11 години от подвига на Берое за Купата на България
В Стара Загора днешният ден е по-специален за всички последователи на локалния футбол. Преди тъкмо 11 години Берое за първи път в кариерата си печели Купата на България, надделявайки на финала Черноморец Поморие. По този мотив от клуба си припомниха пътя до трофея и основните срещи, извели заралии до заветното отличие.
"Сякаш беше през вчерашния ден, а напълно незабелязано се оказа, че са минали цели 11 години от един от най-великите беройски моменти - спечелването на първата Купа на България. Беройци обаче помнят още страстта, възприятията, невероятните моменти на терена в Ловеч секунди откакто Дончо Атанасов вкара победното попадение, с което постави точка на напъните на всички - треньори, футболисти, почитатели, ръководители. Берое бе на върха и нищо друго нямаше значение.
Връщаме се обратно, с цел да си напомним по какъв начин се стигна до този триумф:
Купа на България 2010 година
Берое покори Северозапада. Така стартира присъединяване на отбора в шампионата за Купата на България през сезон 2009/10 година Във втория кръг старозагорци би трябвало да се изправят против Монтана като посетител, а спечелилият в дуела се дефинира в една среща. Този дуел е изтеглен извънредно надалеч в програмата на шампионата и се играе едвам три дни преди началото на идната фаза – осминафиналите. Жребият даже е изтеглен и Берое ще би трябвало да остане в тази част на България, с цел да се изправи против Локомотив Мездра. Към оня миг и двата противника са от елитната група на българския футбол. Двубоите са през декември 2009 година, а Берое не е измежду любимците за продобиване на трофея.
Трябва да споменем, че към горната дата ситуацията в клуба не е по никакъв начин розово. Финансовото положение не е положително и клубът действа благодарение на Община Стара Загора. През ноември даже е проведено неповторимо до оня миг за България събитие – благотворителен концерт за футболен клуб. През месец декември клубът е покрай промяна на собствеността, само че до това не се стига. Въпреки всичко футболистите се показват сносно в шампионата.
…10 декември 2009 година, Монтана
Срещата се играе на ужасяващ терен. Кал, локви и съвсем никаква трева попречват играта. Ясно е, че мачът ще бъде борба и в случай че някой успее да означи гол – ще продължи напред. Старозагорци въпреки всичко са по-активни и желаят повече успеха. За наслада попадение в мача пада, освен това във вратата на домакините. В 65-та минута топката е центрирана в наказателното поле на Монтана от директен свободен удар, рикошира на няколко пъти и попада в Дончо Атанасов, който праща кълбото в долния десен ъгъл със мощен шут – 0:1. До края футбол съвсем не се играе и „ Берое “ продължава битката.
…13 декември 2009 година, Мездра
„ Беройци “ са окуражени да завършат годината по най-хубавия метод и изиграват доста мощен дуел. Срещата стартира с мощен напън на „ зелено-белите “ и още в 9-та минута резултатът е открит, когато Петър Димитров центрира, а Дончо Атанасов осъществя с удар от наказателното поле. Гостите не престават с натиска, искайки да решат всичко и се класират за четвъртфиналите. Второто попадение още веднъж е на Дончо Атанасов и пада в самото начало на второто полувреме, като още тук има индикации, че това ще бъде неговият шампионат.
Берое не оставя никакъв късмет на противника и даже бележи трети гол, дело на Георги Андонов в 75-та минута. Всичко това значи класиране за последните осем в шампионата. Жребият за идната фаза е съвсем незабавно. Двойките са извънредно любопитни, а в най-важната Берое приема ЦСКА в Стара Загора. Най-големият любимец, след отпадането на Литекс и Левски в осминафиналите. Това е единствената двойка, противопоставяща два елитни отбора. В останалите срещи противници са тимове от „ А “ против тимове от „ Б “ група.
