завладяващи. Мощността скочи с 50%. Настоящият модел създава 324 к.с. и може да форсира от 0-100 км/ч за 5,4 секунди.

Jaguar E-Type

Познат публично в Северна Америка като XK-E, E-Type е показан през 1961 година като последния модел от линията двуместни спортни коли Jaguar. Той е механически новаторски, задвижван е от потвърден шестцилиндров мотор (по-късно към него се причислява V12) и е на конкурентна цена.

Нищо от това не изяснява за какво той съставлява Jaguar в този лист. Той е тук, тъй като беше просто хубав – може да се каже, че беше по-красив от всичко друго, което компанията в миналото е създавала. А може би и от всичко друго, което някой различен е създавал.

Да, колите са функционални обекти, само че някои от тях надвишават това просто тъй като наподобяват толкоз луксозно. Малцина са постигнали това толкоз дейно, колкото E-Type.

Lamborghini Countach

Всъщност не сме проучвали този въпрос. Изглежда, че Countach е участвал на повече плакати по стените на детските спални на феновете на коли през 70-те години на предишния век, в сравнение с което и да е друго Lamborghini. За времето си той изглеждаше необикновено с ниската си, необятна, клиновидна каросерия и невероятните на порти вид „ ножица “. Когато е пуснат на пазара през 1974 година, просто няма нищо сходно в продажба.

Разбира се, за децата нямаше значение, че видимостта обратно е ужасна. Възрастните почитатели наподобява нямаха нищо срещу това. От естетическа позиция нещата единствено се усъвършенстваха, когато Lamborghini добави огромно задно крило.

В последна сметка формата остарява, както се случва с формите. Производството на Countach продължава до 1990 година – впечатляващ дълго за суперавтомобил.

Lancia Stratos

В началото на 70-те години на предишния век Lancia се оправя добре в интернационалните ралита с Fulvia HF. Това е купе с предно предаване и 1,6-литров V4 мотор, само че спортът се развива толкоз бързо, че скоро се постанова смяна за нещо друго. Stratos, показан през 1974 година, съставлява съвсем необикновен скок напред. Той беше доста по-модерен от Fulvia и имаше мотор Ferrari Dino V6, инсталиран сред задните колела.

Освен това беше и унищожително ефикасен. Lancia печели Световния рали шампионат (по това време отворен единствено за производители, само че не и за пилоти) три пъти поред от 1974 до 1976 година и макар че производството стопира през 1978 година, Stratos печели 18-ия и финален кръг от WRC три години по-късно. Близо половин век след първата си поява той остава един от най-вълнуващите рали коли, създавани в миналото.

Mazda MX-5

Сегментът на дребния, открит двуместен състезателен автомобил с предноразположен мотор и задвижване на задните колела, от който са създадени толкоз доста при започване на века, е съвсем липсващ, когато през 1989 година Mazda пуска на пазара MX-5 (или Miata, или Eunos, според от това къде се продава). Японската компания разполагаше с този бранш от пазара съвсем сама, само че това не беше гаранция за триумф.

Това, което трансформира MX-5 в неотложен шлагер, не беше фактът, че имаше огромна мощ. Всъщност първоначално тя беше доста дребна, само че беше извънредно добра във всяка друга област и чудесна за шофиране. Mazda резервира главната идея в продължение на четири генерации и беше възнаградена през 2016 година, като доближи крайъгълен камък в производството на един милион единици. Нито един различен автомобил от същия вид не се е доближавал до този резултат.

Mercedes 300 SL Gullwing

Моделът 300 SL е отклоняване в гамата на Mercedes от 50-те години на предишния век и в началото въобще не е бил плануван като пътен автомобил. Той стартира като не доста мощен, само че извънредно лек и аеродинамичен състезателен играч, който през 1952 година приключва на първо и второ място в 24-те часа на Льо Ман и в мексиканската Carrera Panamericana.

През септември 1953 година американският вносител Макс Хофман (1904-1981) предлага пътна версия. Само пет месеца по-късно Mercedes демонстрира един подобен автомобил. Все още с вратите „ gullwing “ и директното впръскване на гориво от спортния автомобил – на Международното ревю за авто спорт в Ню Йорк и го предлага за продажба от този момент до 1957 година Той е сменен от механично сходен роудстър, който остава на пазара в продължение на шест години. Роудстърът беше хубав автомобил, само че ние избираме Gullwing.

Nissan Skyline GT-R

Skyline GT-R е изключение в гамата на Nissan. Почти необикновено е, че компанията, която създава Micra, Qashqai и Sunny, може да измисли и нещо сходно. От 1969 година насам има шест генерации на Skyline GT-R (макар и с 16-годишна пауза). Наследството е пренесено в сегашния GT-R, който към този момент не носи името Skyline. Всички версии, създадени след 1989 година, са изключителни и съгласно нас заслужават купата „ икона “.

Opel Manta

За всеобщ производител Opel е основал някои удивителни коли, в това число големия първокласен модел 24/110 Regent от края на 20-те години и красивия дребен двуместен GT от 1968-1973 година Но в случай че би трябвало да посочим емблематичния модел на марката, това би трябвало да бъде Manta.

