Планира ли Сърбия да купи С-400 от Русия?
В публикация за американското списание The National Interest коментаторът по въпросите за защитата и националната сигурност Чарли Гао акцентира редици аргументи, заради които Сърбия би могла да се трансформира в идната страна, закупила съветските зенитно-ракетни системи С-400, отбелязва организация " Фокус ".
През септември 2019 година Русия и Сърбия организираха първото си взаимно обучение за противовъздушна защита „ Славянски щит “. В рамките му сръбските военновъздушни сили научиха по какъв начин да работят със системата за Противовъздушна отбрана С-400, практикувайки нейното потребление по отношение на разнообразни цели, симулирани и действителни. Естествено, това отваря въпроса дали и Сърбия възнамерява да закупи С-400. Погледът обратно в историята дава смесени отговори.
Според някогашния министър на външните работи на Югославия Живадин Йованович, Социалистическа федерална република Югославия (СФРЮ) се е интересувала от придобиването на С-300 още през 1989 година Дори са били в ход договаряния, когато стартира разпадането на страната през 1991 година, редом с това на Съюз на съветските социалистически републики.
След повдигането на оръжейното ембарго с Дейтънското съглашение през 1995 година, новата Федерална република Югославия (състояща се главно от Сърбия и Черна гора) стартира още веднъж да преглежда системите за противовъздушна защита. Бяха въведени проекти за закупуване на разновидността С-300ВМ, дружно с други системи със междинен обхват. В Русия даже бяха изпратени югославски бойци за образование за работа със системите.
Но войната в Косово през 1998 година предотврати вероятните доставки. Организация на обединените нации сложи още едно ембарго върху Югославия през 1998 година На войските на противовъздушната защита, които упражняваха в Русия, не бе позволено да се върнат в страната. И когато избухна войната в Косово, ПРО на Югославия се състоеше от закупените в Румъния ЗРС С-125 „ Нева “.
С анулацията на оръжейното ембарго през 2001 година новата република Сърбия още веднъж можеше да купува оръжие, само че не съумя да го направи. Местната индустрия продължи да модернизира С-125, а през 2017 година от Беларус бяха поръчани две батареи на ЗРС „ Бук-МБ “. Но даже и тогава не секнаха известията, че Сърбия желае да купи С-300. Докладите бяха изрично опровергани както от Сърбия, по този начин и от Русия, които подчертаха, че въпроса за С-300 не е част от формалния проект за съдействие в региона на защитата и техническото съдействие сред двете страни.
Включването на Сърбия в ученията „ Славянски щит “ през 2019 година обаче може да подскаже, че приливите и отливите се трансформират. Възможно е Министерството на защитата в Белград да е чакало Русия да предложи С-400 на повече страни и в този момент да счита, че е подобаващ миг за сключването на договорката.
От друга страна, спонсорираните от сръбското държавно управление медии разгласиха поредност от публикации на 5 септември, в които бе очебийно, че специфичният делегат на американския президент Донлад Тръмп за Западните Балкани Матю Палмър е предложил „ невероятна договорка “ на Сърбия. Тя представляваше ескадра с F-16, 10 милиарда $ и гарантираше участие в Европейски Съюз до 2024 година в подмяна на признаването на независимостта на Косово.
Въпреки че е доста малко евентуално това да е правилно, защото нито един западен източник не го е удостоверил и тъй като сходно съглашение би било необикновено скъпо, Сърбия се оглежда на Запад при закупуването на оръжие. Белград контракти доставката на няколко вертолета Airbus H145M и ракети с дребен обхват MBDA Mistral при започване на тази година. Възможно е, сходно на някогашната СФРЮ, Сърбия да маневрира както с Русия, по този начин и със Запада в опит да придобие най-хубавото оръжие за своята войска. Ученията с потреблението на съветските С-400 може да е просто още една част от дългата игра на Белград.
През септември 2019 година Русия и Сърбия организираха първото си взаимно обучение за противовъздушна защита „ Славянски щит “. В рамките му сръбските военновъздушни сили научиха по какъв начин да работят със системата за Противовъздушна отбрана С-400, практикувайки нейното потребление по отношение на разнообразни цели, симулирани и действителни. Естествено, това отваря въпроса дали и Сърбия възнамерява да закупи С-400. Погледът обратно в историята дава смесени отговори.
Според някогашния министър на външните работи на Югославия Живадин Йованович, Социалистическа федерална република Югославия (СФРЮ) се е интересувала от придобиването на С-300 още през 1989 година Дори са били в ход договаряния, когато стартира разпадането на страната през 1991 година, редом с това на Съюз на съветските социалистически републики.
След повдигането на оръжейното ембарго с Дейтънското съглашение през 1995 година, новата Федерална република Югославия (състояща се главно от Сърбия и Черна гора) стартира още веднъж да преглежда системите за противовъздушна защита. Бяха въведени проекти за закупуване на разновидността С-300ВМ, дружно с други системи със междинен обхват. В Русия даже бяха изпратени югославски бойци за образование за работа със системите.
Но войната в Косово през 1998 година предотврати вероятните доставки. Организация на обединените нации сложи още едно ембарго върху Югославия през 1998 година На войските на противовъздушната защита, които упражняваха в Русия, не бе позволено да се върнат в страната. И когато избухна войната в Косово, ПРО на Югославия се състоеше от закупените в Румъния ЗРС С-125 „ Нева “.
С анулацията на оръжейното ембарго през 2001 година новата република Сърбия още веднъж можеше да купува оръжие, само че не съумя да го направи. Местната индустрия продължи да модернизира С-125, а през 2017 година от Беларус бяха поръчани две батареи на ЗРС „ Бук-МБ “. Но даже и тогава не секнаха известията, че Сърбия желае да купи С-300. Докладите бяха изрично опровергани както от Сърбия, по този начин и от Русия, които подчертаха, че въпроса за С-300 не е част от формалния проект за съдействие в региона на защитата и техническото съдействие сред двете страни.
Включването на Сърбия в ученията „ Славянски щит “ през 2019 година обаче може да подскаже, че приливите и отливите се трансформират. Възможно е Министерството на защитата в Белград да е чакало Русия да предложи С-400 на повече страни и в този момент да счита, че е подобаващ миг за сключването на договорката.
От друга страна, спонсорираните от сръбското държавно управление медии разгласиха поредност от публикации на 5 септември, в които бе очебийно, че специфичният делегат на американския президент Донлад Тръмп за Западните Балкани Матю Палмър е предложил „ невероятна договорка “ на Сърбия. Тя представляваше ескадра с F-16, 10 милиарда $ и гарантираше участие в Европейски Съюз до 2024 година в подмяна на признаването на независимостта на Косово.
Въпреки че е доста малко евентуално това да е правилно, защото нито един западен източник не го е удостоверил и тъй като сходно съглашение би било необикновено скъпо, Сърбия се оглежда на Запад при закупуването на оръжие. Белград контракти доставката на няколко вертолета Airbus H145M и ракети с дребен обхват MBDA Mistral при започване на тази година. Възможно е, сходно на някогашната СФРЮ, Сърбия да маневрира както с Русия, по този начин и със Запада в опит да придобие най-хубавото оръжие за своята войска. Ученията с потреблението на съветските С-400 може да е просто още една част от дългата игра на Белград.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