Идва ли краят на торовата индустрия в България
В устрема си да бъде отпред в битката с климатичните промени Европейският съюз подхваща дейности, които могат да доведат до необратими съкрушителни последици за един от най-важните браншове в стопанската система - торовата промишленост. Тя е обект на въглеродни разноски посредством Схема за търговия на излъчвания (СТЕ). Това включва понижаване с 40% на излъчванията на парникови газове от равнищата от 1990 година. В дълготраен проект Европейски Съюз ще продължава да работи за прекосяване към стопанска система с нулеви излъчвания и се ангажира да понижи излъчванията на парникови газове с минимум 80% под равнищата от 1990 година до 2050 година. Производството на торове към този момент е задоволително наранено от Схемата за търговия на излъчвания, а разработваните проекти за по-нататъшно декарбонизиране, които би трябвало да бъдат изпълнени в интервала 2021 - 2030 година, в допълнение ще ударят европейските производители с наклонност промишлеността да реалокира производството към по-нискорискови райони - отвън Европейски Съюз.
Към момента „ Неохим ” АД - един от двата работещи към момента торови фабрики в България, има ангажимент да заплаща годишно над 750 000 тона въглеродни излъчвания, издадени най-много от работата на инсталациите за произвеждане на амоняк и азотна киселина, които са безалтернативни при производството на азотни минерални торове. 450 000 тона от тези излъчвания са безвъзмездни по силата на правилник, определящ безплатното систематизиране на квотите. „ Неохим ” обаче заплаща останалите 300 000 тона при междинна цена все още 25 евро за звук, което значи разход от 15 милиона лв. годишно.
Мениджмънтът на сдружението е мощно смутен
от препоръчаните законодателни ограничения във Фаза 4 на ЕСТЕ и смяна в настоящия правилник за систематизиране на квотите за въглеродни излъчвания. Категорично сме уверени, че те са доста рестриктивни и биха довели до необратими последици за торовата индустрия в България, е мнението на Стефан Димитров, пълномощник на „ Неохим ”. Ние непрестанно подобряваме оборудването си и системите за надзор и образование и технологията се доближава до теоретичната граница за енергийна успеваемост, само че в производството на азотни торове превъзходството на природния газ като суровина и технологията за обработката му до приемане на краен артикул не могат да се трансформират, т.е. въглеродни газове ще се отделят. Непрекъснатото увеличение на цената на природния газ, нуждата от обилни нови вложения и фрапантното нарастване на цените на свободните квоти, които промишлеността е принудена да купува, неизбежно водят до нарастване на себестойността на създаваната продукция. В същото това време в страната навлизат торове, създадени в страни, в които разпоредбите и регламентите на Европейски Съюз отсъстват и където няма рестрикции във връзка с въглеродните излъчвания. Те, естествено, се оферират на по-ниски цени. Доскоро действаха антидъмпингови мита, които до известна степен лимитираха пазарната неравнопоставеност, само че с отпадането им ще настъпят
неподходящи последствия в българския торов бранш
и ще се стигне до следващо очистване на торовата промишленост в страната, което ще е съпроводено със доста обществено напрежение, смята господин Димитров. Песимистичните прогнози намират удостоверение и в протичащото се в прилежащи на България страни - единият торов производител в Сърбия разгласи неплатежоспособност, в Македония от дълго време няма подобен, а в Гърция от три остана единствено един работещ. Завладяване на пазара от вносни торове при неналичието на родно произвеждане в близко бъдеще ще докара до монополно владичество на националния пазар на вносни торове и тяхното повишаване, което би било невероятно да бъде предотвратено. Това от своя страна ще се отрази и на цената на земеделската продукция с всички произлизащи от това неподходящи последици.
Кое би могло да промени нещата? Считаме, че тук се изисква същински ангажимент от страна на промишлеността и лицата, взимащи виновните решения в страната. Така ще се сътвори добре създадена национална политика, която ще разреши на индустрията за минерални торове да се развива в сходство с упоритостите на Европейски Съюз, като резервира икономическата си жизненост против световната конкуренция. Според европейското законодателство торовата промишленост е в листата на индустриалните браншове, изложени на забележителен риск от приключване на въглеродни излъчвания, което разрешава на страната да ползва разнообразни обезщетителни механизми за опазване на торовата промишленост. Един от тези механизми е разпределението на безплатните квоти въглеродни излъчвания.
Предлагат се съответни ограничения
В писмо до президента Румен Радев мениджмънтът на „ Неохим ” предлага следните ограничения за отбрана на българската торова промишленост:
- Запазване или увеличение равнищата на безплатните квоти за въглеродни излъчвания за България и торовата промишленост в страната
- Запазване на цените на квотите за въглеродни излъчвания
- Запазване на антидъмпинговите мита, които да защитят европейските производители от нелоялна конкуренция
- Достъпна и облекчена процедура за финансиране на планове за въвеждане на „ чисти технологии “.
Считаме, че е извънредно време страната да направи нужното за опазване на българската торова промишленост, тъй като тя е част от сигурността на страната и е нужна за развиването на земеделието и изхранване на популацията. Не на последно място неналичието на промишленост, в която да работят младежите, единствено ще ускори процеса на емиграция, се споделя още в писмото до президента. Тази позиция управление на „ Неохим ” изрази и при визитата на вицепрезидента Илияна Йотова в сдружението при започване на ноември.
