Италия иска да се превърне в европейски газов център
В устрема си да реализира енергийна самостоятелност от Русия, Итaлия заложи през последната година на природния газ и даде ход на нов проект за доставки от Северна Африка и Близкия изток. Проектът обаче провокира доста рецензии.
През юни в Равена ще " дебаркира " нещо като плаваща фабрика. Става дума за " газовоз " - тристаметров кораб-цистерна, оборудван с огромни резервоари за полутечен природен газ и съоръжения, които могат още веднъж да го върнат в газообразно положение. От техническа позиция това е плаващо вместилище за предпазване и регазификация или кораб-регазификатор. Той ще дебаркира на осем километра от плажовете на Пунта Марина, на подобаващ пристан и ще е обвързван с националната мрежа посредством нов 40-километров водопровод (кеят и газопроводът следва да бъдат построени).
Подобен транспортен съд дойде и в пристанищния град Пиомбино в региона Тоскана през март измежду голям брой полемики. Междувременно се строи нов газопровод сред Сулмона в регион Абруцо и Минербио в провинция Болоня, с цел да се укрепи връзката сред южната област Пулия и северната част на Адриатика - план, който мнозина дефинират като стратегически, а други като непотребен, написа Българска телеграфна агенция.
Тези проекти се сблъскват със опозиция от страна на цивилен придвижвания, еколози, а в някои случаи и на кметове и общини. Не става дума обаче единствено за отпор на локално ниво. Мрежа от политически и екологични придвижвания и организации, която оспорва проекта в общонационален мащаб, се причисли към апела за митинг на 6 май в Равена, написа италианското издание " Интернационале ".
Регазификаторите и газопроводите са част от национална капиталова тактика за подсилване на инфраструктурата за трансформиране на газа в сила и желанията на държавното управление на премиерката Джорджа Мелони да заложи точно на това гориво. Според Националния орган за въглеводороди газът продължава да е незаместим. " Той ще подсигурява енергийната сигурност на Италия по време на прехода към възобновими източници на електрическа енергия ", написа на уеб страницата на енергийния колос " Ени " (Eni).
" Трябва да се тръгне от газовата инфраструктура, чието разширение и развиване ще разреши на Италия, с помощта на централната й позиция в Средиземно море, да се трансформира в европейски център на газа ". Това съобщи през ноември по време на чуване пред екологична комисия от двете камари на Народното събрание министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.
Укрепването на регазификаторите, газопроводите и оборудванията за предпазване ще разреши на Италия да се трансформира в централна точка за газа, идващ от залежи в Африка и Близкия изток и ориентиран към Европа.
За тази цел е належащо да се усилят и диверсифицират доставките на газ, което ще спомогне и за реализиране на самостоятелност от Русия. Джорджа Мелони посети в тази връзка Етиопия на 15 април, а при започване на годината предприе и пътувания до Алжир и Либия.
За момента това, което се знае е, че има и нови контракти със страни производителки на газ в Африка и Средиземноморието в сходство с създадената от " Ени " тактика напролет на 2022 година, с цел да отговори на енергийната рецесия, подбудена от войната в Украйна. По време на визитите си в Алжир и Либия Мелони бе придружавана от ръководещия контракт на " Ени " Клаудио Дескалци.
В реалност Алжир се е трансформирал във водещ снабдител на газ, изпреварвайки Русия. Според данните на компанията за енергийна инфраструктура " Снам " - Snam (произнася се " Знам " на италиански език) през 2021 година на съветския газ са се полагали 40 на 100 от общия импорт, а на алжирския - съвсем 30 на 100. Миналата година делът на Русия е паднал до 16 на 100, а тори на алжирския газ е повишен до 34,3 на 100.
