В столичния квартал Обеля“ от дни тече активна дискусия в

В столичния квартал „ Обеля “ от дни тече дейна полемика в обществените мрежи за мъж, прочут измежду жителите като Пешо, който постоянно се навърта към спирките и учебното заведение в региона. Според обява на Кристина Недялкова, подкрепена от голям брой мнения, мъжът в последните две седмици е станал очевидно по-агресивен – изключително когато му се откаже огънче или реакцията не му е по усети.

Жителите споделят, че той наскърбява, удря по прозорци, чупи движимости и стряска минувачите, най-много дами и девойки, които са принудени да минават там всекидневно.

Но под тревожните свидетелства ясно проличава и друго – Пешо е болен човек, който явно се нуждае от здравна помощ, а не от насмешки или боязън.

„ Не си е пил хапчетата… Милите, те не са отговорни “

Под обявата медицински лица и съзнателни жители се сплотяват към общо мнение: мъжът страда от тежко психологично заболяване и не може да се грижи самичък за себе си.

„ Като здравно лице желая да ви кажа, че това се отключва при мощен стрес. Той не си е пил хапчетата… “, написа една от коментиращите.

Други допълват, че психиатричните клиники са понижени, а хора с диагнози постоянно остават без съответно наблюдаване, без близки, без лекуване.

Жителите описват и други произшествия: удряне по трамвайни прозорци, неочаквани прояви, опит да бъде ударен от автомобил, след което напрежение и удряне по похлупак. Въпреки това, мнозина са безапелационни – Пешо не е „ неприятен човек “, а човек, зарязан от системата.

В последните години в доста квартали на София се вижда същото – хора с психологични болести живеят на улицата без грижа, без надзор, без поддръжка. Вместо лекуване и обществена акомодация, обществото вижда боязън, а институциите – „ комплициран проблем “. Но рисковете остават действителни – както за жителите, по този начин и за самия човек.

Какво може да се направи? Жителите в „ Обеля “ упорстват да се подаде сигнал към:

Психиатричната мобилна работа,
Социалните грижи,
Дирекция „ Социално подкрепяне “,
Полицията, в случай че се следи непосредствена заплаха.

Целта не е наказване, а помощ – Пешо се нуждае от лекуване, наблюдаване и обществена поддръжка, преди да се стигне до по-тежки произшествия.

Хората в квартала са изплашени, и това е изцяло разбираемо. Но зад тази история стои и другата страна: един слаб, комплициран и болен човек, който съгласно съседите в миналото е бил мирен, а през днешния ден просто не може да управлява държанието си.

И до момента в който страхът е натурален, безразличието – не е. Пешо има потребност от помощ, а кварталът – от успокоение. Двете неща могат да вървят ръка за ръка, в случай че институциите поемат своята отговорност.