Първи сигнал, че терзанията на бизнеса са може би чути и разбрани, бе речта на президента Радев на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP24), която се организира в полския град Катовице. В нея той съобщи, че „ Последващо преразглеждане или нарастване на упоритостите за понижаване на парниковите излъчвания обаче не дава отговор на нашите национални ползи ”.
Към момента „ Неохим ” АД - един от двата работещи към момента торови фабрики в България, има ангажимент да заплаща годишно над 750 000 тона въглеродни излъчвания, издадени най-много от работата на инсталациите за произвеждане на амоняк и азотна киселина, които са безалтернативни при производството на азотни минерални торове. 450 000 тона от тези излъчвания са безвъзмездни по силата на правилник, определящ безплатното систематизиране на квотите. „ Неохим ” обаче заплаща останалите 300 000 тона при междинна цена все още 25 евро за звук, което значи разход от 15 милиона лв. годишно.
Мениджмънтът на сдружението е мощно смутен
от препоръчаните законодателни ограничения във Фаза 4 на ЕСТЕ и смяна в настоящия правилник за систематизиране на квотите за въглеродни излъчвания. Категорично сме уверени, че те са доста рестриктивни и биха довели до необратими последици за торовата индустрия в България, е мнението на Стефан Димитров, пълномощник на „ Неохим ”. Ние непрестанно подобряваме оборудването си и системите за надзор и образование и технологията се доближава до теоретичната граница за енергийна успеваемост, само че в производството на азотни торове превъзходството на природния газ като суровина и технологията за обработката му до приемане на краен артикул не могат да се трансформират, т.е. въглеродни газове ще се отделят. Непрекъснатото увеличение на цената на природния газ, нуждата от обилни нови вложения и фрапантното нарастване на цените на свободните квоти, които промишлеността е принудена да купува, неизбежно водят до нарастване на себестойността на създаваната продукция. В същото това време в страната навлизат торове, създадени в страни, в които разпоредбите и регламентите на Европейски Съюз отсъстват и където няма рестрикции във връзка с въглеродните излъчвания. Те, естествено, се оферират на по-ниски цени. Доскоро действаха антидъмпингови мита, които до известна степен лимитираха пазарната неравнопоставеност, само че с отпадането им ще настъпят
неподходящи последствия в българския торов бранш
и ще се стигне до следващо очистване на торовата промишленост в страната, което ще е съпроводено със доста обществено напрежение, смята господин Димитров. Песимистичните прогнози намират удостоверение и в протичащото се в прилежащи на България страни - единият торов производител в Сърбия разгласи неплатежоспособност, в Македония от дълго време няма подобен, а в Гърция от три остана единствено един работещ. Завладяване на пазара от вносни торове при неналичието на родно произвеждане в близко бъдеще ще докара до монополно владичество на националния пазар на вносни торове и тяхното повишаване, което би било невероятно да бъде предотвратено. Това от своя страна ще се отрази и на цената на земеделската продукция с всички произлизащи от това неподходящи последици.
Кое би могло да промени нещата? Считаме, че тук се изисква същински ангажимент от страна на промишлеността и лицата, взимащи виновните решения в страната. Така ще се сътвори добре създадена национална политика, която ще разреши на индустрията за минерални торове да се развива в сходство с упоритостите на Европейски Съюз, като резервира икономическата си жизненост против световната конкуренция. Според европейското законодателство торовата промишленост е в листата на индустриалните браншове, изложени на забележителен риск от приключване на въглеродни излъчвания, което разрешава на страната да ползва разнообразни обезщетителни механизми за опазване на торовата промишленост. Един от тези механизми е разпределението на безплатните квоти въглеродни излъчвания.
Предлагат се съответни ограничения
В писмо до президента Румен Радев мениджмънтът на „ Неохим ” предлага следните ограничения за отбрана на българската торова промишленост:
- Запазване или увеличение равнищата на безплатните квоти за въглеродни излъчвания за България и торовата промишленост в страната
- Запазване на цените на квотите за въглеродни излъчвания
- Запазване на антидъмпинговите мита, които да защитят европейските производители от нелоялна конкуренция
- Достъпна и облекчена процедура за финансиране на планове за въвеждане на „ чисти технологии “.
Считаме, че е извънредно време страната да направи нужното за опазване на българската торова промишленост, тъй като тя е част от сигурността на страната и е нужна за развиването на земеделието и изхранване на популацията. Не на последно място неналичието на промишленост, в която да работят младежите, единствено ще ускори процеса на емиграция, се споделя още в писмото до президента. Тази позиция управление на „ Неохим ” изрази и при визитата на вицепрезидента Илияна Йотова в сдружението при започване на ноември.
Първи сигнал, че терзанията на бизнеса са може би чути и разбрани, бе речта на президента Радев на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP24), която се организира в полския град Катовице. В нея той съобщи, че „ Последващо преразглеждане или нарастване на упоритостите за понижаване на парниковите излъчвания обаче не дава отговор на нашите национални ползи ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