По-голямата част от газa, който Италия внася, към този момент не постъпва от север (газопроводите от Русия), а от Средиземноморието - посредством газопровода " Трансмед " (Transmed), който свързва Алжир с Мадзара дел Вало в Сицилия, " Грийнстрийм " (Greenstream) от Либия, който " дебаркира " покрай Джела и Трансадриатическия газопровод ТАП (TAP), пресичащ Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, с цел да дойде в Пулия.
ТАП е последният сектор от най-дългия газопровод, тръгващ от Азербайджан, с цел да трансферира газа, който се извлича от Кавказкия район и въведен в употреба в края на 2020 година Миналата година по него са превозени съвсем 10 милиарда кубични метра газ за Италия. През ноември предходната година Италия, Албания и Гърция са одобрили проект за удвояване на това количество до 2027 година, а Рим подписва съглашения за увеличение на доставките и със самия Азербайджан. Говори се и за нов газопровод " Ийстмед " (Eastmed), който да транспортира газ от Източното Средиземноморие (находищата сред Египет и Израел).
Не бива да се не помни и втечнения природен газ, който през 2022 година е покрил една пета от италианския импорт посредством непрекъснато придвижване на кораби цистерни от Катар и Съединени американски щати. В вероятност това количество ще нарасне с помощта на новите фабрики за втечняване на газ на " Ени " в Мозамбик и Конго.
Има ли обаче Италия в действителност потребност от нови инфраструктури за газа?, пита италианското издание. Мнозина са уверени в противоположното. " Газопроводите и съществуващите регазификатори могат да са задоволителни, с цел да се подсигурява националното ползване, в случай че са съпроводени с ограничения за развиване на възобновими сили и енергийна успеваемост: вложения, които се нуждаят от надалеч по-малко време за реализация от новите инфраструктури за газ и са към този момент планувани за климатични цели и енергийна сигурност ". Това отбелязва Матео Леонарди, съосновател и изпълнителен шеф на " Еко " (Ecco), самостоятелна група за изследвания в региона на енергетиката и климата.
Още един факт в поддръжка на тази теза: потреблението на газ в Италия се намалява. През 2022 година страната е потребявала с 10 на 100 по-малко от миналата година. Ако се регистрира зимния интервал - сред септември 2022 година и февруари 2022 година - Италия е употребила с 20 на 100 по-малко газ от трите предишни зими. " През март в края на зимата хранилищата са били цялостни на 57 на 100, което е самобитен връх ", отбелязва Леонарди.
Зимата бе мека, само че не е единствено това повода. " Спадът на търсенето е систематичен, както в гражданския бранш, по този начин и в индустрията и генерирането на електрическа енергия ", съгласно Леонарди. Това се дължи отчасти на пестенето на електрическа енергия от фамилиите и отчасти на избора за енергийна успеваемост, като е налице значително усъвършенстване в тази тенденция при постройките. Например тече развой на подмяна на котлите с по-ефективни термопомпени отоплителни системи. В индустрията потреблението на газ също не се е възстановило от рецесията през 2008 година, макар че технологиите се усъвършенстват. Пикът на потреблението на газ в Италия е бил регистриран през 2005 година и от този момент се намалява, както в цяла Европа, заради политически избори за създаване на възобновими сили, по този начин и поради технологии, които залагат на успеваемостта т.е. на потреблението на по-малко електрическа енергия.
Италианското държавно управление обаче желае да включи вложенията за газова инфраструктура в Националния проект за възобновяване и развиване и в да ги актуализира в сходство с европейския проект " РиПауър " (RePower). За да стане това обаче, Рим би трябвало да покаже, че вложенията са съвместими с климатичните цели. Планът " РиПауър ", създаден от Европейска комисия, с цел да насърчи разграничаването от съветския газ и форсира прехода към възобновими сили, изисква от Италия да докара до 80 на 100 потенциала за генериране на електрическа енергия от възобновими източници до 2030 година (спрямо 35 на 100 в момента). По тази причина Рим би трябвало да форсира инсталирането на вятърни и слънчеви уреди, да развие " енергийни общности " и други сходни цели. Асоциацията на индустриите в този бранш " Елетричита футура " (Elettricità Futura) поддържа тезата, че това ще докара до огромни изгоди и половин милион работни места.
