Наталия Киселова прие тържествената заря-проверка във Велико Търново
В старопрестолната столица Велико Търново се организира тържествена заря инспекция по случай 117 години от оповестяването на Независимостта на България.
В инспекцията вземат участие пет роти от Националния боен университет „ Васил Левски “, от тях четири роти са курсанти. Те са строени на площад „ Цар Асен І “ в Търново.
Проверката бе призната от ръководителя на Народното събрание доцент Наталия Киселова.
След това се състоя възстановка на изчитане на Манифеста, с който на този ден през 1908 година княз/цар Фердинанд І афишира Независимостта.
„ Независимостта е най-обединяващият ден. Ден, в който честваме живата памет на народа ни, изпълнена с подвиг. Това се усеща доста мощно тук във Велико Търново – духовната столица на България. Независимостта е кулминационна точка в българската история. Нашият народ е защитил правото си да бъде еднакъв на другите нации. Днес камбаните бият празнично, а знамето на България и Велико Търново гордо се извисяват “, съобщи в приветствието си кметът на града Даниел Панов.
Той акцентира, че Независимостта изисква зрялост и отговорност. „ Най-голямото тестване през днешния ден е разделянето на народа ни. Трябва да кажем ясно и мощно: стига към този момент това разцепление. Държавата това сме всички ние. Трябва и можем да почерпим от мъдростта на нашите предци. Доброто сплотява и сплотява, правете добрини. То ни дава независимост и самостоятелност. Да помним заветите на нашите предшественици и да се научим от тяхното обединяване в името на по-доброто бъдеще на нашите деца и на България “, прикани кметът Панов.
С акта на Независимостта една от най-старите страни на Европа още веднъж се появи на международната карта, съобщи в приветствието си ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя уточни, че това уви е последната стъпка към реализирането на възрожденския блян за Обединена България.
„ Когато се води политика, подчинена на националните ползи и има обединяване се реализират най-хубавите резултати за България. Длъжни сме да помним историческия урок, който ни дадоха нашите предшественици “, акцентира Киселова и прикани да черпим ентусиазъм от делата им.
„ Постигането на националните ни цели не е подарък, а зависи напълно от нас. Нека да помним Асеневци, които възвърнаха българската страна. Нека да помним Паисий Хилендарски и свидните жертви дадени в битката за национална и религиозна самостоятелност. Нека да пребъде свободна и самостоятелна България “, сподели още доцент Киселова.
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година несъмнено е един от най-българските ходове. На 22 септември с Манифест княз Фердинанд І афишира България за самостоятелна, с което страната става от княжество – царство, а владетелят Фердинанд І от княз – цар.
При подписването на Санстефанския кротичък контракт и след това на Берлинския през 1878 година България се появява на картата на Европа, само че като васал на Османската империя. Независимо от множеството дейности на българските държавници и тяхната убеденост и водене на самостоятелна политика, страната търпи голям брой ограничавания заради обстоятелството, че е васал на Османската империя.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година естественият път и цел на страната става Независимостта, която е градивна част от постигането на националния блян.
Поради премерените дейности на българските държавници моментът на оповестяване на Независимостта е бил повече от добър, а интернационалната конюнктура и обстановка са водели до предпоставки за триумф на това дело.
При срещата на княз Фердинанд І с министър-председателя Александър Малинов в Русе цялото българско държавно управление поема към Търново. На път за града, във влака при гара Две могили, Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват министрите и княз Фердинанд І. На 22 септември Независимостта е тържествено оповестена в Търново при църквата „ Св. 40 мъченици “, а част от манифеста гласи:
„ Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ни акт ще откри утвърждението на Великите сили и съчувствието на целия образован свят. “
„ Да живее свободна и самостоятелна България! “
„ Да живее Българският народ! “
По време на социализма празникът е неразрешен и е разгласен и заклеймяван като царски. През 1998 година Денят на Независимостта е разгласен за формален празник. Паметникът на Независимостта има край Царския замък в София на площад „ Княз Александър I “.