Но дали ще има Берое през 2010 година??? Това е главният въпрос, който тормози почитателите. През януари обаче нещата се усъвършенстват. Въпреки това тимът е изоставен от няколко основни играчи, само че старши треньорът Илиан Илиев остава на своя пост. Финансовите проблеми са решени до края на сезона благодарение на Община Стара Загора, привличането на сериозен рекламодател и средставата от ТВ права. Така Берое посреща ЦСКА в четвъртфинал за Купата на България
…31 март 2010 година, Стара Загора
Две седмици по-рано двата отбора излизат един против различен в мач от шампионата, който приключва без маркиран гол, а домакините към момента са непобедени на своя стадион. Турнирните срещи обаче са с различен заряд. Точно три години по-рано „ зелено-белите “ отстраняват същия противник на същия стадий от шампионата след гол на Лино Лопеш в 120-та минута.
Над 10 000 фенове участват на дуела с „ армейците “ за Купата на България през 2010 година През първата част гостите са по-активни, а беройци разчитат най-вече на бързите си крила, които провеждат страхотни контраатаки. Гол в някоя от вратите обаче не пада. „ Зелените “ чакат, с цел да нанесат своя удар и той идва в 72-та минута. Тогава Слави Жеков лишава една топка в центъра и намира Здравко Илиев по десния фланг на офанзивата, той центрира в наказателното поле, а там топката доближава до Искрен Писаров, който я праща в мрежата – 1:0. Много старания и доста поддръжка от трибуните до края на мача. Нов гол по този начин и не пада и по този метод Берое е измежду последните четири. След последния съдийски сигнал на северната естрада на „ Храма “ се ражда прословутия рефрен „ Купата е наша “, който ще оглася стадионите до края на кампанията…и даже доста по-късно.
След този мач от новобранец внезапно Берое се трансформира в най-големия любимец за продобиване на Купата, откакто в останалите срещи побеждават отборите от втория ешелон. Напрежението към този момент е върху тима от Стара Загора, а в финален дуел преди финала противник ще бъде Чавдар Етрополе.
…28 април 2010 година, Етрополе
Берое ще би трябвало да продължи похода от там, от където го стартира – Северозападна България. Полуфинал под номер 10 за Берое в шампионата. Дни преди срещата същинска нервност за мача превзема Стара Загора и почитателите готвят инвазия в Етрополе. „ Купата е наша “ ехти по целия път и към 1000 беройци се изспиват в балканското градче, където ще се реши единия финалист. Другият полуфинал е „ морски “ - Черноморец Поморие – Калиакра Каварна.
Берое безспорно е по-класният тим от своя противник и владее самодейността в дуела с Чавдар. Предвид залога и напрежението успеха разумно не идва елементарно. Единственото попадение идва в 39-та минута, когато левият краен защитник на Берое Атанас Атансов извършва фаул на към 40 м от вратата на Чавдар. Топката обаче трансферира всички играчи, даже и излезлия пазач на домакините и влиза в мрежата му за 0:1. До края момчетата на Илиан Илиев владеят обстановката и не позволяват изненада. Берое е на край за пети път в своята история!
Съперник във финалния дуел е отборът на Черноморец Поморие, воден от Петър Хубчев.
…5 май 2010 година, Ловеч
Това е една от най-паметните дати в стогодишната история. До скоро огромна част от почитателите даже не си и помисляли, че „ Берое “ ще излезе в директна борба за подобен трофей. Емоциите измежду ентусиастите са до краен лимит. Никой не желае да пропусне мача. Отпуски, болнични, даже откровени „ бягства “ от работа единствено и единствено да стигнеш до Ловеч в огромния ден.
„ За мен това е сбъдната фантазия. Не съм си представял, че ще изживея сходно нещо. Надявам се да помня това, което ще се случи цялостен живот “… “Ние сме 2 коли с 10 индивида. Отиваме, тъй като може повече да не забележим Берое на край. Дано да се случи, но…не се знае. Всичките ми другари ще са там. Даже кума ми си идва особено за дуела от чужбина “… “Няма по какъв начин. Ще бягаме от учебно заведение. Четох, че може да понижат часовете, само че не желая да пожертвам. Целият град ще е там. Яко е да си бероец “… “Пуснал съм си три дни отпуск. За мача и за празненствата по-късно. Бием 3:0″…това са част от изказванията на старозагорци преди мача по локалните медии.
