Инж. Валентин Николов, КСБ: Престъпление е политическата заигравка да се вкарва в икономиката
- В стрес ли е строителният отрасъл в изискванията на война, на рецесия, на скок на цени, на неустановеност, господин Николов?
- Специфичен е актуалният интервал, многопластов. Свидетели сме на наслагване на рецесии. Първият проблем е снабдяването. На всички ни беше ясно, че демократичният модел в стопанската система ще се сблъска с проблеми и несъгласия, само че пандемията форсира този развой, тласна го бързо напред. В резултат на срутва на стопанската система двата огромни стопански центъра пуснаха машината за отпечатване на пари зад Океана и в Европа. В послание бяха вкарани големи парични средства, които наред с други фактори, доведоха до сериозна инфлация във всички посоки. И таман когато започнаха да се успокояват нещата, избухна войната в Украйна. Това към този момент тласна събитията в икономическата сфера с огромна скорост към следваща инфлация. Това рефлектира непосредствено върху строителството, тъй като от много време се знае, че строителството е моторът на стопанската система. И избуяха проблемите - от една страна съществени парични средства се насочват точно в строителството, от друга е нарушаването на веригите на доставките, от трета – цените на суровините, на материалите, на енергоносителите, на труда скочиха невиждано. Отделно ние страдаме от хронична липса на качествена работна ръка, секторът не е прелъстителен за младежите на всички места, освен в България. Към това би трябвало да прибавим и спецификата у нас - тя е обвързвана с опит за смяната на модела на ръководство на строителството. И тук въпросът не е, че се сменя моделът, а в методът, по който се прави. Според нас не е безапелационен и, да не кажа дикертно, че е погрешен.
- Какво значи това – смяна на модела на строителството?
- Звучи високопарно, огромно, само че за това би трябвало да тръгнем малко по-отдалече. Свидетели сме на митинги на пътните компании - всичко в този момент е концентрирано върху това, което се е случило предходната, по-миналата година и така нататък, а в действителност въпросът е доста по-голям, стига надалеч обратно във времето. Нека погледнем нещата в развиването на строителството, изключително пътното, през последните 30-33 години. В първите 15-20 години от началото на прехода у нас имаше пауза в строителството. Точно, когато страните от Централна и Източна Европа през 1991-1992 година започнаха огромно строителство в пътната си инфраструктура, ние се забавихме. Давам ви образец с Хърватия - тя си построи главните автомагистрали преди влизането в Европейски Съюз. Същото направи Румъния - по-бавно, само че по-мащабно. И резултатите са забележими, когато човек тръгне по пътищата на северната ни съседка.
- Ние за какво се забавихме?
- Защо направихме подобен Преход – оттова произлизат нещата. Няма да не помни, имах доста забавен диалог с народен представител от чешкия парламент, някъде през 1997-1998 година, от тяхната социалистическа партия. Беше приключил в Пловдивския механически университет. Разказа ми, че тогава една групичка хора, приключили в България, са се събирали понякога и като станали измененията, си казвали: България е страната, която най-бързо ще излезе от обстановката, тъй като има ужасно географско положение; има страхотни връзки със Съветския съюз в стопанската система, обезпечени доставки и т.н.; има и най-хубавите връзки с някогашния социалистически свят и с арабския свят; има високо квалифицирана работна ръка; има промишленост, насочена към най-бързо разрастващите се сектори; има земеделие с доста положителни благоприятни условия, с доста опит, с внедряване на нововъведенията - бяхме уверени във възхода на България. И за какво това не стана, за какво не се случи?
- Заради политическия ни хайлайф, който се оказа тотално некадърен и несъответстващ да управлява страната през тези 33 години.
- Всеки има своя отговор, той не е един. Но в случай че се върнем на главната тематика - ние изостанахме пагубно във връзка с пътищата, на автомагистралите. Ако се замислите, ние сме единствената страна от Европейски Съюз, която няма връзка по автомагистрала с нито една столица на прилежаща страна. Нито една! Докато ние се занимавахме с какви ли не работи, до момента в който политиците ни се караха, хората в Европа строяха. Вземете една Сърбия, дори и по време на войната сърбите не стопираха да строят автомагистралите си. И направиха връзката Ниш-Димитровград. А ние още не сме.