Независимостта е знак на българското единение и блян към разцвет, съобщи bTV.
В инспекцията вземат участие пет роти от Националния боен университет „ Васил Левски “, от тях четири роти са курсанти. Те са строени на площад „ Цар Асен І “ в Търново.
Проверката бе призната от ръководителя на Народното събрание доцент Наталия Киселова.
След това се състоя възстановка на изчитане на Манифеста, с който на този ден през 1908 година княз/цар Фердинанд І афишира Независимостта.
„ Независимостта е най-обединяващият ден. Ден, в който честваме живата памет на народа ни, изпълнена с подвиг. Това се усеща доста мощно тук във Велико Търново – духовната столица на България. Независимостта е кулминационна точка в българската история. Нашият народ е защитил правото си да бъде еднакъв на другите нации. Днес камбаните бият празнично, а знамето на България и Велико Търново гордо се извисяват “, съобщи в приветствието си кметът на града Даниел Панов.
Той акцентира, че Независимостта изисква зрялост и отговорност. „ Най-голямото тестване през днешния ден е разделянето на народа ни. Трябва да кажем ясно и мощно: стига към този момент това разцепление. Държавата това сме всички ние. Трябва и можем да почерпим от мъдростта на нашите предци. Доброто сплотява и сплотява, правете добрини. То ни дава независимост и самостоятелност. Да помним заветите на нашите предшественици и да се научим от тяхното обединяване в името на по-доброто бъдеще на нашите деца и на България “, прикани кметът Панов.
С акта на Независимостта една от най-старите страни на Европа още веднъж се появи на международната карта, съобщи в приветствието си ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя уточни, че това уви е последната стъпка към реализирането на възрожденския блян за Обединена България.
„ Когато се води политика, подчинена на националните ползи и има обединяване се реализират най-хубавите резултати за България. Длъжни сме да помним историческия урок, който ни дадоха нашите предшественици “, акцентира Киселова и прикани да черпим ентусиазъм от делата им.
„ Постигането на националните ни цели не е подарък, а зависи напълно от нас. Нека да помним Асеневци, които възвърнаха българската страна. Нека да помним Паисий Хилендарски и свидните жертви дадени в битката за национална и религиозна самостоятелност. Нека да пребъде свободна и самостоятелна България “, сподели още доцент Киселова.
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година несъмнено е един от най-българските ходове. На 22 септември с Манифест княз Фердинанд І афишира България за самостоятелна, с което страната става от княжество – царство, а владетелят Фердинанд І от княз – цар.
При подписването на Санстефанския кротичък контракт и след това на Берлинския през 1878 година България се появява на картата на Европа, само че като васал на Османската империя. Независимо от множеството дейности на българските държавници и тяхната убеденост и водене на самостоятелна политика, страната търпи голям брой ограничавания заради обстоятелството, че е васал на Османската империя.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година естественият път и цел на страната става Независимостта, която е градивна част от постигането на националния блян.
Поради премерените дейности на българските държавници моментът на оповестяване на Независимостта е бил повече от добър, а интернационалната конюнктура и обстановка са водели до предпоставки за триумф на това дело.
При срещата на княз Фердинанд І с министър-председателя Александър Малинов в Русе цялото българско държавно управление поема към Търново. На път за града, във влака при гара Две могили, Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват министрите и княз Фердинанд І. На 22 септември Независимостта е тържествено оповестена в Търново при църквата „ Св. 40 мъченици “, а част от манифеста гласи:
„ Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ни акт ще откри утвърждението на Великите сили и съчувствието на целия образован свят. “
„ Да живее свободна и самостоятелна България! “
„ Да живее Българският народ! “
По време на социализма празникът е неразрешен и е разгласен и заклеймяван като царски. През 1998 година Денят на Независимостта е разгласен за формален празник. Паметникът на Независимостта има край Царския замък в София на площад „ Княз Александър I “.
Независимостта е знак на българското единение и блян към разцвет, съобщи bTV.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