Съветските електрически китари – на какво свирят зад желязната завеса
В Съюз на съветските социалистически републики в годините на студената война не могат да копират западния инструмент, по тази причина изобретяват лична версия на китарите.
С една значима разлика: те са на процедура неубиваеми.
През 1960-те години в Съветския съюз при положително предпочитание може да се откри нелоша акустична китара, само че с електрическите китари обстановката е много по-сложна. Собствени руски китари в оня миг просто няма.
Рок-группа „ Аквариум “Александър Астафиев/Sputnik
Мечтата на всички музиканти е американската китара-легенда Fender Stratocaster, само че да си я купят и да я вкарат в страната могат единствено малко на брой определени – в случай че роднините ти работят като дипломати или моряци на далечни плавания. Има и вид китарата да се вкара от съюзническите страни – Германска демократична република или Чехословакия, само че това също е много скъпо наслаждение.
Ученици на професионално техническо училищеЮрий Абрамочкин/Sputnik
Между другото, без значение от студената война и идеологическото омерзение към всичко западно (и по-специално към „ западната “ музика – джаз и рок), в Съюз на съветските социалистически републики по време на перестройката има доста публично утвърдени музикални групи. Собствени ансамбли има в най-различни институции. И на всички тях им трябват китари.
Московска инструментална фабрика, електрическа китара „ Аелита “ТАСС
Нито един руски цех няма опит в правенето на китари, по тази причина е взето решение първите екземпляри да се създават в мебелните заводи: от същия материал, от който се вършат, да вземем за пример, шкафове, табуретки и кревати.
„ РИТМ-СОЛО “
За първи път лична китара е създадена в Санкт Петербург през 1964 година под марката „ Тоника “. Тя коства 180 рубли, което е повече от заплатата на един висококвалифициран инженер.
УРАЛ 650А
Най-масова е китарата „ Урал “, създадена в мебелния цех в Свердловск (днешен Екатеринбург). По това време съществува организацията НИКТИМП – Научноизследователски институт на музикалната индустрия, който се занимава с създаването на музикални принадлежности по поръчка на министерството на културата. Но в Свердловск вземат решение да основат лична версия на китарата.
ТОНИКА ЭГС-650
Те внасят няколко китари Yamaha и… ги копират. Съветската китара „ Урал “ е копие на китарата Yamaha CR-5 с малко изменени пропорции и корпус.
Набережние ЧелниБорис Кавашкин/Sputnik
Цялото произвеждане на китари е под контрола на страната, като през 1970-те и 1980-те години в страната с тази активност се занимават 3 завода: в Свердловск, в Ростов на Дон и в Орджиникадзе (днешен Владикавказ). Има 40 разнообразни модела руски електрически китари.
Валерий Шустов/Sputnik
Основната отличителна линия на руските електрически китари не неповторимото звучене и качествения тон, а структурата им. Съветските китари са с пълен като пън гриф. Често той е по-голям от корпуса и китарата би трябвало да се придържа при свирене.
Класическа руска китара „ Аелита “
Друга специфичност е огромният пласт лак, което прави електрическите китари неубиваеми.
АККОРД Ритм
източник: RUSSIA BEYOND
С една значима разлика: те са на процедура неубиваеми.
През 1960-те години в Съветския съюз при положително предпочитание може да се откри нелоша акустична китара, само че с електрическите китари обстановката е много по-сложна. Собствени руски китари в оня миг просто няма.
Рок-группа „ Аквариум “Александър Астафиев/Sputnik
Мечтата на всички музиканти е американската китара-легенда Fender Stratocaster, само че да си я купят и да я вкарат в страната могат единствено малко на брой определени – в случай че роднините ти работят като дипломати или моряци на далечни плавания. Има и вид китарата да се вкара от съюзническите страни – Германска демократична република или Чехословакия, само че това също е много скъпо наслаждение.
Ученици на професионално техническо училищеЮрий Абрамочкин/Sputnik
Между другото, без значение от студената война и идеологическото омерзение към всичко западно (и по-специално към „ западната “ музика – джаз и рок), в Съюз на съветските социалистически републики по време на перестройката има доста публично утвърдени музикални групи. Собствени ансамбли има в най-различни институции. И на всички тях им трябват китари.
Московска инструментална фабрика, електрическа китара „ Аелита “ТАСС
Нито един руски цех няма опит в правенето на китари, по тази причина е взето решение първите екземпляри да се създават в мебелните заводи: от същия материал, от който се вършат, да вземем за пример, шкафове, табуретки и кревати.
„ РИТМ-СОЛО “
За първи път лична китара е създадена в Санкт Петербург през 1964 година под марката „ Тоника “. Тя коства 180 рубли, което е повече от заплатата на един висококвалифициран инженер.
УРАЛ 650А
Най-масова е китарата „ Урал “, създадена в мебелния цех в Свердловск (днешен Екатеринбург). По това време съществува организацията НИКТИМП – Научноизследователски институт на музикалната индустрия, който се занимава с създаването на музикални принадлежности по поръчка на министерството на културата. Но в Свердловск вземат решение да основат лична версия на китарата.
ТОНИКА ЭГС-650
Те внасят няколко китари Yamaha и… ги копират. Съветската китара „ Урал “ е копие на китарата Yamaha CR-5 с малко изменени пропорции и корпус.
Набережние ЧелниБорис Кавашкин/Sputnik
Цялото произвеждане на китари е под контрола на страната, като през 1970-те и 1980-те години в страната с тази активност се занимават 3 завода: в Свердловск, в Ростов на Дон и в Орджиникадзе (днешен Владикавказ). Има 40 разнообразни модела руски електрически китари.
Валерий Шустов/Sputnik
Основната отличителна линия на руските електрически китари не неповторимото звучене и качествения тон, а структурата им. Съветските китари са с пълен като пън гриф. Често той е по-голям от корпуса и китарата би трябвало да се придържа при свирене.
Класическа руска китара „ Аелита “
Друга специфичност е огромният пласт лак, което прави електрическите китари неубиваеми.
АККОРД Ритм
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