- Но нали в последните 12 години строителството беше емблемата на ръководството. Защо внезапно се оказахме с най-лошите пътища?
- Това строителство имаше много добър резултат като числа, като размер. Имам обаче по-особено мнение за качеството. Качеството на нашите пътища е ниско, тъй като нашите пътища са доста евтини. В нашето общество битува мантрата, че ние строим по-скъпо, в сравнение с в Европа.
- Мантрата е, че пътищата са неприятни, тъй като се краде.
- Но в действителност ние строим най-евтино в Европа, тъй като подобен е икономическият модел - тъй като се гледа най-ниска цена при избор на реализатор. Ако вземете сравненията отпреди 2 години, ние направихме подобен разбор, публикувахме го и той провокира доста огромен интерес, само че хората го не помниха. Анализът сподели, че ние сме доста, доста обратно, че изтървахме доста време, което в този момент мъчно се наваксва. Не може критерият „ най-ниска цена “ да бъде водещ във връзка с качеството. Всички желаеме да има ред и да се смени моделът, само че стопанската система не е машина, на която да натиснеш копчето и да я спреш, да оправиш нещата и да я натиснеш отново да тръгне – машината би трябвало да работи и в придвижване да се контролират процесите.
- Имате ли формула по какъв начин да се излезе от този обаян кръг, в който сега са вкарани изпълнителната власт и Народното събрание във връзка с неизплатените контракти на строителните компании?
- Формулата е доста елементарна. Ангажиментите, които е поела страната, подписвайки тези контракти, са неотменими. Тези задължения не са на лицето Х и лицето У министър и началник на АПИ - това са задължения на страната и тя би трябвало да си ги извърши. Това е модел на пътно поддържане с обмисляне на бюджета на доста дребни средства за идната година и по-късно в края на годината разплащане с повишаване – ами от 22 години е този модел! Да, посредством него се вкарват и съществени поправки. Но, помислете каква е повода за това. На пръв взор постоянно приказваме единствено за едно – корупция. Възможно е, никого не извинявам. Застанете обаче на мястото на тези хора, които от години са ръководители в пътния бранш, те са подложени на необикновен напън - от страна на депутати, политици, общност, кметове - тъй като на всички места има проблеми, които забавят строителството. А хората желаят да живеят обикновено, да се движат по хубави пътища. Другата тематика е капиталовият развой - у нас той е тотално комплициран.
- Това не може ли да се реши посредством актуализация на законодателството?
- Да. Нашето законодателство не подхожда на действителностите на живота. Ние работим със закон за устройство на територията от 20 години, който е ремонтиран 108 пъти. И тук не става въпрос да се промени просто законът, би трябвало нова философия, би трябвало нещата да бъдат направени по нов метод. Кое е най-важното в тази смяна? Първо, оптимално да се форсира капиталовият развой. Абсурдно е да продължим да вършим търгове и планове по 3-4 години, в това време цените ще се трансформират и така нататък. Един подобен капиталов развой у нас трае общо 10 години – по какъв начин да се вместим в новите действителности? Този период би трябвало да стане, колкото се може по-къс, колкото се може по-опростен, без това да се отразява на качество, правда и така нататък Щом хората по света го вършат, значи има способи. Ходили сме, гледали сме, да не би да сме по-глупави ние, та не можем да го създадем! Но у нас има една инерция. А дали има корупция - не е наш проблем. Има си органи, които да го кажат, да го проследят – всяко такова нещо е съответно.
- Трябва ли Народното събрание да се занимава с разплащането на пътните компании?
- По принцип, не би трябвало. От друга страна, въпреки всичко се пробвам да схвана този министър, той е доста непретенциозен, прави нещата такива, каквито са - това от дълго време не го бяхме чували. Той е естествен човек, правист, следва закона. Вероятно се тормози се, че на следващия ден може да го изтъпанят него и да кажат – за какво, по какъв начин и...
- Проблемът е, че днешните управници, преди да дойдат на власт оповестиха, че тези контракти не са ок и в този момент това им се връща като бумеранг.