И в действителност. Около 5000 екзалтирани фена на Берое посрещат двата отбора на Градския стадион в Ловеч и запяват песните на успеха. Нещата на терена обаче не са толкоз положителни. Да, Берое владее играта, само че мъчно доближава до чисто голово състояние пред вратата на Черноморец, които от своя страна употребяват всяка обстановка за бърза офанзива към беройската врата. Десетките офанзиви в „ зелено-бяло “ следват една след друга, а времето тече непреклонно. Мачът за почитателите на Берое минава като момент. С всяка минала минута даже големият възторг на старозагорската аудитория бавно лека се стопява. Нещата отиват към продължения и нежеланата рулетка на дузпите.
90-та минута. Реферът е дал единствено една минута добавено време. Вратарят на „ Черноморец “ е получил здравна помощ в нея, а топката е надълбоко в половината на Берое. 91-ва минута. Времето на стадиона е спряло. 5000 души в зелено и бяло са вперили взор в изританата напразно и обезверено напред топка от Иво Иванов. Тя едвам доближава дъгата на наказателното поле, където Андонов със сетни старания колкото да допира кълбото. То тупва сред бранителите в синьо и дебнещия всяко нехайство Дончо Атанасов замахва с левия си крак…безвремие на стадиона в Ловеч…в идващия миг топката е в мрежата на Янко Георгиев…
Празненствата стартират от тази секунда. Страхотна наслада по трибуните и на терена, тъй като след 24 години и 23 дни Берое още веднъж ще вдигне трофей. Първи тази чест по право се пада на капитана Слави Жеков. Своя орден получава и Петко Петков, който след четири изгубени финала като футболист най-накрая получи златото, въпреки и като спортно-технически шеф.
След мача старши треньорът Илиан Илиев разяснява:
„ Много мъчно стигнахме до триумфа. Имаше доста напрежение, тъй като атакувахме и бяхме любимци. Радвам се извънредно доста и приветствам футболистите и на двата тима. Благодаря на страхотната ни аудитория. Никога не бяхме печелили Купата и това е незабравим миг за нас. Всички в Берое заслужават това отличие. “
Беройци ликуват със своите почитатели първо на стадиона, а по-късно са посрещнати от десетки хиляди и в центъра на Стара Загора.
Пълна статистика на финалната среща:
Черноморец Поморие - Берое Стара Загора 0:1
Голмайстор: 0:1 Дончо Атанасов 90’+1′
"Сякаш беше през вчерашния ден, а напълно незабелязано се оказа, че са минали цели 11 години от един от най-великите беройски моменти - спечелването на първата Купа на България. Беройци обаче помнят още страстта, възприятията, невероятните моменти на терена в Ловеч секунди откакто Дончо Атанасов вкара победното попадение, с което постави точка на напъните на всички - треньори, футболисти, почитатели, ръководители. Берое бе на върха и нищо друго нямаше значение.
Връщаме се обратно, с цел да си напомним по какъв начин се стигна до този триумф:
Купа на България 2010 година
Берое покори Северозапада. Така стартира присъединяване на отбора в шампионата за Купата на България през сезон 2009/10 година Във втория кръг старозагорци би трябвало да се изправят против Монтана като посетител, а спечелилият в дуела се дефинира в една среща. Този дуел е изтеглен извънредно надалеч в програмата на шампионата и се играе едвам три дни преди началото на идната фаза – осминафиналите. Жребият даже е изтеглен и Берое ще би трябвало да остане в тази част на България, с цел да се изправи против Локомотив Мездра. Към оня миг и двата противника са от елитната група на българския футбол. Двубоите са през декември 2009 година, а Берое не е измежду любимците за продобиване на трофея.
Трябва да споменем, че към горната дата ситуацията в клуба не е по никакъв начин розово. Финансовото положение не е положително и клубът действа благодарение на Община Стара Загора. През ноември даже е проведено неповторимо до оня миг за България събитие – благотворителен концерт за футболен клуб. През месец декември клубът е покрай промяна на собствеността, само че до това не се стига. Въпреки всичко футболистите се показват сносно в шампионата.
