Съдия Дишева: Въртим се в омагьосан кръг. Държавата е пълна с органи с изтекъл мандат
В студиото на предаването „ Твоят ден “ по Нова нюз арбитър Атанаска Дишева, която е член на Съдийската гилдия към Висшия правосъден съвет (ВСС), направи обширен разбор на правната обстановка към мандатността, ролята на Конституционния съд и статута на изпълняващия длъжността основен прокурор Борислав Сарафов.
В началото на диалога арбитър Дишева изясни, че решението на съдийската гилдия да дефинира арбитър Мариника Чернева за краткотрайно изпълняваща длъжността ръководител на Върховния административен съд (ВАС) е изцяло в сходство със закона:
„ Определението на арбитър Мариника Чернева е в осъществяване на законов текст, признат през януари тази година. Законът планува опция длъжността да се заема краткотрайно до шест месеца, когато няма титуляр заради приключване на мандата или предварително освобождение “.
По думите ѝ този период е категорично очакван единствено за краткотрайно заемане, а не за постоянен избор:
„ Процедурата за избор на ръководител на Върховен административен съд е дълга и приключва с декрет на президента. Шестмесечният период касае само случаите, в които няма титуляр и се назначава краткотрайно изпълняващ длъжността “.
На въпроса за какво прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет не ползва същия закон по отношение на основния прокурор Борислав Сарафов, Дишева беше безапелационна:
„ Трябва да попитате някой член на прокурорската гилдия. Те изложиха претекстове, че този текст не се отнася за съответния случай, тъй като господин Сарафов е избран за изпълняващ длъжността преди влизането му в действие “.
Тя изясни, че съгласно прокурорската гилдия става дума за „ заварено състояние “ – правна догадка, в която новият закон не се ползва със задна дата.
Висш съдебен съвет – институция с изминал мандат, само че с продължаващи пълномощия
Съдия Дишева очерта и по-дълбокия проблем – работата на Висш съдебен съвет с изминал мандат:
„ Въртим се в обаян кръг. Държавата е цялостна с органи с изминал мандат – както групови, по този начин и еднолични. Висшият правосъден съвет и инспекторатът към него са единствено част от този проблем “.
Тя напомни, че Конституционният съд е приел правилото на непрекъснатост на държавната функционалност, който краткотрайно изпреварва правилото на мандатността: „ Конституционен съд сподели, че пълномощията следва да се извършват непрестанно, даже при изминал мандат, с цел да не се блокира държавната функционалност “.
Така, след приключването на мандата на Висш съдебен съвет през 2022 година, органът продължава да работи, до момента в който Народното събрание не избере нов състав.
Конституционен и юридически вакуум
Дишева подсети, че с последните законови промени Висш съдебен съвет няма право да организира процедури за избор на основен прокурор или ръководители на висшите съдилища:
„ Законът категорично не разрешава на този Висш съдебен съвет да избира основен прокурор. Това стана съображение процедурата по избора на Сарафов да бъде прекъсната. Сега чакаме Конституционният съд да се произнесе дали този текст е конституционно съгласуван “.
Върховен касационен съд: Сарафов няма пълномощие да работи като основен прокурор
Съдия Дишева разяснява и решението на сформира на Върховния касационен съд (ВКС), съгласно които след 21 юли Борислав Сарафов не може да извършва функционалностите на основен прокурор: „ Върховен касационен съд одобри, че след тази дата настояванията, направени от него в това качество, са неприемливи, тъй като идват от незапознат орган “.
Тя акцентира, че единствено съдът може да реши дали е сезиран от лице с нужните пълномощия:„ Съдът има цялостното право да реши дали лицето, което насочва настояването, има това право. В случая Върховен касационен съд сподели ясно – не е сезиран от управомощено лице “.
„ Омагьосан кръг “ и нови правни парадокси
Според арбитър Дишева страната се намира в юридически парадокс: „ За да отиде преписката при пъкъл хок прокурор, би трябвало да се одобри, че лицето е основен прокурор. Но в случай че съдът споделя, че то не е, значи и самата процедура не е позволена. Това е обаян кръг “.
Тя отхвърли да предвижда по какъв начин ще се развият делата, само че акцентира, че решенията по претенции за отказ, каквото е направил Сарафов против арбитър Мирослава Тодорова, са напълно в пълномощията на самия арбитър.
В умозаключение Дишева съобщи, че изходът от сегашния институционален блокаж зависи от произнасянето на Конституционния съд: „ Очакваме решението му по въпроса за мандатността на Висш съдебен съвет и допустимостта той да избира основен прокурор. Това ще дефинира дали ще има нов краткотрайно изпълняващ длъжността или ще се стигне до избор на постоянен титуляр “.