- Тези контракти може да не са ок, само че са законни. Ако някой нещо е погазил лука, стъпил на погрешно, това е страната. Ако приказваме за съответни хора, дано бъдат проучени, дадени на съд, в случай че би трябвало. Не може да има групова виновност. Видели сме го това, не го одобряваме, нали по тази причина променихме обществото. Ние сме в обаян кръг. Като се стартира от закъснение в развиването на цялата система, по-късно на капиталов развой, който прекомерно дълго време изостава от потребностите на обществото, от условията на времето, от технологиите и икономическите действителности – всичко това води до блокаж. Формулата е доста елементарна – страната да си извършва договорите, които е подписала, възнамеряват се средства в бюджета, както беше планувано и нещата се развиват. Това е най-правилният вид, би трябвало да има гаранции във връзка с хората, които ще си продължат заплащанията. Смяната на един модел на ръководство, на един бранш не става от през днешния ден за на следващия ден. Това е комплициран въпрос. Това са хора, компании, заплати, осигуровки, още повече приказваме за бранш, в който единственият възложител е страната. Частни пътища в България няма. Престъпление е политическата заигравка да се вкарва в подобен сериозен проблем. И изобщо в стопанската система. Политиката си е политика, стопанската система – стопанска система. Един политик може да просперира, в случай че има верни ходове и вярно разчете условията на времето в стопанската система. Иначе политиката не е сама за себе си.
- Да се върнем на съответните проблеми– казахте, че капиталовият развой е блокиран, поради цените, които скачат. Какви са равнищата през днешния ден?
- От февруари м.г. до февруари т.г. със 100-110% се подвигна цената на желязото. Двойно! От началото на войната – с още толкоз. Тройно! Ако е било 1000 лева на звук желязото, в този момент е 3000 лева
- И в случай че сте почнали да стоите обект по старите цени преди година, а в този момент материалите са поскъпнали тройно, по какъв начин действате?
- Всеки преценя съгласно личната си обстановка. Строителството има и тази специфичност – дребни, междинни и огромни компании, които играят друга роля и правят разнообразни действия, могат да варират, също така всички контракти са на друг стадий на осъществяване. И всеки самичък ще реши какво да направи. Преобладаващата част от сектора и хората, с които беседваме, си приключват обектите. Така са научени – това е въпрос и на чест. Оттам-нататък дали ще продължи и по какъв начин – ще си направи сметката. Един ще употребява вътрешни запаси, различен ще се раздели с активи, които не му трябват, а след време може да се раздели с активи, които му трябват с оглед да оцелее. Няма обща рецепта. Тук е въпросът по какъв начин страната оказва помощ на този развой.
- А оказва помощ ли страната?
- Не. Категорично не! Проблемът е, че ние нямаме механизми за индексация на цените. Този проблем на Запад не съществува. Те също имат страхотни проблеми с цените на материалите, на договорите. Но те, изключително страните в Централна и Източна Европа съумяха да изработят механизми за индексация. България е една от дребното, да не кажа единствената страна, която няма подобен механизъм. Общините сега са в смут. Всеки ден ми се обажда някой кмет да ме пита какво да прави, тъй като хората не желаят да вземат участие в търгове. Масово се провалят търговете. Фирмите са играли на търг преди 2-3 години на едни цени и в този момент им споделят да подпишат контракта на същите. Но хората споделят - в случай че подпиша, съм 30% вътре. Даже някои избират да си платят неустойката – по-малко ще изгубят, в сравнение с да работят по старите цени. Радев стартира този диалог с държавното управление през лятото на предходната година, когато се очерта като трайна наклонност повишаването на цените, само че и до ден-днешен няма развиване.
- А с актуалното държавно управление по какъв начин върви разговорът?
- Имаме сериозен разговор. Работим - оферти, хрумвания, диалози, срещи. Но няма съответно решение, а времето върви.
- Има още един въпрос – възобновяване на Украйна след тази нечовешка война там. Премиерът разгласи, че България е получила покана от президента Зеленски да взе участие във възобновяване на разрушената страна. Къде са българските строители в този развой?
