Притча: Ако ти се струва, че любовта те е забравила, този текст е точно за теб
В остарели, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов, и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга – гневна и ревностна, трета – мощна и дълбока, доста били в племето, всичките разнообразни. От племето Любов обичали да следят хората, било им жалост за тях. Хората напразно блуждаели по света, правели неточности и не се учели от тях. Не умеели да се учат.
Веднъж една мъдра Любов споделила: „ Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят “. Идеята допаднала на останалите. И те тръгнали…
Оказало се обаче, че сърцата на хората към този момент се били заселили представители на доста други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.
Те обезверено се борили да владеят човешкото сърце, само че Любовта победила и помогнала на индивида да изгони всички неприятни жители. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.
Но един ден мъдрата Любов се затъжила. Тя желала да тръгне да търси Щастието (нейния сателит от другото племе, което се наричало Щастие) и споделила за това на индивида. Той помълчал и дал отговор:
„ Как без теб ще съумея да опазя сърцето си от узурпатори? “ Любовта се замислила и споделила: „ Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на скрито място в нея ще създадем врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти. “
Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че индивидът ще я не помни и по тази причина оставила в сърцето му своята другарка Тъга.
Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие усеща, те ходели по петите й и се опитвали да я пречупят.
Веднъж, когато Отчаянието съвсем било превзело Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага схванала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се талази. Любовта седнала до Щастието.
„ Чаках те! “ – споделило то …
Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им жанр със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, тъй като те били дружно.
Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят индивида.
Търсят го и днес…
Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори – Страст, Ревност, Желание да притежаваш другия непременно.
Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, само че не могат да намерят вратата, нали са слепи…
Така че, в случай че ти се коства, че любовта те е не запомнила, спомни си тази алегория. Може би в този миг Любовта и Щастието са пред стената на сърцето ти, само че не могат да намерят вратата. Помогни им. Ключ те си имат…
