В суровия полярен регион никога не е имало много хора

В суровия полярен район в никакъв случай не е имало доста хора и измежду тях е мъчно да се намерят самотни и неженени. Да не приказваме за това да срещнеш някого съгласно сърцето си. Така че даже единствено подобаващи по възраст момчета и девойки е рядко срещана опция, написа БЛИЦ.

Ето за какво жителите на Далечния север сключвали бракове сред родственици, посредством замяна на дами, а също и в случай че шурей е работил за предстоящ свекър, както и когато момчето е било осиновявано от фамилията на бъдещата брачна половинка, осведомят международните издания.

Размяна

Интересно е, че дамите са били разменяни даже в случаите на похищение на булки. Разгневените родственици на булката, откакто откриват самоличността на крадеца, са можели да изискат една от роднините му като отплата.

Човек може да разбере тези хора: те постоянно се нуждаят от служащи и загубата на помощничка може съществено да скапе така и така сложния им живот, по тази причина е нужна заместничка на откраднатото момиче.

Така постъпвали и в тази ситуация, когато бъдещата булка просто е бягала от суровите родители, които са отказали на обичания ѝ женитба. Но нормално хората просто се съгласявали между тях, че ще оженят децата си, когато пораснат.

Например едно семейство може да даде щерка си за жена в прилежащо населено място и в подмяна да получи младоженка за сина си оттова.

Жена и елени

Бедният чукча, който не можел да завоюва роднините на булката със скъпи дарове, нормално бил заставен безусловно да работи за бъдещия си тъст, с цел да потвърди, че е заслужен за ръката на щерка му.

Периодът на тази работа можел да продължи няколко години. Всичко зависи от отношението на евентуалните родственици към момчето.

Обикновено откакто се ожени, младият брачен партньор отвеждал брачната половинка си на своето място и получавал елени като възнаграждение за труда си.

Ако младият мъж не възнамерявал да се реалокира, той можел да бъде осиновен от бъдещия си тъст и тогава се дами за момичето, което харесва, без да работи.

При приятелите всичко е общо

Сред чукчите е бил необятно публикуван обичаят на така наречен колективен брак, когато няколко родственици или просто другари образували нещо като шведско семейство. Народът наричал тези хора мъже " другари по жена ". Те безусловно разменяли съпругите си, като се сменяли в брачното ложе.

Възможно е този бит да се е появил и заради тежките условия на живот в Далечния север, защото номадският овчар на северни елени можел да откри заслон и разтуха в прилежащ лагер, в случай че там живеел приятелят му по жена.

Груповият брак свързвал хората още повече, защото родените в него деца се считат за общи. Те могат да разчитат на поддръжка и внимание от всички членове на разширеното си семейство.

Разбира се, бедните чукчи постоянно търсели сходни връзки с богати родственици или съседи. Освен това груповият брак е бил същинско избавление за бездетните двойки, защото безплодието на единия другар по жена е можело да бъде обезщетено от другия. А раждането на дете постоянно е било посрещано от чукчите като радостно събитие, без значение кой е бащата.