Петър Ганев: 20% поскъпване на горивата не означава 20% поскъпване на храните
В студиото на „ Лице в лице “ икономистът Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система, разяснява въздействието на войната в Близкия изток върху международната и българската стопанска система.
„ Когато има неустановеност, когато се подвигат цените на първични материали, в тази ситуация на горивата, това води до безпокойство от закъснение на растежа, заплаха от криза “, разяснява Ганев. Той означи, че растежът на Съединени американски щати към този момент е по-бавен – към 2 пункта на година, до момента в който българската стопанска система пораства с към 3.
Ефектът от войната върху пазарите е директен, съгласно него: „ Има калкулации, които демонстрират, че в случай че петролът стигне равнища от 160-170 $, това е равно на минаване в криза. Спекулативно е, само че такива калкулации има. “
По отношение на политическото измерение на спора, Ганев разяснява, че стратегическата цел може да бъде надзор върху протока, през който минава 20% от международния нефт, предвид на въздействието върху Китай: „ Може би е една от многото аргументи. “
Той акцентира, че резултатите върху инфлацията и растежа се демонстрират при нескончаем интервал на високи цени: „ Въпросът е какъв брой ще продължи. И въпросът е може ли да го ръководи Тръмп този развой или към този момент нещата не зависят единствено от твоите решения. “
Що се отнася до България, Ганев посочи: „ Ефектите са действителни. В известна степен надвива страхът от това какво може да се случи, какъв брой висока може да отиде тази цена и разходът за бизнеса. Това е по-скоро боязън от бъдещо развиване, а не от настоящо положение. “
По тематиката с държавните ограничения той добави: „ Според мен е добра опция там, където има регулаторни спънки, страната да облекчи бизнеса и да облекчи натиска върху цените. Това може да касае краткотрайно ТОЛ-системата, такси за цифрови ваучери за храна или други административни спънки. “
Ганев разяснява и резултата върху джоба на българите: „ Безспорно има резултат. Най-видим е в превоза, където горивото е максимален дял, при храните резултатът е по-малък, тъй като има дълга верига от производител до консуматор. 20% повишаване на горивата не значи 20% повишаване на храните. “
