Неваляшка: 5 факта за най-известната съветска кукла
В Съюз на съветските социалистически републики такава играчка има всяко дете.
Но малко на брой знаят, че производството ѝ е обвързвано с военнопромишления комплекс.
Никога не пада
Алексей Сухоруков/Sputnik
Куклата-неваляшка се състои от две кухи топки. Основният „ трик “ се крие във обстоятелството, че в долната топка има специфична тежест. И центърът на тежестта на куклата е ситуиран по този начин, че колкото и да се пробва човек да я бутне или да я постави в полегнало състояние, тя постоянно се връща в изправена позиция.
Дамян Йерик/Свободни източници
Самото име „ неваляшка “ произлиза от думата „ валяться “ или „ въргалям се “, т.е. куклата „ не се търкаля “. Тя има и друго име – „ ванька-встанька “ от името на Иван – Ванка и думата „ встань “ – стани.
Всяко малко дете в СССР има такава
„ Неваляшка “ най-често наподобява като бебе със сладки мигли. На главата си има бяла шапка, а на пухкавите ръчички – бели ръкавици. Такава играчка има безусловно всяко дете в Съюз на съветските социалистически републики. Смята се, че за дребните деца, които едвам стартират да развиват координацията си, е потребно да играят с нея.
1964 г.ТАСС
„ Неваляшките “ се предават от потомство на потомство. Много хора и до през днешния ден имат такива кукли, които събират прахуляк някъде в килера. Други пък, в ентусиазъм на носталгия, търсят такива кукли или техни модерни тълкования за своите деца.
Сестра на матрьошката
Наталия Горшкова/Sputnik
Най-известната съветска кукла – матрьошката, в която се крият още няколко такива кукли, подредени по величина. Тя става известен сувенир от Русия, само че неваляшката по нищо не ѝ отстъпва по популярност. Закръглените матрьошки стават прототип на неваляшките.
Първите дървени кукли – „ кувиркани “, се появяват в Русия още при започване на XIX век. Народните майстори ги рисуват ръчно в ярка алена гама – и те са наложителен признак на комерсиалните изложби в царска Русия.
Има източни корени
Според някои източници първите кукли „ неваляшки “ се появяват в Китай. Глиненита budaoweng (будаоуън – „ старецът не пада “) са известни още от VI век. Най-вероятно оттова те идват и в Япония, където си имат свои неваляшки – окиагарикобоси, както и необикновено популярните даруми, за които се счита, че носят шанс. (Те въплъщават будиста Бодхидхарма, който медитира девет години и му атрофират ръцете и краката).
Кукли „ дарума “Auckland Museum Tamaki Paenga Hira (CC BY 4.0)
Неваляшките от Азия попадат в Европа като сувенири. Франция също си има такива кукли – назовават ги culbuto или ramponreau. А в Германия пък си имат своите дървени Stehaufmanchen („ изправящ се човек “).
През 1970-те години в Съединени американски щати се появяват известните кукли Weebles на компанията Playskool, които наподобяват на яйце. В британския език този тип играчки се назовават „ round-bottomed doll “ (буквално „ кукла с кръгло дъно “) или роли-поли (така назовават, да вземем за пример, необикновен бръмбар-стоножка, който се свива на кълбо, когато се почувства застрашен).
Произвежда се в цех за барут
Неваляшката се снабдява с голяма известност точно в Съюз на съветските социалистически републики. И може би най-шокиращият факт за нея е, че тази почтена на тип кукла се създава в Тамбовския барутен цех.
Производство в Тамбовския барутен заводАлександър Рюмин/ТАСС
През 1957 година това „ страховито “ дружество, което доставя страната с барут и патрони по време на Втората международна война, взема решение да употребява голямото количество отпадни материали от производството (целулоид) за цивилни потребности. Така стартират да се вършат играчки, които да радват децата. В началото на 1960-те към този момент има създадени над милион неваляшки – и стартира интензивният експорт на куклите и то освен в страните от соцлагера, само че и в Съединени американски щати, Китай и Латинска Америка, да вземем за пример.
Вижте още:
Иля Питалев/Sputnik
По-късно се минава към потреблението на различен материал – безцветна и транспарантна пластмаса, което не се възпламенява толкоз елементарно, колкото целулоида. През 1990-те производството даже избавя завода от закриване, защото известно време просто няма държавни поръчки в отбранителния бранш. В гр. Котовск в Тамбовска област, където се намира заводът, даже има монумент на неваляшката.
Паметник в КотовскАнатолий Душин (CC BY-SA 3.0)
И до през днешния ден неваляшките се създават точно в Тамбовския барутен цех – и то в подбор от над 30 типа.
