Източноевропейските страни първи в ЕС по собственост на жилище
В страните в Източна Европа се регистрират най-високите равнища на благосъстоятелност на жилища в Европа, демонстрира данни на платформата за персонални финанси и образование по търговия RationalFX.
На челните три места се подреждат Румъния с 94,30%, Словакия - 93,10% и Унгария - 91,60%.
След това се подреждат Хърватия - 91%, Литва - 87,40%, Полша - 87,10%, България - 86%, Латвия - 83,70%, Естония - 79,30% и Италия - 75,90%.
Най-ниски равнища на благосъстоятелност се регистрират в Швейцария - 42,00%, Германия - 47,20%, Австрия - 54,50%Дания - 60,90%, Франция - 61,20%, Люксембург - 63,50%, Швеция - 64,80%, Малта - 68,10%, Финландия - 68,10% и Нидерландия - 68,80%.
Според отчета в Ирландия над 90% от популацията живее в къщи, следвана от Нидерландия - 77,1%, и Белгия - 76,8%.
Апартаментите са доста по-разпространени в страни като Испания - 65,3%, Латвия - 64,4%, и Швейцария - 64,4%, което отразява по-високата градска плътност, лимитираната наличност на земя и моделите на обмисляне, които благоприятстват компактното жилищно строителство с доста жилища.
Към януари 2026 година най-високите междинни цени на жилищата, основани на жилища с една, две и три спални, са регистрирани в Люксембург - 961 333 евро, Копенхаген - 916 333 евро, и Берн - 852 976 евро.
Най-високите цени на квадратен метър още веднъж са регистрирани в Люксембург - 11 095 евро/м², Париж - 9 678 евро/м², и Осло - 9 191 евро/м².
Между третото тримесечие на 2024 година и третото тримесечие на 2025 година най-голямо покачване на цените на жилищните парцели е записано в Унгария - 21,1%, Португалия - 17,7%, България - 15,4%, и Хърватия - 13,8%, което алармира за продължаващ напън за повишаване в елементи от Южна и Източна Европа. За разлика от това, растежът на цените остана значително неизменен в Люксембург, Франция и Швеция, до момента в който Финландия записва спад от 3,1% за същия интервал.
През първите три тримесечия на 2025 година Малта е издала максимален брой разрешителни за жилищно строителство по отношение на популацията, с почти 162 утвърдени жилища на 10 000 поданици. След нея са Турция с 86 на 10 000 (също по този начин с най-голям безспорен брой разрешителни) и Албания с близо 72 на 10 000. На последно място Италия е одобрила единствено 6,38 жилища на 10 000 поданици, което е най-ниската активност на строителство измежду оценените страни.
На челните три места се подреждат Румъния с 94,30%, Словакия - 93,10% и Унгария - 91,60%.
След това се подреждат Хърватия - 91%, Литва - 87,40%, Полша - 87,10%, България - 86%, Латвия - 83,70%, Естония - 79,30% и Италия - 75,90%.
Най-ниски равнища на благосъстоятелност се регистрират в Швейцария - 42,00%, Германия - 47,20%, Австрия - 54,50%Дания - 60,90%, Франция - 61,20%, Люксембург - 63,50%, Швеция - 64,80%, Малта - 68,10%, Финландия - 68,10% и Нидерландия - 68,80%.
Според отчета в Ирландия над 90% от популацията живее в къщи, следвана от Нидерландия - 77,1%, и Белгия - 76,8%.
Апартаментите са доста по-разпространени в страни като Испания - 65,3%, Латвия - 64,4%, и Швейцария - 64,4%, което отразява по-високата градска плътност, лимитираната наличност на земя и моделите на обмисляне, които благоприятстват компактното жилищно строителство с доста жилища.
Към януари 2026 година най-високите междинни цени на жилищата, основани на жилища с една, две и три спални, са регистрирани в Люксембург - 961 333 евро, Копенхаген - 916 333 евро, и Берн - 852 976 евро.
Най-високите цени на квадратен метър още веднъж са регистрирани в Люксембург - 11 095 евро/м², Париж - 9 678 евро/м², и Осло - 9 191 евро/м².
Между третото тримесечие на 2024 година и третото тримесечие на 2025 година най-голямо покачване на цените на жилищните парцели е записано в Унгария - 21,1%, Португалия - 17,7%, България - 15,4%, и Хърватия - 13,8%, което алармира за продължаващ напън за повишаване в елементи от Южна и Източна Европа. За разлика от това, растежът на цените остана значително неизменен в Люксембург, Франция и Швеция, до момента в който Финландия записва спад от 3,1% за същия интервал.
През първите три тримесечия на 2025 година Малта е издала максимален брой разрешителни за жилищно строителство по отношение на популацията, с почти 162 утвърдени жилища на 10 000 поданици. След нея са Турция с 86 на 10 000 (също по този начин с най-голям безспорен брой разрешителни) и Албания с близо 72 на 10 000. На последно място Италия е одобрила единствено 6,38 жилища на 10 000 поданици, което е най-ниската активност на строителство измежду оценените страни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