В страната има 9 опасни пътя и един от тях

В страната има 9 рискови пътя и един от тях е 1-5, който е от Русе до Граничен контролно-пропусквателен пункт "Маказа "

Това сподели шефът на Института по пътна сигурност Богдан Милчев в изявление за

Г-н Милчев, има ли растеж на злополуките и жертвите на пътя спрямо миналите години? Какво демонстрира статистиката?

- Данните демонстрират, че от 2020-а насам сме в серпантина на увеличение на жертвите, злополуките и тежко потърпевшите от пътнотранспортни катастрофи. Това, което се случва от 1 август до през днешния ден, кара специалистите от Института за пътна сигурност да считаме, че сме в невиждана рецесия. От началото на месеца до момента са починали 15 души, а за предходната година - 8. В тези 15 души не са включени умрелите хора от контузии. Това значи, че ще минем 17-18 умряли единствено за първите 7 дни от месеца.

- Каква е повода в разгара на летните месеци броят им да се усилва?

- Увеличава се, тъй като не се ръководи рискът. В България колкото повече придвижване има, толкоз повече и жертви има. Когато знаем, че има повече придвижване, би трябвало да се противопоставим със съответните ограничения.

- Какво би трябвало да се направи, с цел да се промени обстановката?

- Всички специалисти сега изясняват, че казусът е сложен, комплициран и би трябвало да се влияе върху доста аспекти и нещата се случват с струпване и след време. Това е правилно. В момента сме в невиждана рецесия в транспортната система, защото има директна опасност за живота и здравето на хората.

Рискът да загинеш на пътя е 3,25% при годишна база 1,04%. Имаме повече от 250% увеличение на риска да загинеш от началото на месеца през тази година. Политическата неустойчивост, в която сме от година и половина, има директно въздействие върху отношението на държавната администрация, чиновници и специалисти.

При представянето на служебното държавно управление президентът Румен Радев разгласи, че един от целите е пътната сигурност. Вече от една седмица не виждаме някакъв проект за деяние, друг от това, което правеха Кирил Петков и неговото държавно управление. Това, което би трябвало да се направи, е да възстановим вредите от рецесията, в която се намираме.

Министър Иван Демерджиев, който дава отговор и за държавната организация, би трябвало неотложно да промени методологията за надзор. Тази, която се употребява сега, по-скоро ни убива, в сравнение с избавя. Ние от Института за пътна сигурност сме подготвени да му предоставим проект за тази методология. Тя се състои в следното - от неподвижен да преминем към динамичен надзор и да използван методите на широкообхватния надзор.

Имаме девет пътя, които са с висок риска от настъпване на ПТП през летните месеци, те би трябвало да бъдат поети под ръчен надзор. Част от тях са пътят 1-5, който е от Русе до Граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа, и пътят София - Варна, изключително край правата за село Микре, Автомагистрала “Тракия” и други

Ако бъдат взети под денонощен надзор, ще овладеем тази пандемия от жертви.

Министърът на районното развиване и благоустройството Иван Шишков би трябвало да окаже подпомагане на Института за пътна сигурност, тъй като държавните управления на Стефан Янев и Кирил Петков ни саботираха, да правим интернационален одит на качеството и сигурността на нашите пътища. Имаше цялостен отвод за подпомагане от страна на Виолета Комитова и Гроздан Караджов.

Също по този начин е значимо основният прокурор Иван Гешев да свика Национално заседание на окръжните прокуратури и да се разпореди при всеки случай със смъртен случай прокуратурата да разпорежда в досъдебните производства експертизи, с цел да се покаже по какъв метод пътят е повлиял на водача да допусне неточност.

Само тогава стопанинът на пътя ще изпита боязън от персонална наказателна отговорност. Президентът би трябвало да в профил своя консултант Николай Копринков, който некадърно се намесва в ръководството на трите съществени министерства, а вредите с години няма да могат да бъдат възобновени.

В института имаме съответни данни от потърпевши хора, от тези намеси през последната. Те ще бъдат предоставени на прокуратурата. Тези четири неща, в случай че бъдат свършени още тази седмица ви подсигурявам, че ще възстановявам пътнотранспортния травматизъм на равнища от 2020 година Имаме подготвеност да окажем подпомагане на основният прокурор Иван Гешев, министър Шишков и министър Демерджиев.

- Безсрочната полицейска акция против пияните и дрогирани водачи ще помогне ли за намаляването на случаите в страната?

- Това е една медийна акция, от която няма никакъв резултат. Ние нямаме сега война против нарушителите. Всеки се движи по пътя и вижда, че не се случва нищо друго. Акцията проведена от Бойко Рашков и от държавното управление на Кирил Петков против нарушителите, вместо да понижава, усилва жертвите лавинобразно.

Това се дължи на сбъркания модел за опълчване на пътнотранспортния травматизъм. Той се състои от разбирането на всички български политици за споделената (без)отговорност. Всички държавни управления до този миг намират комфортни специалисти, които да ни изясняват, че водачът е отговорен за всичко, само че би трябвало да се знае, че системите за сигурност в Европейския съюз се базират на построяването на среда, която е толерантна към човешки неточности.

- Какъв е българският водач?

- Това е културен детерминизъм. Той се образува на база на средата, в която съответен водач попадне. Българският водач, когато отиде в Гърция или Германия трансформира държанието си. Най-безопасният модел е шведския. Той споделя, че когато доставчикът на транспортната система установи, че водачите позволяват доста неточности (нарушения), доставчикът е задължен да предприеме следващи дейности.

- Къде и по какви аргументи стават смъртоносните произшествия?

- За да можем да установим кои са най-опасните места ни е нужна методология за идентифициране и оценка на риска, каквато в България няма. От Института за пътна сигурност преди година изготвихме лична методология, с която констатирахме над 1500 рискови места в България, а от държавната организация по сигурност на придвижването по пътищата установи 22. Нека всеки самичък си направи изводът, по какъв начин се ръководи риска от пътнотранспортни катастрофи в България.