В старите сгради има познаване на материала, усърдие в работата,

В старите здания има познаване на материала, старание в работата, вътрешно възприятие за почитание към качеството и към труда. Той не е по-голям от този, който влагаме в този момент, само че е доста по-качествен. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция арх. Владимир Попов, който е специалист с дълготраен опит в реставрацията на старинни здания. Той връчи оценки от Съюза на архитектите в България - Дружество Варна и от Регионалната гилдия на Камарата на архитектите на възпитаници, взели участие в от на фондация „ Креа “. Изложбата с техни произведения е подредена до на следващия ден в бистро „ Булевард “ в града.

Мнението на експерта е, че една постройка е хубава, без значение по кое време е издигната, в случай че е рационална, направена с усет, смисъл и отношение, рационална за времето си. В наши дни обаче по-често се преследват количествени измерения, нямащи нищо общо с хубостта или с удовлетворението от това, което виждаш. Затова оценяваме по-високо резултатите на предшествениците, макар че те не са свръхчовеци, нито ние в този момент сме оглупели доста, сподели арх. Попов. „ Всичко е въпрос на сензитивност. Има хора, които виждат дървета, облаци, дъгата, птиците. Вглеждат се в хубостта на забележимото. Други харесват новото, а остарялото - не. Ние сме разнообразни, само че имаме общо чувство и мнение, че има нещо особено красиво в малко по-старите елементи на Варна и би трябвало да ги пазим. Градът и жителите са за това да подбутват някой, в случай че си е занемарил постройката, да се погрижи за нея, даже тя да не е оповестена за недвижима културна полезност “, добави той.

Според него Варна е един от положителните образци за запазване на архитектурното завещание у нас. Причината е, че когато се развихря модернизацията, обвързвана с всеобщо разрушение на градски центрове след средата на ХХ век, в града се обръща взор към развиване на западните елементи и центърът остава без фрапантни намеси. Когато приказваме, че някои здания са недобре поддържани обаче, би трябвало да кажем, че въпреки всичко са непокътнати, тъй като можеше и да ги няма, уточни още експертът.

Следва цялото изявление с арх. Владимир Попов - за въздействието на старите здания, за майсторството на техните основатели, за съхранението на културното завещание във Варна.

Според вас прояви като пленера „ Архитектурата на Стара Варна “ също ли са форма на запазване на културното завещание и по какъв начин тъкмо рефлектира тя?

- Да, и то в няколко направления. Първото е, че младежи, които са при започване на съзнателния си любопитен живот, стартират да изследват тъкмо тези забавни остарели здания. Второто е, че става пред аудитория и наблюдавайки ги по какъв начин рисуват, аудиторията си задава въпроси. И трето, самите произведения по-късно имат собствен живот посредством изложения и остават в архива. Дори непрофесионални, те въпреки всичко са една регистрация на усещане, което е доста значимо. Самото изобразяване е не толкоз акт на изкуството, колкото метод на запознаване с това, което изобразяваш. Рисувайки анализираш, изследваш, обясняваш си кое е по какъв начин е издигнато, тъй като то не е елементарна работа. Децата от пленера имат доста добър преподавател - Белин Моллов, който с изключение на извънреден проектант и човек, е и прелестен художник, владеещ до съвършенство техниката на акварелната рисунка. Тя сама по себе си е сложна, а когато се рисуват здания, т.е. обекти с някаква ясна геометрия и пропорции, става изключително мъчно. Той го владее безупречно, което значи, че има сигурна ръка, тъкмо око, житейско възприятие и доста прецизна архитектурна мисъл. И всичко това той преподава на тези младежи, които са заявили интерес към изкуството и учат в специфичния профил на Хуманитарната гимназия. Това е доста скъпо начало за всеки. Някои от тях ще останат вгледани цялостен живот в хубостта на постройките.

За Вас, като експерт, какъв интерес съставляват старите здания? Намирате ли ги за по-красиви? Предполагам, че държите на съхраняването им.