Александър Рюмин/ТАСС
източник: RUSSIA BEYOND
Но малко на брой знаят, че производството ѝ е обвързвано с военнопромишления комплекс.
Никога не пада
Алексей Сухоруков/Sputnik
Куклата-неваляшка се състои от две кухи топки. Основният „ трик “ се крие във обстоятелството, че в долната топка има специфична тежест. И центърът на тежестта на куклата е ситуиран по този начин, че колкото и да се пробва човек да я бутне или да я постави в полегнало състояние, тя постоянно се връща в изправена позиция.
Дамян Йерик/Свободни източници
Самото име „ неваляшка “ произлиза от думата „ валяться “ или „ въргалям се “, т.е. куклата „ не се търкаля “. Тя има и друго име – „ ванька-встанька “ от името на Иван – Ванка и думата „ встань “ – стани.
Всяко малко дете в СССР има такава
„ Неваляшка “ най-често наподобява като бебе със сладки мигли. На главата си има бяла шапка, а на пухкавите ръчички – бели ръкавици. Такава играчка има безусловно всяко дете в Съюз на съветските социалистически републики. Смята се, че за дребните деца, които едвам стартират да развиват координацията си, е потребно да играят с нея.
1964 г.ТАСС
„ Неваляшките “ се предават от потомство на потомство. Много хора и до през днешния ден имат такива кукли, които събират прахуляк някъде в килера. Други пък, в ентусиазъм на носталгия, търсят такива кукли или техни модерни тълкования за своите деца.
Сестра на матрьошката
Наталия Горшкова/Sputnik
Най-известната съветска кукла – матрьошката, в която се крият още няколко такива кукли, подредени по величина. Тя става известен сувенир от Русия, само че неваляшката по нищо не ѝ отстъпва по популярност. Закръглените матрьошки стават прототип на неваляшките.
Първите дървени кукли – „ кувиркани “, се появяват в Русия още при започване на XIX век. Народните майстори ги рисуват ръчно в ярка алена гама – и те са наложителен признак на комерсиалните изложби в царска Русия.
Има източни корени
Според някои източници първите кукли „ неваляшки “ се появяват в Китай. Глиненита budaoweng (будаоуън – „ старецът не пада “) са известни още от VI век. Най-вероятно оттова те идват и в Япония, където си имат свои неваляшки – окиагарикобоси, както и необикновено популярните даруми, за които се счита, че носят шанс. (Те въплъщават будиста Бодхидхарма, който медитира девет години и му атрофират ръцете и краката).
Кукли „ дарума “Auckland Museum Tamaki Paenga Hira (CC BY 4.0)
Неваляшките от Азия попадат в Европа като сувенири. Франция също си има такива кукли – назовават ги culbuto или ramponreau. А в Германия пък си имат своите дървени Stehaufmanchen („ изправящ се човек “).
През 1970-те години в Съединени американски щати се появяват известните кукли Weebles на компанията Playskool, които наподобяват на яйце. В британския език този тип играчки се назовават „ round-bottomed doll “ (буквално „ кукла с кръгло дъно “) или роли-поли (така назовават, да вземем за пример, необикновен бръмбар-стоножка, който се свива на кълбо, когато се почувства застрашен).
Произвежда се в цех за барут
Неваляшката се снабдява с голяма известност точно в Съюз на съветските социалистически републики. И може би най-шокиращият факт за нея е, че тази почтена на тип кукла се създава в Тамбовския барутен цех.
Производство в Тамбовския барутен заводАлександър Рюмин/ТАСС
През 1957 година това „ страховито “ дружество, което доставя страната с барут и патрони по време на Втората международна война, взема решение да употребява голямото количество отпадни материали от производството (целулоид) за цивилни потребности. Така стартират да се вършат играчки, които да радват децата. В началото на 1960-те към този момент има създадени над милион неваляшки – и стартира интензивният експорт на куклите и то освен в страните от соцлагера, само че и в Съединени американски щати, Китай и Латинска Америка, да вземем за пример.
Вижте още:
Иля Питалев/Sputnik
По-късно се минава към потреблението на различен материал – безцветна и транспарантна пластмаса, което не се възпламенява толкоз елементарно, колкото целулоида. През 1990-те производството даже избавя завода от закриване, защото известно време просто няма държавни поръчки в отбранителния бранш. В гр. Котовск в Тамбовска област, където се намира заводът, даже има монумент на неваляшката.
Паметник в КотовскАнатолий Душин (CC BY-SA 3.0)
И до през днешния ден неваляшките се създават точно в Тамбовския барутен цех – и то в подбор от над 30 типа.
Александър Рюмин/ТАСС
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