Проучване предупреждава, че може да се объркаме, когато търсим живот в космоса
В света на астрономията няма да има по-голямо достижение от намирането на живот на планета отвън Земята. Знаем, че в нашата Слънчева система няма образован живот отвън Земята. Все още има късмет да намерим някаква форма на живот на Марс или, още по-добре, под ледените кори на луни като Енцелад или Европа, само че в случай че желаеме да намерим извънземен живот, може да се наложи да потърсим други звездни системи за него.
Това значи да се опитаме да извлечем информация от наблюдения, направени на необикновено разстояние, и както показва нова изследователска публикация, оповестена в AGU Advances, може да се окажем в обстановка в която да „ намерим “ живот, който в действителност го няма.
В публикацията създателите изясняват, че актуалната технология на телескопа в последна сметка може да докара до подправени позитивни резултати, когато откривателите се пробват да намерят признаци на живот в други светове. Те споделят, че въпреки да можем да открием наличието на О2 в атмосферата на планетата с все по-голяма и по-голяма надеждност, това не е задоволително, с цел да обявим планетата за обитаема, още по-малко да определим дали там има живот.
Телескопите, способни да „ характеризират планетарната среда “, биха били извънредно значими за учените, които се надяват да потвърдят, че животът съществува в различен свят. Това значи да се открият други по този начин наречени „ биоподписи “, които загатват за съществуването на живот в допълнение към обстоятелството, че на планетата може да има О2.
„ Това е потребно, тъй като демонстрира, че има способи да се получи О2 в атмосферата без живот, само че има и други наблюдения, които можете да извършите, с цел да разграничите тези подправени позитивни резултати от действителната обстановка “, споделя в изказване Джошуа Крисансен-Тотън, първи създател на проучването. „ За всеки сюжет се опитваме да кажем какво би трябвало да направи телескопа, с цел да разграничи това от биологичния О2. “
Въпросът тук не е толкоз, че кислородът е неприятен индикатор за живота. В реалност, доколкото знаем, кислородът е нужен, с цел да съществува животът на дадена планета, тъй че намирането му в атмосферата на планетата би било доста огромна стъпка към установяване на обитаемостта. Знаем обаче, че кислородът може да съществува на планета без живот, защото разграждането на водата от радиацията също може да докара до струпване на О2 в атмосферата на планетата.
В същото време геологичните събития могат да произведат обилие от въглероден окис и водород и визията на всички тези газове дружно към планетата може да накара учените да стигнат до заключението, че там има живот, когато в реалност това не е нищо повече от влажен, неподвижен свят.
„ Ако стартирате подобен модела за Земята, с това, което съгласно нас е първичната инвентаризация на летливи субстанции, вие получавате надеждно еднакъв резултат всякога – без живот не получавате О2 в атмосферата “, изяснява Крисансен-Тотън. „ Но открихме и голям брой сюжети, при които можете да получите О2 без живот. “