- Да, абсолютно. Това е огромен въпрос - кое основава средата, кое я мащабира и кое за мен е забавно като проектант. Целият исторически център на Варна, основан преди повече от 100 години, е мащабиран чрез построяването на тези здания и метода, по който са ситуирани в пространството, в парцелите. Повечето от постройките, които в този момент ценим и пазим, са не по-големи от три етажа, ситуирани по оживените градски улици или вътре в богато озеленен двор.
Имаме два типа исторически здания, които характеризират Варна като среда. Едните са жилищно-търговски с магазини на първия етаж. Другите са си чисто жилищни и при тях полезност са също озелененият двор, оградата, тези междинни градски пространства, които в действителност вършат града по-интересен и друг от множеството европейски градове, които може би поради по-интензивното и по-отколешно модернизиране са изгубили тези пространства. Това е скъпо за Варна и би трябвало да се пази, а по никакъв начин не се пази и точно тия дворове падат първа жертва, което е неприятно.

Променя ли в последните години отношението на притежателите на такива остарели здания? Имат ли те по-често опция да ги възвръщат, да ги приведат в добър тип и употребяват?

- Да, има го, то без подозрение е част от общото окултуряване. То се и вижда. Понякога не става напълно непринудено и с вътрешна увереност. Градът и жителите са за това - да подбутват някой, в случай че си е занемарил постройката, да се погрижи за нея, даже тя да не е оповестена за недвижима културна полезност или монумент. Всички здания остаряват. Важен въпрос е дали са скъпи единствено тъй като са остарели. Друго значимо е по какъв начин може да се продължи живота на една постройка. Трябва ли тя да остане в размера си или са вероятни естествено развиване във височина или разширение. Това е на първо място архитектурен въпрос, обвързван не толкоз с културата на жителите, колкото на експертите.

Всичко е въпрос на сензитивност. Има хора, които виждат дървета, облаци, дъгата, птиците. Вглеждат се в хубостта на забележимото. Други харесват новото, а остарялото - не. Ние сме разнообразни, само че имаме общо чувство и мнение, че има нещо особено красиво в малко по-старите елементи на Варна и би трябвало да ги пазим. И това не става на мощ, по насила. Трябва да го изискат повече хора, освен естети или романтици.

Вие сте работили по такива здания. Те по-добре ли са издигнати? Красиви, това е явно, макар че хората имат разнообразни отзиви. Но по-добре направени или по-добре въображаеми ли са?

- Вие добре го казвате. По-добре направени. Когато е построена с разсъдък, рационално, с мисъл за всичко - тъкмо каква задача взема решение, с какви средства, какъв брой е значима за града и за притежателите, тогава постройката се получава. Когато е рационална, направена с усет, смисъл и отношение, рационална за времето си, тя е хубава. Дали преди хиляда, преди 100 години или в този момент, няма значение. В наши дни обаче се преследват по-често някакви количествени измерения, нямащи нищо общо с хубостта или с удовлетворението от това, което виждаш. Затова някак си оценяваме по-високо резултатите на предшествениците, а те не са свръхчовеци, нито ние в този момент сме оглупели доста.

Тоест в старите здания има една по-добра реализация на композиция от фактори - функционалност, хубост, качество на материали?

- Да, и аз се удивлявам на метода, по който са издигнати старите здания, обръщайки внимание на това, че и преди, и в този момент строим с ръце и с почти същите материали. Все още не отпечатваме здания. Направихме опити да ги сглобяваме, само че естетически не ни удовлетворяват. В старите здания има познаване на материала, старание в работата, вътрешно възприятие за почитание към качеството, почитание към труда самичък по себе си. Той е, допускам, не по-голям от този, който влагаме в този момент, само че доста по-качествен. Вгледайте се по какъв начин е комплициран камъкът, мазилката, по какъв начин са направени детайлите, това не става кой знае какъв брой по-сложно от в този момент.

Варна добър образец ли е в съхраняването на архитектурното завещание?

- Варна е един от положителните образци за страната. Когато се развихря модернизацията в България след 1960-те години, обвързвана с всеобщо разрушение на градски центрове, във Варна се обръща взор към развиване на западните елементи и центърът е оставен да се развива самичък по себе с не доста фрапантни намеси. Отделно пък напълно осъзнато пешеходната зона, основната улица се резервират, въпреки и с всякакви вмъквания на здания - уместни или неуместни, само че да кажем, че това е добър образец за предпазване. Освен това в този момент приказваме, че някои здания са недобре поддържани, само че би трябвало да кажем, че въпреки всичко са непокътнати, тъй като можеше и да ги няма.