В студиото на NOVA News темата за здравната система бе

В студиото на NOVA News тематиката за здравната система бе прегледана през призмата на съответен случай – родилката Антония и поляризираните публични реакции след нейното раждане. Гости бяха проф. – някогашен министър на опазването на здравето, и доцент доктор Спас Спасков – някогашен шеф на УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов “.

" Частните случаи постоянно приказват доста за световната картина “, акцентира проф. Сербезова. Според нея обстановката с Антония е огледало на по-дълбоки дефицити в системата – липса на връзка, схващане и поддръжка сред доктор и пациент.

" Лекарите са хора, които също боледуват, имат неприятни дни и работят в мощно натоварена система. От другата страна са пациентите, които постоянно са уплашени и с ниска здравна просвета. Именно там би трябвало да се срещнат двете страни – посредством почитание и връзка “, разяснява тя.

Интегрирана грижа – освен доктрина, а нужда

Проф. Сербезова обърна внимание и на един постоянно подценяван проблем: неналичието на интегрирана грижа. " Лекарите са на върха на пирамидата, само че би трябвало да бъдат подкрепени от медицински сестри, психолози, фармацевти. Това е главен принцип в развитите здравни системи “, изясни тя.

Тя даде и образец от Швеция, където здравна сестра подава сигнал за проблем със зрението на доктор, който приема това без засегнатост – като част от екипната отговорност към пациента.

Комуникацията – толкоз значима, колкото и диагнозата

Според проф. Сербезова емпатията и връзката са основополагащи за лекуването. " 1 на 10 000 души може да почине от боязън. От 2 до 100 пъти се усилват признаци при отрицателни упования. Мислите ни въздействат действително на процеса на лекуване “, сподели тя и напомни тезите от новата си книга " Отвъд диагнозата “.

Понякога дейностите наподобяват крайни – само че са животоспасяващи

Доц. доктор Спасков изрази мнение, че преценката за " принуждение “ в медицински подтекст не постоянно е еднопосочна. Той даде образец с интервенция по време на земетресение, когато доктор е трябвало да задържи пациент физически, с цел да го защищити от пострадване.

" Ще приемем ли това за принуждение? Или ще отчетем, че е избавен човешки живот? “ – риторично попита той. По думите му има случаи, в които при рисково държание на пациенти се постанова фиксиране, в това число при родилки в суматоха или психологично смутени пациенти.

Нуждата от ясни правила и външен надзор

И проф. Сербезова, и доцент Спасков подчертаха потребността от външна, самостоятелна инспекция по съответни случаи. " Важно е да знаем какво тъкмо се е случило. Имало ли е упражнено принуждение? И в случай че да – от кого и за какво? “, попита доцент Спасков.

Също по този начин стана ясно, че неналичието на цялостно и ясно осведомено единодушие постоянно води до недоразумения. " Думите, които си спестим по време на осведоменото единодушие, след това ги изричаме като опрощение “, цитира известна мисъл проф. Сербезова.

Личният опит не анулира систематичната отговорност

" Гледах изявлението с Антония няколко пъти. Не чух непризнателност. Тя просто говореше за отношение “, сподели проф. Сербезова. Самата тя описа за претърпяно мъчно раждане през 1998 година в " Майчин дом “, където, макар позволени неточности, е усетила ежедневната битка на екипа за нейния живот и живота на щерка ѝ.

Доц. Спасков изрази вяра, че с времето споровете сред лекари и пациенти ще понижават. " Такива обстановки е имало постоянно. Но имам вяра, че ще работим в по-добра конюнктура “, сподели той.

Двамата специалисти се сплотиха към тезата, че лекари и пациенти би трябвало да бъдат на една страна – в името на резултата и на човешкото отношение.