" Вместо това сме очевидци по какъв начин се залага главно на газа ", акцентира Леонарди. Новите структури ще са оперативни след сред 5 и 10 години и ще имат деен живот от към 20 години. " Така, до момента в който търсенето на газ ще продължава да се намалява, ние ще сме блокирали държавни и частни средства “.
На карта е заложено точно държавното финансиране, изяснява Леонарди. " Газовите компании залагат на финансиране от Плана за възобновяване и " РиПауър " или най-малко да държавни гаранции за капиталов проект, който ще ги обвърже още повече с газа през идните години на фона на спад на търсенето, както в Италия, по този начин и в Европа. Според него в това време " международната картина ще се промени, само че не е казано, че новите снабдители ще са толкоз постоянни, нито, че Русия ще остане зложелател вечно ".
Друг сериозен миг е забавянето на прехода към възобновими сили, макар прокламациите. " Има разминаване сред ориентираните към обществеността изказвания, в които " Ени " приказва за преход и декарбонизация и обстоятелствата - тактиката на компанията е да се извлича повече газ. Това твърди Антонио Трикарико, специалист по енергийни политики и деятел от организацията за екологична правдивост " РиКамън " (ReCommon).
В последна сметка е явно, че облагата и главната активност на една въглеводородна компания са свързани с петрола и газа, съгласно италианското издание. " Проблемът поражда, когато националната политика съответствува със тактиката на една компания ", съгласно Матео Леонарди.
В Равена обаче продължава акцията против новия регазификатор. " За нас е знак за една цялостна енергийна политика ", изяснява Джузепе Тадолини, представител за Равена на координационната мрежа " За климата - без изкопаеми горива ". " Естествено отводът от изкопаеми горива ще е еволюционен, само че би трябвало да се стартира отнякъде. Ако продължаваме да влагаме, с цел да развиваме газовата инфраструктура, то ще вървим в противоположната посока ", счита той.
През юни в Равена ще " дебаркира " нещо като плаваща фабрика. Става дума за " газовоз " - тристаметров кораб-цистерна, оборудван с огромни резервоари за полутечен природен газ и съоръжения, които могат още веднъж да го върнат в газообразно положение. От техническа позиция това е плаващо вместилище за предпазване и регазификация или кораб-регазификатор. Той ще дебаркира на осем километра от плажовете на Пунта Марина, на подобаващ пристан и ще е обвързван с националната мрежа посредством нов 40-километров водопровод (кеят и газопроводът следва да бъдат построени).
Подобен транспортен съд дойде и в пристанищния град Пиомбино в региона Тоскана през март измежду голям брой полемики. Междувременно се строи нов газопровод сред Сулмона в регион Абруцо и Минербио в провинция Болоня, с цел да се укрепи връзката сред южната област Пулия и северната част на Адриатика - план, който мнозина дефинират като стратегически, а други като непотребен, написа Българска телеграфна агенция.
Тези проекти се сблъскват със опозиция от страна на цивилен придвижвания, еколози, а в някои случаи и на кметове и общини. Не става дума обаче единствено за отпор на локално ниво. Мрежа от политически и екологични придвижвания и организации, която оспорва проекта в общонационален мащаб, се причисли към апела за митинг на 6 май в Равена, написа италианското издание " Интернационале ".
Регазификаторите и газопроводите са част от национална капиталова тактика за подсилване на инфраструктурата за трансформиране на газа в сила и желанията на държавното управление на премиерката Джорджа Мелони да заложи точно на това гориво. Според Националния орган за въглеводороди газът продължава да е незаместим. " Той ще подсигурява енергийната сигурност на Италия по време на прехода към възобновими източници на електрическа енергия ", написа на уеб страницата на енергийния колос " Ени " (Eni).