Под това разбираме не първото потомство Manta, създадено през първата половина на 70-те години, а неговия заместител. Той имаше 13-годишна индустриална серия, започваща през 1975 година Тя беше просто рестилизирана версия на актуалния Opel Ascona/Vauxhall Cavalier, само че изглеждаше отлично. Най-известната версия е Manta 400, която Opel употребява в интернационалните ралита по време на ерата на Група В. На най-високо равнище тя е анихилирана от колите със задвижване на четирите колела, само че все пак наподобява фантастично, изключително когато е ръководена от водачи като Ръсел Брукс и Джим Макрей.

Peugeot 205 GTI

През 80-те години на предишния век Peugeot придобива репутацията на производител на положителни, само че не доста забавни коли. Това се трансформира трагично през 1983 година, когато моделът 104 на компанията е сменен от 205. Той незабавно е разгласен за един от най-хубавите европейски суперминита и четири десетилетия по-късно към момента се приказва за него по сходен метод.

Най-вълнуващият 205 е T16 със приблизително ситуиран мотор, турбокомпресор и задвижване на четирите колела. От него са създадени единствено задоволително бройки, с цел да може Peugeot да употребява модифицирани производни в ралитата от Група Бе. GTI с предно предаване, предлаган с 1,6-литров или по-късно с 1,9-литров мотор, е емблематичният модел освен в гамата, само че и в цялата история на Peugeot. Той беше бърз, хубав, наличен и беше огромна веселба за шофиране. Оттогава Peugeot не е основал „ парещ хеч “, който да му се равнява, само че кой ли го е правил?

Porsche 911

През годините е имало доста велики Porsche-та, само че това е моделът, за който всички знаят и който съвсем всички желаят да имат. Porsche направи всичко допустимо със серия спортни коли с предно ситуиран мотор, само че нито един от тях не оцеля през 20-и век. Моделът 911 със заден мотор съществува към този момент 60 години и няма признаци, че в миналото ще изчезне.

Разбира се, имало е доста разработки, само че главната форма и механичното оформление в никакъв случай не са се променяли. Формулата на 911 работи през 1963 година и продължава да работи и през днешния ден.

Rolls-Royce Phantom (седмо поколение)

В продължение на съвсем един век, въпреки и с известни спирания, има осем генерации на Phantom. За най-емблематичния Rolls-Royce номинирахме седмото, което беше пуснато на пазара през 2003 година и беше единственото предложение на компанията в продължение на няколко години.

Той е първият модел на марката след поглъщането ѝ от BMW и остава нейният флагман. От всички Rolls-Royce-и на 21-ви век този и неговият правоприемник от осмо потомство са най-близко до суперлуксозните коли от предишното.

Subaru Impreza

До края на 80-те години на предишния век Subaru е обект на слаб интерес отвън Япония. Legacy раздвижи леко нещата, само че огромната смяна пристигна с представянето на по-малката Impreza. Докато Legacy се справяше добре в интернационалните ралита, Impreza се трансформира в един от преобладаващите коли в този спорт, като донесе на Subaru невиждани равнища на интернационална популярност.

Всички Импрези са имали невисок център на тежестта с помощта на плоските си четирицилиндрови мотори. Повечето са имали меко, само че добре амортизиращо окачване. Версиите с турбокомпресор се показват доста добре, само че даже Импреза с доста дребна мощ може да бъде прелестна за шофиране, както да вземем за пример в тази ситуация с превъзходната Impreza Sport от 1997 година

Vauxhall Lotus Carlton

Lotus Carlton е една от тези икони, които се отличават от всичко останало, създадено от неговия производител. Всеки един от дребното създадени коли напуща завода на Opel в Рюселсхайм като Vauxhall Carlton / Opel Omega 3.0 GSI, след което е пренесен в завода на Lotus в Хетъл, където редовият шестцилиндров мотор е повишен до 3,6 литра и е оборудван с два турбокомпресора.

При потребление на уместно високооктаново гориво мощността нараства до над 370 к.с. То трансформира този четириместен седан в зашеметяващо бърз за началото на 90-те години. Спирачките и окачването са надлежно усъвършенствани, тъй че Lotus Carlton се държи прелестно и може да спре бързо. Нещо, което не се харесва на тези, които по това време настояват, че е прекомерно бърз за пътя.

Volvo 850

Ако има вид автомобил, с който Volvo е изключително прочут, това е огромният седан, или по-точно огромното комби. Моделът 850 е създаван единствено първоначално и средата на 90-те години, само че е отличен образец, а и бележи повратна точка за компанията.

Въпреки че стилът му е доста по-заоблен, 850 явно е в същия дух като по-старата серия 200. В същото време той беше механически друг, с напречно ситуирани мотори (някои от тях с пет цилиндъра) и предно предаване. Автомобилът надживя името си, като през 1996 година стана прочут като S70 или V70, според от стила на каросерията. Първият не просъществува дълго, само че V70 минава през още едно потомство, като най-после е спрян от произвеждане четвърт век след дебюта на великия си предходник.