- Имаме разговор с сътрудниците от Украйна, даже през вчерашния ден получихме писмо от тях в тази връзка. Ще намерим своето място. Украйна е значима за нас, тъй като там живеят доста етнически българи и никога не би трябвало да подценяваме този фактор - те са неотменима част от Украйна, неотменима част и от нашия народ и най-вероятно нашите старания би трябвало да бъдат съсредоточени в тези региони. Имаме и положителни контакти там. Познавам управлението на българската общественост от доста от дълго време в Одеса, господин Кисе е извънреден човек. Украйна е значима и от икономическа позиция за нас - в строителството огромен % от желязото идва тъкмо от Украйна, по тази причина в този момент имаме големи проблеми - и ценови, и липса на желязо. Ние бихме могли за бъдем потребни там по повод и на жилищното, и на пътното строителство - имаме съществени, солидни компании, които биха могли да работят в тази област и биха се справили доста добре.
- Вие сте приключил публицистика, а сте станал строител...
- Нямах шанса да стана публицист и постоянно се извинявам във връзка с това с една велика имитация на Чърчил, който е споделил, че с публицистиката може да се реализира доста, стига да се остави в точния момент.
- Не съм доста съгласна с Чърчил, само че бих желала да чуя вашата оценка за това какво се случва в света в този момент.
- Случва се една световна смяна, която става един път на 100-200 години. Драматична, колосална смяна с непредсказуеми последствия. Веднага ще кажа, че никога не можем да приказваме за световна война. Хората, които приказват в тази посока от едната или другата страна, дрънкат оръжия и така нататък, това е да се плашат един различен и да въздействат на популацията. Световна война с потребление на нуклеарно оръжие не може да се случи. Това е някакъв принцип. Но безспорно ще продължат районни спорове. След Втората международна война в света се откри двуполюсен модел. След разпадането на Съветския съюз доминантни станаха Съединени американски щати – откри се еднополюсен модел. Сега към този момент експертите приказват за панрегионите – многополюсен модел на райони свързани между тях стопански - във връзка с запаси, технологии, доставки и така нататък
Какъв е другият модел на смяната – ние живеехме в свят, където главните, действителните стойности бяха сменени с виртуални – пари, финансови интервенции. Сега се връщаме към действителните неща – запаси, енергоносители, храни, доставки. Не би трябвало да гледаме единствено отрицателно на измененията, които стават. Трябва да извлечем от тях някаква изгода за развиването си като цивилизация и като българско общество. Спомняте си, през 1972-1973 година арабският свят разгласи петролно ембарго на цените. Нас не ни засегна, тъй като бяхме в друга система тогава – самодостатъчно, енергийно. Какво се случи тогава? Именно тогава беше осъществен огромен скок в развиване на технологиите във връзка с енергоемкостта на промишлеността. От този интервал стартира огромната борба за основаване на икономични мотори за вътрешно горене. Евтино гориво, пълниш колата, караш.
Изкопаемите горива, за които е в този момент главната борба, ще свършат. Въпросът е да се намерят енергоизточниците, които да ги заменят, а такива има. Ако сме умни, мъдри, в случай че се поучим от грешките на историята - от тази отрицателна, трагична обстановка би трябвало да извлечем изгода за развиването на човечеството, на технологиите. Възможности има доста и аз съм оптимист. Неволята би трябвало да ни научи да се оправяме с компликациите. Икономическата война е към този момент почнала. Тя няма да свърши, само че ние би трябвало да намерим мястото си в света, който настава.
Ино. Валентин Николов е изпълнителен шеф на КСБ от ноември 2019 година, само че още от 2007 година е част от ръководството на Камарата като член на Управителния съвет и дълготраен ръководител на Контролния съвет на организацията. Завършил е специалностите “Търговия” и “Икономическа журналистика” в УНСС. Професионалната си кариера стартира в Министерство на земеделието и хранителната индустрия и до 1990 година работи в ръководството на селското стопанство и хранителната индустрия в страната. Следва кариера в частния бизнес. От 2003 година до 2014 година е изпълнителен шеф на “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД. И още веднъж работа в частния бранш. От 2020 година е и изпълнителен шеф на Сдружение за възобновяване на Голямата Базилика в Плиска. Има богат опит в областта на ръководството, търговията и построяването на промишлени, жилищни, публични здания и инфраструктурни обекти.
