В студиото на Още от деня икономистите проф. Гарабед Минасян

В студиото на " Още от деня " икономистите проф. Гарабед Минасян и Лъчезар Богданов се сплотиха върху мнението, че административен натиск от страна на страната не би решил казусът с цените на питателните артикули в България. 

" Подобен напън върху определянето на цените е изцяло непризнат. И практиката, и теорията са посочили по безапелационен метод, че това не прави работа. Трябва да се обезпечи цялостна конкуренция. Проблемът с незадоволителната конкуренция е освен в питателните вериги, а и в банковата система, която натрупа фантастични облаги, а ние го поносим и преглъщаме ", уточни проф. Минасян от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Той предложи и своя прочит на обстановката в Хърватия, във връзка и с участието на страната в Еврозоната.

" Когато приказваме за растеж на цените, би трябвало да приказваме освен за питателните, а за всички типове артикули. Да погледнем Хърватия. Тя стана член на Еврозоната през 2024 година С този неин акт се отстраняват всевъзможни забележими и невидими спънки за връзка и придвижване, преливане на ефекти между страните в Еврозоната и съответния нов член. Понеже Хърватия е релативно покрай развития Запад, австрийците откриха, че им е доста по-удобно да прекарват лятото си в Хърватия, в сравнение с да отидат на Ривиерата. Тези хора, които идват там, тъй като имат по-висок приход, а цените в Хърватия са по-ниски от тези в Австрия, внезапно се оказа, че те дърпат цените в Хърватия нагоре. Това на пръв взор се получи с питателните артикули - те реагират най-бързо. След тях, ще последват и другите ", разяснява професорът. 

Изказването на еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, че  " приемът на България в Еврозоната е реалистична цел, само че има още доста работа ", Минасян определи като " нормалните дипломатически приказки ".

" Нашето ценово ниво е под 60% от междинното европейско такова. То не може да остане на такова ниско ниво. Трябва да стигнем до 75-80%. Въпросът е по какъв начин ще стане това нещо. От 60%, по отношение на средноевропейските, наложително би трябвало да се качим на 75-80%. Единствената опция е, когато инфлацията у нас е по-висока от тази в Европейски Съюз. Въпросът е по кое време ще се обере този ценови празен ход - дали преди, или след влизането ни в Еврозоната. Реална конвергенция - да се подготвим задоволително добре за Еврозоната като го оберем преди да влезем. България има потребност от прокарването на целенасочена макроикономическа политика Тя не включва единствено недостиг или частта на разноските в Брутният вътрешен продукт.Изисква и доста други неща като повсеместен взор за развиване на стопанската система: къде ще се подчертава, по какъв метод ще се разпределят средствата, с цел да има оптимален резултат ", разяснява още той. 

" Трябва да има конвергентен отчет, само че даже той да каже, че се изпълняват определени критерии, това не значи присъединение. Няма по какъв начин да чакаме някой да даде %, да каже дали е сигуно, или не е. Той това споделя - че би трябвало да свършим работа и тя е обвързвана с бюджета ", изрази мнението си икономистът Лъчезар Богданов.

" Мислим си, че инфлацията може би ще се покрие критерият все още на правене на този отчет, само че и това не е несъмнено. Има наклонност да бъде затрупан. Не знаем какъв ще е дефицитът, какви ще са лихвите. Голямото предизвикателство е фискалната политика. Не може да се приказва, че ще имаме дупка в страната, а ЕЦБ да чака числата, таблиците. Трябва да знаят какво ще се случи в идващите 4 години, с цел да създадат тази оценка ", добави той.