" Трябва да се тръгне от газовата инфраструктура, чието разширение и развиване ще разреши на Италия, с помощта на централната й позиция в Средиземно море, да се трансформира в европейски център на газа ". Това съобщи през ноември по време на чуване пред екологична комисия от двете камари на Народното събрание министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.
Укрепването на регазификаторите, газопроводите и оборудванията за предпазване ще разреши на Италия да се трансформира в централна точка за газа, идващ от залежи в Африка и Близкия изток и ориентиран към Европа.
За тази цел е належащо да се усилят и диверсифицират доставките на газ, което ще спомогне и за реализиране на самостоятелност от Русия. Джорджа Мелони посети в тази връзка Етиопия на 15 април, а при започване на годината предприе и пътувания до Алжир и Либия.
За момента това, което се знае е, че има и нови контракти със страни производителки на газ в Африка и Средиземноморието в сходство с създадената от " Ени " тактика напролет на 2022 година, с цел да отговори на енергийната рецесия, подбудена от войната в Украйна. По време на визитите си в Алжир и Либия Мелони бе придружавана от ръководещия контракт на " Ени " Клаудио Дескалци.
В реалност Алжир се е трансформирал във водещ снабдител на газ, изпреварвайки Русия. Според данните на компанията за енергийна инфраструктура " Снам " - Snam (произнася се " Знам " на италиански език) през 2021 година на съветския газ са се полагали 40 на 100 от общия импорт, а на алжирския - съвсем 30 на 100. Миналата година делът на Русия е паднал до 16 на 100, а тори на алжирския газ е повишен до 34,3 на 100.
По-голямата част от газa, който Италия внася, към този момент не постъпва от север (газопроводите от Русия), а от Средиземноморието - посредством газопровода " Трансмед " (Transmed), който свързва Алжир с Мадзара дел Вало в Сицилия, " Грийнстрийм " (Greenstream) от Либия, който " дебаркира " покрай Джела и Трансадриатическия газопровод ТАП (TAP), пресичащ Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, с цел да дойде в Пулия.
ТАП е последният сектор от най-дългия газопровод, тръгващ от Азербайджан, с цел да трансферира газа, който се извлича от Кавказкия район и въведен в употреба в края на 2020 година Миналата година по него са превозени съвсем 10 милиарда кубични метра газ за Италия. През ноември предходната година Италия, Албания и Гърция са одобрили проект за удвояване на това количество до 2027 година, а Рим подписва съглашения за увеличение на доставките и със самия Азербайджан. Говори се и за нов газопровод " Ийстмед " (Eastmed), който да транспортира газ от Източното Средиземноморие (находищата сред Египет и Израел).
Не бива да се не помни и втечнения природен газ, който през 2022 година е покрил една пета от италианския импорт посредством непрекъснато придвижване на кораби цистерни от Катар и Съединени американски щати. В вероятност това количество ще нарасне с помощта на новите фабрики за втечняване на газ на " Ени " в Мозамбик и Конго.
Има ли обаче Италия в действителност потребност от нови инфраструктури за газа?, пита италианското издание. Мнозина са уверени в противоположното. " Газопроводите и съществуващите регазификатори могат да са задоволителни, с цел да се подсигурява националното ползване, в случай че са съпроводени с ограничения за развиване на възобновими сили и енергийна успеваемост: вложения, които се нуждаят от надалеч по-малко време за реализация от новите инфраструктури за газ и са към този момент планувани за климатични цели и енергийна сигурност ". Това отбелязва Матео Леонарди, съосновател и изпълнителен шеф на " Еко " (Ecco), самостоятелна група за изследвания в региона на енергетиката и климата.
Още един факт в поддръжка на тази теза: потреблението на газ в Италия се намалява. През 2022 година страната е потребявала с 10 на 100 по-малко от миналата година. Ако се регистрира зимния интервал - сред септември 2022 година и февруари 2022 година - Италия е употребила с 20 на 100 по-малко газ от трите предишни зими. " През март в края на зимата хранилищата са били цялостни на 57 на 100, което е самобитен връх ", отбелязва Леонарди.