…10 декември 2009 година, Монтана
Срещата се играе на ужасяващ терен. Кал, локви и съвсем никаква трева попречват играта. Ясно е, че мачът ще бъде борба и в случай че някой успее да означи гол – ще продължи напред. Старозагорци въпреки всичко са по-активни и желаят повече успеха. За наслада попадение в мача пада, освен това във вратата на домакините. В 65-та минута топката е центрирана в наказателното поле на Монтана от директен свободен удар, рикошира на няколко пъти и попада в Дончо Атанасов, който праща кълбото в долния десен ъгъл със мощен шут – 0:1. До края футбол съвсем не се играе и „ Берое “ продължава битката.
…13 декември 2009 година, Мездра
„ Беройци “ са окуражени да завършат годината по най-хубавия метод и изиграват доста мощен дуел. Срещата стартира с мощен напън на „ зелено-белите “ и още в 9-та минута резултатът е открит, когато Петър Димитров центрира, а Дончо Атанасов осъществя с удар от наказателното поле. Гостите не престават с натиска, искайки да решат всичко и се класират за четвъртфиналите. Второто попадение още веднъж е на Дончо Атанасов и пада в самото начало на второто полувреме, като още тук има индикации, че това ще бъде неговият шампионат.
Берое не оставя никакъв късмет на противника и даже бележи трети гол, дело на Георги Андонов в 75-та минута. Всичко това значи класиране за последните осем в шампионата. Жребият за идната фаза е съвсем незабавно. Двойките са извънредно любопитни, а в най-важната Берое приема ЦСКА в Стара Загора. Най-големият любимец, след отпадането на Литекс и Левски в осминафиналите. Това е единствената двойка, противопоставяща два елитни отбора. В останалите срещи противници са тимове от „ А “ против тимове от „ Б “ група.
Но дали ще има Берое през 2010 година??? Това е главният въпрос, който тормози почитателите. През януари обаче нещата се усъвършенстват. Въпреки това тимът е изоставен от няколко основни играчи, само че старши треньорът Илиан Илиев остава на своя пост. Финансовите проблеми са решени до края на сезона благодарение на Община Стара Загора, привличането на сериозен рекламодател и средставата от ТВ права. Така Берое посреща ЦСКА в четвъртфинал за Купата на България
…31 март 2010 година, Стара Загора
Две седмици по-рано двата отбора излизат един против различен в мач от шампионата, който приключва без маркиран гол, а домакините към момента са непобедени на своя стадион. Турнирните срещи обаче са с различен заряд. Точно три години по-рано „ зелено-белите “ отстраняват същия противник на същия стадий от шампионата след гол на Лино Лопеш в 120-та минута.
Над 10 000 фенове участват на дуела с „ армейците “ за Купата на България през 2010 година През първата част гостите са по-активни, а беройци разчитат най-вече на бързите си крила, които провеждат страхотни контраатаки. Гол в някоя от вратите обаче не пада. „ Зелените “ чакат, с цел да нанесат своя удар и той идва в 72-та минута. Тогава Слави Жеков лишава една топка в центъра и намира Здравко Илиев по десния фланг на офанзивата, той центрира в наказателното поле, а там топката доближава до Искрен Писаров, който я праща в мрежата – 1:0. Много старания и доста поддръжка от трибуните до края на мача. Нов гол по този начин и не пада и по този метод Берое е измежду последните четири. След последния съдийски сигнал на северната естрада на „ Храма “ се ражда прословутия рефрен „ Купата е наша “, който ще оглася стадионите до края на кампанията…и даже доста по-късно.
След този мач от новобранец внезапно Берое се трансформира в най-големия любимец за продобиване на Купата, откакто в останалите срещи побеждават отборите от втория ешелон. Напрежението към този момент е върху тима от Стара Загора, а в финален дуел преди финала противник ще бъде Чавдар Етрополе.
…28 април 2010 година, Етрополе
Берое ще би трябвало да продължи похода от там, от където го стартира – Северозападна България. Полуфинал под номер 10 за Берое в шампионата. Дни преди срещата същинска нервност за мача превзема Стара Загора и почитателите готвят инвазия в Етрополе. „ Купата е наша “ ехти по целия път и към 1000 беройци се изспиват в балканското градче, където ще се реши единия финалист. Другият полуфинал е „ морски “ - Черноморец Поморие – Калиакра Каварна.
