В света има силни и слаби, но Джон Колт успял

В света има мощни и слаби, само че Джон Колт съумял да изравни силите, най-малко такава е легендата. Съществува и още една красива мисъл:

„ Въоръжените сили са гърбът на справедливостта. “

Китайският военноначалник Ян Шишен има взор над изкуството на войната и в продължение на десетилетия ще бъде един от най-хубавите пълководци. Управлява провинция Шанхи, бори се за и против други свои бойни приятели, не обича въобще националисти и комунисти, а изключително място в сърцето си ще пази за японците.

Ян има доста специфична идеология за войната и я съблюдава по-добре от християнин-пости. Той споделя, че взима най-хубавите качества на военната дисциплинираност, национализма, анархизма, демокрацията, капитализма, комунизма, индивидуализма и империализма, прибавя и утопизма за цвят, а резултатът е в действителност завладяващ.

Обещава, че ще трансформира провинцията си в същински съвременен полис, не споделя доста проекти и стартира да употребява фондовете на локалните за основаването на Тайин Арсенал – военна фабрика, с която да въоръжи всички и по-късно да помогне на страната си да се трансформира в самостоятелна и сигурна точка на света.

Преди да приемете, че това е някакъв чудноват китайски индивид, би трябвало да знаете, че Ян е прекарал много време във военните учебни заведения в Япония. Там е станал очевидец на бързата рационализация и индустриализация, която към момента се бави в Китай. Бедността и корупцията в родината му ще продължат да работят с цялостна мощ.

Ян се завръща с доста съществени проекти и актуалният режим ще го уточни като един от най-опитните за основаването на нова войска. Правителството даже не подозира, че бъдещият мъдрец има доста по-сериозни проекти – той идва в Китай, с цел да се отърве от всички кръвопийци. След като фабриката заработва и стартира да въоръжава локалните, Ян организира секрети военни тренировки на локалните, с цел да е сигурен, че ще се пазят при потребност. През 1911 година ще успее да прогони манчунските бойци и да се разгласи за боен губернатор, както и за цар на град Тайиан.

През идната година стартира разширението на фабриката и преименуването ѝ в „ Машинно бюро Шанхи “. Производството на дребни оръжия се покачва доста. Преди да има задоволително за всички, прилежащият губернатор Юн Шикай ще се опита да спре проектите на своя сътрудник.

Многочислената войска на съперника бързо съумява да пречупи нежната съпротива, само че Ян ще има положителната дипломация и ще изиска да бъде възобновен на поста си, с цел да създава оръжие и за двете провинции. Никой не подозира, че до момента в който новият държател счита, че ще стане богат и самостоятелен, Шишен прокарва скрито проекти за свалянето му от власт.

Юн в никакъв случай не вижда преврата и умира в леглото си през 1917 година Шишен поема попечителството и на втората провинция, като продължава да дава дребно и приблизително оръжие. Първоначалните проекти са били насочени към отбрана, само че скоро станало ясно, че това няма да е задоволително. Китаецът търси някои задгранични вложители, които да подобрят техниката и да покачат преимуществата му на фронта.

До 1920 година в провинцията ще идват най-различни тежки машини от Германия. Новите китайски инженери ще се връщат от Съединени американски щати, където са съумели да получат тапия и право да работят в машинното бюро.

При такава конкуренция е разумно, че всеки обожател на Марс ще се озове в дребната съвременна провинция. Ян е благополучен, че е един от дребното производители на артилерийски снаряди, копирани безогледно от немските модели. Конкурентите употребяват евтини материали и качеството е плачевно, само че Ян не прави взаимни отстъпки. Сертификатът за качество също не закъснява.

През 20-те години на предишния век, китайците към този момент разполагат с клонинг на автомат Томпсън и го продават на жп патрулите, които би трябвало да се пазят от непрекъснатите нападения на банди в провинцията. Новото оръжие е превъзходно, само че патроните.45 ACP не могат да бъдат открити толкоз елементарно и доставките закъсняват.

Най-популярният револвер в Китай е C-96 – прочут още като дръжката на метлата. Тежък и доста устойчив револвер в ръцете на опитния стрелец. Той стреля с 7.63 мм патрони. При вярна трансформация може да се трансформира и в карабина, а това дава преимущества на стрелеца за избрана далекобойност.