- Специфичен е актуалният интервал, многопластов. Свидетели сме на наслагване на рецесии. Първият проблем е снабдяването. На всички ни беше ясно, че демократичният модел в стопанската система ще се сблъска с проблеми и несъгласия, само че пандемията форсира този развой, тласна го бързо напред. В резултат на срутва на стопанската система двата огромни стопански центъра пуснаха машината за отпечатване на пари зад Океана и в Европа. В послание бяха вкарани големи парични средства, които наред с други фактори, доведоха до сериозна инфлация във всички посоки. И таман когато започнаха да се успокояват нещата, избухна войната в Украйна. Това към този момент тласна събитията в икономическата сфера с огромна скорост към следваща инфлация. Това рефлектира непосредствено върху строителството, тъй като от много време се знае, че строителството е моторът на стопанската система. И избуяха проблемите - от една страна съществени парични средства се насочват точно в строителството, от друга е нарушаването на веригите на доставките, от трета – цените на суровините, на материалите, на енергоносителите, на труда скочиха невиждано. Отделно ние страдаме от хронична липса на качествена работна ръка, секторът не е прелъстителен за младежите на всички места, освен в България. Към това би трябвало да прибавим и спецификата у нас - тя е обвързвана с опит за смяната на модела на ръководство на строителството. И тук въпросът не е, че се сменя моделът, а в методът, по който се прави. Според нас не е безапелационен и, да не кажа дикертно, че е погрешен.
- Какво значи това – смяна на модела на строителството?
- Звучи високопарно, огромно, само че за това би трябвало да тръгнем малко по-отдалече. Свидетели сме на митинги на пътните компании - всичко в този момент е концентрирано върху това, което се е случило предходната, по-миналата година и така нататък, а в действителност въпросът е доста по-голям, стига надалеч обратно във времето. Нека погледнем нещата в развиването на строителството, изключително пътното, през последните 30-33 години. В първите 15-20 години от началото на прехода у нас имаше пауза в строителството. Точно, когато страните от Централна и Източна Европа през 1991-1992 година започнаха огромно строителство в пътната си инфраструктура, ние се забавихме. Давам ви образец с Хърватия - тя си построи главните автомагистрали преди влизането в Европейски Съюз. Същото направи Румъния - по-бавно, само че по-мащабно. И резултатите са забележими, когато човек тръгне по пътищата на северната ни съседка.
- Ние за какво се забавихме?
- Защо направихме подобен Преход – оттова произлизат нещата. Няма да не помни, имах доста забавен диалог с народен представител от чешкия парламент, някъде през 1997-1998 година, от тяхната социалистическа партия. Беше приключил в Пловдивския механически университет. Разказа ми, че тогава една групичка хора, приключили в България, са се събирали понякога и като станали измененията, си казвали: България е страната, която най-бързо ще излезе от обстановката, тъй като има ужасно географско положение; има страхотни връзки със Съветския съюз в стопанската система, обезпечени доставки и т.н.; има и най-хубавите връзки с някогашния социалистически свят и с арабския свят; има високо квалифицирана работна ръка; има промишленост, насочена към най-бързо разрастващите се сектори; има земеделие с доста положителни благоприятни условия, с доста опит, с внедряване на нововъведенията - бяхме уверени във възхода на България. И за какво това не стана, за какво не се случи?
- Заради политическия ни хайлайф, който се оказа тотално некадърен и несъответстващ да управлява страната през тези 33 години.
- Всеки има своя отговор, той не е един. Но в случай че се върнем на главната тематика - ние изостанахме пагубно във връзка с пътищата, на автомагистралите. Ако се замислите, ние сме единствената страна от Европейски Съюз, която няма връзка по автомагистрала с нито една столица на прилежаща страна. Нито една! Докато ние се занимавахме с какви ли не работи, до момента в който политиците ни се караха, хората в Европа строяха. Вземете една Сърбия, дори и по време на войната сърбите не стопираха да строят автомагистралите си. И направиха връзката Ниш-Димитровград. А ние още не сме.