Берое безспорно е по-класният тим от своя противник и владее самодейността в дуела с Чавдар. Предвид залога и напрежението успеха разумно не идва елементарно. Единственото попадение идва в 39-та минута, когато левият краен защитник на Берое Атанас Атансов извършва фаул на към 40 м от вратата на Чавдар. Топката обаче трансферира всички играчи, даже и излезлия пазач на домакините и влиза в мрежата му за 0:1. До края момчетата на Илиан Илиев владеят обстановката и не позволяват изненада. Берое е на край за пети път в своята история!
Съперник във финалния дуел е отборът на Черноморец Поморие, воден от Петър Хубчев.
…5 май 2010 година, Ловеч
Това е една от най-паметните дати в стогодишната история. До скоро огромна част от почитателите даже не си и помисляли, че „ Берое “ ще излезе в директна борба за подобен трофей. Емоциите измежду ентусиастите са до краен лимит. Никой не желае да пропусне мача. Отпуски, болнични, даже откровени „ бягства “ от работа единствено и единствено да стигнеш до Ловеч в огромния ден.
„ За мен това е сбъдната фантазия. Не съм си представял, че ще изживея сходно нещо. Надявам се да помня това, което ще се случи цялостен живот “… “Ние сме 2 коли с 10 индивида. Отиваме, тъй като може повече да не забележим Берое на край. Дано да се случи, но…не се знае. Всичките ми другари ще са там. Даже кума ми си идва особено за дуела от чужбина “… “Няма по какъв начин. Ще бягаме от учебно заведение. Четох, че може да понижат часовете, само че не желая да пожертвам. Целият град ще е там. Яко е да си бероец “… “Пуснал съм си три дни отпуск. За мача и за празненствата по-късно. Бием 3:0″…това са част от изказванията на старозагорци преди мача по локалните медии.
И в действителност. Около 5000 екзалтирани фена на Берое посрещат двата отбора на Градския стадион в Ловеч и запяват песните на успеха. Нещата на терена обаче не са толкоз положителни. Да, Берое владее играта, само че мъчно доближава до чисто голово състояние пред вратата на Черноморец, които от своя страна употребяват всяка обстановка за бърза офанзива към беройската врата. Десетките офанзиви в „ зелено-бяло “ следват една след друга, а времето тече непреклонно. Мачът за почитателите на Берое минава като момент. С всяка минала минута даже големият възторг на старозагорската аудитория бавно лека се стопява. Нещата отиват към продължения и нежеланата рулетка на дузпите.
90-та минута. Реферът е дал единствено една минута добавено време. Вратарят на „ Черноморец “ е получил здравна помощ в нея, а топката е надълбоко в половината на Берое. 91-ва минута. Времето на стадиона е спряло. 5000 души в зелено и бяло са вперили взор в изританата напразно и обезверено напред топка от Иво Иванов. Тя едвам доближава дъгата на наказателното поле, където Андонов със сетни старания колкото да допира кълбото. То тупва сред бранителите в синьо и дебнещия всяко нехайство Дончо Атанасов замахва с левия си крак…безвремие на стадиона в Ловеч…в идващия миг топката е в мрежата на Янко Георгиев…
Празненствата стартират от тази секунда. Страхотна наслада по трибуните и на терена, тъй като след 24 години и 23 дни Берое още веднъж ще вдигне трофей. Първи тази чест по право се пада на капитана Слави Жеков. Своя орден получава и Петко Петков, който след четири изгубени финала като футболист най-накрая получи златото, въпреки и като спортно-технически шеф.
След мача старши треньорът Илиан Илиев разяснява:
„ Много мъчно стигнахме до триумфа. Имаше доста напрежение, тъй като атакувахме и бяхме любимци. Радвам се извънредно доста и приветствам футболистите и на двата тима. Благодаря на страхотната ни аудитория. Никога не бяхме печелили Купата и това е незабравим миг за нас. Всички в Берое заслужават това отличие. “
Беройци ликуват със своите почитатели първо на стадиона, а по-късно са посрещнати от десетки хиляди и в центъра на Стара Загора.
Пълна статистика на финалната среща:
Черноморец Поморие - Берое Стара Загора 0:1
Голмайстор: 0:1 Дончо Атанасов 90’+1′
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