Заявката за картечници револвери е огромна, затова Ян отваря втори цех за произвеждане на боеприпаси – Тайиан в прилежащата провинция. Именно там стартират да се създават боеприпаси за нов револвер – Shanxi Type 17 с пълнител за 45 мм патрони. Твърди се, че са създадени към 8500 от този тип. Така се балансира доставката на боеприпаси за картечния револвер и за полу-автоматичния.

Богът на войната осъзнава, че оръжието може да крепи салдото, само че също по този начин вижда, че с него няма какво да се пази. Плановете за гражданска индустриализацията стартират точно от Шанхи и включват обществено обучение за момчета и девойки, промяна на локалната стоманена промишленост, подкрепяне на земеделието и други. Идеите се одобряват задушевно и мнозина стартират да назовават своя водач – локалния губернатор. Зад положителните хрумвания ще се крият доста договаряния и тактики.

Докато армията му не е подготвена, той отхвърля да влиза в директни спорове или да преследва по-сериозно разгръщане. Когато Националистическата войска потегля на Северна експедиция през 1927 година Той с наслада дава оръжие и боеприпаси за акцията, изключително откакто националистите считат да се разправят с различен военоначалник – Жан Жуолин.

Войниците на Ян ще имат основна роля за завладяването на Пекин и успеха на националистите. За първи път може да се приказва за устойчиво китайско централно държавно управление, само че даже този сън вирее малко. Япония съумява да отстрани китайския министър Жанг. Новата революция ще изисква повече оръжие и още повече бойци. Тук Ян ще се бори на страната на християнския военачалник Фенг Яшианг, с цел да спре всички напъни за основаването на ново и различно държавно управление.

Победите на фронта притеглят вниманието на западните медии. Само седмица след тежките сражения, Ян ще се появи на корицата на списание „ Time “ със заглавие „ Следващият президент на Китай “.

Революцията се проваля и Ян губи скъпи позиции. През 1930 година е изпратен в заточение в провинция Далян под командването на японската войска. По-важното е, че неговите заводи не престават да работят. През 30-те години на предишния век, двете употребяват човешките сили на 15 хиляди души.

Докато Ян е надалеч от бойните дейности, неговата войска работи с цялостна мощ и копира японската военна пушка Arisaka Type 38. Преди Япония да се усети, американските разузнавачи ще им подскажат, че заводите към този момент са произвели към 100 000 копия и най-вероятно са по-добри даже от оригинала. В хода на сраженията ще стане доста мъчно за японските бойци даже да разпознават китайската версия, откакто разликите са минимални.

По време на изгнанието си, Ян стартира да комуникира с японските управляващи. Никой не знае, че скрито кореспондира и със сина на Жанг. Двамата имат вяра, че Япония приготвя инвазия. С малко повече совалки и по-топли връзки към Япония, Ян съумява да се върне назад в Шанхи и да продължи да създава оръжие.

През септември 1931 година японските бойци вършат инвазия в Манджурия и унищожават армията на Жанг Младши. Студентите в Шанхай стачкуват против политиката на водача Чианг, който декларира, че не желае да се конфронтира с японците. На 18 декември 1931 година полицията се намесва в митингите и открива пукотевица. Ян ще се окаже последна инстанция и прокудените ще стартират да идват в провинцията.

С тяхна помощ съумява да получи още веднъж короната и да възвърне престижа си. Бойният боеприпас също е върнат, а в този момент има нова задача – повишението на продукцията. Неговото оръжие се дава изцяло гратис на партизаните в Манджурия. Натискът на въоръжените сили ще принуди Чанг да се сдобри още един път. През 1934 година ще разгласи Ян за формален водач и също по този начин ще го назначи за водеща мощ против новите комунистически организации.

С нови почести и самопризнания, водачът продължава да извива своята идеология и да модифицира въздействието си в държавното управление. Успява да си доставя задгранична преса и намира верните контакти за печеленото на внимание в света. Наблюдавайки растежа на Съединени американски щати, Ян предлага на Китай да последва същите стъпки.

През 1936 година монголският принц Де ще поведе бойците си, минали японски тренировки, в офанзива против китайците. Целта са териториите на Ян, където се ражда един от най-ценните бойни артефакти. Съпротивата е безмилостна, само че сигналът е явен – Китай би трябвало да чака неизбежната японска инвазия. За да има повече позиции, водачът ще потърси помощта на комунистическите сили и ще разреши на Жоу Енлай да построи своя загадка база в Шанхи.