- Но нали в последните 12 години строителството беше емблемата на ръководството. Защо внезапно се оказахме с най-лошите пътища?
- Това строителство имаше много добър резултат като числа, като размер. Имам обаче по-особено мнение за качеството. Качеството на нашите пътища е ниско, тъй като нашите пътища са доста евтини. В нашето общество битува мантрата, че ние строим по-скъпо, в сравнение с в Европа.
- Мантрата е, че пътищата са неприятни, тъй като се краде.
- Но в действителност ние строим най-евтино в Европа, тъй като подобен е икономическият модел - тъй като се гледа най-ниска цена при избор на реализатор. Ако вземете сравненията отпреди 2 години, ние направихме подобен разбор, публикувахме го и той провокира доста огромен интерес, само че хората го не помниха. Анализът сподели, че ние сме доста, доста обратно, че изтървахме доста време, което в този момент мъчно се наваксва. Не може критерият „ най-ниска цена “ да бъде водещ във връзка с качеството. Всички желаеме да има ред и да се смени моделът, само че стопанската система не е машина, на която да натиснеш копчето и да я спреш, да оправиш нещата и да я натиснеш отново да тръгне – машината би трябвало да работи и в придвижване да се контролират процесите.
- Имате ли формула по какъв начин да се излезе от този обаян кръг, в който сега са вкарани изпълнителната власт и Народното събрание във връзка с неизплатените контракти на строителните компании?
- Формулата е доста елементарна. Ангажиментите, които е поела страната, подписвайки тези контракти, са неотменими. Тези задължения не са на лицето Х и лицето У министър и началник на АПИ - това са задължения на страната и тя би трябвало да си ги извърши. Това е модел на пътно поддържане с обмисляне на бюджета на доста дребни средства за идната година и по-късно в края на годината разплащане с повишаване – ами от 22 години е този модел! Да, посредством него се вкарват и съществени поправки. Но, помислете каква е повода за това. На пръв взор постоянно приказваме единствено за едно – корупция. Възможно е, никого не извинявам. Застанете обаче на мястото на тези хора, които от години са ръководители в пътния бранш, те са подложени на необикновен напън - от страна на депутати, политици, общност, кметове - тъй като на всички места има проблеми, които забавят строителството. А хората желаят да живеят обикновено, да се движат по хубави пътища. Другата тематика е капиталовият развой - у нас той е тотално комплициран.
- Това не може ли да се реши посредством актуализация на законодателството?
- Да. Нашето законодателство не подхожда на действителностите на живота. Ние работим със закон за устройство на територията от 20 години, който е ремонтиран 108 пъти. И тук не става въпрос да се промени просто законът, би трябвало нова философия, би трябвало нещата да бъдат направени по нов метод. Кое е най-важното в тази смяна? Първо, оптимално да се форсира капиталовият развой. Абсурдно е да продължим да вършим търгове и планове по 3-4 години, в това време цените ще се трансформират и така нататък. Един подобен капиталов развой у нас трае общо 10 години – по какъв начин да се вместим в новите действителности? Този период би трябвало да стане, колкото се може по-къс, колкото се може по-опростен, без това да се отразява на качество, правда и така нататък Щом хората по света го вършат, значи има способи. Ходили сме, гледали сме, да не би да сме по-глупави ние, та не можем да го създадем! Но у нас има една инерция. А дали има корупция - не е наш проблем. Има си органи, които да го кажат, да го проследят – всяко такова нещо е съответно.
- Трябва ли Народното събрание да се занимава с разплащането на пътните компании?
- По принцип, не би трябвало. От друга страна, въпреки всичко се пробвам да схвана този министър, той е доста непретенциозен, прави нещата такива, каквито са - това от дълго време не го бяхме чували. Той е естествен човек, правист, следва закона. Вероятно се тормози се, че на следващия ден може да го изтъпанят него и да кажат – за какво, по какъв начин и...
- Проблемът е, че днешните управници, преди да дойдат на власт оповестиха, че тези контракти не са ок и в този момент това им се връща като бумеранг.
- Тези контракти може да не са ок, само че са законни. Ако някой нещо е погазил лука, стъпил на погрешно, това е страната. Ако приказваме за съответни хора, дано бъдат проучени, дадени на съд, в случай че би трябвало. Не може да има групова виновност. Видели сме го това, не го одобряваме, нали по тази причина променихме обществото. Ние сме в обаян кръг. Като се стартира от закъснение в развиването на цялата система, по-късно на капиталов развой, който прекомерно дълго време изостава от потребностите на обществото, от условията на времето, от технологиите и икономическите действителности – всичко това води до блокаж. Формулата е доста елементарна – страната да си извършва договорите, които е подписала, възнамеряват се средства в бюджета, както беше планувано и нещата се развиват. Това е най-правилният вид, би трябвало да има гаранции във връзка с хората, които ще си продължат заплащанията. Смяната на един модел на ръководство, на един бранш не става от през днешния ден за на следващия ден. Това е комплициран въпрос. Това са хора, компании, заплати, осигуровки, още повече приказваме за бранш, в който единственият възложител е страната. Частни пътища в България няма. Престъпление е политическата заигравка да се вкарва в подобен сериозен проблем. И изобщо в стопанската система. Политиката си е политика, стопанската система – стопанска система. Един политик може да просперира, в случай че има верни ходове и вярно разчете условията на времето в стопанската система. Иначе политиката не е сама за себе си.
- Да се върнем на съответните проблеми– казахте, че капиталовият развой е блокиран, поради цените, които скачат. Какви са равнищата през днешния ден?
- От февруари м.г. до февруари т.г. със 100-110% се подвигна цената на желязото. Двойно! От началото на войната – с още толкоз. Тройно! Ако е било 1000 лева на звук желязото, в този момент е 3000 лева
- И в случай че сте почнали да стоите обект по старите цени преди година, а в този момент материалите са поскъпнали тройно, по какъв начин действате?
- Всеки преценя съгласно личната си обстановка. Строителството има и тази специфичност – дребни, междинни и огромни компании, които играят друга роля и правят разнообразни действия, могат да варират, също така всички контракти са на друг стадий на осъществяване. И всеки самичък ще реши какво да направи. Преобладаващата част от сектора и хората, с които беседваме, си приключват обектите. Така са научени – това е въпрос и на чест. Оттам-нататък дали ще продължи и по какъв начин – ще си направи сметката. Един ще употребява вътрешни запаси, различен ще се раздели с активи, които не му трябват, а след време може да се раздели с активи, които му трябват с оглед да оцелее. Няма обща рецепта. Тук е въпросът по какъв начин страната оказва помощ на този развой.
- А оказва помощ ли страната?
- Не. Категорично не! Проблемът е, че ние нямаме механизми за индексация на цените. Този проблем на Запад не съществува. Те също имат страхотни проблеми с цените на материалите, на договорите. Но те, изключително страните в Централна и Източна Европа съумяха да изработят механизми за индексация. България е една от дребното, да не кажа единствената страна, която няма подобен механизъм. Общините сега са в смут. Всеки ден ми се обажда някой кмет да ме пита какво да прави, тъй като хората не желаят да вземат участие в търгове. Масово се провалят търговете. Фирмите са играли на търг преди 2-3 години на едни цени и в този момент им споделят да подпишат контракта на същите. Но хората споделят - в случай че подпиша, съм 30% вътре. Даже някои избират да си платят неустойката – по-малко ще изгубят, в сравнение с да работят по старите цени. Радев стартира този диалог с държавното управление през лятото на предходната година, когато се очерта като трайна наклонност повишаването на цените, само че и до ден-днешен няма развиване.
- А с актуалното държавно управление по какъв начин върви разговорът?
- Имаме сериозен разговор. Работим - оферти, хрумвания, диалози, срещи. Но няма съответно решение, а времето върви.
- Има още един въпрос – възобновяване на Украйна след тази нечовешка война там. Премиерът разгласи, че България е получила покана от президента Зеленски да взе участие във възобновяване на разрушената страна. Къде са българските строители в този развой?
- Имаме разговор с сътрудниците от Украйна, даже през вчерашния ден получихме писмо от тях в тази връзка. Ще намерим своето място. Украйна е значима за нас, тъй като там живеят доста етнически българи и никога не би трябвало да подценяваме този фактор - те са неотменима част от Украйна, неотменима част и от нашия народ и най-вероятно нашите старания би трябвало да бъдат съсредоточени в тези региони. Имаме и положителни контакти там. Познавам управлението на българската общественост от доста от дълго време в Одеса, господин Кисе е извънреден човек. Украйна е значима и от икономическа позиция за нас - в строителството огромен % от желязото идва тъкмо от Украйна, по тази причина в този момент имаме големи проблеми - и ценови, и липса на желязо. Ние бихме могли за бъдем потребни там по повод и на жилищното, и на пътното строителство - имаме съществени, солидни компании, които биха могли да работят в тази област и биха се справили доста добре.
- Вие сте приключил публицистика, а сте станал строител...
- Нямах шанса да стана публицист и постоянно се извинявам във връзка с това с една велика имитация на Чърчил, който е споделил, че с публицистиката може да се реализира доста, стига да се остави в точния момент.
- Не съм доста съгласна с Чърчил, само че бих желала да чуя вашата оценка за това какво се случва в света в този момент.
- Случва се една световна смяна, която става един път на 100-200 години. Драматична, колосална смяна с непредсказуеми последствия. Веднага ще кажа, че никога не можем да приказваме за световна война. Хората, които приказват в тази посока от едната или другата страна, дрънкат оръжия и така нататък, това е да се плашат един различен и да въздействат на популацията. Световна война с потребление на нуклеарно оръжие не може да се случи. Това е някакъв принцип. Но безспорно ще продължат районни спорове. След Втората международна война в света се откри двуполюсен модел. След разпадането на Съветския съюз доминантни станаха Съединени американски щати – откри се еднополюсен модел. Сега към този момент експертите приказват за панрегионите – многополюсен модел на райони свързани между тях стопански - във връзка с запаси, технологии, доставки и така нататък
Какъв е другият модел на смяната – ние живеехме в свят, където главните, действителните стойности бяха сменени с виртуални – пари, финансови интервенции. Сега се връщаме към действителните неща – запаси, енергоносители, храни, доставки. Не би трябвало да гледаме единствено отрицателно на измененията, които стават. Трябва да извлечем от тях някаква изгода за развиването си като цивилизация и като българско общество. Спомняте си, през 1972-1973 година арабският свят разгласи петролно ембарго на цените. Нас не ни засегна, тъй като бяхме в друга система тогава – самодостатъчно, енергийно. Какво се случи тогава? Именно тогава беше осъществен огромен скок в развиване на технологиите във връзка с енергоемкостта на промишлеността. От този интервал стартира огромната борба за основаване на икономични мотори за вътрешно горене. Евтино гориво, пълниш колата, караш.
Изкопаемите горива, за които е в този момент главната борба, ще свършат. Въпросът е да се намерят енергоизточниците, които да ги заменят, а такива има. Ако сме умни, мъдри, в случай че се поучим от грешките на историята - от тази отрицателна, трагична обстановка би трябвало да извлечем изгода за развиването на човечеството, на технологиите. Възможности има доста и аз съм оптимист. Неволята би трябвало да ни научи да се оправяме с компликациите. Икономическата война е към този момент почнала. Тя няма да свърши, само че ние би трябвало да намерим мястото си в света, който настава.
Ино. Валентин Николов е изпълнителен шеф на КСБ от ноември 2019 година, само че още от 2007 година е част от ръководството на Камарата като член на Управителния съвет и дълготраен ръководител на Контролния съвет на организацията. Завършил е специалностите “Търговия” и “Икономическа журналистика” в УНСС. Професионалната си кариера стартира в Министерство на земеделието и хранителната индустрия и до 1990 година работи в ръководството на селското стопанство и хранителната индустрия в страната. Следва кариера в частния бизнес. От 2003 година до 2014 година е изпълнителен шеф на “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД. И още веднъж работа в частния бранш. От 2020 година е и изпълнителен шеф на Сдружение за възобновяване на Голямата Базилика в Плиска. Има богат опит в областта на ръководството, търговията и построяването на промишлени, жилищни, публични здания и инфраструктурни обекти.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