Зимата бе мека, само че не е единствено това повода. " Спадът на търсенето е систематичен, както в гражданския бранш, по този начин и в индустрията и генерирането на електрическа енергия ", съгласно Леонарди. Това се дължи отчасти на пестенето на електрическа енергия от фамилиите и отчасти на избора за енергийна успеваемост, като е налице значително усъвършенстване в тази тенденция при постройките. Например тече развой на подмяна на котлите с по-ефективни термопомпени отоплителни системи. В индустрията потреблението на газ също не се е възстановило от рецесията през 2008 година, макар че технологиите се усъвършенстват. Пикът на потреблението на газ в Италия е бил регистриран през 2005 година и от този момент се намалява, както в цяла Европа, заради политически избори за създаване на възобновими сили, по този начин и поради технологии, които залагат на успеваемостта т.е. на потреблението на по-малко електрическа енергия.
Италианското държавно управление обаче желае да включи вложенията за газова инфраструктура в Националния проект за възобновяване и развиване и в да ги актуализира в сходство с европейския проект " РиПауър " (RePower). За да стане това обаче, Рим би трябвало да покаже, че вложенията са съвместими с климатичните цели. Планът " РиПауър ", създаден от Европейска комисия, с цел да насърчи разграничаването от съветския газ и форсира прехода към възобновими сили, изисква от Италия да докара до 80 на 100 потенциала за генериране на електрическа енергия от възобновими източници до 2030 година (спрямо 35 на 100 в момента). По тази причина Рим би трябвало да форсира инсталирането на вятърни и слънчеви уреди, да развие " енергийни общности " и други сходни цели. Асоциацията на индустриите в този бранш " Елетричита футура " (Elettricità Futura) поддържа тезата, че това ще докара до огромни изгоди и половин милион работни места.
" Вместо това сме очевидци по какъв начин се залага главно на газа ", акцентира Леонарди. Новите структури ще са оперативни след сред 5 и 10 години и ще имат деен живот от към 20 години. " Така, до момента в който търсенето на газ ще продължава да се намалява, ние ще сме блокирали държавни и частни средства “.
На карта е заложено точно държавното финансиране, изяснява Леонарди. " Газовите компании залагат на финансиране от Плана за възобновяване и " РиПауър " или най-малко да държавни гаранции за капиталов проект, който ще ги обвърже още повече с газа през идните години на фона на спад на търсенето, както в Италия, по този начин и в Европа. Според него в това време " международната картина ще се промени, само че не е казано, че новите снабдители ще са толкоз постоянни, нито, че Русия ще остане зложелател вечно ".
Друг сериозен миг е забавянето на прехода към възобновими сили, макар прокламациите. " Има разминаване сред ориентираните към обществеността изказвания, в които " Ени " приказва за преход и декарбонизация и обстоятелствата - тактиката на компанията е да се извлича повече газ. Това твърди Антонио Трикарико, специалист по енергийни политики и деятел от организацията за екологична правдивост " РиКамън " (ReCommon).
В последна сметка е явно, че облагата и главната активност на една въглеводородна компания са свързани с петрола и газа, съгласно италианското издание. " Проблемът поражда, когато националната политика съответствува със тактиката на една компания ", съгласно Матео Леонарди.
В Равена обаче продължава акцията против новия регазификатор. " За нас е знак за една цялостна енергийна политика ", изяснява Джузепе Тадолини, представител за Равена на координационната мрежа " За климата - без изкопаеми горива ". " Естествено отводът от изкопаеми горива ще е еволюционен, само че би трябвало да се стартира отнякъде. Ако продължаваме да влагаме, с цел да развиваме газовата инфраструктура, то ще вървим в противоположната посока ", счита той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