Жанг и Жоу ще съумеят да отвлекат марионетния министър Чанг, който по-късно ще би трябвало да одобри мира с комунистите. Ян в никакъв случай не участва непосредствено в тези събития и не разкрива по никакъв метод проектите си за похищение. Благодарение на мощните връзки с всички групи, бързо съумява да се контракти за мир и насочване към общия зложелател – Япония.

През 1937 година Япония публично стартира нашествието си. Натиска на север от Манджурия и удря Шанхай по море. Силите на Ян би трябвало да се изправят против монголския принц за повторно, още веднъж се оказва, че нападателите не са научили нищо. Японската постоянна войска е по-костелив орех. Силите на оръжейния производител постоянно бягат, само че Ян намира решение и екзекутира страхливците.

Хората стартират да понижават фрапантно и Ян се обръща към Жу Де и неговата 8-ма районна войска. Обединените сили доближават до Пингхинггуан и нанасят най-жестокото проваляне в историята на Япония. Осъзнавайки обидата, японските генерали съзнателно насочват силите си в конфликтната точка и изтласкват китайците до Тайюан. Хората на Ян вършат героичен напъни, с цел да отхвърлен нападателите, само че най-после са принудени да правят отстъпка. Една от фабриките на китайския оръжеен магнат остава в територията на Япония.

Другата продължава да работи и към този момент знае по какъв начин да основава леки картечници. Ян упорства и за още една смяна – да работят с японския диаметър боеприпаси. Оказва се, че по този начин съумява да продава боеприпаси на безусловно всички – изравнените сили ще доведат до плашеща статистика.

Японските учени ще потвърдят, че трите най-големи борби в Северен Китай, където е позициониран Ян, са довели до загубата на над половината японски бойци. Дори Мао ще е заставен да признае, че Ян е една упорита опозиция и може да се преглежда като мощен китайски наследник. Комунистите охлаждат връзката по още една причина – мъчно е да се отстрани подобен любим. Домакинът също не ги харесва. Тяхното отнемане на селяните му подсказва, че скоро няма да има нито фабрика, нито подчинени, нито войска.

Малката провинция ще разгласи война на комунисти, японци и партизани. Армията на Ян се мести в планините и стартира да построява нови заводи. Ресурсите са доста по-малки, само че метал за скрап има задоволително. Вместо да се създават по 100-200 пушки дневно, отдадените свободни китайци създават по хиляда.

Историята продължава да се развива цветно и през 1940 година военачалник Рюйкичи Танака става началник на първа японска войска. Той се познава с Ян по време на изгнанието и предлага на своя остарял другар обединяване против комунистите. Ян декларира, че ще се оправи самичък, стига Япония да напусне провинцията. При осъществяването на тези условия, той няма да атакува японски бойци. През 1943 година и двамата ще подпишат официално помирение.

През 1945 година след рухването на Япония, нашият воин се завръща назад в своите територии и продължава да създава оръжие. Най-важно е да си върне скъпия боеприпас. Япония е съумяла да обере всички скъпи детайли и машини, само че това не го тормози.

Открива някои от най-хубавите японски инженери, останали в Китай с вярата, че ще избягат от арбитражен съд, зачислява ги на работа и стартира да строи синдикалната си дребна империя. Японският офицер Хосаку Имамура ще докара при него американски посланици, Япония ще одобри концепцията за търговия. Започва да създава даже железопътни детайли за островната страна, само че импровизирано още веднъж събира войска за борба с комунистите и копира нови американски оръжия.

През 1948 година към този момент ще има цялостен военен боеприпас за една огромна войска. За страдание няма силите да се оправи с комунистите, които вербуват от ден на ден локални. Самолети ще ударят неговите заводи за следващ път, изумени са и запасите с боеприпаси. През идната година ще дойдат американски самолети, които да доставят експлозиви и патрони с вярата, че Ян ще може да унищожи своите заводи, когато пристигна времето.

Комунистите завладяват Тайин, японският офицер Имамура прави сепуко, а Ян бяга на юг. Успява да влезе в Тайван с останалите китайски националисти. Отказва се от войната и се обръща към литературата и развиването на своята нова идеология. Китайският господ на войната умира през 1960 година

Арсеналът и фабриките не престават да се употребяват и до през днешния ден. Въпреки голямото предпочитание на американците да видят завършек на военната промишленост, Ян няма желанието да унищожи нищо построено от самия него. Фабриките оказват помощ за комунистическата гражданска война, против която същите оръжия в миналото са се борили.