Тя изрази мнение, че законодателят е трябвало ясно да уреди периодите и хипотезите за краткотрайно заемане на висшите длъжности в правосъдната власт: „ Заемане на длъжността основен прокурор краткотрайно за две години и половина не е било планувано в никакъв случай. Конституционният законодател не е имал такава концепция “.
В началото на диалога арбитър Дишева изясни, че решението на съдийската гилдия да дефинира арбитър Мариника Чернева за краткотрайно изпълняваща длъжността ръководител на Върховния административен съд (ВАС) е изцяло в сходство със закона:
„ Определението на арбитър Мариника Чернева е в осъществяване на законов текст, признат през януари тази година. Законът планува опция длъжността да се заема краткотрайно до шест месеца, когато няма титуляр заради приключване на мандата или предварително освобождение “.
По думите ѝ този период е категорично очакван единствено за краткотрайно заемане, а не за постоянен избор:
„ Процедурата за избор на ръководител на Върховен административен съд е дълга и приключва с декрет на президента. Шестмесечният период касае само случаите, в които няма титуляр и се назначава краткотрайно изпълняващ длъжността “.
На въпроса за какво прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет не ползва същия закон по отношение на основния прокурор Борислав Сарафов, Дишева беше безапелационна:
„ Трябва да попитате някой член на прокурорската гилдия. Те изложиха претекстове, че този текст не се отнася за съответния случай, тъй като господин Сарафов е избран за изпълняващ длъжността преди влизането му в действие “.
Тя изясни, че съгласно прокурорската гилдия става дума за „ заварено състояние “ – правна догадка, в която новият закон не се ползва със задна дата.
Висш съдебен съвет – институция с изминал мандат, само че с продължаващи пълномощия
Съдия Дишева очерта и по-дълбокия проблем – работата на Висш съдебен съвет с изминал мандат:
„ Въртим се в обаян кръг. Държавата е цялостна с органи с изминал мандат – както групови, по този начин и еднолични. Висшият правосъден съвет и инспекторатът към него са единствено част от този проблем “.
Тя напомни, че Конституционният съд е приел правилото на непрекъснатост на държавната функционалност, който краткотрайно изпреварва правилото на мандатността: „ Конституционен съд сподели, че пълномощията следва да се извършват непрестанно, даже при изминал мандат, с цел да не се блокира държавната функционалност “.
Така, след приключването на мандата на Висш съдебен съвет през 2022 година, органът продължава да работи, до момента в който Народното събрание не избере нов състав.
Конституционен и юридически вакуум
Дишева подсети, че с последните законови промени Висш съдебен съвет няма право да организира процедури за избор на основен прокурор или ръководители на висшите съдилища:
„ Законът категорично не разрешава на този Висш съдебен съвет да избира основен прокурор. Това стана съображение процедурата по избора на Сарафов да бъде прекъсната. Сега чакаме Конституционният съд да се произнесе дали този текст е конституционно съгласуван “.
Върховен касационен съд: Сарафов няма пълномощие да работи като основен прокурор
Съдия Дишева разяснява и решението на сформира на Върховния касационен съд (ВКС), съгласно които след 21 юли Борислав Сарафов не може да извършва функционалностите на основен прокурор: „ Върховен касационен съд одобри, че след тази дата настояванията, направени от него в това качество, са неприемливи, тъй като идват от незапознат орган “.
Тя акцентира, че единствено съдът може да реши дали е сезиран от лице с нужните пълномощия:„ Съдът има цялостното право да реши дали лицето, което насочва настояването, има това право. В случая Върховен касационен съд сподели ясно – не е сезиран от управомощено лице “.
„ Омагьосан кръг “ и нови правни парадокси
Според арбитър Дишева страната се намира в юридически парадокс: „ За да отиде преписката при пъкъл хок прокурор, би трябвало да се одобри, че лицето е основен прокурор. Но в случай че съдът споделя, че то не е, значи и самата процедура не е позволена. Това е обаян кръг “.
Тя отхвърли да предвижда по какъв начин ще се развият делата, само че акцентира, че решенията по претенции за отказ, каквото е направил Сарафов против арбитър Мирослава Тодорова, са напълно в пълномощията на самия арбитър.
В умозаключение Дишева съобщи, че изходът от сегашния институционален блокаж зависи от произнасянето на Конституционния съд: „ Очакваме решението му по въпроса за мандатността на Висш съдебен съвет и допустимостта той да избира основен прокурор. Това ще дефинира дали ще има нов краткотрайно изпълняващ длъжността или ще се стигне до избор на постоянен титуляр “.
Тя изрази мнение, че законодателят е трябвало ясно да уреди периодите и хипотезите за краткотрайно заемане на висшите длъжности в правосъдната власт: „ Заемане на длъжността основен прокурор краткотрайно за две години и половина не е било планувано в никакъв случай. Конституционният законодател не е имал такава концепция “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